Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 26.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн адм.д. №113
по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл.108 ал.1 т.3
от КСО, във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), по жалба на СД„В.9.И.и С.“***, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, срещу
Решение № 2153-27-56 от 03.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023г. на контролен орган на НОИ, с които е
предписано да бъдат заличени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за осигурителен стаж
и доход на седем лица.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в
нарушение на материалния закон, понеже мотивите в решението не съответстват на
действителната фактическата обстановка. Констатираните разминавания в трудови
договори, длъжностни характеристики, инструктажни книги били вероятно пропуски,
подлежащи на административни санкции. Излага аргументи, че всяко от посочените
лица е било назначено на трудов договор, работило е и реално е осъществявало
задълженията си в дружеството. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда
да постанови съдебно решение с което да отмени Решение № 2153-27-56/03.04.2023
г. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен. В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.С.И., която поддържа жалбата и претедира направените по
делото разноски.
Ответната
страна- Директор на ТП на НОИ град Шумен, редовно призован, за него се явява гл.
юрисконсулт Л.И., редовно упълномощава. Изразява становище за неоснователност
на жалбата. Сочи, че лицата, спрямо които е издадено предписание на
дружеството- жалбоподателя, не са
извършвали в процесните периоди трудова дейност, поради което същите не се
явяват осигурени лица по смисъла на КСО. Предвид констатацията, контролният
орган е издал Задължително предписание за заличаване на подадени данни с
декларация обр.1, жалбата срещу което е отхвърлена с Решението на директора на
ТП на НОИ. По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита оспорването за
неоснователно и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
По данни от Търговския регистър, съобразно
служебна справка на съда, се установи, че СД„В.9.И.и С.“***, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** е с основна дейност счетоводни услуги и
консултации по кредитиране и данъчно облагане, вписано в ТР на
02.04.1997г.
Административното производство, приключило
с издаването на оспорения акт, е образувано по повод проверка от контролен
орган на НОИ, във връзка с постъпил сигнал в сектор „КРДОО“ при ТП на
НОИ-гр.Шумен за извършване на проверка на осигурителя във връзка с подадено
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на лице с предходна
заетост във Великобритания. Проверката била възложена със Заповед №
ЗР-5-27-01212650 от 19.10.2022г. на ръководител на ТП на НОИ- Шумен, удължена
със Заповед № ВЗ-5-27-01245125 от 28.11.2022г. и Заповед № 1015-27-9 от
03.01.2023г./стр.22 и сл. по делото/. Констатациите от нея били обективирани в
Констативен протокол № КП-5-27-01310411 от 20.02.2023г./стр.29/. При проверката
било констатирано, че в дружеството са назначавани голям брой лица с
краткосрочни трудови правоотношения, като всички след прекратяване на договора
са подавали документи за отпускане на парични обезщетения от фондовете на
държавното обществено осигуряване.
Според
данни в „Интегрираната система за електронен обмен на данни и документи” на НОИ
/ИСЕОДД/ било установено, че чрез осигурителя в ТП на НОИ- Шумен за периода от
01.01.2017г. до 31.01.2023г. били изплащани парични обезщетения за безработица
на 6 лица след прекратено правоотношение с осигурителя СД „В.9.И.и С.”, а
именно З.А., ЕГН **********/починала през 2019г/; С.К., ЕГН **********; Д.С.,
ЕГН **********; В.С., ЕГН ********** и И.Р., ЕГН **********, а по отношение Ф.Р.,
ЕГН ********** производството било спряно с разпореждане във връзка с
извършваната проверка.
От проверяващите били изискани със Задължителни
предписания № ЗД-1-27-01213401/19.10.2022г. връчени на М. И.- управител на СД, релевантни
към осигуряването документи, като били представени трудовите доС.та на назначаваните
служители през периода; разчетно- платежни ведомости за заплати, ГДД, счетоводен
баланс, както и писмени обяснения за извършвана трудова дейност от
назначаваните лица в дружеството и др. Липсвали книги за инструктаж и
вътрешно-ведомствени актове, с които служителите да са били запознавани.
1.
По отношение на служителя Ш.И.Н., било установено, че след като бил освободен от работа във
Великобритания по взаимно съгласие бил назначен в събирателното дружество/СД/ с
трудов договор на длъжността „продавач-консултант”, място на работа в гр.Шумен,
трудово възнаграждение- 3400.00лв., на 8 часа работно време, като в досието му
се съхранявал единствено договорът с положени подписи от двете страни и Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение, издадена месец по късно. Липсвали
всякакви други документи във връзка с осъществявана трудова функция. В писмени
обяснения на управителя било посочено, че лицето е назначено като „продавач-
пазари“, занимавал се с изкупуване на плодове чрез дружеството, като същото му
внасяло осигуровки, а К.С.., също лице, назначено на трудов договор при
жалбоподателя, му изплащал заплатата по тяхно споразумение. И двете лица,
работили в дружеството, давали противоречиви обяснения във връзка с
назначаването на Ш.Н. и неговата реално извършвана дейност.
2. По
отношение на служителя И.А.Р.,
назначена с трудов договор на длъжност „куриер служба офис”, месторабота гр.
Шумен, трудово възнаграждение- 510.00лв., на 8 часа работно време, считано от 01.02.2019г.,
било установено, че в трудовото ѝ досие освен договорът с подписи от
страните, била налична и Справка за прието уведомление по чл.62 ал.5 от КТ с
положен подпис срещу имената на служителя, както и заповед за разрешаване на
отпуск за времето от 17.04.2019г. до 10.04.2020г., Удостоверение за раждане на
дете и Заповед № 9/13.04.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение,
считано от 13.04.2020г. с положени подписи на страните. В Регистъра на
осигурените лица от момента на назначаването били подадени 2 месеца и 12
работни дни в осигуряване, след което, всички останали месеци до прекратяване
на правоотношението на 13.04.2020 г. били в отпуск за отглеждане на дете,
съгласно чл.164 от КТ. В дадени обяснения пред контролните органи,
представлявана от пълномощник, поради факта, че се затруднява да говори на
български език, И.Р.декларирала, че изпълнявала
длъжността „куриер”, като работата се е състояла в съдействие на М. И., като основно
разнасяла документи връчени ѝ от управителката на фирмата до нейни
клиенти. В този смисъл са и обясненията на управителката. В дадени обяснения
представители на фирми, обслужвани от дружеството не са потвърдили обясненията
на лицето. В трудовото досие контролният орган открил разпечатки от водена
кореспонденция управителя и трето лице за дължимите здравни осигуровки, от
които контролните органи направили извод, че служителката е формално назначена с
цел да получи парично обезщетение и няма реално извършвана трудова дейност.
Изводът се потвърждавал от разчетно-платежните ведомости за заплати за периода
на назначението на И.Р. от 01.02.2019г. до 12.04.2020г., от които се установявало,
че на лицето е начислявано трудово възнаграждение за отработени дни, без да са
положени подписи за изплатено възнаграждение. От 17.04.2019 г. до 10.04.2020 г.
И.Р. била в отпуск за отглеждане на дете, в качеството ѝ на баба, след
което от 13.04.2020г. трудовото правоотношение било прекратено.
3. По
отношение на служителя Ф.Р.Р., назначена
с трудов договор за „куриер служба офис”, считано от 20.06.2022г. с месторабота
Шумен, трудово възнаграждение- 710.00 лв., на 8 часа работен ден, било
установено, че трудовият договор е подписан от страните, за разлика от справката
за прието уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключен трудов договор, на която
няма положен подпис от служител. Също така не е налична длъжностна
характеристика в трудовото досие. Със заповед № 13 от 01.08.2022г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от
01.08.2022г. При проверка на разчетно-платежните ведомости за времето на
назначението на Ф.Р. се установило, че са начислени трудови възнаграждения за
отработено време, но няма положени подписи за получил възнаграждение.
Във връзка с
извършваната проверка, служителят Р. представила писмено обяснение, в което
посочва как е започнала работа в СД и е разнасяла документи „от офиса на
горните етажи на къщата“ и била разочарована, че започнала работа като куриер,
а работила като чистачка в офиса. Заплатата си получавала по банков път, но обяснението
в тази част било оттеглено същия ден с допълнително обяснение, след като
контролният орган изискал банково извлечение и било декларирано, че получавала
заплата „на ръка“. Обясненията не се подкрепяли от дадените от самата
управителка на СД и на представителите на обслужваните фирми, поради което
контролния орган направил извод, че се касае за фиктивно назначаване на Ф. Р., без
действително същата да е упражнявала трудова дейност при осигурителя по
сключения трудов договор, за да бъде освободена на основание, даващо ѝ право
на парично обезщетение за безработица в по-голям размер и по-дълъг срок, което
тя не би имала с предходното си освобождаване.
4. По отношение на служителя С.С.К., назначен с трудов договор №
7/28.07.2017 г. на длъжност „куриер служба офис”, място на работа - гр.Шумен,
трудово възнаграждение 2600.00 лв. на 8 часа работно време, считано от 28.07.2017г.,
било установено, че същият е работил преди това в Република Германия. За него
било подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, което не е подписано от
„Работник”, и в което е посочено основно трудово възнаграждение в размер на
460.00лв., коригирано с друго уведомление, в което има положен подпис за
работник и не е налична длъжностна характеристика в трудовото досие. Със
заповед трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ,
считано от 07.08.2017г. При преглед на платежните ведомости за заплати е
установено, че за периода на назначение, което се равнява на общо 6 работни
дни, няма положен подпис във ведомостите за заплати за получил възнаграждение. В
обяснение пред контролен орган по настоящ адрес-*** служителят посочил, че няма
спомен за дата на постъпване, не се сеща за работно време, като адрес на
седалище на работодателя е отразил гр.Шумен и не е предоставил данни по нито
един от останалите въпроси свързани с данни за лицата, с което е сключил договор,
длъжност, работно място, естеството на извършваната от него дейност, задълженията
му, с какви работни средства е работил, лица с които е работил при
работодателя, видове документи, които е изготвял/подписвал, подписвал ли е
разплащателни ведомости, изплатено ли му е трудово възнаграждение, какъв е бил
размера на договореното трудово възнаграждение, причините за прекратяване на
трудовия договор, в брой или по банков път му е изплащано възнаграждение, данни
за лицето което му е изплащало възнаграждение. В заключение под подписа си е
записал, че не знае за коя фирма му се иска информация. Обясненията на
служителя не се подкрепят от дадените от управителя на СД, която посочва, че С.К.
бил назначен в дружеството, защото е останал без работа и доход, за да може да
отиде на трудовата борса и да продължи образованието си и работил няколко дни
по 8 часа, като подреждал документи по папките на фирмите и помагал с
техническото поддържане на компютъра. На основание гореизложеното, контролния
орган е направил констатация, че е неясна логиката, обосновала договарянето на
трудово възнаграждение със С.К. в размер на максималния осигурителен доход и се
допуска, че същото е такова, с цел да даде право на по-голям размер на парично
обезщетение при безработица след освобождаването от СД „В.9.и С е”, както и за
по-дълъг период. Освен това, не е установено да е упражнявал трудовата си
функция по договора.
5.
По отношение на служителя Я.В.А.,
назначена в дружеството с трудов договор на длъжност „куриер служба офис” с
място на работа гр. Шумен и договорено трудово възнаграждение в размер на
650.00 лв. на 8 часа работно време, считано от 01.03.2021г. било установено, че
трудовият договор е с положени подписи от страните, както и подаденото
уведомление по чл.62 ал.5 от КТ в Регистър трудови договори. Не била налична
длъжностна характеристика в трудовото досие. В трудовото досие се съхранявали
заповед за разрешаване на отпуск на основание чл. 163 ал.1 от КТ за времето от
18.11.2021 г. до 19.08.2022г. и заповед № 36/20.08.2022г. за разрешаване на отпуск
на основание чл.164 ал.1 от КТ за времето от 20.08.2022г. до 06.07.2023г. От
предоставените разчетно-платежни ведомости за 2021г. е установено, че месеците
01.2021г. и 02.2021г. в дружеството нямало работници и първата съставена
ведомост за годината е от месец 03.2021г., когато бил сключен трудовия договор
с отразени 22 отработени дни и начислено трудово възнаграждение, без положен
подпис от лицето във ведомостта. От 01.04.2021г. на служителя бил издаден от ЛKK
при МБАЛ- Търговище болничен лист за временна неработоспособност поради
проблемна бременност за 34 дни, от които 4 дни в болничен режим и 30 дни
домашен-амбулаторен. Видно от обяснения на лицето, дадени по настоящ адрес ***,
от момента на назначението е пребивавала в гр.Търговище и всеки ден с личния си
автомобил пътувала до офиса на СД в гр.Шумен. Твърди, че е упражнявала трудова
дейност и по конкретно е предавала и приемала пратки от клиенти в офиса и до
офиси на фирми без да ги посочва. Подреждала в папка фактури и банкови
извлечения на клиенти и доставчици на отделни фирми. Разяснява, че полагащото
ѝ се трудовото възнаграждение е получила в брой и за това се е подписала
на разплащателна ведомост. Поради това, че дадените писмени сведения от служителя
и тези на управителя били противоречиви, включително със събраните писмени
сведения от контрагенти на фирмата, обслужвани счетоводно, същите не са
кредитирани с доверие от контролния орган по отношение на възлаганата и
извършвана трудова дейност от служителя.
6. По отношение на служителя Р.Д.В., назначена в дружеството с трудов
договор на длъжността „юрисконсулт” с място на работа гр.Шумен, с 8 часа
работното време и трудово възнаграждение 650.00 лв., считано от 01.11.2021г., било
установено, че е подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, с положен подпис от
работника. В трудовото досие на Р.В.се съхранявали още копие на Заповед за
разрешаване на отпуск на основание чл.163 ал.1 от КТ за времето от 02.04.2022г.
до 01.01.2023г. За Р.В.в ТП на НОИ- Шумен от СД били представени удостоверения,
Приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение по болнични
листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода
от 18.11.2021г. до 01.04.2022г., както и удостоверение, Приложение № 10 с
декларирани обстоятелства за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане за срок до 410 дни, считано от 02.04.2022г., като преди настъпилата
временна неработоспособност поради бременност и раждане от ***г. били подадени данни от СД „В.9.и Сие” в
Регистъра на осигурените лица за 13 отработени дни.
В писмените си обяснения управителката декларирала
по отношение на този служител, че не можела да се върне в България, поради
което било решено да я назначат за няколко дни в дружеството до излизането
ѝ в отпуск поради бременност и раждане, като същата помагала като юрисконсулт
изцяло „онлайн”, дори и сега, докато е в майчинство. По делото липсват
обяснения на служителя, понеже не бил осъществен контакт по неин настоящ адрес
в гр.София. Изискана била справка от ГД „Гранична полиция” с данни за
преминаванията на лицето през ГКПП на Р. България, от която се удостоверило, че
Р.В.излязла от пределите на страната през ГКПП Аерогара София на 11.03.2020г. и
няма следващо влизане до момента на предоставянето на справката. Безспорно било
установено, че лицето не е пребивавало на територията на страната при
съставянето на договора, същият не е подписан по надлежния ред на територията
на Р.България, където е сключен, а е бил със сканиран подпис, като също и в
периода от 01.11.2021г. до настъпването на осигурителното събитие на
18.11.2021г., лицето не е пребивавало в страната. Контролният орган направил
заключение, че този служител също не е упражнявал трудова дейност по сключения
трудов договор, включително дистанционна, и не е „осигурено лице” по смисъла на
§1 т.3 от ДР на КСО.
7. По отношение на служителя В.Р.Н., назначена в дружеството с трудов
договор за заемане на длъжността „куриер служба офис” на 8 часа работно време,
трудово възнаграждение- 510.00 лв. с място на работа в гр.Шумен, считано от
25.01.2018г. било установено, че трудовият договор е без положени подписи от „работодател”
и „работник” и липсваща дата на връчване. Подадено било уведомление по чл.62
ал.5 от КТ, което не е връчено на работника. В трудовото досие били налични
заповеди за разрешаване ползването на отпуск за времето от 19.06.2018г. до 20.03.2019г.
и от 21.03.2019г. до 19.03.2020г., като
със заповед трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ, считано от 26.11.2019г. За служителя СД представило в ТП на НОИ- Шумен удостоверения, Приложения №
9 с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове за
временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от
04.02.2018г. до 18.06.2018г. и удостоверения, Приложения № 10 с декларирани
обстоятелства за изплащане на парични обезщетения за времето от 19.06.2018г. до
20.03.2019г. и от 21.03.2019г. до 26.11.2019г. Преди датата на настъпилата
временна неработоспособност в Регистъра на осигурените лица за този служител
били подадени данни от дружеството за 7 отработени дни.
В дадени обяснения по настоящ
адрес в гр.София, В.Наги посочила, че не помни кога е започнала работа в СД,
други лица, с които е работила в офиса, размера на получаваното от нея трудово
възнаграждение, но твърди, че ѝ било изплащано на каса от управителката,
и че се е подписвала на разчетно-платежните ведомости за заплати. На въпроса на
естеството на извършваната работа декларирала, че разнасяла и подреждала
документи на фирми. Събраните писмени обяснения противоречали на събраните
писмени сведения от контрагенти на СД, а самата управителка отказала да даде
такива. Бил направен извода, че няма доказателства за извършвана трудова
дейност от служителя по сключения трудов договор.
Било прието, че за нито едно от
лицата, назначавани на длъжност „куриер служба офис” няма данни да са
извършвали трудова дейност свързана с разнасяне на документи и посещение на
офисите на фирмите, с които СД имало договори за счетоводно обслужване, по
данни от самите представители на фирми, включително всички потвърждавали, че
управителя е работила сама и никога не са срещали, не са получавали и не са
предавали документи на други лица освен на нея.
При така направените констатации
органът по контрол на осигуряването при ТП на НОИ град Шумен издал процесното Задължително предписание с № ЗД-1-27-01310668
от 20.02.2023г./стр.36 по делото/, с което е предписано да се заличат данните
по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за следните лица: И.А.Р., ЕГН **********; Ф.Р.Р., ЕГН **********;
С.С.К., ЕГН **********; Я.В.А., ЕГН **********; Ш.И.Н., ЕГН **********; Р.Д.В.,
ЕГН ********** и В.Р.Н., ЕГН ********** с вид осигурен 01, декларация
образец №1 за различни периоди по отношение на всяко лице от 28.07.2017г. до 31.01.2023г.
Задължителните предписания били връчени на
дружеството на 21.02.2023г. и били оспорени пред Директора на ТП на НОИ град
Шумен с жалба от 28.02.2023г. По повод така подадената жалба с оспореното Решение
№2153-27-56/03.04.2023г. Директорът на ТП на НОИ град Шумен приел издадените
задължителни предписания за правилни и законосъобразни. Административният орган
е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като
мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания изложил, че за да възникне
задължително осигурително правоотношение за осигуряване и произтичащите от него
права за обезщетение, не е достатъчно лицето да има само сключен трудов договор,
а е необходимо да бъде изпълнено още едно условие, като елемент от фактическия
състав на чл.10 ал.1 от КСО, а именно лицето да извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Този извод произтича
от разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а
ал.1 от КСО. При липса на доказателства, че лицата, посочени в задължителното
предписание, са извършвали трудова дейност по сключените трудови договори, то
за тези лица не е възникнало основание за осигуряване във връзка с чл.10 ал.1
от КСО и не са осигурени лица по смисъла на пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Въз
основа на това Директорът на ТП на НОИ град Шумен е приел, че дадените
задължителни предписания на дружеството-осигурител да се заличат данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО са правилни и законосъобразно издадени, с оглед на което
отхвърлил подадената пред него жалба.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 07.04.2023г., като
жалбата до АдмС град Шумен е входирана в деловодството на административния
орган на 21.04.2023 г.
Към
настоящото дело е приобщена цялата административна преписка по издаване на
обжалваното решение, включително и дадените писмени обяснения
от лицата по чл.44- 46 от АПК.
В обясненията си лицата сочат, че са работили за кратко и след това са ползвали
обезщетения, както и че не познават други лица, които да са работили с тях,
освен управителката на фирмата.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно
заседание бяха събрани гласни доказателствени средства- разпит на свидетели, а
именно част от служителите посочени по-горе в решението, един собственик на
фирма с водено от СД счетоводство- св.В.С.и счетоводител- св.Т.Т.. Последните
двама свидетелстват, че в офисът, в който се помещавало дружеството и който бил
много малък, обзаведен с бюро и диван, винаги имало работещи хора, които
гледали в папките. Не посочват поименно служители. Разпитаната св.Р.
свидетелства, че не е работила като куриер, а чистела офиса, в който правели
ремонт в рамките на няколкото седмици, през които била назначена в СД. Св.Я.А.
свидетелства, че имала проблемна бременност и цялото ѝ майчинство минало
в СД. Реално е работила само месец, през който подреждала фактури. Свидетелят С.К.
свидетелства, че работил в СД, но не помни колко време, като помагал на
управителката със създаването на цифров архив на всички фирми и разнасял
документи в две от тях. Не посочва имена. Св.Ш.Н. свидетелства, че работил в СД
през миналата година в рамките на месец октомври. Ходил да изкупува грозде с
друг служител, което продавал в неговия гараж. Получавал заплатата си от СД.
От страна на процесуалния представител на
административния орган са представени и приети по делото писмени доказателства-
разпореждания с данни за отпуснати обезщетения на служителите, Удостоверения с
данни от болнични листи и удостоверения за общо изплатени обезщетения на
тримата разпитани свидетели по делото.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение №2153-27-56/03.04.2023
г. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, постановено на основание чл.117 ал.3 от КСО. Същото е индивидуален административен акт, жалбата е подадена от неговия
адресат– надлежна страна с право и интерес от обжалване. Оспорването е
направено в срока по чл.118 ал.1 от КСО и е процесуално допустимо.
При разглеждането на жалбата по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 ал. 1 от АПК
на основанията по чл.146 от АПК съдът приема, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган и съдържа всички съществени елементи на формата
на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му. При
издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, като в хода на производството по съставяне и оспорване на
предписанията, включително при събирането и обсъждането на доказателствата и
формирането на фактическите и правните изводи, не са нарушени принципите на
административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните
органи. На задълженото лице е била осигурена достатъчна възможност да представи
изисканите му документи и сведения, същото е било надлежно уведомявано както за
откриването на производството, така и за всички последващи действия на
органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
производството. Събрани са множество доказателства от трети лица- представители
на дружества, с чието счетоводно обслужване е бил ангажиран жалбаподателят, както
и са изискани справки от гранични пунктове на страната за попълване на
преписката, на база на които е извършена проверка на релевантните
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на оспорения акт. Предвид това съдът намира,
че административният орган е действал в съответствие с вменените му задължения
и не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
състоялото се производство.
По
съществото на спора съдът счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие
с материалния закон и с неговата цел, предвид следното:
Жалбоподателят
оспорва констатациите и установените факти, както в процесното задължително
предписание, така и в атакуваното Решение на Директора на ТП на НОИ град Шумен,
като са посочени доводи, свързани с валидността на трудовите договори на лицата
и реално полагания труд от служителите по всяко трудово правоотношение.
По смисъла на чл.10 ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност.
Наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е
достатъчно за целите на осигуряването. То е условие за възникване на
осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и
единственият елемент от фактическия състав на чл.10 ал.1 от КСО. От
съдържанието на определението за осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР
на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО. Същественото е дали
лицето упражнява трудова дейност. Следователно, не е достатъчно да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
В атакуваното решение на Директора на ТД на
НОИ град Шумен изрично е посочено, че предмет на административното производство
не са нарушения по КТ и съответно валидността и наличието на сключени трудови договори
с лицата, а проверката е свързана с установяване на факта дали лицата са
извършвали трудова дейност на длъжността, на която са били назначени в
дружеството, за да подлежат на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и
съответно да е възникнало осигурително правоотношение. За да е възникнало
осигурително правоотношение спрямо лицата, посочени в Решението и
задължителното предписание на контролните органи, следва тези лица, освен да
имат трудови договори, да са изпълнявали трудова дейност на заеманата от тях длъжност,
на която са били назначени. Само при тези условия възниква задължението за
осигуряване и произтичащите от това последващи права за осигуреното лице.
Съдът приема,
че носейки доказателствената тежест за това, жалбоподателят не ангажира
убедителни доказателства в подкрепа на твърдението си, че назначените
служители, фигуриращи в задължителното предписание, действително са полагали
труд по трудовите правоотношения с дружеството. Административният орган е
изложил в пълнота фактите за всяко от лицата, които изцяло се подкрепят от
представената административна преписка, като не са представени доказателства в
съдебното производство, които да оборят това. Не са представени никакви
доказателства в насока, че лицата са упражнявали реално трудова дейност като „продавач-консултант”,
„куриер служба- офис“ и „юрисконсулт“ на дистанционна работа от друга държава.
Обстоятелствата, предмет на проверката законосъобразно са били възприети и от
обясненията за естеството и мястото на извършваната трудова дейност, дадени от
осигурените лица. Съответно правилен е извода на органите по осигуряване,
че
назначението на изброените лицата в дружеството е обосновано не от
необходимостта за изпълнение на съответната длъжност, а по-скоро е с цел лицата
да бъдат назначени, за да получават парични обезщетение от фондовете на ДОО.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
единственият логичен и обоснован извод е, че тези лица не са изпълнявали
конкретни трудови функции по сключените трудови договори със СД. Тези
фактически констатации имат определящо значение за спора от правна страна, съобразно
разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО. След като по делото не се доказа лицата
реално да са упражнявали трудова дейност въз основа на сключените трудови
договори, то следва заключението, че същите са сключени формално, с цел
заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство и позволяващи да
се получава обезщетение за безработица след прекратяването му, както и
обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете
или обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. При това
положение съдът намира за правилен извода на органа за липса на осигурително
правоотношение, който обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл.108
ал.1 т.3 от КСО. Ето защо във връзка с
констатираните несъответствия, правилно административният орган е задължил с
предписание осигурителя да заличи подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за конкретно
изброените 7 лица и периоди в задължителното предписание, потвърдено с
оспореното в настоящото производство Решение.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореното в настоящото производство
Решение на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023г. на
контролен орган по осигуряването при ТП на НОИ град Шумен, е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени
нарушения на процесуалните правила. Актовете са издадени и в съответствие на
материалния закон и целта на закона, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо
от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като ответната
страна не претендира такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СД„В.9.И.и Сие“***,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
срещу Решение № 2153-27-56 от 03.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен,
с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023г. на контролен орган на НОИ, с които е
предписано да бъдат заличени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за осигурителен стаж
и доход на седем лица.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от АПК.
СЪДИЯ: