О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №  294

 

         ВОС    гражданско отделение в закрито заседание на  04 юни две хиляди двадесет и първа година в състав :

Председател: Ан** П**

                                               Членове: В** М**

                                                            Г** Й**

при секретаря ……………………………………………..и с участието

на……………………прокурора………………..изслуша докладваното

от                       съдия П**                   в.гр.дело 294  по описа на ВОС за 2020 година.

                   Съдът се е произнесъл по делото с Решение, постановено на 13.11.2020г. След постановяване на решението е постъпила молба от представител на „ЧЕЗ Е** Б**“АД – адв. Р. Д**.  В молбата се излага , че с решението са уважени исковете на ЧЕЗ изцяло. С решението на съда обаче молителят е осъден на 300 лева съдебни разноски за назначеният на ответника особен представител, като до този момент не е указвано на страната да внесе депозит за особен представител. Към молбата е приложена вносна бележка за внесен депозит за особен представител. С молбата се иска, с оглед правомощията на Съда по чл.248 от ГПК, същия да измени решението в частта за разноските, като присъди направените от страната деловодни разноски, за депозит за особен представител съобразно изложеното по-горе.

                   Съдът, констатира, че от страната е внесен депозит за особен представител и е направено искане за присъждане на разноските за особен представител по делото.

           Съгласно задължителните указания на т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие на предпоставките на чл.78 ГПК. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.46, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК, които го определят като задължено лице, а ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.

С оглед цитираната задължителна съдебна практика, изводът на съдебния състав, че възнаграждението за въззивната инстанция на особения представител следва да бъде заплатено от ответника, а не от ищеца, е неправилен. Допуснато е смесване на отговорността за разноски по чл.78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца. На особения представител се дължи авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност. Безспорно, в случай че делото е решено в полза на ищеца, същият разполага с възможността да иска присъждане на разноските за платеното възнаграждение. Тази възможност обаче е следваща самото плащане на възнаграждението, т.е. присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият да е платил възнаграждението на особения представител.

В настоящия случай, въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от особения представител на ответника, като ищецът не е бил задължен своевременно да внесе дължимото възнаграждение в хода на въззивното производство. Поради това съгласно чл.77 ГПК въззивният съд е следвало да постанови определение за принудителното му събиране от ищеца, а съответно да осъди ответника – жалбоподател във въззивното производство да заплати на ищеца направените разноски за особен представител съобразно изхода на спора. Ищецът „ЧЕЗ Е** Б**“ е внесъл депозит за назначения особен представител на ответника и при този изход на спора има право на разноските за това.

С оглед изложеното, Съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за основателна. Налице са условията на чл.248 ГПК и следва да се измени решението в частта за разноските като въззивника бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 300 /триста лева / лева за адвокатско възнаграждение.

      Настоящото определение не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл. 274, ал.4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 Предвид горното , Съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

        ИЗМЕНЯ Решение № 187, постановено на 13.11.2020г.. по в.гр.д. № 294 по описа за 2020 г. на ВОС В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,  като

       ОСЪЖДА К.А.Н. *** , ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Е** Б** „ АД , ЕИК ********* разноски за въззивното производството в размер на 300 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение за назначения от съда особен представител.

Определението не подлежи на обжалване.    

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :