№685 18.06.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На девети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 3322 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.124, ал.1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл) и е образувано след като с определение №
2905/10.12.2018г., по адм.д.№ 3291/2018г. на друг състав на настоящия съд, е
разделено производството по искането за присъждане на обезщетение, направено на
основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, от производството по отмяна на
уволнението.
В тази връзка по настоящото
производство съдът приема, че е сезиран от Д.М.М., ЕГН-**********, с адрес: ***
п.к.22, с искане за осъждане на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да му заплати обезщетение
за времето през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното
правоотношение при условията на чл.121, ал.1, т.3, вр. чл.104, ал.1 от ЗДСл.
Пред съда ищецът се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат Ж.А. ***, който подържа искането и пледира за неправилно
определяне на дължимото възнаграждение. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът – председател на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ), в съдебно заседание не се представлява. Представя писмено становище.
Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът М. е сезирал Административен съд - Бургас с
жалба срещу заповед №ДС-856/22.11.2018г. за прекратяване на служебното
правоотношение, издадена от председателя на КПКОНПИ, като е поискал отмяна на
същата поради нейната незаконосъобразност и едновремнно с това присъждане на
обезщетение по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл. По така постъпилата жалба е
образувано адм.д.№ 3291/2019г. на Административен съд - Бургас относно частта
от жалбата, в която е претендирана незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение. След разделянето на производствата предмет
на настоящото дело е частта от жалбата, която се квалифицира като искова молба,
относно претенцията за изплащане на обезщетение за времето, през което М. е
останал без работа.
От събраните по делото
доказателства се установява, че със заповед №ДС-06/05.03.2013г. на председателя на
КОНПИ (л.7), на основание чл.9, ал.1 и чл.10д, ал.4 от ЗДСл, Д.М. е назначен на длъжност
старши инспектор в ТД на КОНПИ-Бургас, считано от 11.03.2013г. Преназначен е на
длъжност старши инспектор в ТБ Бургас, ТД на КПКОНПИ-Бургас, считано от
03.07.2018г. със заповед № ДС-427/ 09.07.2018г. на председателя на КПКОНПИ
(л.8), като му е определена основна месечна заплата 1`333 лева.
Със заповед
№ТД03РД06-49/01.10.2018г. на и.д.директор на ТД Бургас (л.9), във връзка с
писмо рег.№ С-16088/27.09.2018г., е ограничен достъпът на М. до класифицирана
информация, съставляваща държавна тайна, считано от 01.10.2018г., с ниво на
достъп до класифицирана информация "Секретно".
Със
заповед №ДС-856/22.11.2018г. на председателя на КПКОНПИ (л.6) е прекратено
служебното правоотношение на М., считано от 23.11.2018г. Видно от съдържанието
на заповедта, към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, М. е
заемал длъжност старши инспектор в ТО Бургас, ТД Бургас при КПКОНПИ, с придобит
ранг на държавна служба ІІІ младши. Като причина за прекратяване на служебното
правоотношение е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на валидно
разрешение за достъп до класифицирана информация. Заповедта е връчена на
03.12.2018г., видно от направеното на нея отбелязване.
Заповедта
е оспорена по съдебен ред като с решение №735/12.04.2019г. (л.21) по адм.д.№ 3291/2018г.
същата е отменена и прекратяването
на служебното правоотношение на М. от страна на КПКОНПИ е признато за незаконно. С определение
№2929/12.12.2018г. (л.15) съдия-докладчикът по настоящото дело е постановил
спиране на производството до приключване с окончателен акт на адм.д.№ 3291/2018г.
поради необходимостта от преюдициалното установяване на законосъобразността на заповед
№ДС-856/22.11.2018г. за прекратяване на служебното правоотношение.
След
проведено касационно обжалване, с решение №1908/05.02.2020г. (л.25) по адм.д.№
7046/2019г. на ВАС, е оставено в сила решение №735/12.04.2019г. по адм.д.№ 3291/2018г.
на Административен съд - Бургас. С определение №265/ 11.02.2020г. (л.27)
производството по настоящото дело е възобновено.
С молба
вх.№ 2030/26.02.2020г. (л.31), М. е уведомил съда, че е подал заявление и е
встъпил в длъжност на 18.02.2020г., но към този момент все още не му е издадена
заповед за възстановяване и не му е определено трудово възнаграждение съобразно
чл.104, ал.1 от ЗДСл, поради
което не може да конкретизира исканията си. Декларирал е, че в периода
23.11.2018г. до 31.05.2019г. включително не е бил назначен на друга държавна
служба и не е получавал възнаграждение. Ангажирал е допълнителни доказателства –
регистрационна карта №10066663/04.12.2018г. от Агенцията по заетостта, Дирекция
"Бюро по труда" - Бургас (л.33) и заявление за възстановяване на
длъжност рег.№213/18.02.2020г. на ТД на КПКОНПИ-Бургас (л.31). С молбата е
направено искане за присъждане на разноски.
С молба
вх.№2531/12.03.2020г. (л.36) М. е представил допълнителни доказателства, както
следва:
·
Заповед №75/09.03.2020г. на Председателя на КПКОНПИ (л.37) за
възстановяването му на длъжност старши инспектор, считано от 18.02.2020г. с
ранг ІІІ-ти младши и с основна месечна заплата 1`540 лева.
·
Служебна бележка изх.№ 20-02-02-238/10.03.2020г. от
Дирекция "Бюро по труда" - Бургас (л.38), от която се установява, че
за периода 04.12.2018г. - 02.06.2019г. е бил регистриран като безработен.
·
Договор за правна защита и съдействие Сер БС
№********** (л.39).
В
молбата е уточнена исковата претенция за неизплатени работни заплати, като се
сочи, че тя е в размер на 9`240 лева.
По
делото е постъпило писмо вх.№ 2601/16.03.2020г. (л.44) от ответника, с което се
представя като доказателство заповед №75/09.03.2020г. на председателя на КПКОНПИ за
възстановяването на М. на длъжност старши инспектор. В писмото се посочва, че
със заповедта е указано на М. да бъде изплатено полагащото му се обезщетение по
чл.104, ал.1 от ЗДДС за времето, през което не е заемал държавна служба, но за не
повече от 6 месеца. Посочено е още, че в случай, че бъде даден ход на делото по
същество, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За
първото по делото заседание ответникът е представил като доказателства още:
ü
Фиш №1 от април 2020г. (л.59) – оригинал, за изплащане
в полза на М. на сумата от 9`198 лева от КПКОНПИ.
ü
Опис за превеждане на суми от 24.04.2020г. (л.60) –
оригинал, за превеждане на сума в размер на 8278,20 лева по сметка на М. от КПКОНПИ.
ü
Бюджетно платежно нареждане (л.61).
ü
Декларация от М. до КОНПИ (л.62) от 11.03.2020г., че в
периода 23.11.2018г. – 02.06.2019г. не е работил и не е получавал
възнаграждения по служебни, трудови или приравнени на тях правоотношения, както
и по граждански договори. Тази декларация е придружена от копия на: трудова
книжка №1307, серия Щ № 417630, издадена от „Фрапорт“ (л.63 и л.64); трудов
договор №766/28.05.2019г. с „Фрапорт“ (л.65); допълнително споразумение
№183/12.09.2019г. с „Фрапорт“ (л.66); заповед № 1146/ 10.10.2019г. на „Фрапорт“
за прекратяване на трудовото правоотношение (л.67); информация за банкова
сметка *** М. в „Алианц банк България“ (л.68); служебна бележка
№20-02-02-238/10.10.2020г., издадена от Бюро по труда - Бургас (69); разпореждане
№021-00-4807-4/26.02.2020 на ТП на НОИ-Бургас (л.70).
ü
Молба от М. от 17.02.2020г. до председателя на
Адвокатска колегия - Бургас за прекратяване на адвокатски права (л.71).
ü
Заявление от М. изх.№ ТД03-БС/УВ-305/05.03.2020г. за
прекратяване на служебното правоотношение с КПКОНПИ (л.72).
ü
Заповед №ДС101/25.03.2020г. на председателя на КПКОНПИ
за прекратяване на служебното правоотношение с М., считано от 05.04.2020г.
(л.73).
В първото
по делото съдебно заседание М. поиска съдът да задължи ответника да представи
справка относно начина, по който е изчислил дължимото обезщетение, защото той е
бил регистриран с пълни шест месеца на трудовата борса, а според него му
изплащат по-малка сума за единия месец. Въвежда се твърдение, че очевидно не са
му заплатени 4 дни отпуск. М. прави искане за присъждане на лихва.
Във
връзка с така направеното искане по доказателствата и поради неявяване на
представител на ответника в заседанието, съдът с писмо изх.№ 1019/26.05.2020 г.
(л.79) задължи ответника да представи в 7-дневен срок от получаване на
съобщението на справка за начина по който е изчислено дължимото обезщетение на ищеца,
както и за неизплатеното възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 4
дни, което е поискано от М. в съдебно заседание. С писмо изх. №
8973/05.06.2020г. (л.81) са представени справка за начина на изчисление на
дължимото обезщетение на М. (л.82). Приложен е и фиш №1 от април 2020г. (л.83),
от който се установява, че на М. е изплатено обезщетение за 4 дни неизползван
платен годишен отпуск.
В
последното по делото заседание М. отново направи възражение (л.91), че неправилно
е изчислено дължимото му възнаграждение, тъй като не е бил в трудово
правоотношение и не е престирал труд. Посочва, че служебното му правоотношение
не е прекратено на 23.05.2019г., поради което изчисляването на дължимото
обезщетение в размер на шест заплати не може да бъде на база работни дни, така
както е извършено от ответника. Счита, че вместо сумата 9`198 лева е трябвало
да му бъде определено възнаграждение в размер на 9`240 лева или е следвало да
му да бъде удържан данък с още 4,20 лева и да му се изплатят още 37,80 лева.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Искът е частично допустим, а разгледана по същество претенцията е и частично основателна.
Предявеният
от М. иск включва следните претенции:
1.
Присъждане на обезщетение по смисъла на чл.104, ал.1
от ЗДСл.
2.
Присъждане на лихва във връзка с обезщетението по чл.104,
ал.1 от ЗДСл.
3.
Присъждане на обезщетение за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съдът намира
за необходимо да изложи мотиви за всяка от исковите претенции поотделно:
1.Относно
присъждане на обезщетение по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл.
Нормата на
чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл предвижда възможност за държавния служител да оспори
законността на прекратяването на служебното правоотношение пред органа по
назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение
за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. От своя страна
чл.104, ал.1 от ЗДСл определя материалноправните предпоставки за дължимостта на
обезщетението при признато незаконно уволнение; началния момент за възникване
на задължението; периода, за който е дължимо и базата, на която следва да бъде
определен размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по
назначението дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител,
чиято изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната
заплата за цялото време, през което лицето не е заемало държавна служба, но за
не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на основната
заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно
или на неявяването му да заеме службата.
Заповед
№ДС-856/22.11.2018г. за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от председателя
на КПКОНПИ, е окончателно отменена с решение №1908/05.02.2020г. по адм.д. 7046/2019г. на
ВАС. Ищецът М.
е подал писмено заявление за встъпване в длъжност и се е явил на работа на
18.02.2020г., т.е. в законоустановения срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл за заемане
на службата. Съгласно заповед №75/09.03.2020г. на председателя на КПКОНПИ за възстановяването на М. на
длъжност старши инспектор, основното трудово възнаграждение на служителя,
определено към момента на възстановяването му на държавна служба е в размер на 1`540
лева.
Данните по
делото сочат, че в претендирания за обезщетяване период от 23.11.2018г.-31.05.2019г.
ищецът не е заемал друга държавна служба и не е получавал възнаграждение за
друга работа и това е видно от представената регистрационна карта
№10066663/04.12.2018г. от Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по
труда" - Бургас и от служебна бележка изх.№ 20-02-02-238/10.03.2020г. от
Дирекция "Бюро по труда" - Бургас.
Съдът
намира за необходимо да отбележи следното:
Видно от
молбата на М. на л.31 от делото, същият декларира, че не е бил назначен на
друга държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа в периода
23.11.2018г. - 31.05.2019г. Така определеният период е по-дълъг от предвидения
в чл.104, ал.1 от ЗДСл 6-месечен срок, който изтича на 23.05.2019г. Този факт не оказва
отрицателно влияние върху претендираната с втората молба от М. (л.36) сума за
обезщетение в размер на 9`240 лева, тъй като същата е определена за 6 месеца (6
х 1`540 = 9`240 лева).
С оглед посочените фактически установявания, за ищеца М.
е възникнало правото на обезщетение по реда на чл.104, ал.1, изр. първо от
ЗДСл, като същото следва да се определи в размер на 6 основни заплати или общо 9`240
лева.
От представения от ответника фиш №1 (л.59 – фишът е различен от Фиш №1 на л.83), че в
полза на М. е начислена сума в размер 9198 лева, от която след приспадане на
необходимите данъци (919,80 лева) на М. е изплатена сума в размер на 8278,20
лева.
Основателно е възражението на М. относно начина на
определяне на дължимата сума за обезщетение. Съгласно чл.104, ал.1, изречение
първо от ЗДСл Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има
право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. От цитирания текст на правната норма следва извода, че
изчисляването на обезщетението на база месечна основа, а не на база работни
дни в шестмесечен период. В този смисъл
държавният служител след уволнението си е следвало да не работи шест месеца (в
случая това е периодът 23.11.2018г. – 23.05.2019г.), но сумата за обезщетение
се дължи върху шест месеца, т.е. 6 х 1`540 = 9`240 лева, независимо колко
работни дни е имало през тези месеци.
Видно от представената справка за начина на
изчисляване на дължимото обезщетение на М. (л.82), административният орган е
приел изчисляване на обезщетението на база работни дни за първия и шестия месец
от този 6-месечен период. Следвало е обезщетението за месец май 2019г. да се изплати
в пълен размер – 1`540 лева и да не се начислява обезщетение за месец ноември
2018г.
Претендираната от М. сума за обезщетение за 6-месечен
период е в размер на 9`240 лева. По делото ответникът доказа изплащането на
сума в размер 9`198 лева, като остатък в размер на 42 лева не е изплатен на М..
По така изложените причини искът на М. по чл.104, ал.1
от ЗДСл следва да бъде уважен до размера от 42 лева, а за остатъка от 9`198
лева да бъде отхвърлен.
2.Относно
присъждане на лихва във връзка с обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е
предявил претенция за присъждане на лихва, във връзка с която ответникът не е
изразил становище. Съдът счита, че претенцията е основателна. Следва да се
отбележи, че ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на лихва нито
върху размера на цялото обезщетение, нито върху какъвто и да е друг размер
суми, заплатени на М. във връзка с обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл.
На ищеца се дължи претендираната сума в размер на 9`240 лева. Върху вече заплатената от ответника КПКОНПИ сума в размер на 9`198 лева се дължи законна лихва за периода от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт (12.04.2019г.) до датата на плащане, установена от опис на л.60 (24.04.2020г.) в размер 968,35 лева (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и
Върху уважената част от исковата
претенция в размер на 42 лева се дължи лихва аналогично, от 12.04.2019 г. до
окончателното плащане на главницата.
3.Относно присъждане на обезщетение за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2020г.
Така предявената претенция е недопустима за разглеждане в
настоящото производство. Същата е свързана със заповед №ДС101/25.03.2020г., с
която се прекратява служебното правоотношение на М. и няма отношение към
предявения от него иск по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл.
По делото искане присъждане на разноски е направено от
двете страни, както следва:
Ищецът М. е предявил договор за правна защита и
съдействие Сер БС №********** (л.39), от който се установява, че е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 650,00 лева. Тази сума е посочена и
в представения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.89).
В представено писмено становище вх.№ 3574/21.05.2020г.
(л.57) ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар по настоящото производство, като е завил твърдение, че
същото не е от фактическа и правна сложност. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се уважи и в полза на
ищеца да дължи възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл.8, ал.1 във
връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/19.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид това и пропорционално на уважения размер
на иска, на ищеца следва да бъде присъдена като разноски сумата от 15 лева
Като съобрази нормата на чл.143, ал.4 от АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на КПКОНПИ следва
да се присъди пропорционално на отхвърления размер на иска сумата от 90 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ без
разглеждане иска на Д.М.М., ЕГН-**********, с адрес ***,
п.к.22, в частта за присъждане на
обезщетение за четири дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество -
София да ЗАПЛАТИ Д.М.М., ЕГН-**********,
сумата от 42 (четиридесет
и два) лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния
служител, ведно със законната лихва от 12.04.2019г. до датата на окончателното
плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част до претендирания размер от 9240 лева.
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество -
София да ЗАПЛАТИ Д.М.М., ЕГН-**********,
сумата от 968,35 лева (деветстотин шестдесет и осем лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща законна лихва за периода 12.04.2019 г. - 24.04.2020г.
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество -
София да ЗАПЛАТИ Д.М.М., ЕГН-**********,
сума в размер на 15 (петнадесет) лева, за съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН-**********,
да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество – София сума в размер на 90 (деветдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението в неговата прекратителна част може да се
обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд. В останалата част решението може да се обжалва по
касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: