РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110109008 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Й. Й. Т. срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 968,50 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищцата сключила трудов договор с
ответника през м. март 2015 г., като била назначена на длъжност „медицинска
сестра“ с място на работа – „МБАЛ“ ЕООД – гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1.
Излага се, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 16 от 11.03.2021 г.
на управителя на ответника, ищцата прекратила трудовото правоотношение, тъй
като не й било изплащано полагащото й се трудово възнаграждение и
възнараждение за трудов страж и професионален опит за една година и един
месец. Сочи, че не разполага с копие на трудовия договор, но уговореният срок на
предизвестие на двете страни е един месец. Поддържа, че в Заповед № 16 от
11.03.2021 г. не е отразено задължението на ответника да заплати дължимото
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за срока на предизвестието, но това не го
освобождавало от задължението му. Навежда довод, че брутното й трудово
възнаграждение се формира на база основното й месечно трудово възнаграждение
в размер на 650 лв., съгласно допълнително споразумение от 02.0.2020 г., както и
сумата от 318,50 лв. – възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (650
лв. х 49% , тъй като има признат 49 години трудов стаж и професионален опит). В
този смисъл намира, че ответникът й дължи общо 968,50 лв., поради което моли
за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, в който
се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск.
Признава се обстоятелството, че страните са били страни по процесното трудово
правоотношение. Навежда се довод, че избухналата през 2020 г. пандемия от
вирус Covid-19 се отразила изключително тежко на лечебното заведение и то се
озовало в сложна финансова ситуация. Сочи се, че пандемията представлявала
непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на трудовия договор с ищцата, което правило изпълнението му
обективно невъзможно. През същата година срещу ответното дружество било
образувано изпълнително дело с взискател Община Варна – МДТ, като всички
банкови сметки били запорирани и постъпленията, които ответникът получавал от
РЗОК се превеждали директно на съдебен изпълнител. В продължение на няколко
месеца от август 2020 г. до април 2021 г. лечебното заведение не получавало
никакви средства и не можело да заплаща дори трудови възнаграждения на
служителите си. Твърди се, че дружеството е добросъвестно и има воля да
изпълнява задълженията си, поради което след прекратяване на изп. дело и
вдигане на наложните запори, ответникът започнал да превежда дължимите
трудови възнаграждения на служителите си. Така още преди да узнае за
образуването на настоящото дело ответникът превел на ищцата сумата от 751,15
лв., но месечните парични постъпления на болницата не били толкова високи, за
да може да изплати накуп полагащите се трудови възнаграждения на ищцата.
Оспорва се посочения от ищцата трудов стаж и професионален опит и счита за
недоказана претенцията за възнаграждение за ТСПО, като част от претендираното
обезщетение. Моли за предоставяне на възможност за постигане на спогодба с
ищцата, а в случай че такава не бъде постигната, моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази изложените доводи и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Възникването на претендираното право за заплащане на обезщетение по
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ се обуславя от проявлението на следните
материални предпоставки: да е съществувало действително трудово
правоотношение между страните и то да е било прекратено с едностранно
волеизявление от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 4471/21.08.2021 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
07.10.2021 г., че между тях е било налице трудово правоотношение по процесния
трудов договор, което е било прекратено от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ. Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Трудов договор № 753/13.02.2017 г.,
Допълнително споразумение от 02.01.2020 г. и Заповед № 16/11.03.2021 г.,
издадена от Р. Р. - управител на „МБАЛ Варна“ ЕООД. Видно от същите ищцата е
била назначена при ответника на длъжност „медицинска сестра“, като от
2
02.01.2020 г. основното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 650 лв., а
считано от 15.03.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено
с писмено заявление от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради
незаплащане на едно или повече трудови възнаграждения. Ирелевантни за
настоящия спор са доводите на ответника за обстоятелствата, поради които
същият в качеството му на работодател на ищцата е бил в невъзможност да
посреща финансовите си задължения, в т.ч. и да изплаща дължимите трудови
възнаграждения на служителите си в периода м. август 2020 г. – м. април 2021 г.
Неотносимо към предмета на делото е и обстоятелството, че на 28.04.2021 г.
ответникът е изплатил на ищцата сумата от 751,15 лв. – част от полагащите й се
трудови възнаграждения.
Следователно, установени са в процеса на доказване по настоящото
съдебно производство всички материални предпоставки, при чието проявление
възниква правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Размерът на дължимото
обезщетение е нормативно установен - брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието. При сключването на процесния трудов договор, страните са
уговорили същият да е със срок до 14.08.2018 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ,
поради което е било посочено че срокът на предизвестието за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение е три месеца. На основание чл. 69, ал.
1 КТ срочният трудов договор следва да се счита за превърнал се в такъв за
неопределено време, поради което на основание чл. 326, ал. 2 КТ съдът приема, че
срокът на предизвестието на процесния трудов договор към датата на неговото
прекратяване е 30 дни.
Установява се от представения фиш за работна заплата от 11.03.2021 г., че
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е за м. февруари
2021 г. в размер на 968,50 лв., което изрично се признава от ответника –
работодател и е обявено за безспорно между страните с протоколно определение
от 07.10.2021 г. Съгласно чл. 3, т. 1 и 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в брутната работна заплата се включва освен
основната работна заплата, а също така и допълнителните трудови
възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен
акт или в колективен трудов договор. Видно от приложения фиш за работна
заплата, на ищцата е начислявано допълнително месечно възнаграждение за стаж
и професионален опит в размер на 318,50 лв. (49% върху основаната заплата от
650 лв.) на основание чл. 12 от Наредбата, което допълнително трудово
възнаграждение представлява част от брутното трудово възнаграждение на
служителката, възлизащо на 968,50 лв.
При така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения
настоящият съдебен състав намира, че работодателят дължи заплащане на
обезщетение с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно в размер на сумата от
968,50 лв. В този смисъл предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени и сторените от нея съдебни разноски по делото за
сумата от 350 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждене за
неоснователно, тъй като предвид действителната правна и фактическа сложност
3
на делото, същото се явява в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6,
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер на
50 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н „Одесос“, пл. „Славейков“ № 1, да заплати на Й. Й. Т., ЕГН **********, със
адрес гр. Варна, ул. „Нарва“ № 10, ет. 2, сумата от 968,50 лв. (деветстотин
шестдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при
прекратяване със Заповед № 16/11.03.2021 г., издадена от Р. Р. - управител на
„МБАЛ Варна“ ЕООД, на безсрочно трудово правоотношение по Трудов договор
№ 753/13.02.2017 г., изм. с Допълнително споразумение от 02.01.2020 г., на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н „Одесос“, пл. „Славейков“ № 1, да заплати на Й. Й. Т., ЕГН **********, със
адрес гр. Варна, ул. „Нарва“ № 10, ет. 2, сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н „Одесос“, пл. „Славейков“ № 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4