№ 20118
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110121055 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент
№ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал.
1, предл. второ ЗЗД и иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който същият се задължил да
изпълни редовен полет FB491 по направление летище София (SOF) – летище Цюрих (ZRH)
на 27.10.2019 г. с предвиден час за излитане – 08:15 часа и кацане в 09:40 часа. На 14.10.2019
г. ищецът получил съобщение, с което ответникът го уведомил за промяна в планираното
разписание на полета, като часа за кацане на въздухоплавателното средство бил променен на
14:40 часа. В тази връзка, сочи че е уведомен за отмяната на полета в срок по-кратък от 14
дни преди началото му, като предложеното премаршрутиране с час на достигане до крайния
пункт на пристигане е с повече от четири часа в сравнение с първоначално предвиденото
разписание. Счита, че са налице предпоставките за претендиране на обезщетение от
въздушния превозвач, поради което на 04.11.2019 г. изпратил извънсъдебна покана за
заплащане на дължимото вземане. Моли съда да признае за установено по отношение на
ответнотодружество, че същото дължи на ищеца сума в размер на 250 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет и предложено премаршрутиране със закъснение предвид
1
планираното първоначално разписание, ведно със законната лихва за забава, считано от
29.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и мораторно обезщетение в
размер на 154,71 лева, начислено върху стойността на претендиранано вземане за периода
04.11.2019 г. – 16.12.2022 г. Претендира сторените впроизводството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Счита, че
не са налице предпоставките за изплащане на претендираното обезщетение. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 135 ЗГВ. Оспорва наличието на
представителна власт в полза на процесуалния представил на ищеца, поради което счита, че
производството следва да бъде прекратено. Навежда доводи занеоснователност на искането
за изплащане на мораторно обезщетение, като счита че твърдението на ищеца за получена в
дружеството извънсъдебна покана за заплащане на вземането е недоказано. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е ел. билет, както и ел. съобщение от ответника от дата 14.10.2019
г.
Представена по делото е бордна карта, удостоверяваща сключване на договор за превоз
на пътници със самолет между ищеца и ответника.
Представено е копие от предявена спрямо ответника претенция .
Представено е извлечение от интернет страница относно изчисление на разстоянието
между летище София и летище Цюрих.
Представено е удостоверение за актуално състояние на ответника.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са разграничени няколко
различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да получи
обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, а именно отмяна на
полет (чл. 5), отказан достъп на борда (чл. 4), като при всяко от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. По отправено
преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 Съдът на
Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-
2
402/07 и С-432/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за българския съд
тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент, според което
пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа.
Въз основа на представената по делото разписка за електронен билет се установява, че
между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е
задължил на 27.10.2019 г. да изпълни полет № FB491 от летище София до летище Цюрих,
както и че е потвърдена резервацията за полета.
От представената бордна карта е установен фактът, че ищецът се е представил на гишето
за резервация, съгласно изискването н чл. 3, пар. 2, б. „а“ Регламента.
От представеното извлечение от интернет страница е видно разстоянието между летище
София и летище Цюрих.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че полетът е изпълнен със закъснение повече от
три часа
В настоящият случай се установява, че полетът на ищеца е закъснял с повече от три часа
и затова същият разполага с право на обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и
крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент
(ЕО) № 261/2004). По делото е видно, че разстоянието на полета на ищеца е до 1 500 км,
както и че е достигнал крайния пункт на пристигане с повече от три часа след планираното
разписание, поради което за същия е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в
размер съгласно чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Ответникът прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Тази разпоредба, в относимата за спора редакция (преди
изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда специален давностен срок, като гласи, че
правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането
на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това
следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
3
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция
на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Поради това приложение в
разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнението
е предварително определен като парична сума и същата е уредена в регламента, то
обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл.
111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в
случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет (27.10.2019 г.), към който момент е
реализирано неизпълнението на превозвача. Така към момента на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК- 29.12.2022 г. давностният срок е изтекъл и претенцията следва да се
отхвърли. С погасяване на главното вземане се погасява и акцесорното /чл. 119 ЗЗД/.
По разноските
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени по реда на чл. 422 ГПК искове на Р. И., гражданин на
Конфедерация Швейцария, роден на 11.11.1995 г. срещу „..“ АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н .., с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11
февруари 2004 година и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 250 евро
представляваща обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснял на 27.10.2019 г. г.
полет, както и законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане,
сумата от 154.71 лв. мораторна лихва за периода 04.11.2019 г. до 16.12.2022 г. като погасени
по давност.
ОСЪЖДА Р. И., гражданин на Конфедерация Швейцария, роден на 11.11.1995 г. да
заплати на „..“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н .., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5