О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№431 23.06.2022г. гр. Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното административно дело № 384 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от Д.О.Т.,***, срещу „неоснователно бездействие на Министерски съвет на
Република България по предложение съгласно чл.117 от АПК“, като на основание
чл.256 от АПК е направено искане да бъде осъден Министерски съвет на Република
България да приеме решение по подаденото от жалбоподателя на 28.01.2022г.
предложение. В искането са изложени
следните факти: На 28.01.2022г. чрез Системата за сигурно електронно връчване Д.Т.
е направил предложение до МС на РБ за решаване на въпроси в предмета на правно
регулиране на Закона за защита на личните данни, и по-конкретно свързани с
правомощието на МС да предлага кандидати за членове и председател на КЗЛД, като
е предложено усъвършенстване на организацията и дейността на Министерския съвет
в тази връзка. Твърди се, че по така
направеното предложение, съгласно чл.118, ал.1 от АПК е възникнало задължение
за адресата на същото да го разгледа, но след изтичане на 2-месечния срок, не е
бил уведомен за постановено решение по предложението. В тази връзка се
поддържа, че с изтичане на законоустановения срок по чл.118, ал.1 от АПК, в
който задължения административен орган бездейства, се формира основание по
чл.256 от АПК за предявяване на искане пред съда за осъждане на органа да
изпълни задължението си за фактическо действие.
Съдът,
намира че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:
В случая
твърдяното неизпълнение на задължение на Министерски съвет да приеме решение по
подаденото от Д.Т. предложение по реда на чл.117 от АПК, не може да бъде
квалифицирано като бездействие по чл.256 от АПК, доколкото незаконосъобразни
бездействия на административен орган могат да бъдат релевирани само при
неизвършването на фактически действия. Не са фактически по см. на
горепосочената норма, а правни действията, изразяващи се в изявления
/удостоверителни такива или волеизявления/.
Възможността
да се подават предложения и сигнали е предоставена на гражданите, организациите
и омбудсмана (чл.
109 АПК), като функцията на тези правни способи е подобряване работата на
административни органи или други органи, които осъществяват публичноправни
функции. Това право обаче се ограничава само със сезирането на компетентния
административен орган. Вярно е, че съгласно чл.
108, ал. 1 сезираните административни органи и органите, изпълняващи
публичноправни функции, са длъжни да разглеждат и решават предложенията в
установените срокове обективно и законосъобразно, т. е. да не
"мълчат" по тях, но задължението за разглеждане на предложението в
2-месечен срок / чл.118, ал.1 АПК/ не е задължение за фактическо, а за правно
действие. Ето защо оспореното в случая бездействие за извършване на фактически
действия от страна на МС по направено предложение от Д.Т., не представлява
неоснователно бездействие, защитимо по административноправния ред на чл.256 от АПК.
Отделно
от това е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
118, ал. 3 от АПК решението, постановено по направено предложение, не
подлежи на обжалване. След като изричният отговор на предложение не съставлява
индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, на още
по-голямо основание и по аргумент от чл.
118, ал. 3 във вр. с чл.
58, ал. 1 от АПК, не се формира „мълчалив отказ“ за произнасяне по
предложението, който да подлежи на обжалване. В случая под "решение"
по см. на чл.
118, ал.3 от АПК законодателят е имал предвид и изричния отказ на
административния орган по подадено предложение, а така също и мълчаливия отказ.
Мълчаливият отказ по направено предложение не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и в случая е неприложима разпоредбата на чл.
149, ал. 2 от АПК. Поради това не подлежи на обжалване и отказът - изричен
или мълчалив - да бъде издадено решение по направено предложение, както и не е
налице твърдяното фактическо бездействие
на Министерски съвет.
С
оглед на гореизложеното и определения от подаденото искане предмет на делото,
очертаващ рамките на административно-правния спор, съдът намира, че оспорването
на твърдяното бездействие на Министерски съвет да приеме решение по направеното от Огнян Дамянов Т. на
28.01.2022г. предложение, е процесуално недопустимо и като такова следва
да бъде оставено без разглеждане.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Д.О.Т. срещу неоснователно бездействие на Министерски съвет на
Република България да приеме решение по направено от жалбоподателя предложение,
като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 384/ 2022. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: