МОТИВИ към присъда № 260003 по НОХД № 160/2020 г. по описа на Районен съд-Б..
По отношение на подсъдимия К.П.Ч.,
роден на ***г***, живущ ***,ЕГН**********
е предявено обвинение от Районна прокуратура- Добрич ТО-Б. за това,че: На 21.02.2019 г. в с.С., Балчишка община, по ул.Девети Септември,в посока
гр.Б., управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил марка „ВИС“, модел
2345, с Рег.№ТХ...АТ, без съответното свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление № 18-0851-000450/04.04.2018 год., издадено от
Началника на Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, влязло в сила на
22.08.2018 г. - престъпление по чл.343В ал.2 от НК.
Подсъдимият
Ч. се явява лично в съдебно заседание и представляван от защитника си, адвокат К.С. ***,назначен като
служебен защитник.
Районна
прокуратура-Добрич ТО-Б. се представлява от
прокурор Цветелина Куманова.
Първоначално
по внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 367/2019 г. по описа на Районен съд-Б.. По това дело е
постановена Присъда № 4 от 05.03.2020 год., с която подсъдимия е бил признат за
виновен и му е наложено наказание. Тази присъда е обжалвана пред Окръжен
съд-Добрич, където е образувано ВНОХД № 100/2020 г. по описа на ДОС. С Решение № 37 от 07.07.2020
год., влязло в сила на 07.07.2020 год. първоинстанционната присъда е отменена
изцяло и делото е върнато за ново разглеждане в Районен съд-Б. от нов състав. Образувано
е настоящото производство по НОХД № 160/2020 г. по описа БРС.
Разпитан
в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание, подсъдимия не се
признава за виновен. Не отрича, че е управлявал автомобила но счита, че не е
извършил престъпление. В последната си дума твърди, че е невинен.
Процесуалният представител на подсъдимия-адвокат К.С.
пледира, че неговия подзащитен следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил
описаното в обвинителния акт престъпление. Основната теза на защитата е , че не
е налице състава на описаното в обвинителния акт престъпление, тъй като наказателното
постановление, описано в настоящото обвинение е послужило като част от състава
на друго инкриминирано деяние, а именно това по НОХД № 897/2019 г. по описа на
Районен съд-Добрич, за което има влязъл в сила съдебен акт. С оглед на това
защитата счита, че процесното наказателно постановление не може да е част от
състава на изпълнителното деяние на настоящото обвинение.
Втората теза на защита е ,че процесното
наказателно постановление не е влязло в сила, тъй като не е връчено, поради
което не е налице законосъобразност на настоящото обвинение.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
За
времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 21.02.2019 г., мл.инспектор В.Г.В. бил
на работа по утвърден график, като бил назначен в екип за работа в малките
населени места на територията на РУ Б. съвместно с колегите си ст.полицай Б.С.Х.
и ст.полицай В.В.Й. ***. Около 19.00 часа на посочената по-горе дата, тримата
полицейски служители заели местостоянка в центъра на с.С., общ.Б., на
ул.“Девети септември“. Заели място, което било осветено от улично осветление и
с добра видимост. Около 19.15 часа забелязали по ул.“Девети септември“ в посока
от гр.Добрич към гр.Б. да се движи автомобил, чийто ляв фар не светел. Полицай Х.
подал сигнал на автомобила посредством стоп - палка и автомобила отбил и спрял
в дясно по посоката си на движение. Установили, че спреният от тях за проверка
автомобил е товарен такъв марка „ВИС“, модел „2345“ с рег.№ ТХ ... АТ с водач К.П.Ч.
***. Полицай Х. поискал от водача документите му за проверка, на което Ч.
заявил, че свидетелството му за управление на МПС е било отнето. Докато
разговаряли с водача, последния имал странно поведение, което провокирало
полицейските служители извършващи проверка на място да поискат съдействие чрез
ОДЧ Б. да бъде изпратен дежурния автоконтрольор, който от своя страна да
изпробва установеният от тях водач за употребата на алкохол. На място
пристигнал и мл.автоконтрольор И.К. ***, който също от своя страна поискал от Ч.
да му представи свидетелството си за управление на МПС. Последния заявил
отново, че същото му е било отнето поради, което неразполагал с такова. Чрез
оперативна дежурна част при РУ Б. била извършена справка за водача, при която
било установено, че действително лицето е с отнето СУМПС. Водачът бил изпробван
и за употребата на алкохол, но техническото средство не отчело положителен
резултат. Описаната фактическа обстановка е била напълно подкрепена посредством
свидетелските показания и на останалите полицейски служители присъствали при
осъществяване на проверката на водача К.П.Ч..
На лицето бил съставен АУАН с №
67/21.02.2019 год., бланков № 142090.
Установено е било още, че със ЗППАМ
№ 20007 от 04.02.2008 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД - МВР -
Добрич, издадена на основание чл.157, ал.4 от Закона за движение по пътищата,
във връзка с чл.171, т.4 от същия закон, СУМПС на водача К.П.Ч. е било отнето
поради отнемане на всички контролни точки, потвърждаващи валидността на
свидетелството за управление на МПС по принудителен ред.
След отнемане на всички контролни точки за тяхното
възстановяване е необходимо да се премине отново проверовъчен изпит.Загубата на
всички контролни точки е приравнено към загуба на правоспособност като водач на
МПС.
Безспорно положение в доктрината и
съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение
и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не
притежава такава и при управление на моторно превозно средство, то нарушава
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Това е обстоятелство, създаващо
сериозни съмнения в знанията на водача и неговите умения да управлява МПС, което налага провеждане на
ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното
доказване. С фактът, че подсъдимия не е полагал изискуемият от закона изпит,
респ. не му е било издадено валидно СУМПС, то същият се явява неправоспособен
водач и именно поради това последния е бил многократно санкциониран от
правоохранителните органи на това основание.
При разследването се установява,че с
Наказателно постановление № 18-0851-000450 от 04.04.2018 г. на Началника на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, влязло в сила на 22.08.2018 г. подсъдимият
е бил наказван по административен ред за същото деяние.
Деянието, предмет на настоящото производство е
извършено в едногодишния срок от това наказване.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и доказва по категоричен начин от събраните
писмени и гласни доказателства в досъдебното производство и в съдебното
следствие.
Твърденията
на защитата на подсъдимия, че е процесното наказателно постановление не е
влязло в сила, тъй като незаконосъобразно е връчено, се опровергават от
събраните доказателства. Видно от писменото доказателство-заверен препис от
наказателно постановление № 18-0851-000450 от 04.04.2018 г. на Началника на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич-л.14 от досъдебното производство, подсъдимият
лично е получил препис от същото на 27.04.2018 год. На приложения заверен
препис от наказателното постановление има отметка, че същото е влязло в сила на
22.08.2018 год.
Видно
от писмена справка за водач по образец
по ЗДвП, издадена от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Добрич, приложена, като
писмено доказателство в досъдебното производство (л.32-39), процесното
№ 18-0851-000450 от 04.04.2018г на Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Добрич, е посочено, че е влязло в сила на 22.08.2018 год.
Тези доказателства не са оборени от
защитата на подсъдимия. Не са представени доказателства от защитата,които да
оспорят достоверността и истинността на гореописаните писмени доказателства.
С оглед изложеното,съдът приема, че
процесното наказателно постановление действително е влязло в сила на 22.08.2018
год.
Защитата твърди, че , след като веднъж е послужило , като
част от състава на инкриминирано деяние, предмет на НОХД № 897/2019 по описа на
Районен съд-Добрич, наказването с процесното наказателно постановление не може
да бъде част от състава на настоящото обвинение.
Съдът
категорично счита,че тази теза на
защитата е неоснователна,необоснована и незаконосъобразна.
Съгласно
константната съдебна практика, ако е налице наказване по административен ред за
управление на МПС от неправоспособни водачи, то всяко следващо деяние в
едногодишния срок, след влизане в сила на наказателното постановление, ще
представлява инкриминирано деяние по чл.343В ал.2 от НК. В конкретния случай не
може да се приеме, че е налице продължавано престъпление, тъй като двете
деяния-това предмет на наказателното производство по НОХД № 8972019 г. по описа
на ДРС и това по настоящото производство са извършени през продължителен период
от време: първото е осъществено на 16.04.2019 год., а второто деяние, предмет
на настоящото производство е осъществено на 21.02.2019 год. т.е. повече от два
месеца.
Според съда с оглед на това не са
налице условията на чл.26 от НК.
С
оглед изложеното,съдът счита, че подсъдимият К.П.Ч. е осъществил от обективна
страна престъпния състав на чл.343В ал.2 от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК.
С
оглед изложеното, съдът счита, че подсъдимия Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.34В ал.2 от НК,така както о описан в
обвинителния акт.
При
определяне на вида, размера, начина на изтърпяване на наказанията, съдът, взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието ,съдът приема за висока, с оглед масовостта на това деяние в съдебния
район и в страната.
Степента на обществена опасност на
извършителя,според съда е завишаваща се, с оглед определено системните
нарушения, които той извършва по ЗДвП.
Отегчаващо вината обстоятелство е
обремененото съдебно минало.
Смекчаващо вината обстоятелство е
здравословното състояние на подсъдимия.
Подсъдимият е пенсионер по болест.
Съдът
счита, че наказанията следва да се определят при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът счита,че наказанието лишаване
от свобода следва да бъде определено към минимума предвиден в текста, а именно:
една година, тъй като сам по себе си той е достатъчно голям и в конкретния
случай справедливо достатъчен. Според съда са налице ,както обективните, така и
субективните условия за приложението на института на условното осъждане,като на
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи с тригодишен изпитателен срок
наложеното наказание.
Според съда наказанието глоба следва
също да бъде наложено кумулативно, към минимума, предвиден в текста, а именно
500 лева, с оглед факта, че подсъдимия е пенсионер и с ниски доходи.
В предвид изложеното, съдът, с
присъдата си, признава подсъдимия К.П.Ч. за виновен по предявеното обвинение, като
на основание чл.343В ал.2 във вр.чл.54 от НК му налага наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
наказание на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.
Възпитателната работа по време на
изпитателния срок възлага на Районния инспектор по местоживеене на подсъдимия.
Видно от справката за съдимост, подсъдимия
Ч. е осъждан. По НОХД № 897/2019 г. по описа на Районен съд-Добрич е одобрено
споразумение, по силата на което подсъдимият Ч. е признат за виновен за
множество престъпления, като е определено общо групирано наказание Лишаване от
свобода за срок от три месеца, което наказание, на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години, както и Глоба в размер на 250 лева.
Деянията
предмет на НОХД № 897/2019 г. по описа на ДРС са извършени на 16.04.2019 год. Определението,
с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 17.07.2019 год.
Деянието,
предмет на настоящото производство пред Районен съд-Б. е извършено на 21.02.2019год.
т.е. това деяние е извършено преди да е влязъл в сила съдебния акт по НОХД 897/2019
г. по описа на ДРС.
Налице са условията на чл.25 ал.1, във
вр.чл.23 ал.1 от НК, като наказанията по настоящото производство и по НОХД № 897/2019
г. по описа на ДРС следва да бъдат групирани, като се определи за изтърпяване
по-тежкото от тях.
С оглед на това, с присъдата си, съдът
на основание чл.25 ал.1във вр.чл.23 ал.1
от НК ГРУПИРА наказанията лишаване от свобода по НОХД № 160/2020 г. по
описа на БРС и по НОХД № 897/2019 г. по описа на ДРС, като определя за
изтърпяване по-тежкото от двете, а именно: ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,
което наказание на основание чл.66 ал.1
от НК отлага с изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа по време на
изпитателния срок възлага на районния инспектор по местоживеене на подсъдимия.
На основание чл.25 ал.1във вр.чл.23 ал.3 от НК присъединява изцяло,към групираното общо
наказание лишаване от свобода,наказанието ГЛОБА
в размер на 500 лева,наложено по НОХД № 160/2020 по описа на БРС.
Осъжда подсъдимия Ч. да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, държавна
такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.25 ал.1, във вр.чл.23 ал.3 от НК присъединява изцяло към групираното общо
наказание лишаване от свобода, наказанието ГЛОБА
в размер на 250 лева, наложено по НОХД № 897/2019 г. по описа на ДРС.
Осъжда подсъдимия Ч. да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, държавна
такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С
присъдата си съдът, осъжда подсъдимият Ч. да заплати направени деловодни
разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Б. в
размер на 15 лв.
Осъжда подсъдимия Ч. да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, държавна
такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така определени и групирани
наказанията, според съда изцяло и най-пълно, ще постигнат целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: