Р Е Ш Е Н И Е
№ 529
гр.Плевен,
08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №473
по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 13, ал.6
от Закона за социално подпомагане
Образувано е по жалба от Н.Ц.Р.
***, против Заповед №ЗСП/Д-ЕН/861/21.05.2020 год., издадена от Директора на
ДСП-Плевен и потвърдена с Решение
№15-РД06-0018/9.06.2020 год. на Директора на РДСП-Плевен.
С жалбата се иска отмяна на заповедта, като са
наведени доводи, че жалбоподателката не е наясно с мотивите на административния
орган. Твърди, че е онкоболна от 2017 год. и на 12.04.2020 год. следвало да е
на контролен преглед, но по телефона била информирана да отиде при спешна нужда. Има ежемесечни
разходи за консумативи, изпаднала е в затруднение да заплати и градината на
дъщеря си, обслужва кредит към банката.
В съдебно заседание жалбоподателката Н.Ц.Р. се явява лично и поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество молисъда да отмени заповедта
и да й бъде отпусната еднократната помощ.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Плевен е депозирал писмен отговор на л.77, в който
оспорва подадената жалба , моли съда да остави в сила оспорената заповед,
излага подробни съображения по съществото на спора. В съдебно заседание не се
представлява.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Р. е подала заявление-декларация за
отпускане на еднократна помощ съгласно чл.16 от ППЗСП на 14.05.2020 год. с
вх.№ЗСП/Д-ЕН/861 до ДСП-Плевен на л.13-15, към което е приложила служебна
бележка от работодателя „Дани Флор – 85“ ЕООД с изх.№15/12.05.2020 год.
Изготвен е Социален доклад /л.12/ по
заявлението –декларация, в който е описано следното : Р. притежава Експертно решение на ТЕЛК №2727 от
заседание 144 от 3.09.2018 год. на ТЕЛК, трети състав при УМБАЛ“ Георги
Странски“ ЕАД, гр.Плевен, на жалбоподателката е определена 50% трайно намалена
работоспособност. Живее със семейството си в жилище, собственост на родителите.
През последните пет години е продала част от съсобствени земеделски земи в землището на с.Градина за сумата от 188,24
лева. Не е регистрирана като ЕТ и няма участия в търговски дружества. Не й е
предоставяна собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Като лице с
увреждане, Р. *** по чл.70 от ЗХУ. Получени помощи през годината-по чл.7, ал.1
от ЗСПД-360 лева, по чл.70 от ЗХУ-100,59 лева. Съжителстващи без брак на
семейни начала с две учащи деца на 16г. и на 4 г. Р. работи в "Дани
Флор"-В5 ЕООД от 02.04.2019г. През месец март е ползвала полагаемия си
платен годишен отпуск В размер на 9 дни. За периода от 4.04.2020г. до 7.05.2020
год. Р. е в неплатен годишен отпуск Във връзка с настъпилата епидемиологична
обстановка фирмата не може да осигури дистанционна работа от вкъщи на
работничката си. Фирмата не е кандидатствала и не е подавала заявление за
изплащане на компенсации 60/40, с цел запазване заетостта на работниците. Съпругът
й работи в "Георгиев” ПЛП/ООД от 7.05.2003г. Доходът на семейството за
месец март 2070г, с от две работни заплати в общ размер на 1336,01лв Р. е лице
с увреждане и определени or ТЕЛК- 50% ТИР. Получава лична пенсия по инвалидност
за общо заболяване в размер па 186,52лв.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед №ЗСП/Д-ЕН/861/21.05.2020 год. от Директора на ДСП-Плевен, с която на
основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на Р. е отказана социална
помощ по чл.16 от ППЗСП, считано от 1.05.2020 год. Изложени са мотиви, че еднократна
помощ по чл.16 от ППЗСП при неплатен отпуск поради ИП: Семейството не отговаря
па две от изискванията, изброени в писмо с изх.№ 9100-0140/04.05.2020 г. на ИД
на АСП и нямат право на отпускане па еднократна помощ съгл. чл. 16-ИП/ППЗСП.
Към момента на подаване на заявлението да е в неплатен отпуск и да попада в
изключението- пенсията да е социална пенсия за инвалидност. Семейството ме може
да бъде подпомогнато, съгласно чл.16.ал.1 от ППЗСП, т.к. в заявлението не са посочени инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности
по време на извънредната ситуация в страната. Заповедта е връчена на Р. на 27.05.2020
год., видно от ИД на л.27. Против заповедта жалбоподателката е подала приложената на 8 от
делото жалба с вх.№15-94Н-00-0604/27.05.2020г.
По жалбата е постановено Решение №15-РД06-0018/9.06.2020 год. на Директора на
РДСП-Плевен. В мотивите на решението е посочено следното: При
подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/861 от 14.05.2020 г. в Дирекция
"Социално подпомагане" - Плевен с искане за отпусканата еднократна 
помощ „във връзка с пандемията, извънредно положение”, Р.
декларира, че е работеща, притежава експертно решение на ТЕЛК, по семейно
положение - неомъжена. Декларира, че съжителства на семейни начала с лицето Н.П.С., както и че в състава на семейството им има две здрави деца, ненавършили
18-годишна възраст. Декларира доходи за предходния месец в общ размер на 832,14
лв. Декларира, че обитава четиристайно жилище, което е собственост на
родителите й. Декларира, че не е извършвала прехвърляне на жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години, че не е прехвърляла, чрез договор за дарение собствеността
върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от
тях през последните 5 години, че не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на
капитала на търговско дружество. Декларира, че не притежава друга движима и
недвижима собственост. Към заявлението прилага документи за размера на
ползвания отпуск и за размера на получените доходи от семейството й. От събраната по служебен път информация е
установено, че Р. е 42- годишна, семейно положение - неомъжена, работеща, с
непрекъснати здравноосигурителни права. Съжителства на семейни начала с лицето
Н.П.С., който работи в местна фирма от 2003 година. Р. притежава Експертно
решение на ТЕЛК №2727 от 03.09.2018 г. с определени 50% трайно намалена
работоспособност, във връзка с което получава лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 186,52 лв. месечно. При
служебна справка относно имущественото състояние на заявителката е установено,
че семейството й обитава жилище, което се състои от четири стаи и е собственост
на родителите й. През 2017 година е извършила разпоредителна сделка с идеални
части от недвижими имоти, находящи се в землището на село Градина, като сумата,
която е получила за своята част от имотите възлиза общо на 188,24 лв., размер,
който не надвишава 60 кратния размер на гарантирания минимален доход за
страната и не е мотив за отказ от подпомагане, съгласно изискването на чл. 10,
ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Семейството на Р. не притежава движима или недвижима
собственост и/или идеални части от нея, с изключение на вещите, които
служат за обичайно потребление на лицето
или семейството, която би могла да бъде възможен източник на допълнителни
доходи. От извършена служебна проверка на доходите на семейството е установено,
че наред с доходите от реализирана трудова дейност, семейството се подпомага от
ДСП-Плевен с месечна финансова подкрепа по реда на чл.70 от ЗХУ в размер на
25,41 лева и с месечна помощ за отглеждане на две деца по чл.7 от ЗСПД общо в
размер на 90 лева. Мотивът за исканата еднократна помощ е подпомагане на семейството
във връзка с настъпилите в страната промени вследствие на обявеното с Решение
на Народното събрание на Република
България от 13.03.2020 г. извънредно положение, свързано с ограничаването на
разпространението на заболяването COVID-19. Към заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/861 от
14.05.2020 г., Р. е представила 1 бр.
служебна бележка с изх.№15/12.05.2020 г., издадена от управителя на фирмата, в
която работи, от която се установява вида и размера на използвания до момента
годишен отпуск, 2 бр. удостоверения за размера на получения брутен доход за
месеците март и април 2020 г., както и 2 бр. удостоверения за размера на
получения брутен доход на съжителстващото с Р. лице, за месеците март и април
2020 г. От същите органът установил, че Р.
до момента е използвала 9 /девет/ дни от полагащият й се платен годишен отпуск
и че до 7.05.2020 година включително е била в неплатен годишен отпуск в размер
на 20 /двадесет/ дни. В служебна бележка с изх.№15/12.05.2020 г. е посочено
също, че на лицето не е предоставена възможност за дистанционна работа от
вкъщи, поради невъзможност дейността й по длъжна характеристика да се извършва
дистанционно, както и че фирмата-работодател не е кандидатствала за включване в
схемата за компенсация 60/40 (по Постановление №55 на МС от 30 март 2020 г.).
От представените удостоверения за доход е установено, че за месеците март и
април 2020 година изплатените доходи на Р. възлизат на 528,67 лева, а на
съжителстващият с нея на семейни начала С. възлизат на 1 639,47 лева. Така общият размер на получените доходи за
месеца, предхождащ месеца на ползване на неплатения отпуск на Р. (месец март
2020 година) не надвишава минималната работна заплата за страната в размер на
610,00 лева.
Изложено е още в решението, че други доказателства,
удостоверяващи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и
други жизненоважни потребности за семейството на Р. не са представени към
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/861 от 14.05.2020 г. Съобразявайки
изложеното от фактическа страна органът приел подадената жалба за
неоснователна, поради следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали
здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на
лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно до
петкратния размер на гарантирания минимален доход. С оглед намаляване на
негативните последици върху семействата с деца, намиращи се в затруднение да
задоволят своите здравни, комунално-битови или други жизненоважни потребности
поради излизането в неплатен отпуск на родителите, които нямат възможност да
работят от вкъщи по време на обявеното в страната извънредно положение,
свързано с ограничаването на разпространението на COVID-
19, е разширен обхвата на семействата, които
могат да получат еднократна социална помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.
Предвидено е от тази възможност да се възползват преимуществено семейства,
работещи майки и бащи, които гледат децата си - ученици до 7-ми клас, навършили
14-годишна възраст и в момента нямат възможност да получават други средства. По
повод мотива за отпускане на помощта, посочен в заявление-декларацията на Р., а именно: „във връзка с пандемията,
извънредно положение" е направено уточнението, че само по себе си
обявеното в страната извънредно положение, свързано с ограничаването на
разпространението на COVID-19, не следва да се счита за основание при отпускане на
еднократни социални помощи. Отпускането на еднократна социална помощ по реда и
условията на чл. 16 от ППЗСП е допустимо само в случаите, в които бъде
установено, че в резултат на обявеното в страната извънредно положение са
възникнали инцидентни нужди от задоволяване на здравни, комунално-битови или
други жизненоважни потребности на заявилите желание лица и семейства. Описано
е, че еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП е със строго законово дефинирано
предназначение - за задоволяване на инцидентно възникнали жизненоважни
потребности на лицата и семействата. Р. посочва като мотив в заявление-
декларацията си, че желае семейството й да бъде подпомогнато във връзка с
настъпилите в страната промени вследствие на обявеното извънредно положение.
Към приложените със заявление-декларацията документи обаче според
административния орган липсват такива, удостоверяващи инцидентно възникнали
здравни, и други жизненоважни потребности за семейството на Р., съгласно изискването
на чл. 16 от ППЗСП. Позовавайки се на представената служебна бележка с
изх.№15/12.05.2020 г. органът установил, че Н.Р. е била в неплатен годишен
отпуска в периода от 4.04.2020 г. до 7.05.2020 година включително.
Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/861 от 14.05.2020 г. е подадено в ДСП -
Плевен на дата 14.05.2020 година, т.е. в момент, който не фигурира в
представената служебна бележка, поради което не става ясно дали Р. се е върнала
на работа или продължава да ползва отпуск към онзи момент. Друг аргумент, който органът изложил е,
че Р. получава лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 186,52 лв. месечно и не
попада в изключението, което предвижда получаваната пенсия да е социална пенсия
за инвалидност. По своя характер
социалните помощи представляват средства в пари и/или в натура, които допълват
или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или
задоволяват инцидентно възникнали потребности. Съгласно разпоредбата на чл. 11,
ал.2 от ЗСП те се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности
за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. На
следващо място еднократната социална помощ, отпускана по реда на чл. 16, ал. 1
от ППЗСП не е право, а правна възможност. На тези основания жалбата на Р. е
отхвърлена.
При така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
По делото няма данни кога решението на горестоящия
административен орган е било връчено на Р., но предвид датата на
постановяването му-9.06.2020 год. и датата на подаване на жалбата пред
съда-11.06.2020 год., жалбата се явява подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на акта, който по неблагоприятен начин засяга нейните интереси,
пред надлежния съд, поради което е допустима.
По същество е основателна.
При извършената служебна проверка за законосъобразност
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издаден от компетентен
орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 2
от ЗСП и чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, а именно директорът на съответната
дирекция "Социално подпомагане", в случая гр.Плевен.
Процесната заповед е изготвена в установената от
закона писмена форма, с излагане на мотиви в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 2
от ЗСП. Като правно основание за издаване на административния акт са
посочени разпоредбите на чл. 13, ал. 2
от ЗСП и чл. 28, ал. 1
от ППЗСП, които текстове вменяват на компетентния административен орган
да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта след преценка на всички
данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета. В случая заповедта
отговаря на посочените изисквания, като са изложени съображенията, с които
директорът на ДСП - Плевен е преценил като неоснователно подаденото заявление
за еднократна помощ, въз основа на приетите за установени от него факти.
Не се установяват в хода на административното
производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заявлението-декларация, подадено от Р. е било разгледано при спазване
на относимите изисквания на чл. 26
и чл. 27 от
ППЗСП, като е извършено посещение в обитаваното от заявителката
жилище, проведена е социална анкета, съставен е социален доклад и на база направените
в последния констатации е издадена обжалваната заповед. При провеждането на
производството е спазена разписаната в чл. 26
– чл. 28 от
ППЗСП процедура, вкл. сроковете по чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от
правилника за изготвянето на социалния доклад и издаването на заповедта. При
произнасянето си директорът на ДСП е взел предвид направените в хода на
административната процедура, фактически установявания, вкл. тези от социалната
анкета, въз основа на които е приел за недоказано наличието на инцидентно
възникнала потребност за заявителя.
Изводите на административния орган обаче не се
споделят от настоящия съдебен състав.
С
разпоредбата на чл. 16, ал. 1
от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ
веднъж годишно, на лица нуждаещи се от такава за задоволяване на инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности на тях и семействата им. Става въпрос за специфична целева социална
помощ, с дефинирано в закона предназначение – за задоволяване на инцидентно
възникнали потребности от вида на посочените в закона. Тоест потребности, които
са възникнали неочаквано, в резултат на внезапно настъпили събития, излизат
извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Като
такива събития могат да се посочат внезапно заболяване, природно бедствие,
настъпване на битово произшествие, щета от деликт, от престъпление или най-общо
казано - някакъв внезапно възникнал инцидент. Определящото изискване при
отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от
ППЗСП, е наличието на еднократност и непредвидимост на
жизненоважните потребности.
В случая жалбоподателката сочи като такава инцидентно
възникнала нужда в своето заявление „във
връзка с пандемията, извънредно положение“. Смисълът на заявеното от нея
основание за претендиране на еднократната помощ е не самата настъпила пандемия,
а настъпилите от нея последици в социално-икономически аспект за гражданите, които
са останали без доходи или техните доходи драстично са намалели. Извод за това
се прави от употребения в заявлението израз „във връзка с пандемията…“
Коронавирусната болест 2019 (COVID-19) е инфекциозна болест, която се причинява
от тежкия остър респираторен синдром коронавирус 2 SARS-CoV-2.
Ноторно известен факт е, че на 11 март
2020 г. Световната здравна организация обяви пандемия от коронавирус (2019-2020). В края на 2019 г. в град Ухан,
Централен Китай, е идентифициран коронавирус, наречен SARS-CoV-2.
Това става, след като без ясни причини през декември хора развиват пневмония, която не се повлиява от
известните методи за лечение. Първото съобщение за заразени работници от
уханския пазар за морска храна е направено на 31 декември 2019 г., като пазарът
е затворен на 1 януари 2020 г., а заразените лица са поставени под карантина.
На 9 януари 2020 г. е регистриран първият смъртен случай на 61-годишен мъж. На
20 януари Китай съобщава за голямо нарастване в случаите. Широко известно е, че
за кратък период заболяването се разпространява из целия свят.
Коронавирусната болест 2019 в България започва в началото на 2020 година. Първият доказан
случай на болестта в България е от 8 март 2020 г. Към 5 август 2020 г. има 12
414 потвърдени случая на коронавирусна болест 2019 във всички 28 области на
страната. Има регистрирани над 400 смъртни случая. На 13 март 2020 г.
правителството обявява извънредно положение в цялата страна
за срок от един месец, който на 3 април е удължен до 13 май 2020 година. От 14
май до 14 юни е обявена извънредна епидемична обстановка. Извънредната
епидемична обстановка е удължена до 30 юни. На 24 юни, заради сериозният ръст
на заболели е обявено удължаване на извънредната обстановка до 15 юли. На 6 юли
поради ръст на броя на заболелите извънредната обстановка е удължена с две
седмици, до края на месец юли. На 27 юли е обявено удължаване на извънредната
епидемична обстановка до края на август.
При така изложените факти, които са ноторно известни,
за съда не остава съмнение, че пандемията от корона вирус е неочаквано,
внезапно настъпило, и то в световен мащаб, събитие, непредвидимо, от извънреден
характер.
Пандемията от
коронавирус представлява голямо сътресение за световната и за европейската
икономика, което доведе до много тежки социално-икономически последици. Въпреки
бързите и всеобхватни мерки на политиката както на европейско, така и на
национално равнище, неизбежно в икономиката на ЕС се наблюдава рецесия от историческа величина. Според
икономически анализи икономиката на
еврозоната е свита рекордно, налице е спад
в производството. Пандемията от коронавирус засегна сериозно разходите на
потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията,
капиталовите потоци и веригите на доставки, въпреки взетите противоепидемичните
мерки. Засегнати са инвестициите и
пазарът на труда. Увеличи се безработицата, въпреки схемите за работа на непълно работно време,
субсидиите за заплати и подкрепата за предприятията. Голяма част от населението
остана без доходи за задоволяване на жизненоважни потребности, доходите на
друга значителна част от населението значително се свиха. Така е и в конкретния случай.
Видно е от
приобщените по делото писмени доказателства - служебна бележка от работодателя
„Дани Флор – 85“ ЕООД с изх.№15/12.05.2020 год., Р. е ползвала платен годишен отпуск в размер
на 9/девет/ дни, считано от 10.03.2020 год. до 15.03.2020 год. вкл. и от
23.03.2020 год. до 29.03.2020 год.вкл., както и неплатен отпуск в размер на 20
/двадесет/дни, считано от 4.04.2020 год. до 7.05.2020 год. вкл.; на лицето не е
предоставена дистанционна работа от вкъщи поради невъзможност за осъществяване
на дейността й по длъжностна характеристика; работодателят не е кандидатствал
по мярката 60/40. Установява се от
служебна бележка изх.№20/17.06.2020 год. от „Дани Флор-85“ ЕООД, че Р. е
ползвала неплатен отпуск и за периода 13.05.2020 год. до 7.06.2020 год.
Представени са удостоверения от работодателя на Р. №№13/12.05.2020 год. и
14/12.05.2020 год., от които се установява, че за месец март 2020 год.
жалбоподателката е получила нетно възнаграждение в размер на 432,29 лева, а за
месец април 2020 год.-16,12 лева. А от удостоверение №19/17.06.2020 год. е видно,
че е получила нетно възнаграждение за месец май 2020 год. в размер на 88,19
лева. Видно от приложено на л.40
Експертно решение на ТЕЛК №2727 от заседание 144 от 3.09.2018 год. на
ТЕЛК, трети състав при УМБАЛ“ Георги Странски“ ЕАД, гр.Плевен, на жалбоподателката
е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години-до
1.09.2021год., като видно от справката на л.21 от НОИ, получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО със срок до 1.09.2021 год. в
размер на 186,52 лева. Видно от социалния доклад и от удостоверение
изх.№1506-УД-2316/17.06.2020 год., Р. е получила следните помощи: за месец януари 2020
год.-общо 114,36 лева по чл.7, ал.1 от
ЗСПД и по чл.70 от ЗХУ, за всеки от месеците февруари, март, април и май 2020
год.-по 115,41 лева по чл.7, ал.1 от ЗСПД и по чл.70 от ЗХУ-л.57 от делото. Установява
се от справка на л.87-91 от делото, че семейството на Р. се подпомага по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД за две деца
общо в размер на 90 лева месечно и по реда на чл.70 от ЗХУ в размер на 25,41
лева месечно. Лицето, с което жалбоподателката живее на семейни начала, е
получило доходи , видно от удостоверения на л.19-20 от делото, както следва: за
месец март 2020 год.-827,66 лева, за месец април -811,81 лева. Видно от
Служебна бележка №201/16.06.2020 год. от НУИ „П.Пипков“, П. Н. С. е редовен
ученик в девети клас-дневна форма на обучение за учебната 2019/2020 год.,
същият е син на жалбоподателката, видно от приложеното на л.39 от делото удостоверение за раждане. Видно от Служебна
бележка №136/16.06.2020 год. от Детска градина „Дружба“-Плевен, С.Н. С. е записана и посещава първа група за учебната
2019/2020 год., като след пандемията от COVID 19 и последвалата епидемична обстановка, детето присъства
в градината от 8.06.2020 год. С. С. е дъщеря на
жалбоподателката, видно от приложеното на л.38 от делото удостоверение за раждане. По делото е
приложен договор за потребителски кредит №FL915376/28.05.2018 год. между съжителстващото с жалбоподателката лице Н. С. и „Юробанк
България“ АД за сумата от 8806,40 лева за срок от седем години според
погасителния план при месечна вноска в размер на 135,07 лева. Между и „Юробанк
България“ АД и жалбоподателката е сключен и договор за потребителски кредит №FL1052750/21.02.2020 год.
за сума в размер на 9907,20 лева за срок от седем години според погасителния
план при месечна вноска в размер на 157,91 лева. На л.66-67 и л.71 от делото са
приложени три фактури за месеците март, април и май 2020 год. за заплатени суми за
ползване на ВиК услуги съответно в размер на 21,40 лева, 27.62 лева и 14,43 лева. Приложени са три
разписки и за ползвана електроенергия на л.68-70, за периодите от 7.02.2020
год. до 7.05.2020 год., като са заплатени три месечни суми в размер на 108,17
лева, 110,59 лева и 42,82 лева. Жалбоподателката е представила и два броя
приходни квитанции на л.72-73 от делото за платена такса за ползване на детска
градина от детето С. С. за месеците февруари и март 2020 год., като
заплатените такси съответно са 46,13 лева и 6,54 лева за март 2020 год., през
който месец детето е имало три присъствени дни.
Видно е от всички анализирани
доказателства, че към датата на подаване на заявлението-декларация с искане за
еднократно подпомагане от Р., същата е изчерпала възможностите за ползване на
платен отпуск, поради което за периодите 1.02-16.02, 4.04-7.05 и
13.05.-7.06.2020 год. е била в неплатен отпуск, тъй като детето й С. Н. С. поради пандемията не е посещавала детска градина,
последната е присъствала в ДГ от 8.06.2020 год. Вследствие ползването на
неплатен отпуск, наложено единствено от настъпилата пандемия, поради която
детето не е посещавало детска градина и единият от родителите е следвало да се
грижи за него /детето е на 4 год./, в случая майката, последната е била лишена
почти изцяло от регулярно получаваните месечни доходи, представляващи трудово
възнаграждение за полаган от нея труд при работодателя „Дани флор-85“ ЕООД.
Това е довело до свиване на доходите на семейството и затруднения при посрещането на обичайните
месечни разходи за консумативи и изхранване на четиричленното семейство. Като
от голямо значение е и обстоятелството, че жалбоподателката е лице с намалена
работоспособност вследствие онкологично заболяване. Налице е безспорно
установено намаление на доходите на семейството на жалбоподателката в периода
април-юни 2020 год. , което е установено от приложените доказателства, това
намаление е настъпило непредвидимо, поради пандемията,
поради което е възникнала еднократно потребност от подпомагане на семейството
за задоволяване на жизненоважни потребности от комунално-битово естество,
каквито е предвидено с разпоредбата на чл.16 от ППЗСП да бъдат подпомагани. Тези
обстоятелства не са отчетени от административния орган, поради което съдът
приема, че последният е постановил един несъобразен със закона отказ от
подпомагане.
Следвало е в случая
оспореният акт да бъде съобразен и с целта на закона, която в конкретния
случай е да се осигури покриване на разходите на онези лица, които заради
социалното си, здравословното си състояние, имущественото си състояние,
възрастта си, доходите си не са в състояние самостоятелно да задоволят
комунално-битовите си потребности поради внезапно възникнало събитие с
непредвидим и непреодолим характер, което ги е лишило от регулярно получаваните
доходи в пълен размер и е довело до еднократна невъзможност да посрещнат
най-необходимите жизненоважни потребности. Целта на социалното подпомагане е
очертана в чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ЗСП, като тя е подпомагане на гражданите, които без помощта
на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Тази цел
не е постигната с оспорената заповед. В случая именно инцидентността на
настъпилото събитие и жизненоважна потребност, която не може да бъде задоволена
по друг начин, освен чрез еднократно подпомагане, е следвало да обуслови извод
у административния орган, обратен на направения от него в оспорената заповед. Същественото в разпоредбата на чл. 16, ал.1
от ППЗСП е дали лицето или семейството, което иска еднократна помощ,
е изпаднало в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникналите и
конкретно посочени жизненоважни потребности, с която не би могло да се справи
само, независимо дали има доходи над гарантирания минимален доход. Разпоредбата
е изключение от правилото по чл. 2, ал. 3 ЗСП, според което право на социални помощи имат българските
граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови,
социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите,
реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от
Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности.
В случая жалбоподателката е доказала от събраните
доказателства, наличието на такава възникнала инцидентна жизненоважна
потребност, която не е могла да задоволи по друг начин, освен чрез еднократно
подпомагане от държавата по реда на чл.16 от ППЗСП.
Ето защо оспорената заповед следва да се отмени и
делото да се върне като преписка на административния орган, с указания за
отпускане на еднократна помощ по реда на чл.16, ал.2 от ППЗСП.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-ЕН/861/21.05.2020 год., издадена
от Директора на ДСП-Плевен и потвърдена с Решение №15-РД06-0018/9.06.2020 год. на Директора на
РДСП-Плевен.
ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен за постановяване на нова заповед при
съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 7-дневен срок от
влизането му в сила.
Решението е окончателно, по аргумент от чл.13, ал.7 от ЗСП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/