Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2183 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2019**********, депозирана от „П.И.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. М.В.,
срещу отказ № 20190531145739-3/09.10.2019 г. на Агенцията по вписванията,
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на
обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари (ЗМИП), а именно заявяване на действителни собственици по смисъла на § 2 от ДР на
ЗМИП, както и физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията
на Република България. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) постановило незаконосъобразен отказ при съществени
процесуални нарушения. Посочва, че поради краткия срок за изпълнение на
дадените от ДЛР указания и обстоятелството, че лицето, което следва да завери
декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е чужденец, пребиваващ извън територията на
страната, поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията преди
изтичането му. ДЛР не приело заявление Ж1, с което било направено искането за
продължаването на срока и постановил обжалвания отказ. Според жалбоподателя са
били налице уважителни причини за продължаване на срока, а като не сторило това
ДЛР поставило в невъзможност заявителя да изпълни дадените указания. С настоящата
жалба заявителят представя изискуемата нотариално заверена декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП.
Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат вписани заявените обстоятелства по
партидата на „П.И.“ ЕООД, а именно физическото лице –
действителен собственик и лице за контакт.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените
доказателства, приложени към заявление Б7 вх. № 20190531145739 и след извършена
справка в електронната партида на „П.И.“ ЕООД, намира следното от фактическа и
правна страна:
С електронно заявление
Б7 вх. № 20190531145739, депозирано от адвокат М.В., представляваща „П.И.“ ЕООД
по силата на изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства в поле 550а.
– „Лице за контакт“. Към заявлението са приложени Нотариално заверено съгласие на
физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, декларация по чл.
13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за платена държавна такса и изрично
пълномощно.
На 03.10.2019 г. и на
08.10.2019 г. ДЛР e указал на заявителя да
представи в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ нотариално заверена декларация по
чл. 63, ал. 4 ЗМИП от представляващия дружеството, в която се съдържа заявеното
за вписване обстоятелство относно лицето за контакт.
Със Заявление Ж1 вх. № 20191008103129
заявителят е приложил обяснителна записка, в която излага, че представляващият
дружеството е чужденец, пребиваващ извън територията на Република България,
поради което е необходимо да завери подписа си при най-близкото дипломатическо
или консулско представителство, като тридневният срок за изпълнение на
указанията се оказва недостатъчен. В тази връзка е отправено искане до ДЛР за
продължаване на срока за изпълнение на указанията.
На 09.10.2019 г. ДЛР е
постановило обжалвания отказ, с мотиви, че в предвидения срок заявителят не е
отстранил констатираните нередовности. Искането за продължаване на срока не е
обсъдено.
С настоящата жалба е
представена нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП от
представляващия дружеството Х.Д., видно от която като действителен собственик
на дружеството-заявител е посочен Х.Д.– едноличният собственик на капитала на „П.И.“
ЕООД, както и лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП – М.Е.В..
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 09.10.2019 г., а жалбата е депозирана на 16.10.2019 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, по следните съображения:
Предвид дължимата от
длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да
разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали към
заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на
вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
След приетите в ЗМИП
изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския
парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал.
1) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно се въвежда и ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно
Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по §
2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или
еднолични собственици на капитала по партидите им.
За вписване на тези
обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски регистър е утвърден образец
на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици
(чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска - Наредбата).
Образецът на заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал.
4 ЗМИП, включително подраздел „Действителни собственици – физически лица“, с
поле 550 – действителни собственици (данни за три лица) и поле 550а – „Лице за
контакт“. Съгласно чл. 50а от Наредбата в зависимост от заявените за вписване
обстоятелства към заявлението се прилагат съответно декларация по чл. 63, ал 4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари и нотариално заверено съгласие на
физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари.
В настоящия случай ДЛР
правилно е констатирал, с оглед на вмененото му задължение в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, липсата на изискуемата от закона декларация по чл. 63, ал 4 ЗМИП и е дал
указания на заявителя за отстраняването на нередовността. В отговор на така
дадените указания заявителят е изложил причини, изискващи необходимостта от по-дълъг
срок за отстраняването ѝ. Според настоящия състав за охранителното
производство по ЗТРРЮЛНЦ общите правила на ГПК не са приложими, тъй като този
закон не прави обща препратка към ГПК, а само специални препратки към конкретни
разпоредби, нито са приложими правилата за охранителните производства по ГПК,
тъй като ЗТРРЮЛНЦ е специален закон по отношение на тях. Дори обаче това да не
е така, преценката за наличието на уважителни причини за продължаване на срока
обаче не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което изложените
в жалбата оплаквания са неотносими към законосъобразността на обжалвания акт.
Въпреки горните изводи в
настоящото производство съдът дължи проверка, идентична с тази, извършвана от ДЛР
в регистърното производство, като следва да съобрази представянето на
липсващата декларация с процесната жалба на основание чл. 278, ал. 2 ГПК вр.
чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ. От изложеното следва, че към настоящия момент
жалбоподателят е представил Декларация по чл. 63, ал 4 ЗМИП, т.е. отстранени са
констатираните от ДЛР нередовности към заявлението. Представената декларация е по
образец, утвърден с Правилника за приложение на Закона за мерките срещу
изпиране на пари. При преглед на
подаденото заявление, съдът намира, че същото отговаря на изискванията на
закона по съдържание и приложени документи, както и че са заявени подлежащи на
вписване обстоятелства. В случая дружеството-заявител е освободено от
задължението да заяви за вписване действителен собственик - по арг. от чл. 63,
ал. 5 ЗМИП, но доколкото вписаното по електронната партида на търговеца лице - действителен
собственик на капитала и законен представител, не е постоянно пребиваващо на
територията на Република България, то следва да бъде изпълнено задължението по
чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, а именно посочване на физическо лице за контакт,
постоянно пребиваващо на територията на страната, което задължение е изпълнено
с подаването на процесното заявление.
По
изложените съображения отказът на ДЛР се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
вх. № 20191016160824 на „П.И.“ ЕООД, ЕИК ********, отказ на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с рег. № 20190531145739-3/09.10.2019
г.
УКАЗВА на
Агенцията по вписвания, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ да впише
заявените обстоятелства със Заявление Б7 вх. № 20190531145739, депозирано от „П.И.“
ЕООД, ЕИК ********.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: