№ 31038
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110126245 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на К. Ч. Т. срещу Прокуратурата на Република
България, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Основателно е искането на страните за изискване на наказателното дело, тъй като се
цели установяване на правно релевантни факти.
Ищецът е поискал допускане на двама свидетели, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да му бъде допуснат един свидетел, защото не се твърди, че двамата свидетели ще
установяват различни обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. от 10:30 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства, като УКАЗВА на ищеца, че описаното в исковата молба
Постановление за образуване на досъдебно производство от 22.07.2015 г. на прокурор при
СРП не е фактически представено, както и че ако иска приемането му като писмено
доказателство, следва най-късно в първото открито заседание да го представи в заверен
препис ведно с 1 бр. препис за ответника.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, НО, 7 състав, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да представи НОХД № 18115/2019 г., ведно с приложенията – за послужване.
ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
1
УКАЗВА на ищеца да осигури явяването на свидетеля в насроченото съдебно
заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в
призоваване своевременно да уведоми съда, така че неявяването на свидетеля да не става
причина за отлагане на делото, като в този случай следва да посочи три имена, адрес за
призоваване и по възможност телефонен номер на свидетеля, както и да представи документ
за внесен по сметка на СРС депозит за призоваване на свидетеля в размер на 40 лв.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ от К. Ч.
Т. срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 24 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № 231/2016 г. по
описа на СО – СГП, пр. пр. № 40616/2015 г. /М-172/2015/ по описа на СРП, за което е
оправдан с Присъда от 18.06.2020 г., постановена по НОХД № 18115/2019 г. по описа на
СРС, НО, 7 състав, ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано срещу него на 27.06.2016
г., привлечен е като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2019 г., а
на 08.11.2019 г. е внесен обвинителен акт в съда, с който му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Излага, че въз основа на него е образувано
НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, по което с Присъда от 18.06.2020 г. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи, че по протест на СРП е
образувано ВНОХД 3994/2020 г. по описа на СГС, НО, І въззивен състав, приключило с
Решение № 260203/26.03.2021 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена, респ.
тя е влязла в законна сила на 26.03.2021 г. Твърди, че заради воденото срещу него
наказателно производство и повдигнатото обвинение е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в: емоционални страдания /стрес, притеснения и отчаяние; раздразнителност;
несигурност за бъдещето; страх, че може да загуби свободата и работата си в МВР/, които го
направили непродуктивен и се отразили на здравето му, като се наложило извършването на
операция; изолация от близки, приятели и колеги; накърняване на самочувствието и
репутацията му, защото обвинението станало публично достояние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Изтъква, че досъдебната фаза е продължила само няколко месеца, след което наказателното
производство е продължило в съдебна фаза, но счита, че за неимуществените вреди от
втория период не следва Прокуратурата да носи отговорност. Оспорва настъпването на
твърдените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с незаконното
обвинение, като счита, че ищецът не е претърпял изключителни вреди над житейски
обичайните. Акцентира, че няма публикации в пресата от името на Прокуратурата. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като прекомерен, във връзка с което изтъква, че
обвинението не е било за тежко престъпление и че по отношение на ищеца не е била взета
мярка за неотклонение, както и че като цяло са налице обстоятелства, сочещи на ниска
степен на увреждане. Оспорва претенцията за законна лихва върху обезщетението. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно
производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2.
настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния вид и размер; 3. причинно-следствена
връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени
вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, за
2
което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3