Присъда по НОХД №111/2025 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 7
Дата: 9 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20255340200111
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 август 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Първомай, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
СъдебниВеселина П. Д.а

заседатели:Виолета К. Москова
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
и прокурора В. Ат. В.
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Наказателно дело от
общ характер № 20255340200111 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Б. Б., роден на ********************* г., в гр.
Първомай, с адрес: *********************, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2025 г., в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, е
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – М. Б. В., ЕГН: **********, от гр.
Първомай, обл. Пловдив, като я е принудил към това със сила и деянието е останало
недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 152, ал.
1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК го
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири
месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК от така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца времето, през
което подсъдимият А. Б. Б. е бил задържан по ЗМВР, чл. 64, ал. 2 НПК и с мярка за
1
неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 38 от 25.04.2025 г. по ЧНД №
64/2025 г. по описа на РС Първомай, считано от 22.04.2025 г., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – тъмносини мъжки къси
панталони, с надпис „TENNIS“; кафяво-бежово одеяло, с размери 140 см х 180 см;
бяла олекотена завивка, с изобразени синьо-сиви цветя, с размер 160 см х 200 см; един
брой дамски потник, син на цвят с червено-кафяви цветя, без ръкави; един брой
дамски, син на цвят широк панталон на бежови цветя; един брой дамска плетена
жилетка, червено-черна на цвят, с черни на цвят копчета в лявата предна половина;
един брой дамска пола, тъмносиня на цвят, с червено-бежови цветя; един брой дамска
блуза с дълги ръкави, със зелена на цвят основа и с червено-жълти и бели цветя върху
нея и 2 броя тампони от извършено съдебномедицинско освидетелстване на живи лица
М. Б. В., ЕГН: **********, и А. Б. Б., ЕГН: **********, находящи се на съхранение в
РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив, да се унищожат като вещи без стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 НПК подсъдимия А. Б. Б., със
снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР –
Пловдив сумата от 2186,60 лв., представляваща разноски на досъдебното производство
за две съдебно-медицински експертизи, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и съдебно-психиатрична експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС
Пловдив.

РХ/ЕД
Председател: _________п______________
Заседатели:
1._________п______________
2._________п______________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 7 от 09.10.2025 г., постановена по НОХД № 111/2025 г.
по описа на РС Първомай


РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу А. Б. Б. за това, че
на 22.04.2025 г., в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол – М. Б. В., ЕГН: **********, от гр. Първомай, обл.
Пловдив, като я е принудил към това със сила и деянието е останало недовършено по
независещи от него причини – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.
371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият А. Б. Б. е осъществил състава на
престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Предлага
да бъде постановен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК около
минималния размер. Счита, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36
НК, и най-вече с оглед поправяне и превъзпитанието му, същото следва да се изтърпи
при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Зорница Тодорова, не оспорва авторството на
извършеното престъпление. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да
бъде ориентирано към минимума предвид наличието на смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и
самопризнанието.
Подсъдимият А. Б. Б. поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума изразява съжаление за постъпката си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Б. Б. е роден на ********************* г. в гр. Първомай, с
адрес: *********************, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
с основно образование, безработен, ЕГН: **********.
Видно от справката за съдимост подсъдимият не е осъждан, като със
Споразумение № 12 от 19.02.2025 г., постановено по АНД № 36/2025 г. по описа на РС
Първомай, в сила от 19.02.2025 г., за извършено на 04.02.2025 г. престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Към инкриминираната дата – 22.04.2025 г., пострадалата – свидетелката М. Б.
В., живеела в квартал Л., на *********************, заедно с дъщеря си З. М. В.
Последната страдала от психично заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“.
На 21.04.2025 г., около 21:00 ч., пострадалата и дъщеря й, които спели заедно в една
стая, си легнали да спят. Вътре в стаята имало две легла, на едното от които спяла
1
свидетелката М. В., а на другото – дъщеря й З. В.. Вратата в спалнята водела към
кухнята в жилището, като след като си легнали, пострадалата оставила вратата
отворена, загасила лампата в спалнята, а тази в кухнята оставила да свети. След
полунощ, на 22.04.2025 г., докато спяла, свидетелката М. В. усетила, че имало някой
върху нея. Обърнала се и видяла, че лицето, което било върху нея, е подсъдимият А. Б.
Б., който бил внук на брат й. Пострадалата забелязала, че лампата в кухнята била
загА.а, а подсъдимият, който бил гол от кръста надолу, издърпал юргана, с който била
завита свидетелката М. В. и го захвърлил на пода. Свидетелката М. В. била облечена с
пола от кръста надолу, без бельо, а от кръста нагоре със син потник на цветя, а на
кръста си били вързала една блуза с дълъг ръкав. След като захвърлил юргана на пода,
подсъдимият Б. дръпнал полата на пострадалата нагоре, която дърпала полата си
надолу. Подсъдимият бил легнал върху нея, а краката му били встрани от тялото й.
Тогава свидетелката М. В. започнала да вика за помощ: „Ало, помощ, помощ“, като в
това време подсъдимият запушил устата й с едната си ръка, а с другата опипвал и
стискал гърдите й, като й казал 3-4 пъти: „Дай да те еба! Дай малко!“. Тогава
пострадалата усетила, че половият член на подсъдимия Б. бил във възбудено
състояние, като същият се опитал да проникне във влагалището й, но не успял, като в
опита си да проникне подсъдимият търкал няколко секунди половия си член в задните
й части. Докато викала за помощ, подсъдимият Б. я ударил няколко пъти с юмрук
вдясно в областта на гърдите, за да сломи съпротивата й, с намерението да осъществи
полов акт с пострадалата, като същевременно се опитвал да запуши устата й, за да не
се чуват виковете й за помощ.
В това време дъщерята на свидетелката М. В. се събудила от писъците на майка
си, станала от леглото си и светнала лампата в спалнята, което ядосало подсъдимият А.
Б., който започнал да й крещи да я загаси. След това дъщерята на пострадалата отишла
до леглото й и започнала да удря с ръце подсъдимия и да му крещи да остави майка й,
при което той оставил свидетелката М. В., станал от леглото и застанал пред вратата на
стаята, от вътрешната й страна, с цел да попречи на последната и дъщеря й да
напуснат жилището. В същото време, виждайки, че не може да излезе от стаята,
пострадалата решила да пробва дали подсъдимият Б. няма да я пусне, като му казала,
че е съгласна да му даде да прави с нея това, което иска, но двамата трябвало да отидат
на друго място. Тогава подсъдимият се отдръпнал от вратата, при което свидетелката
М. В. и дъщеря й побягнали и отишли до дома на съседите им – свидетелите Л. М. Г. и
П. С. Г., като в това време пострадалата забелязала как подсъдимият Б. побягнал в
неизвестна посока. След като споделила със свидетелите Г. за случилото се,
свидетелката М. В. се обадила от телефона на свидетелката П. Г. и подала сигнал на
ЕЕН 112. На място пристигнали полицейски служители – свидетелите А. Й. К., В. Р. Д.,
Я. М. П. и Ж. Г. М., пред които пострадалата разказала за случилото се. От служители
на РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив бил извършен оглед на местопроизшествие –
обитаваното от пострадалата и дъщеря й жилище (двуетажна къща, находяща се на ул.
„Сан Стефано“ № 9 в гр. Първомай), респективно образувано настоящото досъдебно
производство. При огледа били иззети и приложени като веществени доказателства по
делото: тъмносини мъжки къси панталони, с надпис „TENNIS“; кафяво-бежово одеяло,
с размери 140 см х 180 см, и бяла олекотена завивка, с изобразени синьо-сиви цветя, с
размери 160 см х 200 см.
С протокол за доброволно предаване от 22.04.2025 г. пострадалата предала на
органите на РУ – Първомай дрехи, включително тези, с които била облечена по време
на извършване на процесното деяние, а именно: един брой дамски потник, син на цвят
2
с червено-кафяви цветя, без ръкави; един брой дамски, син на цвят широк панталон на
бежови цветя; един брой дамска плетена жилетка, червено-черна на цвят, с черни на
цвят копчета в лявата предна половина; един брой дамска пола, тъмносиня на цвят, с
червено-бежови цветя и един брой дамска блуза с дълги ръкави, със зелена на цвят
основа и с червено-жълти и бели цветя върху нея.
Междувременно, двама от полицейските служители, посетили сигнала –
свидетелите А. К. и В. Д., се отправили към адреса, на който живеел бащата на
подсъдимия – ********************* в гр. Първомай, за когото знаели, че не бил в
добри отношения със сина си и не го допускал вътре в жилището. Около 03:15 ч., на
22.04.2025 г., двамата свидетели предприели проверка в имота, като прескочили
оградата и влезнали в двора. Там в една оранжерия установили подсъдимия А. Б.,
който спял върху купчина дъски. Подсъдимият бил облечен с черно анцугово долнище
и черен суитшърт с качулка, по чорапи, без обувки, а маратонките му се намирали на
около 2-3 метра от него. Свидетелите К. и Д. го събудили, извършили му проверка по
ЗМВР за държане на забранени предмети и вещества, като не установили такива у
него. След това провели беседа с подсъдимия, като на въпроса им къде е бил преди да
отиде във въпросната оранжерия, подсъдимият Б. първоначално заявил, че е бил в с.
Горски извор, като отрекъл да е ходил в дома на свидетелката М. В., а впоследствие
признал, че е ходил в дома й, но не бил правил там нищо. След това подсъдимият А. Б.
бил отведен в РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив и задържан за срок от 24 часа със
заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от 03:15 ч. на 22.04.2025 г.
От заключението на извършената в хода на разследването съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата е видно, че при прегледа й на 22.04.2025 г. били
установени: оток на меките тъкани в областта на лява предмишница; болезненост в
областта на дясна гърда; болезненост в областта на лява предмишница; полов орган на
раждала жена без видими травматични увреждания и зацапвания; липса на видими
травматични увреждания и зацапвания в аналната област. Не са установени видими
травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош и корема. В дясната част на
седалището не са установени зацапвания и травматични увреждания. Според вещото
лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар и/или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по време и начин да са
получени така, както се съобщава в предварителните сведения. При прегледа не са
установени видими увреждания в половата и аналната области. Девствената ципа е
представена от остатъци, а от влагалището не изтича нищо.
От заключението на съдебномедицинска експертиза № 449/2025 г. на живо лице
– А. Б. Б., е видно, че при прегледа не са установени травматични увреди по тялото,
както и белези или други специфични особености по същото.
Назначена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от
заключението на която се установява, че подсъдимият А. Б. не страда от психично
заболяване и не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ – Пловдив. Към датата на
извършване на деянието – 22.04.2025 г., психическото му състояние е било
нормалпсихологично, обичайно, присъщо за него, като същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Посочено е, че може да дава достоверни обяснения по факти и обстоятелства и да
участва в наказателния процес според позицията, която му е определена.
От заключението на извършената съдебно-психиатрична експертиза на
дъщерята на пострадалата – З. М. В. се изяснява, че същата страда от психично
3
заболяване – Параноидна шизофрения, емоционално волева промяна на личността,
Умерена умствена изостаналост. Води се на диспансерен отчет и е лекувана
многократно в стационара на ЦПЗ – Пловдив. Според вещото лице З. М. В.не е могла
да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и не
може да дава достоверни показания за тях. Посочено е, че не може да участва в
наказателния процес.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните
по делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе
предвид самопризнанието на подсъдимия Б., както и подкрепящите го доказателства,
събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Б. В., Л. М. Г., П. С.
Г., А. Й. К., В. Р. Д., Я. М. П., Ж. Г. М. и Атанас Златков Грозев; писмените
доказателства: справка за съдимост, характеристична справка, справка от
информационната система на „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД от
23.04.2025 г., Епикриза от 09.05.2019 г. на З. М. В. издадена от „Център за психично
здраве – Пловдив“ ЕООД, протокол за доброволно предаване от 22.04.2025 г., заповед
за задържане на лице от 22.04.2025 г., постановление на РП Пловдив, ТО Първомай по
чл. 64, ал. 2 НПК от 22.04.2025 г., протокол № 38 от 25.04.2025 г. по ЧНД № 64/2025 г.
по описа на РС Първомай; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.04.2025 г., протокол за оглед на веществени доказателства от
01.07.2025 г.; веществените доказателствени средства – фотоалбум за посетено
местопроизшествие от 22.04.2025 г., фотоалбум при извършен оглед на веществени
доказателства от 01.07.2025 г., както и заключенията на съдебномедицинските,
комплексната съдебно-психиатрична и психологична и съдебно-психиатрична
експертизи. Според настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства
установяват по несъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване,
както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, дадени при условията на
чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от
подсъдимия в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
описаната фактическа обстановка. Настоящият състав даде вяра и на протоколите за
оглед, тъй като отразяват процесуално следствени действия, извършени по
предвидения в чл. 156 НПК ред, в присъствието на две поемни лица и специалист –
технически помощник. Също така съдът кредитира и заключенията на
съдебномедицинските, комплексната съдебно-психиатрична и психологична и
съдебно-психиатрична експертизи, доколкото са обективни, обосновани и компетентно
изготвени. В случая не се установиха доказателства, които да поставят под съмнение
или оборват така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият А.
Б. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
152, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
4
От обективна страна с действията си подсъдимият Б. е реализирал обективните
признаци от състава на посоченото по-горе престъпление, тъй като на
инкриминираната дата и място е извършил действия, насочени към съвкупление с
пострадалата без нейно съгласие, употребявайки физическа сила. Изнасилването е
двуактно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта – употреба на
принуда, която може да се изразява в сила или заплашване, и съвкупление. Посочените
два акта са функционално свързани помежду си, като осъществяването на принудата
чрез сила или заплашване се явява условие за извършване на съвкуплението. От
доказателствените материали по делото безспорно се установява осъществената от
подсъдимия Б. спрямо пострадалата принуда чрез употреба на сила, изразяваща се в
запушване на устата й и нанасяне на удари с юмрук вдясно в областта на гърдите, за
да сломи съпротивата й и да се съвкупи с нея. Същевременно е предприел и
непосредствен опит да проникне с половия си член във влагалището на пострадалата.
Деянието е останало във фазата на опита, защото до съвкупление с пострадалата не се
е стигнало, като недовършеността на престъплението се дължи на независещи от
волята на дееца причини, а именно оказаната съпротива от жертвата и намесата на
нейната дъщеря. В случая тази съпротива се изразява във виковете й за помощ, в
резултат на което се събудила дъщерята на пострадалата, която светнала лампата в
стаята и започнала да удря с ръце подсъдимия и да крещи да остави майка й. След
намесата на дъщерята на свидетелката М. В. подсъдимият станал от леглото и застанал
пред вратата на стаята, за да попречи на двете жени да напуснат жилището, но
свидетелката М. В. го излъгала, че ще му даде да прави с нея това, което иска, но
двамата трябва да отидат на друго място, което мотивирало подсъдимия да се
отдръпне от вратата, а пострадалата и дъщеря й побягнали към дома на съседите си.
Поради тези активни действия на пострадалата и нейната дъщеря изпълнителното
деяние не е довършено и не е настъпил желаният от дееца престъпен резултат.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Съзнавал
е, че пострадалата не е съгласна да се съвкупи с него, което изрично и недвусмислено
е изразила, като дърпала полата си надолу и викала за помощ, но въпреки това се е
насочил към постигане на желания резултат чрез опитите си да проникне с половия си
член във влагалището на пострадалата. С упражнената физическа сила подсъдимият Б.
е целял сломяване съпротивата на пострадалата с цел осъществяването на полов акт.
По наказанието:
За престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години. Съгласно
чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание
чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът следва да определи наказанието при
условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Б. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст (18 години), чистото
съдебно минало, изразеното съжаление за стореното, както и недовършеността на
деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват възрастта на
пострадалата (68 години) и времето и мястото на извършване на деянието – нощем в
жилището на последната. В разглеждания случай характерът и броят на смекчаващите
отговорността обстоятелства не ги квалифицира нито като „изключителни“, нито като
„многобройни“, за да е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Правилата на
5
чл. 55 НК визират едно изключение и трябва да се прилагат при действителна
наличност на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и деяние,
което е със значително по-ниска обществена опасност от типичната за съответния вид
престъпление. Не са налице и предпоставките за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 НК поради недовършеността на престъплението съобразно
разпоредбата на чл. 58, б. „а“ НК. Правилото е, че при опит деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението
е останало недовършено. В настоящия случай съдът, като съобрази времето и мястото,
при които е извършено деянието, използваното познанство и родствени отношения
между подсъдимия и пострадалата, степента на осъществяване и причините, поради
които престъплението е останало недовършено, намери, че не следва да определя
наказанието под най-ниския предел. Ето защо, решаващият състав, като взе предвид
конкретната степен на обществена опасност на деянието, прие, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 55 НК. След преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите,
визирани в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността признаци съобразно разпоредбата на чл. 54 НК,
поради което определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години. Съдебният състав, като съобрази нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, намали
определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия на наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и четири месеца. Настоящият състав намира, че така
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца
ще реализира целите на наказанието по чл. 36 НК и ще спомогне за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца следва да се изтърпи ефективно, тъй като само по този начин могат да
бъдат изпълнени целите на наказанието и да се поправи и превъзпита подсъдимият.
Действително формално са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК
за отлагане изтърпяването на наложеното наказание, доколкото определеното
наказание „лишаване от свобода“ е до три години и подсъдимият не е осъждан. В
случая обаче следва да се отчете, че извършеното престъпление е с висока степен на
обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения, свързани с половия
морал и твърде много уврежда сфера, в която личността може сама да формира волята
си и избора си на поведение. Наред с това е осъществено посегателство над половата
неприкосновеност на възрастна жена на 68 години, родственица на подсъдимия по
съребрена линия, живееща единствено с дъщеря си, страдаща от психично заболяване,
и в едно населено място с подсъдимия, които обстоятелства подсъдимият Б. е
съзнавал, поради което и извършеното от него е с висока степен на укоримост. По тези
съображения съдът намира, че с оглед постигане на целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК – както на специалната, така и на генералната превенция,
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно. Тъй като не
са налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а”-„в” ЗИНЗС, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК от така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца съдът приспадна
времето, през което подсъдимият А. Б. Б. е бил задържан по ЗМВР, чл. 64, ал. 2 НПК и
6
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 38 от 25.04.2025 г.
по ЧНД № 64/2025 г. по описа на РС Първомай, считано от 22.04.2025 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По разноските и веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства – тъмносини мъжки къси
панталони, с надпис „TENNIS“; кафяво-бежово одеяло, с размери 140 см х 180 см;
бяла олекотена завивка, с изобразени синьо-сиви цветя, с размери 160 см х 200 см;
един брой дамски потник, син на цвят с червено-кафяви цветя, без ръкави; един брой
дамски, син на цвят широк панталон на бежови цветя; един брой дамска плетена
жилетка, червено-черна на цвят, с черни на цвят копчета в лявата предна половина;
един брой дамска пола, тъмносиня на цвят, с червено-бежови цветя; един брой дамска
блуза с дълги ръкави, със зелена на цвят основа и с червено-жълти и бели цветя върху
нея и 2 броя тампони от извършено съдебномедицинско освидетелстване на живи лица
М. Б. В., ЕГН: **********, и А. Б. Б., ЕГН: **********, находящи се на съхранение в
РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив, да се унищожат като вещи без стойност.
Като призна подсъдимия Б. за виновен, съдът го осъди на основание чл. 189, ал.
3, вр. ал. 1 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски
на досъдебното производство в размер на 2186,60 лв., представляваща разноски за две
съдебно-медицински експертизи, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза и съдебно-психиатрична експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РХ/ЕД

Районен съдия: п
/Радина Хаджикирева/
7
Съобщи за изтекли лични данни