Решение по дело №2590/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 309
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 24 декември 2021 г.)
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20211100902590
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от
ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20211129151412, подадена от “П.-БГ”
ООД, ЕИК ****, срещу Отказ № 20211118123732-6/24.11.2021 г. на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел, постановен по заявление с вх. № 20211118123732 за вписване на промени по
партидата на дружеството.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният отказ от длъжностното лице
по регистрацията при Агенцията по вписванията е незаконосъобразен, тъй като
прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците се извършва свободно и в
този случай не се прилага изискването за представяне на декларация по чл. 129, ал. 2
от ТЗ. Направено е искане отказът да бъде отменен и да се укаже на Агенцията по
вписванията да извърши вписването на заявените обстоятелства по партидата на
дружеството в Търговския регистър.
В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (доп. –
ДВ, бр. 105 от 2020 г.), Агенцията по вписванията оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като прецени приложените
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу акт, който подлежи на
обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното
лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър
на юридическите лица с нестопанска цел. Спазен е срокът за обжалване разписан в чл.
25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а именно - 7-дневен срок течащ от връчването на отказа на ДЛР.
В случаят връчването е извършено по електронната поща на заявителя в деня на
постановяване на отказа – 24.11.2021 г., а правото на жалба срещу този охранителен
акт е упражнено на 29.11.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В случая е подадено заявление образец А4 с вх. № 20211118123732 за вписване
1
промени по партидата на дружеството – прехвърляне на дружествен дял от
съдружника А.Р., гражданин на Р. Сърбия на съдружника А.А., заличаване на
съдружниците и вписване на А.А. като едноличен собственик на капитала, обявяване
на нов учредителен акт.
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е дало на
заявителя указания № 20211118123732-2/22.11.2021 г., че следва да се представят по
утвърден образец декларации подписани лично от А.А. в качеството му на управител и
от А.Р. в качеството му на съдружник-праводател, съобразно разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 ТЗ.
Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ по
подаденото заявление, като е приело, че в случая не е представена декларация по
чл.129 от ТЗ от праводателя и управителя на дружеството. Прието е, че не са
изпълнени дадените указания от длъжностното лице по регистрацията.
В депозирана от заявителя пред ДЛР разглеждащ заявлението обяснителна
записка е направено позоваване, че разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ТЗ е
ясна и предвижда, че прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се
извършва свободно, докато ограничителния режим е предвиден само когато
дружествения дял се прехвърля на трети лица, които до този момент нямат качеството
на съдружник. Пояснено е, че ако законодателната цел е била да се уеднакви режима
на прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражение и
систематично място в ал. 1 на чл. 129 ТЗ, а не в ал. 2 на чл. 129 ТЗ имаща отношение
само към доказването на прехвърлянето.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително по своя характер и изисква
извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на
заявените обстоятелства/обявяване на заявения акт. По подаденото заявление
длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата,
предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата
разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на
съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016
г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис
или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в
Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване
на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на
заявените актове.
Заявлението е подадено от легитимирано лице – адвокат с писмено пълномощно.
Съдът не споделя доводите на длъжностното лице по регистрацията, изложени в
обжалвания отказ. В случая се иска вписване на прехвърляне на дружествени дялове
между съдружниците в дружеството - “П.-БГ” ООД. Самият законодател е предвидил
свобода на прехвърляне на дружествен дял между съдружниците в дружество с
2
ограничена отговорност. Тълкуването на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ
не дава основание да се изисква при прехвърляне на дружествени дялове между
съдружниците декларация по образец, че няма неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял. Такава декларация е предвидена само при прехвърляне на
дружествен дял на трето лице, какъвто не е разглежданият случай. Законът не отдава
правно значение и на начина, по който купувачът по сделката е придобил качеството
съдружник, нито изминалия период от време от придобиване на последното му
качество преди сключване на сделката по чл. 129 от ТЗ. Тези обстоятелства стоят
извън дължимата проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно осъществяваната от
съда проверка.
Съобразявайки това, че от представените към заявлението доказателства се
установява, че прехвърлянето от 18.11.2021 г. е осъществено при стриктното
съблюдаване на всички нормативни изисквания в изискуемата от закона писмена
форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, се налага извода, че обстоятелствата, чието вписване в търговския
регистър е поискано от жалбоподателя действително са настъпили и е налице
основание те да бъдат отразени по електронната партида на търговското дружество,
чрез промяна във вече вписаните такива. Доколкото прехвърлянето на дружествените
дялове между съдружници съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ е предвидено да става свободно,
то за да завърши успешно фактическия състав по преминаването на правата върху
дялове между субекти с подобен статут не е необходимо да е налице решение на
общото събрание за даване на съгласие за такова придобиване.
С оглед приетото по-горе разрешение, съдът намира за неоснователни доводите
на длъжностното лице по регистрацията, изложени в отказа, и доводите на Агенцията
по вписванията, изложени в отговора на жалбата.
При тези мотиви и доколкото със заявлението са представени редовни от външна
страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът
намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията като
неправилен следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на
вписване на заявените обстоятелства.
Относно разноските.
Агенцията по вписванията е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.),
в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от
Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба,
следва да се приложат разпоредбите касателно охранителните производства. В Част VI
"Охранителни производства", Глава 49 "Общи правила" на ГПК, е предвидено, че
разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК).
Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на
разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на
производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.
Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто
защита се търси - това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото
възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на
заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по
3
вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона
извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/
обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в
охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй
като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този
смисъл Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд-
София, Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. №
284/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, 5 състав). Дори и да се приеме
обратното обаче, право на разноски в полза на Агенцията не се поражда, защото
жалбата е основателна, а постановения от Агенцията охранителен акт
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ № 20211118123732-6/24.11.2021 г. на Агенцията по вписванията
– Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за вписване
на заявени обстоятелства по партидата на “О.-БГ” ООД, ЕИК ****, постановен по
заявление с вх. № 20211118123732.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел да впише заявените обстоятелства по подадено
заявление с вх. № 20211118123732 по партидата на “О.-БГ” ООД, ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел за изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4