РЕШЕНИЕ
№ 260009
Гр.Варна, 05.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град
Варна, гражданско отделение, на двадесети януари, 2021 година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Т.
Прокурор:…
Като разгледа
докладваното от съдия П.
в.гр.д. 402 по описа на Апелативен съд – Варна за 2020 г., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. 402/2020
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби срещу
различни части от решение № 260169 от 22.07.2020 г., постановено по гр.д.№
1476/2019г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Eмилия М.А. и Г.М.А.,
действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т., подадена от адв. В.А., против решение
№ 260169 от 22.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1476/2019 . по описа на
Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете им срещу „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД в качеството на работодател и отговорен по чл.200
от КТ и срещу „Електроразпределение Север“ АД, в качеството на възложител на
работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от
електроразпределителната мрежа и отговорен по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят: - на E. М.А. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М.А.М.
починал при трудова злополука за разликата над 100 000 лева до пълния
претендиран размер от 200 000 лева, както и лихва за забава за разликата над
2305,56 лева до пълният претендиран размер от 4611,11 лева; - на Г.М.А. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на неговия баща М.А.М.
починал при трудова злополука за разликата над 100 000 лева до пълния
претендиран размер от 200 000 лева, както и лихва за забава за разликата над
2305,56 лева до пълният претендиран размер от 4611,11 лева;
Въззивниците са
настоявали, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно -
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано, като са молили за отмяната му в посочената
отхвърлителна част и за уважаване на исковете за солидарно осъждане на
ответниците до пълните претендирани размери на обезщетенията за неимуществени
вреди, ведно с лихвите за забава от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане, както и на лихвата забава от датата на
увреждането -15.05.2019 г. до 05.08.2019 г. за разликата над 2305,56 лева до пълният претендиран размер от
4611,11 лева. Молили са при уважаване на жалбата, да бъде коригирано и
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Оплакванията са, че
при определяне размера на обезщетенията съдът не е съобразил всички обстоятелства,
които следва да се вземат предвид и които в настоящия случая са отегчаващи в
максимална степен, т.к. починалият е бил млад мъж, в разцвета на силите си,
който е бил здрав, имал е изключително любящо и сплотено семейство, което е
разчитало на неговата морална, емоционална и материална подкрепа, и за което
загубата му е внезапна, стресова и непрежалима, и то в особено завишена степен,
предвид факта че двама от ищците са непълнолетните му деца. Съдът не оценил в
достатъчна степен обективни елементи като изключителните болки и страдания от
загубата на любим човек – баща, свързани с продължителни негативни психически
преживявания, установени по делото със свидетелски показания и експертизи,
които следвало да бъдат сред обстоятелствата, подлежащи на оценка при
определяне размера на обезщетението за възмездяване на тези вреди съгласно
обществения критерий за справедливост. По този начин, неотчитайки посочените
обстоятелства, съдът не определил обезщетение, което да отговаря на критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и не е обезщетил по най-пълен начин претърпените
от ищците болки и страдания.
Ответникът
„Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, чрез адв. Т.Т., е подал писмен
отговор, с който е оспорил въззивните жалби и по съображения за правилността на
решението в обжалваната му отхвърлителна част, е молил за потвърждаването му.
Ответникът
„Електроразпределение Север“ АД, чрез ю.к. М.Х., е подал писмен отговор, с
който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността й предвид
определяне от окръжния съд на размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД при
съобразяване на релевантните обстоятелства, е молил за отхвърляне на жалбата и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Третото
лице – помагач ЗАД „Алианц България“ АД не е подало писмен отговор на жалбата.
-по въззивна
жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез ю.к. М.Х.,
уточнена с молба вх.№ 261606 / 10.11.2020 г.,
против решение № 260169 от 22.07.2020 г., постановено по гр.д.№
1476/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които „Електроразпределение
Север“ АД в качеството на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт
на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа и отговорен по
чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД е осъдено да заплати /в условия на солидарност с
„Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД/: - на Е.М.А., действаща чрез своята
майка и законен представител С.Ф.Т. сумата от 100 000 /сто хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М.А.М.
починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две
хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху
сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г.; - на
Г.М.А., действащ чрез своята майка и
законен представител С.Ф.Т., сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки и страдания от настъпилата смърт на неговия баща М.А.М.
починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението считано датата на подаване на исковата молба в съда -
06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две
хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху
сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г.; - на
С.Ф.Т., сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в душевни болки и страдания от настъпилата смърт на М.А.М., с когото е живяла
фактически на семейни начала, починал при трудова злополука на 15.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението считано датата на
подаване на исковата молба в съда - 06.08.2019г. до окончателното му изплащане,
както и сумата от 2305,56 /две хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща
дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода от
15.05.2019г. до 05.08.2019г.;
Електроразпределение Север“ АД е осъдено /солидарно с „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД/ да заплати на мл.адв.В.А.
при ВАК сумата от 7668,33 /седем
хиляди шестстотин шестдесет и осем и 0,33/ лева – адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв; - както и в
ЧАСТТА, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 12 276,67
/дванадесет хиляди двеста седемдесет и
шест и 0,67/ лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената
част от исковете по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Въззивникът е навел
оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението на окръжния съд,
поради нарушение на процесуалния и на материалния закон и необоснованост, като
е молил за отмяната му в тази част и за отхвърляне на исковете, евентуално - за
намаляване на обезщетението, както и за присъждане на сторените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Развил е съображения, че
окръжният съд вследствие на неправилна оценка на доказателствата по делото
достигнал до погрешни фактически изводи, че служителите на „Електроразпределение
Север“ АД
с действията и бездействията си по отношение на определени нормативно
регламентирани и договорно предвидени задължения са допринесли пряко за
настъпване на вредоносния резултат – смъртта на М.М. и от там съдът достигнал и
до неправилни правни изводи за наличието на елементите от фактическия състав на
чл. 49 от ЗЗД и за отговорността на
дружеството за заплащане на обезщетение. Съдът не отчел и изплатеното от
застрахователя обезщетение в общ размер за
двете деца от 47 000 лв., което следвало да се приспадне от сумата.
Ищците – E. М.А. и Г.М.А.,
действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т. и С.Ф.Т., всички чрез
пълномощника си мл.адв. В.А., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната
жалба на „Електроразпределение
Север“ АД и по съображения за
правилността на изводите на окръжния съд в обжалваната осъдителна част
на решението и такива за неоснователност на всяко от оплакванията в жалбата са молили за оставяне на последната без
уважение.
Решението на окръжния
съд не е обжалвано от „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД в осъдителните спрямо него части и той не се
е присъединил като обикновен
другар към въззивната жалба на
„Електроразпределение Север“ АД с когото е солидарно осъден, поради което
решението на окръжния съд е влязло в сила осъдителната му част спрямо него.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, въззивниците чрез процесуалните си представители са поддържали
съответно въззивната си жалба и отговорите и са претендирали за разноските.
Третото лице-помагач ЗАД „Алианц България, чрез процесуалния си представител, е
изразило становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците и за
уважаване на въззивната жалба на ответника „Електроразпределение Север“ АД. Д „СП“ гр.Варна не е изпратила представител и не е изразила
становище във въззивното производство.
Съдът на осн. чл. 269
от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната
му част, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното производство,
оплакванията на въззивниците и въз основа на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било образувано по предявени от Eмилия М.А., Г.М.А., действащи
чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т. и от С.Ф.Т. – първите двама в
качеството им на наследници по закон /деца/, а последната като съжителстваща партньорка
на М.А.М., починал на 15.05.2019г., обективно и субективно кумулативно
съединени искове: с правно основание чл.200 от КТ, предявен срещу ответника
„Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в качеството на работодател на
наследодателя, починал вследствие на трудова злополука настъпила на
15.05.2019г. и искове по чл.49 от ЗЗД, евентуален по чл.50 от ЗЗД, против
ответника „Електроразпределение Север“ АД, в качеството на възложител на
работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи от
електроразпределителната мрежа, евентуално – на собственик на електропровода с
неизолиран проводник, за солидарното им осъждане да заплатят на всеки от ищците
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от
настъпилата смърт на техния баща/партньор както следва: 1) Сумата от
200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в полза на Е.А.
/дъщеря/, ведно с лихва за забава в размер на 4611,11 лева дължима за периода
от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на
обезщетението; 2) Сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди в полза на Г.А. /син/, ведно с лихва за забава в размер на 4611,11 лева
дължима за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва
върху сумата на обезщетението считано от 06.08.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетението и 3) Сумата от 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди в полза на С.Т. /съжителстваща с него партньорка/, ведно с
лихва за забава в размер на 2305,56 лева дължима за периода от 15.05.2019г. до
05.08.2019г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението считано от
06.08.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищците са поддържали,
че първите двама са деца, а третата – съжителстваща на семейни начала с М.А.,
починал на 15.05.2019г. от токов удар - получила се ел.дъга при изправяне на
стоманобетонен стълб с дължима 8м., диамерът 10 см. и тегло около 100кг. в
досег с гол проводник на „електропровод „Спартак“ 20 KV, при изпълнение на
трудови задължения на длъжността
„земекопач“ при работодател „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД на обект в
местност Изгрев, в парцел 2401. Стълбът и проводникът 20kV били собственост на
„Електроразпределение Север“ АД, като проводникът се намирал на 6 метра от
земята и не се е виждал от клоните на дърветата в имота, а мястото за изправяне
на стълба било определено от служител на „Електроразпределение Север“ АД и
собственика на имота. Възложената от работодателя задача била в изпълнение на
обществена поръчка № 69/16.08.2018г., сключена между „Електроразпределение
Север“ АД и работодателя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД за извършване
на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от
електроразпределителната мрежа и по конкретно по поръчка №
**********/11.09.2018г. за реконструкция ВМпНН ТП 462 и изнасяне на 6 бр. ЕМТ в местност „Изгрев“.
Злополуката била призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с
разпореждане на ТП на НОИ Варна № 5104-03-138 от 15.07.2019г., което е влязло в
законна сила на 31.07.2019г. Изложили са, че в следствие на смъртта на своя
баща и партньор са преживели психически болки и страдания от загубата на любим
човек и баща, загубили са човек, който е бил тяхна опора и подкрепа – лична,
емоционална и финансова. Сочили са, че отговорността на „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД следва да бъде ангажирана на основание настъпилата
трудова злополука и по реда на чл.200 от КТ, а тази на ответника
„Електроразпределение Север“ АД – по реда на чл.49 от ЗЗД, евентуално по чл.50
от ЗЗД, основана на възложената поръчка по извършване на СМР в процесния имот
от „Електроразпределение Север“ АД към „Консорциум Електроизграждане Варна“
ООД, както и поради собствеността на „Електроразпределение Север“ АД на проводника,
причинил смъртта на М.М., като са сочили на нарушени при стопанисването на
електропровода от този ответник норми на Наредба № 3/09.06.2004г. за
устройството на ел.уредби и електропроводните линии – чл.633, ал.1 - като
проводникът от 20 kV е следвало да бъде
разположен на височина от 7 метра над земята, а не на 6м., както е било в
случая; чл.622, т.2 – касателно широчината на просеките в насажденията с
височина над 4м.; чл.636, ал.1; чл.637, т.1 и др. както и бездействие на
служителите на „Електроразпределение Север“ АД да уведомят служителите на
изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД за наличието на въздушна
линия – електропровод Спартак 20 kV
включително същият не е бил отразен на предоставената схема. Поддържали са, че
е налице причинно-следствена връзка между смъртта на М.М. и действията и
бездействията на ответниците, поради което предявените искове за обезщетяване
на причинените им неимуществени вреди да бъдат уважени като ответниците бъдат
осъдени да им заплатят солидарно претендираните обезщетения.
Ответникът „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето
им, като е навел и възражение за допусната груба небрежност от пострадалия при
изпълнение на възложената му задача.
„Електроразпределение
Север“ АД е подал писмен
отговор, с който е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им. Възразил е
срещу претендираната отговорност предвид, че работата в обекта е започнала от изпълнителя
„Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в нарушение на т.5.4 от Договор №
69/16.08.2018г., без уведомяване на „Електроразпределение Север“ АД с оглед
предприемане на необходимите действия за обезопасяване на обекта, както и без подадено
искане за изключване на напрежението. Починалият не е бил инструктиран от
работодателя си за работа на обектите на „Електроразпределение Север“ АД.
Предвид, че съоръжението ВЕЛ „Спартак“ било изградено през 1959г., към който
момент Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на ел.уредби и
елекртопроводните линии не е била действаща, не е имало изискване за отстояние
на проводника на височина от 7 метра. „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД
не е изпълнило поръчката на „Електроразпределение Север“ АД, тъй като не е
издигнало стоманобетонен стълб, а метален пилон с височина от 8м., което е довело
до преминаване на ток през него. Предоставена била на „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД схема с отразяване на въздушната линия на
електропровод Спартак 20 kV, с която изпълнителят не се съобразил. Позовал се е
на уговорка на т.12.5 в сключения с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД договор
№ 69/16.08.2018г. за обществен поръчка,
че възложителят не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя
при изпълнение на поръчката, в резултат на което са възникнали злополуки или
увреждане на имущество. Оспорил е и евентуалния иск за ангажиране на
отговорността му поради настъпването на злополуката вследствие на качествата на
вещта – гол проводник по въздушната линия на електропровод Спартак 20 kV по съображения, че вредата е в резултат на неправилна
експлоатация, а не на свойствата на вещта. Евентуално, е навел възражения за
завишаване на размерите на претендираните обезщетения.
Третото
лице-помагач - ЗАД „Алианц България“ АД е оспорило исковете срещу подпомаганата
страна „Електроразпределение Север“ АД и по подобни съображения за
неоснователността им е молило за отхвърлянето им.
Установено е със събраните
доказателства по делото, а и страните не спорят, че починалият М.А.М. е баща на малолетните
ищци - Е.М.А. родена на ***г. и Г.М.А. роден на ***г., както и че ищцата С.Ф.Т.
е съжителствала на семейни начала с него и е майка на двете деца. М.М. е
работил на длъжност
„земекопач“ по трудов договор от
26.03.2019г с „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД. Към датата на сключване на договора /видно от служебна
бележка № 522/26.03.2019г./ на М.М. е бил проведен начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана от Й.Йовчев. На
15.05.2019г. при изпълнение на служебни задължения - придържал е метален пилон
в процеса на изправянето му в специално изкопана за целта дупка, М.М. е бил
поразен от електрически ток и е починал /съдебно-медицинска експертиза №
63/2019г. от съдебен лекар при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр.Варна при
аутопсията/. С разпореждане № 5104-03-138/15.07.2019г. на ТП на НОИ-Варна, на
основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.1
от КСО, а по силата на сключения между работодателя „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД и ЗД „Евроинс“ АД в качеството на застраховател
договор за застраховка трудова злополука по застрахователна полица №
04400100017289/14.05.2018г., застрахователят е изплатил на всяко от двете деца
на починалия работник обезщетения, съответно на 07.06.2019г. – по 10 000 лева и на 12.09.2019г. - по 13520
лева или по 23 520 лв. /общо 47000 лева /удостоверение от „Евроинс“ АД от 21.01.2020г./.
Работата, във връзка с изпълнението
на която е настъпила смъртта на работника е била възложена от ответника
„Електроразпределение Север“ АД на „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД по
договор за обществена поръчка №
69/16.08.2018г. за СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и
елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН, които се намират в
лицензионната територия на възложителя в гр.Варна и вилна зона Варна и
конкретно възложена с възлагателно писмо от 12.09.2018г. - изпълнение на обект
„Реконструкция ВМрНН ТП 462 и изнасяне на 6 броя електромерни табла в местност
„Изгрев, гр.Варна“. Процесната част от тази поръчка е изпълнявана от работници
на изпълнителя. Конкретно изнасянето на електромерните табла на границите на
имотите е включвало работата по поставяне на няколко стоманобетонни стълбове
извън имотите и на няколко метални пилона /с дължина от 8 метра/ в рамките на
частните имоти. Поставянето на процесния метален пилон е изисквало предварително
изкопаване на дупка в земята и последващо издигане и частично закопаване на
пилона. Смъртта на работника е настъпила при изправяне на металната тръбна
конструкция /пилон/ с дължина 8 м. под ел. проводници от електропровод 20 kV, разположени на около 6 м. над
земната повърхност, в режим на затруднено разпознаване на проводниците от
дървесни клони, контакт между горния край на пилона /на около 28-29 см. от края/ и един от
фазовите проводници „офазяване на метална нетоководеща част“ /пилона/ и
възникване на „земно късо съединение“ с ударно токово натоварване - при М.М. с
контакт в зоната на двете голи ръце и последващата му смърт на место /според
приетото по делото заключение по техническата експертиза на вещото лице инж.Петров/. Проводникът е бил
скрит в клоните на гъсто разлистилите се дървета точно над мястото, определено
за поставяне на пилона. В тази насока е и установеното с протокола за оглед на
местопроизшествие от 15.05.2019г., съставен по ДП № 66/2019г. по описа на
ОСлО-Варна, в който е посочено, че трупът
е открит в парцел 2401 в кв.Изгрев в гр.Варна, собственост на К. С. Д., в
дъното на парцела, на 40 м. от входната врата и в близост до изкопана дупка с
дълбочина от 1,20м., а до нея била подпряна метална тръба с диаметър 10 см. и
височина от 8 м., като тялото се е
намирало под дървета с гъсти корони, между които са се намирали жици-проводници
на ток на височина от 6м. от земята - трудни за забелязване. Че проводникът
изобщо не е бил разпознаваем в короната на дървото над него са и показанията на
разпитаните по делото свидетели – очевидци /С. К., и Й. Й./.
Към договора е било подписано и
споразумение за задълженията на страните и координиране на мерките за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - Приложение 5, което въвежда
задължения за възложителя, свързани с осигуряване на безопасни условия на труд,
в това число да провежда инструктажи на служителите на изпълнителя по
представен от последния списък, да координира и контролира действията по време
на работа на съответния обект, да осигурява издаване на наряди в съответствие с
конкретни условия и съобразно реда, установен в правилниците за безопасност и
здраве при работа и нормативните актове, както и задължения за осъществяване на
контрол при констатиране на нарушения на правилата на безопасност и здраве при
работа на изпълнителя, включително да дава устни разпореждания за отстраняване
на нарушенията. Според техническа спецификация за изпълнението на СМР по
изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа
СрН и НН на територията на „Енерго-Про Мрежи“ АД, всеки конкретен обект се
възлага с отделна поръчка на възложителя към изпълнителя, като дейностите се
изпълняват съобразно съгласуван между страните график, а изпълнителят започва
работа след като бъде допуснат с наряд или нареждане от страна на
експлоатационния персонал. Възложителят предоставя информация за точното
местонахождение на обектите, а изпълнителят няма право да започне работа без да
са направени необходимите действия за обезопасяване на обекта. Съгласно
приложената Инструкция на „Енерго про Мрежи“ АД за допускане до работа на
работещи при външен работодател, работещите при външни фирми подлежат на
начален инструктаж от инспектори БТООС, като проведеният инструктаж се
документира в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. Посочено
е, че преди започване на работа с наряд/нареждане външният работодател е длъжен
да предостави одобрена заявка за извършване на работата и списък на лицата,
които могат да бъдат - отговорен ръководител, изпълнител на работата и
отговорник по безопасност. Запознаването на персонала на външната фирма –
изпълнител се извършва от допускащият до работа служител и се документира в наряд или нареждане за извършване
на работи от външни фирми.
За координиране на работата по изпълнението на процесната поръчка,
включително и определянето на местата за издигане на металните пилони, от
страна на възложителя е бил натоварен свидетеля Олег Архипов, който работи към
„Електроразпределение Север“ АД като отговорник на тринадесети мрежови
измервателен район. Според показанията на последния, след получаване на
поръчката, представителите на изпълнителя „Консорциум Електроизграждане Варна“
ООД се свързали с него, предложили график за започване и приключване на
работата - от 10 април до 15 май 2019 г. и
последвали срещи с тях за запознаването им с конкретната работа по
поръчката. Отделна документация, извън схемата /приложена на л. 181 от делото/ като
конкретен проект за начина на изпълнение на работата не е бил изготвен от
възложителя и предоставен на изпълнителя /така заключението на вещото лице
Петров и показанията на св. А./, като технически конкретните места за поставяне
на пилоните се определяли предварително при договаряне на възложителя със
собствениците, отбелязвани били на схемата, а
след това и конкретно показвани на представителя на изпълнителя за
маркиране и изпълнение /показанията на свидетелите С. К. – технически
ръководител в „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, Й. Й. – съдружник в
„Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД и
Росен Илиев – главен инженер в „Дим 93“ ООД - всички ангажирани с
изпълнението на договора по конкретната поръчка/. Според свидетелите, още при
възлагане на поръчката била проведена среща с г-н А. за обиколка на района и
запознаване с работата, а след това и две срещи за конкретно посочване и за
маркиране на местата за издигане на пилоните. Според свидетеля К., схемата на
л. 181 от делото му била предоставена от св. А. и на нея той е нанесъл
посочените от А. места за изкопите и пилоните, като на предходна среща и
обхождане физически били маркирани точните места на всички останали, без последните
два пилона /вкл. процесния/. Установено с показанията на свидетеля К. е, че на
23 април 2019г. след предварително
уговорена среща със св. А. и собственичката на процесния имот, влезли в двора й
и св. А. му посочил конкретното място за
поставяне на пилона /процесния/ и то веднага било маркирано чрез разкопаване с
лопата от работника Б. Е.. Мястото се намирало от вътрешната страна на
оградата, в дъното на двора. Според вещото лице, в действителност мястото на
пилона маркиран на схемата на л. 181 вън от имота, е до оградата, но от вътрешната
страна на двора, а не отвън както изглежда на схемата, като на място точно над
него е кабела от електропровода. Процесният метален пилон от 8 м. е стандартен -
избран и доставен от възложителя във връзка с подадената заявка на изпълнителя
за материали, като в тази насока са писмените доказателства за поръчката,
изписването от склада на „Електроразпределение Север“ АД и показанията на
свидетелите К., Й. и И. за организацията на работата и доставката им. Според
последните свидетели, работата по издигане на колоните и пилоните започнала на
13.05.2019 г., след предварително уведомяване по телефона и разрешение от св. А.
Свидетелят К. е посочил, че след неуспешни опити да се свърже по телефона с А. за
разрешаване на работата, помолил св. Й.
да говори с него и това се случило, като св. А. казал да работят. В края на
деня свидетелят К. снимал свършеното, а работата била отчетена и снимките били
пратени на електронната поща на св. А. в същия ден, като в тази насока са и представените
писмени доказателства по делото – съобщения пратени от ел.поща на св. Й., с
които на 13.05.2019г. той е уведомил О. А. за напредъка на работата по
изправянето на стълбовете през деня, ведно с приложен снимков материал. На
14.05.2019 г. валяло, не работили и затова продължили на 15.05.2019 г. до
процесния инцидент.
Свидетелят А. първо е посочил, че
конкретно място за пилона в процесния имот не са уточнявали, като по-късно при
разпита му казва, че място на дупката посочил и точката в схемата на л.181 от делото, като място на
процесния пилон, е била поставена от него /отбелязано с „С“ от съда/, но само
като приблизително място, а конкретно такова на место не са уточнявали. Заявил
е, че към момента на инцидента е предстояло уточняване на местата на последните
два пилона /единият е процесния/ и че изпълнителят е предприел работата без да
са уговорени местата и без да го уведоми. После казва, че били посочили място
на дупката, но не била определена точно. Дупките /2 бр./ били вътре в имота, а
нямало достъп до него. Отрекъл е да е Й. да му се е обаждал на 13.05.2019 г. за
започване на работата и да им е казвал да започнат да работят, като узнал за
това на 13.05.2019 г. от изпратените му в края на деня електронна поща и снимки
на трите забити стълба. След това е заявил пред съда, че действително му се
обадили на 13.05.2019 г., че започват работа, но не знаел, че ще работят и на
другия ден. Не получил и списъци с работниците, които ще работят. Заявил е също
така, че при съвместните огледи на местата обърнал внимание на представителите
на изпълнителя за наличието на електропровод, а и той бил посочен на дадената
им схема /маркиран от съда с „Б“/, като им наредил и да изсекат клоните. Всички
свидетели без св. А. /разпитани в тази връзка/ са отрекли да са знаели за
близостта на електропровода и кабела в короната на дървото, да са били
уведомени от възложителя за наличието на такъв и същият да е можело да бъде
забелязан при работата. Видно от схемата на л. 181 от делото, двете успоредни
линии /на електропроводите/ са отбелязани извън границите на процесния имот, в
рамките на който /на границата му/ е предстояло издигането на пилона. Според
вещото лице П., на представената схема
на „Енерго Про“ /на л.181, 182 и 183 от делото/ са отразени двата
електропровода 20 kV
без, обаче да има идентификация за тях.
Показанията на св. А. са
противоречиви, като той неколкократно ги променя пред съда, като първоначално
отрича, а след това признава изнесени от останалите свидетели факти, казаното
от него не е логически последователно и е противоречиво, като не се подкрепя и
от останалите доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира за посочените
като установени по-горе факти по делото /относно уточняването на местата на
пилоните от А.; маркирането им на место с негово участие; уведомяването му на
13.05.2019 г. за започване на работата по поставянето на колоните и даденото от
него разрешение; отчитане на работата в
края на деня и продължаването й на 15.05.2019 г. при знанието му, предвид
липсата на допълнителни указания след отчитане на свършеното на 13.05.2019 г.;
липсата на уведомяване за наличие на електропровод над маркираното място/. По
делото изобщо липсват твърдения от ответника за наредено изсичане на клони от
изпълнителя, а така изнесеното от св. Архипов не се подкрепя от останалия
доказателствен материал. Нелогично и неподкрепено от останалите данни по делото
е и изнесеното от този свидетел, че предвид знанието за минаващия електропровод
/с височина на проводниците от 6 метра/, предвиденият за монтиране и изписан от
склада на възложителя „Електроразпределение Север“ АД метален пилон с 8 метрова
височина е следвало да бъде отрязан наполовина.
Твърдение обаче, че такива указания са били дадени на изпълнителя /св. А. е сочил, че само е мислил така да се
направи/ не са поддържани, а и установено от показанията на свидетелите Киров и
Йовчев, че практика да се преработва материала никога не е съществувала, като
напротив от склада им се предавали точните материали и елементи за монтиране. С
оглед изложеното е доказано по делото, че за наличието на кабели с ток от
електропровода в клоните на разлистено дърво на 6 метра точно над мястото за
монтиране на пилона, изпълнителят не е уведомяван от възложителя, нито му е
било указано чрез представената схема, нито е бил видим от клоните на разлистеното дърво над него.
Според вещото лице, към момента на изграждане на електропровода
„Спартак“ /1958-1959г./ същият е отговарял на нормативните изисквания за
минимална височина за неурбанизирана територия – 6 метра от земята, но след
промяната обаче на регулацията на района – същият става урбанизирана територия
/кв.Изгрев/ и е следвало да се коригират
габаритите му, като от минимален провес от 6 м. – разстояние до земята
/при неурбанизирана територия/ провесът му е следвало да се увеличи на 7 метра.
Това задължение е било на собственика „ЕРП Север“ АД, но не е сторено. Според експерта,
основната причина за настъпилата смърт
на работника е неправилния пикетаж –
определяне мястото за изкопа, в който следва да се издигне металния пилон, а
условията способствали за настъпването на инцидента са неправилно подбраната
височина на металния пилон /8 метра/ при провес на електропровода 6 метра,
липсата на направена просека в короните на дървета с цел видимост на
преминаващите електропроводи и гарантиране на безопасно разстояние от минимум 1
метър при съоръжения с линия до 35 kV , както и предприетият метод за ръчно
изправяне на пилона без използване на подемни механизми и приспособления. Мястото
за пикетажа под електропровод с напрежение от 20 kV вещото лице е посочило като действие
нарушаващо изискванията за безопасност и именно издигането на металния стълб на
неправилно определеното място е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт. Според експерта,
дейностите по изнасяне на електормерите от имотите до имотната граница е
следвало да бъде планирано и организирано в проект, разработен от проектант с
пълна проектантска правоспособност, в който да бъде съобразена фактическата
обстановка на място и да бъдат разписани дейности по извършване на задачите
/обяснителна записка/, да бъдат графично обозначени и те да бъдат съобразени с
правилата за техническа безопасност /мерки за безопасност/. Такъв проект в
случая не е бил направен, но независимо от това правилата за безопасност е
следвало да бъдат спазени, като с наряд е необходимо да се извършват: всички
работи по мрежи с НН, извършвани от персонал на външна фирма; работа по кабелна
линия за ниско напрежение в близост до КЛ за високо напрежение, както и при
работа по мрежа НН в близост до ВЛ 20 kV съгласно Правилника за безопасност и здраве
при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по електрически мрежи при работа в близост до електропровод 20kV. Експертът е заявил, че ако мястото на
изкопа за изправяне на металното съоръжение не е било избрано точно под
процесния електропровод „Спартак“ смъртта нямаше да настъпи.
Както бе посочено, липсата на планиране и неправилно
определяне на мястото на пикетажа,
включително и с оглед осигуряване на мерките за безопасност на възложената
работа, при знание за опасност и наличие на
електропровод над пикетажа, осъществяват противоправно действие на
служителите на възложителя, в пряка връзка с което стои смъртта на М.М. и
причинените на близките му неимуществени вреди от загубата им. Налице са всички
елементи от фактическия състав на отговорността на „Електроразпределение Север“ АД по
чл. 49 от ЗЗД, като ищците са доказали противоправното поведение на служители
на ответника „Електроразпределение Север“ АД, вследствие на което е настъпил
деликт, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, настъпили
от деятелност на деликвента, във връзка с работа, възложена му от този
ответник. Основателен е искът по по чл.
49 от ЗЗД срещу „Електроразпределение Север“ АД, поради което не подлежи на
разглеждане евентуалния по чл. 50 ЗЗД срещу същия ответник.
Доколкото конкретната работа, по повод на
която е настъпил инцидента, не е била свързана с работа по електрически мрежи,
нито служителите и работниците на изпълнителя са знаели и са могли да видят кабелите
на електропровода, то те не са били длъжни да пристъпят към работа едва след даден
наряд и разрешение от „ЕРП Север“ АД,
т.е. по реда на Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрическите мрежи. Напротив, доколкото възложителят е знаел за наличието на
електропровод /негова собственост и задължение да поддържа в безопасно
състояние, включително и зоните около него/ и е възложил работата в
непосредствена близост под него, то той е следвало да осигури спазването на
предвидения ред по Правилника за безопасност, което му е вменено и в задължение
съгласно чл.12.1.2 от договора за обществена поръчка. Затова, неоснователно е и
оплакването му, че работата по изправянето на пилона е станала при липсата на
заявен наряд пред „ЕРП Север“ АД с оглед предприемане на предвидените мерки по
обезопасяване. С оглед даденото от вещото лице П. /в съдебно заседание/
пояснение, работникът не е носил специални ръкавици за работа с електрически
системи, защото конкретната му работа не го е изисквала, но дори и те или
брезентови такива, каквито предпазни средства са му се следвали, не биха го
предпазили в случая и смъртта му пак би настъпила. Доколкото не са установени
нарушения от него при извършването на конкретните действия по издигането на
пилона, евентуалната липса на проведен ежедневен инструктаж не стои в причинна
връзка с вредоносния резултат. Затова и оплакванията на въззивника в тази
насока също са неоснователни.
Нарушенията на
ответника „ЕРП Север“
АД, свързани с привеждане на собственото му съоръжение в съответствие с
нормативните изисквания за безопасност, т. е за спазване на нормативно
изискуемото отстояние от земната повърхност от 7 м. /съгласно чл.634 от Наредба
3/2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии /таблица
47/ за поддържане на разстояние от съоръжението с напрежение от 20kV до земната повърхност до
електропровода от минимум 7 метра в урбанизираните територии/, както и това по
чл.15 от Наредбата № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, в
качеството му на титуляр на сервитутна зона да следи за
безопасното състояние на сервитутната зона, да поддържа състоянието и размерите
на сервитутната зона чрез изсичане на дървета и клони в сервитутните зони върху
поземлени имоти в горски територии, макар и допринасящи за инцидента, не стоят
в пряка причинна връзка с него.
Договорката в т.12.5 от договора за
обществена поръчка, възложителят да не носи отговорност за действията или
бездействията на изпълнителя при
изпълнение на договора, в резултат на което възникнат злополука на физическо
лице или загуба или нанесена вреда на каквото и да е имущество, не намира
приложение в случая, при който отговорността на възложителя „ЕРП Север“ АД се
ангажира от ищците за негови противоправни действия и бездействия /не за такива
на изпълнителя „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД/, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
С влязлата в сила част от решението
на окръжния съд са установени елементите от фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД - безвиновна
и гаранционно – обезпечителна като е отхвърлено възражението за допусната груба небрежност от пострадалия чрез нарушения
на правилата за безопасност. Спорен по
отношение на този ответник е размера на обезщетението за горницата над
присъдените с решението суми до претендираните такива от двете деца и законните
лихви върху тях.
Ищците са материално
легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя близък, Е. и Г. А., като
низходящи на починалия, а С.Т. -като лице, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
брак, съгласно задължителната практика на съдилищата, обективирана
последователно в ППВС 4/1961 г., ППВС 5/1969 г. и ППВС 2/84 г. относно кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал
при непозволено увреждане.
Разпоредбата на чл.45
от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи,
като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетение,
както изисква чл.52 от ЗЗД за всички
неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на
болките и страданията на ищцата. Определената сума пари в най – пълна степен
следва да компенсира вредите.
Доказано е по
делото, че М.М. е загинал при трагичен
инцидент и неочаквано на 40 години, в млада и активна възраст, че същият е
живял на съпружески начала в емоционална близост и привързаност, в обич и разбирателство
с ищцата С.Т. от 2001 г., имат дългогодишна
връзка и две деца – малолетните ищци Е. и Г. А.,
съответно на 10 и на 5 години към датата на деликта. С. се е грижила за дома и
децата, а М.е работил, издържал е семейството и е бил опора и подкрепа за
тях. Установено е с показанията на свидетелите Л. Н. и С. Д. /двете без родство
с ищците, живеещи в същото село, дългогодишни познати и семейни приятели, които
заради близките си и чести контакти с тях имат преки и непосредствени
впечатления за релевантните за спора факти/, че М.и С. били много добро
семейство, уважавали се, обичали се, били много привързани един към друг. След
смъртта на близкия им човек и тримата ищци много страдали от загубата. С. много
обичала съпруга си след смъртта му се променила - „станала кожа и кости“, изживявала
голяма мъка, очите й се пълнели със сълзи при спомена, не можела да се отърси
от драмата, споделяла, че не може да спи. Децата били дълго чакани - Е. се
родила след осем години съвместен живот на родителите и с имала много силна
емоционална връзка с баща си. По-малкото дете
също тъгувало, но поради ниската си възраст още не осъзнавало в пълнота
случилото се.
Установено със
заключението на вещото лице Ц. по съдебно-психологичната експертиза, че неочаквано настъпилата смърт на М.М.
е стресиращо събитие, което се съпътства от невротични и личностни реакции,
като получените психологични данни от направените тестове на всеки от ищците
показват невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонения от
нормата. От невротичните реакции най-силно са изразени тревожност и депресия, а
от личностовите - на недоверие, съмнение, по - дълбока личностова дестабилизация
и дезадаптация. Случилото се е било дотолкова травмиращо за ищците, че в
следствие на него у тях са настъпили разстройства и промяна в социалното и
емоционалното функциониране. Загубата е необратима и те трябва да съществуват
без бащата и мъжът, когото са ценяли и обичали. Скръбта е емоционално
страдание, което е породено от загубата
- реакциите на скръб са основно физиологични и психични. Изразява се
остра скръб, състояща се от непрестанно, макар и прекъсващо и намаляващо
присъствие на отричане; физическа и психическа болка и дистрес; противоречиви
емоции и импулси, свръхангажираност със
загубата, натрапливо говорене за загубата. Наблюдават се плач и гняв,
безпомощност и депресия. Ищците все още се намират във фазата на отрицание и
шок от смъртта на бащата/партньора, не са достигнали втория етап – острата
скръб, а предстоящия етап е интеграцията на загуба и скръб. При ищците
прогнозата за развитието на настоящата тревожна симптоматика у тях е
неблагопроятна, тъй като дори и към настоящия момент те все още не са преминали
през етапите на осъзнатата загуба и скръб, които обичайно съпровождат загубата
на близък човек и все още се намират във фазата на първия етап – шок и
отрицание, като все още не са достигнали
втория – остра скръб, а предстои и третия етап - интеграция на загуба и
скръб. Нарушаването на чувството на сигурност, което е изключително важно в
процеса на развитие в детска възраст, би могло да доведе до усилване на
тревожността и безпокойството и се очакват неприятни последици, негативни
преживявания и други, които са налични у двете деца. Така детето Г. е развило
защитен механизъм на отрицание на случилото се с баща му, посочвайки, че той е
във Франция и като се върне ще му купи вафли, като по този начин то се справя
със ситуацията. Поради ниската му възраст то все още не осъзнава в пълна степен
какво се е случило, което го предпазва от по-тежката травма. Според експерта, налице
е раздвоение между защитната реакция, че баща му е в чужбина и че е починал и
макар сега да няма отклонения от нормите на правилното психологично развитие,
при започване на училище е възможно да развие симптоми на автоагресия, но понастоящем
детето е в добро психично състояние съответстващо на другите деца на неговата
възраст. Детето Е. по-тежко преживява загубата на баща си, заради осъзнатостта
на случилото се с оглед възрастта й и заради съществувалата между двамата силна
емоционална връзка. Страданието от загубата на бащата се е отразило и на постиженията й в училище, прогнозите в
развитието й биха били евентуално негативни при навлизане в тинейджърската
възраст предвид загубата на авторитетната фигура на бащата. Защитната реакция,
развита от Е. е чрез избягване на теми за баща й и неговата смърт, което съставлява
невротично поведение. Партньорката на М.и майка на децата - С. преживява много
тежко и физически и психически загубата на близкия си човек – има проблем с
теглото /отслабнала е повече от 15 кг./, с апетита и със съня и към момента се
намира в етап на остра скръб. Двамата с М.са имали изградена силна емоционална
връзка – заедно са от много години и са се борили дълго да създадат потомство.
Преживяните от нея крайно отрицателните емоции са засегнали личностната сфера и
тази на социалното функциониране, които маркери са типични за стресовите
разстройства. И тримата ищци са предразположени към по-тревожно преживяване на
негативни житейски ситуации и най-вече на нова смърт.
Доказано по делото със съдебно-психиатичната
експертиза на вещото лице К. К., че у С. са диагностицирани депресивни
изживявания, нарушен нощен сън и доминиране на кошмарните сънища, които са
следствие на смъртта на мъжа й. Непосредствено след загубата му тя е изпаднала
в състояние на дистрес - протрахирана депресивна реакция, като смъртта на М.е
изиграла ролята на психитравма, а понастоящем разкрива симптоми на
постравмативно стресово разстройство, което е заболяване по Международната
класификация на психиатричните заболявания. Посочва, че ищцата все още не е
преработила психотравмата, не се е освободила от нея и има актуални депресивни
състояния - развиване на болков синдром, нарушен сън, редукция на тегло,
повтарящи се картини и изживявания свързани с инцидента, като последните се
засилват, когато се води разговор свързан с него. Тази травматична и депресивна
симптоматика на С.Т. е в причинно-следствена връзка със загубата на нейния
партньор и е функция от силната емоционална връзка между тях и фактът, че М.е
бил водещата партньорска фигура осигуряваща сигурността и издръжката на семейството.
Заболяването може да завърши с оздравяване, но може и да приеме хроничен ход на
протичане с многогодишна продължителност и да премине в трайна промяна на
личността. Според отговорите на експерта в съдебно заседание, срокът при добър
вариант, при който заболяването може да отшуми без завръщане на минали симптоми,
е около 5 години.
С оглед изложените
съображения и като взе предвид, че загубата на толкова близък човек е
безвъзвратна, непрежалима и за цял живот, съдът намира, че за обезщетяване на
преживените от съжителстващата с починалия на съпружески начала жена С.Т.,
предвид и младата й възраст /34г./ към датата на инцидента/, оставането без
дългогодишния й партньор в живота и най-близък приятел, търпяните от нея душевни
болки, мъка и страдание, включително и тези, които ще понася и занапред от
смъртта на мъжа, баща на децата й и морална и финансова опора, с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразено със стандарта на живот в страната
към датата на деликта 2019 г. и практиката на съдилищата по подобни казуси, че
е справедлив размер на обезщетение от 100 000 лв. Т.е. искът й е
основателен в пълния претендиран размер.
За обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от всяко от двете деца на починалия и имайки
предвид конкретно преживените негативни емоции и страдания от всяко от тях,
както и интензитета им и мъките, които ще понасят и занапред в целия си живот
/с оглед ниската им възраст и необходимостта от бащина закрила и опора/ от невъзвратимата
загуба на баща им и на осн. чл. 52 от ЗЗД,
на Е. и Г. А. следва да бъде присъдено обезщетение в справедлив размер
от по 123 520 лева на всяко от децата, съобразено със стандарта на живот в
страната към датата на деликта 2019 г. и практиката на съдилищата по подобни
казуси, като след отчитане на платеното на всяко от децата обезщетение от по 23
520 лева от застрахователя ЗД „Евроинс“ АД по застраховката сключена с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, следва
да им се присъди обезщетение от по 100 000 лв. на всяко дете. До
този размер /от по 100 000 лева/ исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните
претендирани размери /от по 200 000 лева за всяко дете/ следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Обусловените искове по
чл. 84 ЗЗД за лихвите за забава върху обезщетенията от по 100 000 лв. за
периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г. са
в размер на сумата от 2305,56 лева и до този размер са основателни и следва да
бъдат уважени, а за горницата - те са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Върху обезщетенията се дължат и законните лихви от датата на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Като постановяващо идентичен на посочения
резултат, решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните му
части.
Предвид изложените
съображения при определяне размера на обезщетенията, неоснователни са
оплакванията и на двете страни във въззивните им жалби съответно от ищците Г. и
Е. за занижен размер, респ. от ответника „Електроразпределение
Север“ АД за завишен размер на определеното от окръжния съд обезщетение на
тримата ищци. Неоснователно е също оплакването на „Електроразпределение Север“
АД за неотчитане на платеното на двете деца от застрахователя обезщетение от
по 23 520 лева, тъй като то също е отчетено при определяне на обезщетението
и при присъждане на разликата.
С оглед изхода от
въззивното производство и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, въззивникът „Електроразпределение Север“ АД следва да заплати
на адв. В.А., в качеството на пълномощник на Eмилия М.А. и Г.М.А., действащи
чрез своята майка и законен представител С.Ф. и на С.Ф. сумата от 7668,33
лв., представляваща съразмерна на резултата
част от адвокатско възнаграждение в минимален размер според Наредбата 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивниците – ищци E. М.А.
и Г.М.А., действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф. дължат на
„Електроразпределение Север“ АД сумата от 119,70 лв., представляваща съразмерна
на отхвърлената част, част от претендираното от него юрисконсултско
възнаграждение /без разноски за държавна такса, предвид отхвърлянето на въззивната му жалба изцяло/. Предвид
отхвърляне изцяло на въззивната жалба на ищците E. М.А. и Г.М.А., действащи чрез своята майка и законен представител С.Ф.,
срещу ответника „Консорциум
Електроизграждане Варна“ ООД, те следва да му заплатят и сторените от него
разноски по делото в размер на сумата от 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260169 от 22.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1476/2019 . по описа на Варненския окръжен съд: В ЧАСТИТЕ,
с които са отхвърлени исковете на E. М.А. и на Г.М.А., двамата действащи чрез своята майка и законен представител
С.Ф.Т. срещу „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД в качеството на работодател и
отговорен по чл.200 от КТ и срещу „Електроразпределение Север“ АД, в качеството
на възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и
елементи от електроразпределителната мрежа и отговорен по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят: - на Eмилия М.А. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М.А.М.,
починал при трудова злополука, за разликата над 100 000 лева до пълния
претендиран размер от 200 000 лева, както и лихва за забава за разликата над
2305,56 лева до пълният претендиран размер от 4611,11 лева; - на Г.М.А. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на неговия баща М.А.М.,
починал при трудова злополука, за разликата над 100 000 лева до пълния
претендиран размер от 200 000 лева, както и лихва за забава за разликата над
2305,56 лева до пълният претендиран размер от 4611,11 лева; В ЧАСТИТЕ, с които „Електроразпределение Север“ АД в качеството на
възложител на работата по изграждане на СМР и ремонт на съоръжения и елементи
от електроразпределителната мрежа и отговорен по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД е
осъден да заплати /в условия на солидарност с „Консорциум Електроизграждане
Варна“ ООД/: - на Е.М.А., действаща чрез своята майка и законен представител С.Ф.Т.
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на нейния баща М.А.М.
починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението считано датата на подаване на исковата молба в съда -
06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две
хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху
сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г.; - на
Г.М.А., действащ чрез своята майка и
законен представител С.Ф.Т., сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на неговия баща М.А.М.,
починал при трудова злополука на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението считано датата на подаване на исковата молба в съда -
06.08.2019г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 2305,56 /две
хиляди триста и пет и 0,56/ лева, представляваща дължима лихва за забава върху
сумата на обезщетението за периода от 15.05.2019г. до 05.08.2019г.; - на
С.Ф.Т., сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се душевни болки и страдания от настъпилата смърт на М.А.М., с когото ищцата е
живяла фактически на семейни начала, починал при трудова злополука на
15.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението считано
датата на подаване на исковата молба в съда - 06.08.2019г. до окончателното му
изплащане, както и сумата от 2305,56 /две хиляди триста и пет и 0,56/ лева,
представляваща дължима лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода
от 15.05.2019г. до 05.08.2019г.; В ЧАСТТА, с която Електроразпределение
Север“ АД е осъден /солидарно с „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД/ да
заплати на мл.адв.В.А. при ВАК сумата от 7668,33 /седем хиляди
шестстотин шестдесет и осем и 0,33/ лева – адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв; както и в ЧАСТТА,
с която „Електроразпределение Север“ АД е осъден да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от
12276,67 /дванадесет хиляди двеста
седемдесет и шест и 0,67/ лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената
част от исковете по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е.М.А., ЕГН ********** и Г.М.А., ЕГН ********** действащи чрез своята
майка и законен представител С.Ф.Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Консорциум Електроизграждане Варна“ ООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Тракия“ № 12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя И.Д.П., сумата
от 2 000 лв. – сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула
Е, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.В.А. при ВАК, сл.№ **********, с
адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Рилски“ № 22, ет.4, ап.9 сумата от 7668,33
/седем хиляди шестстотин шестдесет и осем и 0,33/ лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
Е.М.А., ЕГН ********** и Г.М.А., ЕГН **********, действащи чрез своята
майка и законен представител С.Ф.Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс, кула Е,
бул.“Вл.Варненчик“ № 258 сумата от 119,70 лв., представляваща съразмерна с
резултата част от юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника – „Електроразпределение Север“ АД – ЗАД „Алианц България“, гр.София.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: