Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
13.08.2018 |
Град |
Крумовград |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
ІІ |
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
13.08. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Марин
Чорбаджийски |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Цветка
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Чорбаджийски |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
административен
характер наказателно |
дело номер |
101 |
по описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
С електронен
фиш, серия К № 2081499/21.05.2018г. на ОД на
МВР-Кърджали, на Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 2, точка 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100
/сто / лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Административното наказание е
наложено за това , че на 21.05.2018г. в
14,31 часа, на път ІІ-59 на км. 36+200 до бензиностанция „Октан“, по посока на
движение от гр. Крумовград за гр.Момчилград, при ограничение на скоростта 30 км./ ч. , въведено с пътен знак В26 и заснет
с АТСС „ТFR1-М“ и
приспаднат толеранс от 3 км / ч, жалбоподателят Д.С.С., с МПС Л., с регистрационен № ******, е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 626. Разрешената скорост била 30км/ч, установената скорост – 54км/ч, а превишението
било с 24км/ч, което представлявало нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е
останал жалбоподателят Д.С.С., с ЕГН **********,
който обжалва наложената глоба с електронен фиш. Сочи в жалбата, че електронен фиш е издаден
в нарушение на материалния и процесуалния закон. ЕФ е издаден в нарушение
на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Моли съда да отмени електронен фиш
серия К № 2081499/21.05.2018г. на ОД на
МВР-Кърджали, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - ОД на МВР Кърджали, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище молят съда да потвърди обжалвания
електронен фиш.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В обжалвания електронен фиш е
записано, че на 21.05.2018г. в 14,31
часа, на път ІІ-59 на км. 36+200 до бензиностанция „Октан“, по посока на
движение от гр. Крумовград за гр.Момчилград, при ограничение на скоростта 30 км./ ч. , въведено с пътен знак В26 и заснет
с АТСС „ТFR1-М“ и
приспаднат толеранс от 3 км / ч, жалбоподателят Д.С.С., с МПС Л., с регистрационен
№ ******, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 626. Разрешената скорост била 30км/ч, установената скорост – 54км/ч, а превишението
било с 24км/ч, което представлявало нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
На жалбоподателят е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
От справка в Централна база КАТ за
собствеността на автомобила е установено, че въпросният л. а. Л., с
регистрационен № ****** е собственост на Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***.
Към преписката е приложен клип №
3506, Радар № 626 от 21.05.2018г. в 14.31.14 часа и лист – Приложение към
преписка 1, представляващ веществено доказателствено средство, по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно протокол за
извършено обучение от 19.03.2015 год. е извършено такова на служителя Тодор
Иванов Тодоров.
Приети като доказателства по делото са
писмо с рег.№ ОВ-5090 от 19.07.2011 г.; Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо Средство или Система с рег.№ 289р -7068 от 22.05.2018
г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
При така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът съобрази следното :
Съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима.
Електронният фиш /ЕФ/ е издаден при
неправилно приложение на материалния закон, както и описаното нарушение е
недоказано.
Настоящата инстанция
счита, че в случаи на заснети с мобилна система за видеоконтрол нарушения на
правилата за движение по пътищата към датата на извършване на нарушението –21.05.2018г.
, не е приложима разпоредбата на чл.189,
ал.4 от Закона за движението по пътищата. Цитираната разпоредба установява, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.Систематичното място на ал.4 сочи,
че уредената в тази правна норма хипотеза е изключение от общата уредба на
производството по установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания. В предхождащите алинеи – 1, 2 и 3 на чл.189, ал.4 ЗДвП, е регламентирано, че установяването на нарушенията по ЗДвП се осъществява
чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение по реда на
ЗАНН /аргумент от чл.189, ал.14 ЗДвП/ от длъжностните лица в службите за контрол,
предвидени в ЗДвП. Това е общата правна уредба, която предвижда редица гаранции
за правото на защита на обвиненото в административно нарушение лице –
присъствието му към момента на констатиране на нарушението от контролните
органи, материализиране на тези констатации в АУАН, който следва да му бъде
предявен и връчен лично, съответно възможност за вписване на възражения в АУАН
при съставянето му, както и представяне на възражение в тридневния срок по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Регламентираното в чл.189, ал.4 ЗДвП изключение от общата
уредба не съдържа тези гаранции за правото на защита на нарушителя. Именно
поради това, както и заради санкционния репресивен характер на
административнонаказателното производство въобще, изключението по чл.189, ал.4
от ЗДвП следва да се прилага единствено в случаите, разкриващи ограничителните
признаци на уредената в тази специална норма хипотеза. В разглеждания по делото
случай скоростта е измерена и деянието е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, която е от одобрен тип. Използването на
такъв вид /мобилно/ автоматизирано техническо средство изключва отсъствието на
контролните органи на мястото, където се извършва и установява нарушението. В
подкрепа на изложеното е и разпоредбата на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, която по
недвусмислен начин очертава какво представляват автоматизираните технически
средства и системи и от какъв вид могат да бъдат те. В б.„б” на §6, т.65 е
дадено легалното определение на понятието „мобилно” автоматизирано средство и
система – това са прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя средства, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало или
край на работния процес, т.е. с посоченото определение се поддържа изложената
до тук теза, че при мобилните системи е задължително присъствието на контролен
орган и заснетите и установени с такива системи нарушения не могат да се
отнесат към тези, за които разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда
издаването на електронен фиш. Все в тази връзка следва да бъде посочено, че
с ал.3
на чл.165 от ЗДвП/Обн., ДВ, бр.19
от 2015 г./, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме
Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. НАРЕДБА № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР е
издадена именно въз основа на този текст от закона и с нея се уреждат
липсващите до този момент правила относно реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По отношение на използването на мобилни системи за видеоконтрол в чл.9 от
Наредбата е разписано, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, след което служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес. По
време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда
данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения,
което се отразява в протокола по чл.10. Както стана ясно от посочения текст,
позиционирането на мобилното устройство, както и насочването на системата радар
- камера и въвеждането на работните
параметри е човешка дейност и пряко зависи от оператора на системата, т.е.
човешката намеса не е изключена. В тази връзка следва да се посочи, че в
Тълкувателно решение №1 на Общото събрание на колегиите на Върховен
административен съд от 26.02.2014 год. по Тълкувателно дело №1/2013 год. е
посочено, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. С оглед на това следва да бъде прието, че когато се касае за
установяване на нарушение по чл.21 от ЗДвП с помощта на мобилна автоматична система, процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП за
налагане на административно наказание е неприложима, тъй като разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш за случаите на
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и нарушител. Всъщност систематичното тълкуване, сочещо
изключителния характер на уредената в чл.189, ал.4 от ЗДвП хипотеза спрямо
общия случай, формира извода, че един от специалните ограничителни критерии за
прилагане на нормата е именно отсъствието на контролния орган и то при
установяване и заснемане на нарушението, което е практически невъзможно при
използване на мобилни системи за видеоконтрол. Несъблюдаването на този критерий
би довело до превръщане на изключението по чл.189, ал.4 от ЗДвП в правило, до
заобикаляне на общата правна уредба с присъщите й гаранции за правото на
защита. С оглед изложеното следва да се приеме, че правилата на формалната и
правната логика не дават основание да се счете, че законодателят е имал предвид
в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП отсъствието на контролния орган към
момента на издаване на електронния фиш. Моментът на техническо материализиране
на заснетите данни е напълно ирелевантен и законодателят не държи сметка за
неговите особености. Правно значение има единствено отрязъкът от време, в който
се извършва нарушението и същевременно то се заснема и установява. Именно към
него, според действително вложената законодателна воля, е необходимо
отсъствието на контролен орган и този е разграничителният критерий за прилагане
на чл.189, ал.4 от ЗДвП спрямо общата правна уредба за установяване на
административните нарушения и налагане на административните наказания. Аргумент
в подкрепа на изложените съображения е аналогичното съдържание на чл.39, ал.4
от ЗАНН(Нова, ДВ, бр.10/2011 год.) спрямо чл.189, ал.4 от ЗДвП, но с наличието
на препинателния знак „запетая” след думата „нарушител”. В подкрепа на
настоящото мнение е и аналогичното систематично място на чл.39, ал.4 от ЗАНН
спрямо общата правна уредба на установяване на административните нарушения в
ЗАНН, сочещо, че чл.39, ал.4 от ЗАНН е специална норма, приложима единствено в
ограничения от съдържанието й кръг хипотези.
Несъвършенството във формулирането
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП или по-точно неправилното й
граматическо построяване, не следва да се тълкува в смисъл, че за нарушенията,
установени с мобилни системи, могат да се издават електронни фишове. Смисълът
на разпоредбата е да се ограничи субективния фактор при установяване на
нарушението. Затова следва да бъде прието, че идеята на законодателя е по -
скоро да се издава електронен фиш по образец само при наличие на две
кумулативни предпоставки - нарушението да е установено с помощта на
автоматизирано техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен
орган. Такъв е случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл,
съобразно Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 год. на ВАС по т.д. №1/2013 год., в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано, в отсъствието на контролен орган.
Предвид изложеното съдът намира, че
неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, издадения електронен фиш е незаконосъобразен, налице са основания
за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради което той следва да бъде
отменен.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия К № 2081499/21.05.2018г.
на ОД на МВР-Кърджали, с който на Д.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 / сто
/ лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд - Кърджали в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :