ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44147
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110111714 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Е. П. К. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК *********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи по делото препис от Договор за потребителски кредит № *****г. е основателно.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2024 г. от
11,20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок да
представи заверен от негов представител препис от Договор за потребителски кредит
№****** г., в случай че такъв се намира в негова фактическа власт.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от Е. П. К.
1
срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* с искане за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***** г.
поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави, а в условията на евентуалност искане за прогласяване нищожността клаузите
съдържащи се в раздел VI „Параметри“ в Договор за потребителски кредит № **** г.,
предвиждащи заплащане на възнаграждение по пакет от допълнителни услуги поради
противоречието им със закона, добрите нрави и поради заобикаляне на закона, както и на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни.
Ищецът твърди, че към момента на подписване на процесния договор и до настоящия
момент не са му били предоставени нито разписан договор за заем, нито погасителен план,
Общи условия и СЕФ от заемодателя, като единствено му било предоставено извлечение за
извършени плащания по Договор за потребителски кредит № **** г.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № ***** г., по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца
като кредитополучател сумата от 3000 лв., при обща месечна погасителна вноска от 279.64
лева за срок от 30 месеца при лихвен процент на ден от 0.11% и ГЛП от 41%. Посочва, че
съгласно раздел VI „Параметри“ от договора за потребителски кредит ищецът следвало да
заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3600 лева, предвид
което общата дължима от ищеца сума по кредита възлизала на 9113 лева.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като в същия не са посочени годишен процент на разходите и
общата сума дължима от потребителя. Посочва, че в договора липсват условия за прилагане
на посочените в същия лихвен процент на ден от 0.11% и ГЛП от 41%. Сочи, че не е ясно
какви точно разходи се включват в ГЛП от 41% и как същите се изчисляват по отношение на
ГПР, като по този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере реалният размер
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Счита, че уговорката за заплащане на
допълнителни услуги в размер на 3600 лева е нищожна като заобикаляща разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като същата не е включена в размера на ГПР, както и нарушаваща
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвид че по своята същност тези услуги
представлявали такси за усвояване и управление на кредита.
На следващо място счита, че уговорените клаузи за заплащане на допълнителни услуги
в размер на 3600 лева са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи, уговарят
допълнително възнаграждение в полза на кредитора в размер близък до размера на
отпуснатия кредит, респективно водят до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя.
Поддържа, че поради невключване на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Поддържа,
че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява и невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Предвид
посоченото поддържа, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д №
2
2373/2019 г. на ПОС/.
Посочените клаузи според ищеца нарушават и член 3 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, тъй като същите не
са индивидуално договорени, а са създадени предварително и ищецът не е имал възможност
да влияе на тяхното съдържание.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа становище, че
оспорените разпоредби на процесния договор за кредит са уговорени в съответствие с
действащите правни норми и същият отговаря на формалните изисквания за действителност,
установени в ЗПК. Посочва, че ГПР в процесния договор е формиран като абсолютна
процентна стойност от 48.08%, предвид което счита, че не е необходимо посочването на
взетите предвид допускания на ГПР. Поддържа, че в договора са посочени всички
необходими параметри по същия, включително какви са дължимите от ищеца суми по него в
общ размер и разбити по вид и размер. Твърди, че допълнителните услуги Фаст и Флекси са
предоставени по искане на ищеца и той е бил наясно с конкретните разходи, които ще
възникнат за него за заплащане на тези услуги, но е преценил, че иска да получи
приоритетно разглеждане, както и да има възможност да отлага плащането на вноски, да
плаща вноски в намален размер и да може да променя падежната си дата. Поддържа, че
дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход
по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. Навежда
твърдения, че процесният договор може да съществува валидно, независимо от
допълнителната услуга за приоритетно разглеждане, отлагане, намаляване и промяна на
датата на плащане на погасителните вноски, дори и в случай че тези клаузи са
недействителни, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на ЕС. Оспорва
атакуваните клаузи от договора между страните да имат за цел заобикаляне на закона.
Претендира, че възнаграждението, дължимо на основание посочените клаузи, не е за
дейност, за която да е забранено събирането на такси. Оспорва клаузата, уреждаща размера
на ГЛП от 41% да противоречи на закона или на добрите нрави, като подробно излага
съображения срещу твърденията в тази насока.
Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит № ******
г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузите съдържащи се в раздел VI
„Параметри“ в договора, предвиждащи заплащане на възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги, както и че същите са нищожни на сочените основания.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, респ. че оспорените клаузи са валидни и са договорени индивидуално, като за
последното не се представят доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4