№ 307
гр. Велико Търново, 19.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000213 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 във връзка с чл.124 във връзка с чл.274-чл.278
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. 2000 ЕООД-гр.Кнежа,
Плевенска област, представлявано от управителя И. С., чрез адвокат В. Ч., от
Адвокатска колегия-Враца, против определение №260065 от 16.03.2022г.,
постановено по т.д. №138/2022г., на Окръжен съд-Плевен, с което е
прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес на
ищеца от предявяване на положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК.
С последващо определение №260087 от 07.04.2022г., постановено по
т.д. №138/2022г., Окръжен съд-Плевен по реда на чл.248 от ГПК е осъдил А.
Д. 2000 ЕООД-гр.Кнежа да заплати на Агроконтрол ООД-гр.Кнежа
направените разноски по делото в размер на сумата от 2 116 лева, договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение.
Против това определение също е постъпила частна жалба от А. Д. 2000
ЕООД-гр.Кнежа.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени прекратителното
определение и вместо него да върне делото на Плевенския окръжен съд с
1
указания да продължат съдопроизводствените действия по разглеждане на
предявения иск.
Прави оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.
Неправилно Окръжният съд бил приел, че в случая не е налице правен
интерес у ищеца от предявения установителен иск. Счита, че за да възникне
правен интерес у едно лице, е достатъчно друго лице да отрича
претендираното от него право, което във всеки конкретен случай е
предпоставено от характера на възникналия спор. В случая съществувал спор
за ползване на земеделски земи въз основа на облигационни договори, който
възниквал автоматично с подписването на договора за аренда от страна на
ответника, тъй като същият му давал основание да се позовава на притежание
на същото право на ползване, каквото претендира че има и ищецът.
Частният жалбоподател А. Д. 2000 ЕООД-гр.Кнежа моли Апелативният
съд да отмени и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение на
Плевенския окръжен съд и вместо него да намали адвокатския хонорар на
другата страна като го определи по собствена преценка, съобразно
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия. Агроконкрол ООД-гр.Кнежа само бил депозирал отговор и
допълнителен отговор на исковите молби и не били извършвани други
процесуални действия.
Не са постъпили писмени отговори на частните жалби от другата страна
по делото Агроконтрол ООД-гр.Кнежа, представлявано от Д. В., с
процесуален представител упълномощеният адвокат Г. Г. от Адвокатска
колегия-Плевен.
Като разгледа направените в частните жалби оплаквания, прецени
данните по делото и взе предвид становищата на страните Апелативният съд
приема за установено следното:
Частните жалби са допустими като подадени от страна по делото, която
притежава правен интерес да обжалва конкретните два съдебни акта, същите
подлежат на обжалване, както и поради това че частните жалби са подадени в
срок.
Разгледани по същество и двете частни жалби са неоснователни.
Преди всичко следва да се отбележи, че атакуваните две
2
определения на Плевенския окръжен съд са валидни и допустими, тъй като са
постановени от надлежен състав, в границите на правораздавателната власт
на съда, изготвени са в писмена форма, подписани са и са разбираеми.
След тази констатация въззивният съд пристъпва към проверка на
правилността им, при която е обвързан от посоченото във въззивните жалби,
като служебно има правомощие да провери само спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен, намира че
първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа
на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства,
достатъчни за изясняването му и като е съобразил обективно установените
факти, е направил правилни правни изводи, които са обосновани, подробни и
обективни, както и Апелативният съд ги намира съответстващи на закона и
задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради
което ги споделя изцяло.
Предвид изложеното, в настоящото решение, въззивният съд
възпроизвежда съвсем накратко фактическата обстановка.
Безспорно е и се установява по делото, че съответно на 24.09.2020г. и на
25.09.2020г. са сключени два арендни договора с предмет едни и същи
земеделски земи в землището на гр.Кнежа, конкретизирани, като единият от
договорите е наименован договор за наем, но съгласно теорията и практиката
има същата правна характеристика като договор за аренда, с арендодатели по
единия договор част от съсобствениците, а арендодатели по другия договор
другата част от общо 20-те съсобственици на земеделските земи и арендатор
съответно ищецът А. Д. 2000 ЕООД-гр.Кнежа и Агроконтрол ООД-гр.Кнежа.
Двата договора са вписани в Службата по вписванията-Имотен
регистър-гр.Кнежа на една и съща дата, а именно на 25.09.2020г. съответно
под №58 и №59.
Ищецът не излага както в първоначалната искова молба, така и в
допълнителната искова молба и изобщо досега в хода на делото, че му се
3
пречи да ползва процесната земеделска земя и конкретни действия с които се
ограничава правото му на ползване. Твърди само това, че вписаният договор
за аренда на ответниците му пречел да заяви договора си като правно
основание за ползване на процесната земеделска земя по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, както и било невъзможно
да кандидатства и да получи подпомагане по реда на Закона за подпомагане
на земеделските производители.
Твърдения и доказателства да е получил откази за това, няма
ангажирани по делото.
От ищцовата страна няма направени твърдения и за това ответникът да
му пречи да ползва процесната земеделска земя.
Тези приети за установени факти, налагат следните правни изводи.
Апелативният съд споделя извода на Окръжен съд-Плевен, че
в случая ищецът не твърди за наличие на насрещни действия, независимо
какви и от кого, които да препятстват по някакъв начин същият да упражнява
правата си по процесния договор, както и че хипотетечни пречки за
регистрация на договори не съставляват надлежен правен интерес.
Настоящият съдебен състав стига до същия краен решаващ извод,
направен в обжалваното определение, а именно че предявеният иск е
положителен установителен с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, съгласно
която разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това, като по делото няма доказателства да са осъществени такива
нарушения или ограничения.
В допълнение Апелативният съд посочва и това, че съгласно теорията и
съдебната практика, правен интерес от предявяване на установителен иск
няма, ако страната може да защити правата си с осъдителен иск. При
евентуално осъществено ограничаване правото на ползване на ищеца, същият
разполага с осъдителен иск за преустановяване на действията с които му се
пречи да ползва процесните земеделски земи. Още повече, видно от
представената по делото справка от Служба по вписванията - Имотен
регистър – гр.Кнежа е видно, че договорът за аренда с арендодател ищецът е
4
надлежно вписан там. Евентуален отказ за субсидия по ЗПЗП подлежи на
съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс. Досега
не са представени доказателства на ищеца да е връчен такъв отказ.
По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло
изложените от Плевенския окръжен съд в обжалваното първоинстанционно
определение мотиви.
Обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК също е правилно,
по изложените от Окръжен съд-Плевен съображения, които Апелативният
съд споделя и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивника относно пороци на двете обжалвани определения, направени във
въззивните частни жалби, не са основателни и не са доказани, поради което
следва да бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваните определения не
страдат от такива пороци.
Като правилни двете обжалвани определения следва да бъдат
потвърдени.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260065 от 16.03.2022г., постановено по т.д.
№138/2022г., на Окръжен съд-Плевен, с което е прекратено производството
по делото, поради липса на правен интерес на ищеца А. Д. 2000 ЕООД-
гр.Кнежа от предявяване на положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК срещу ответника Агроконтрол ООД-гр.Кнежа.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260087 от 07.04.2022г., постановено
по т.д. №138/2022г., на Окръжен съд-Плевен, с което по реда на чл.248 от
ГПК е осъдено А. Д. 2000 ЕООД-гр.Кнежа да заплати на Агроконтрол ООД-
гр.Кнежа сумата от 2 116 лева, направени разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6