МОТИВИ към присъда № 56/10.05.2012г.,
постановена по
НЧХД
№ 384/2011 год. по описа на РС-Исперих
__________________________________________________________________________
Частният
тъжител Ф.А.Ф. *** е обвинила подс.М.Н.М. ***, в това, че на 29.11.2011г. в с.Здравец,
обл.Разградска, около 18.30ч., му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в
нанасяне на побой в следствие на което получил насиняване на кожата с червено
морав цвят на дясната буза до долния край на дясната ушна мида, косо
разположено, охлузване в областта на левия лакът, палпаторна болезненост в
областта на тазобедрената става при натиск и движение на долния крайник, като
описаните увреждания са му причинили болка и страдания - престъпление по чл.130
от НК.
Тъжителят
поддържа обвинението. Процесуалният му представител – адв.Д.Димитров от АК –
Разград, моли подсъдимия да бъде признат за виновен по посоченото обвинение,
като пледира за осъдителна присъда, като вида и размера на наказанието
предоставя на съда.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя
срещу подсъдимия, за сумата от 3 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното им изплащане. Моли да бъде уважен гражданския иск. Претендира и
заплащането на разноски.
Подсъдимият М.Н.М. не се признава за виновен по
обвинението. Дава обяснения като не отрича, че на процесната дата действително
се е срещнал с тъжителя и е разговарял с него, но отрича да го е удрял по
какъвто и да било начин. Защитата, в лицето на назначения служебен защитник
адв.Н.М. ***, пледира подсъдимия да бъдет оправдан по обвинението, като счита,
че същото не е доказано по несъмнен начин. Алтернативно пледира за налагане на
наказание “Глоба”. По отношение на гражданския иск моли за неговото отхвърляне
изцяло.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.М.Н.М. е роден на *** ***, обл.Разград, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН – **********.
Тъжителят и подсъдимият са роднини – съответно вуйчо и
племеник. Между двамата съществувал спор относно земите, които обработвали. На
29.11.2011г., около 18.30ч., тъжителят отивал към кафенето на селото, когато на
улицата го срещнал подс.М.. Той бил с велосипед и когато видял тъжителя, се
спрял и двамата започнали да се разправят на висок тон за земите, които
обработвали. След това подс.М. нанесъл удари с юмруци в лицето на тъжителя, а в
последствие го съборил на земята и започнал да го рита по цялото тяло.
Тъжителят Ф. започнал да вика за помощ. По същото време св.Сали Ахмед Махмуд
паркирал колата си пред кафенето и когато слязъл от нея, чул виковете на Ф.Ф.
за помощ, които идвали от улицата в посока къщата на тъжителя. Св.Махмуд се
загледал по посока на виковете и видял, че на улицата до тъжителя бил застанал
подс.М.. Свидетелят бил на около 50 метра от тях и ги чул да се карат за
някакви ниви, но не разбрал за какво точно става въпрос. Тръгнал към подсъдимия
и тъжителя, но докато стигне до тях подс.М. се качил на велосипеда си и
потеглил. Когато св.Махмуд стигнал до тъжителя Ф., забелязал, че той не може да
говори спокойно и се хващал за стомаха. Тъжителят му казал, че подсъдимият го е
ударил и затова ще отидел да се оплаче в
полицията. Свидетелят видял, че отправяйки се към дома си, Ф.Ф. се движел с
бавни стъпки и затова го гледал да не падне. След като се прибрал в дома си,
тъжителят се оплакал на съпругата си – св.Зелиха М.Ф., че подс.М. го е ударил.
На следващата сутрин тъжителят посетил МБАЛ – Исперих, а на 01.12.2011г. и
съдебен лекар в гр.Исперих, като му било издадено съдебномедицинско
удостоверение за причинените увреждания.
Според заключението на вещото лице по назначените по
делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на описания инцидент на 29.11.2011г.
Ф.Ф. е получил насиняване на кожата с червено морав цвят на дясната буза до
долния край на дясната ушна мида, косо разположено, охлузване в областта на
левия лакът, палпаторна болезненост в областта на тазобедрената става при
натиск и движение на долния крайник. Тези увреждания са в резултат на действието
на твърд тъп предмет за насиняването на кожата в областта на дясната буза и от
тангенциалното действие на тъпоръбест предмет с по-широка и неравна удряща
/притискаща/ повърхност и могат да бъдат получени по начин както се съобщава в
тъжбата. Получените травми са причинили на пострадалия болка и страдание и
отзвучават без последствия за здравето за около десетина дни.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, от съдебномедицинската експертиза, както и от писмените
доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение, характеристика на
подсъдимия, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Въз
основа на гореизложеното, от правна страна съдът приема, че авторството на престъплението
категорично се установява от свидетелските показания на св.Сали Ахмед Махмуд и
Зелиха М.Ф., като първият свидетел е видял и разпознал подсъдимият в
непосредствена близост до тъжителя, докато са се карали на улицата и е чул
виковете за помощ на тъжителя. Този свидетел твърди, че е не е видял
подсъдимият да удря тъжителя, но след като отишъл до Ф.Ф. веднага след виковете
му за помощ и отдалечаването на подсъдимия, тъжителят му се оплакал, че именно
подсъдимия го е ударил. Освен това свидетелят е възприел поведението на
тъжителя непосредствено след виковете му за помощ, като съобщава, че не можел
да говори спокойно и се е държал за стомаха, стъпвал бавно. Твърди, че не е
видял дали по него е имало някакви белези, но предвид обстоятелството, че
инцидента е станал на свечеряване, а и с оглед характера на причинените
увреждания, напълно възможно е те да не са били видими за свидетеля,
непосредствено след причиняването им.
Св.З.Ф.
от своя страна е възприела причинените на тъжителя увреждания, след като той се
е прибрал в дома си. Действително тя не е присъствала на самия инцидент и
пресъздава казаното й от самия тъжител, но е възприела причинените му
увреждания, като посочва, че първоначално тъжителят е излязъл от дома си, за да
отиде до кафенето и след около 10-15 минути се е върнал, като й обяснил, че
подс.М. го е ударил. Свидетелката подробно описва видимите нараняванията по
лицето и лакета на съпруга си, както и че той се е оплаквал от болки в стомаха
както непосредствено след инцидента, така и в продължение на няколко дни след
това.
Показанията
на тези двама свидетели са косвени доказателства, но разгледани поотделно и
заедно с останалия доказателствен материал по делото, водят до единствения
възможен извод – че подс.М. на процесната дата е бил на местопришествието и е
осъществил процесното деяние.
Твърденията
на подс.М., че не бил удрял тъжителят съдът не кредитира и възприема като
защитна теза, като опит за оневиняване. Тези негови твърдения не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Същевременно, въпреки многократно
даваните възможности на подсъдимия да посочи доказателства в подкрепа на своята
защитна теза, той не стори това. Твърденията му, че двамата свидетели на
тъжителя лъжат останаха недоказани, а и противоречат на обясненията които той
дава в съдебно заседание. Подс.М. заявява, че св.Махмуд не го бил видял, тъй
като разстоянието между тях било 300м. Това изявление е противоречиво само по
себе си, тъй като от една страна излиза, че св.Махмуд не бил видял подс.М.
заради разстоянието между тях, но същевременно подс.М. е видял св.Махмуд, щом
може да прецени какво е разстоянието между тях. Не става ясно поради каква
причина св.Махмуд не бил видял подсъдимият, щом последният е могъл да го
възприеме. Освен това подс.М. не отрича, че е бил на местопроишествието в
процесната вечер и се е карал с тъжителя именно за ниви – обстоятелство, което
посочва и св.Махмуд. Следва да се има предвид все пак, че самият св.Махмуд в
показанията не твърди, че е видял подс.М. да удря тъжителя, а само е чул
караницата между тях и виковете на тъжителя за помощ.
По
отношение на твърденията на подс.М., че и св.З.Ф. лъже, същият не уточни в коя
част намира показанията на свидетелката за лъжливи. В по-голямата си част
свидетелката пресъздава лични възприятия и впечатления след като подсъдимият се
е отдалечил от местопроишествието, при които той не е присъствал няма как да
знае дали това което разказва свидетелката, че е видяла, е истина или лъжа.
Освен това впечатленията на свидетелката за причинените увреждания на съпруга й
от инцидента се подкрепят и от съдебномедицинското удостоверение и от
съдебномедицинската експертиза, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Колкото
до твърдението на подсъдимия, че тъжителят го биела и жена му, съдът не намира
за необходимо да ги коментира, тъй като същите са неотносими към предмета на
доказване в настоящото производство, а и по делото няма представени
доказателства, че евентуално процесните увреждания на тъжителя са причинени от
битова свада.
Защитата
възразява срещу кредитирането на показанията на св.З.Ф., тъй като същата била
заинтересована страна, а и в с.з. била заявила, че съпруга й не обработвал земи
с подсъдимия, както било заявено първоначално в тъжбата. Следва да се има
предвид, че не са налице противоречия в показанията на свидетелката с
изложеното в тъжбата. Тъжителят в първото изречение е посочил, че са съселяни с
подс.М. и че и двамата обработват земеделски земи. Никъде тъжителят не е
посочил, че обработват заедно
земеделски земи, което по никакъв начин не противоречи на твърдението на
свидетелката.
По
отношение на конфликта между тъжител и подсъдим, възникнал във връзка с
ползването на земеделски земи, съдът приема, че между тях действително е имало
такъв, тъй като това се потвърждава и от показанията на св.Махмуд и това е била
и причината за избухване на процесната караница, довела до побой от страна на
подс.М. спрямо тъжителя. Аргументите на защитата, че поведението на тъжителя
/напсувал подсъдимия/ било провокирало поведението на самия подсъдим, но
въпреки това не се било стигнало до побой, а само до блъскане и бутане, съдът
намира за несъстоятелни. Състоянието на тъжителя е било възприето
непосредствено след инцидента от св.Махмуд и показанията му сочат, че конфликта
не се е ограничил само в бутане и блъскане.
Така
с деянието си подсъдимият М.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК
- на 29.11.2011г., около 18.30 часа, в с.Здравец, обл.Разградска, е
причинил на Ф.А.Ф. от с.с., ЕГН-**********, лека телесна повреда - болки и
страдания, изразяващи се в насиняване на кожата с червено морав цвят на дясната
буза до долния край на дясната ушна мида, косо разположено, охлузване в
областта на левия лакът, палпаторна болезненост в областта на тазобедрената
става при натиск и движение на долния крайник, като резултат от нанесен побой.
От обективна страна
елементите на изпълнителното деяние са налице – подс.М. и тъжитела Ф.Ф. се
скарали на улицата, като в последствие подсъдимият посегнал и ударил тъжителя с
юмрук по лицето, съборил го на земята и започнал да го рита по тялото. В
резултат на тези удари пострадалият получил насинявания и охлузвания, които му
причинили болки и страдания в продължение на десетина дни.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на личността, което обуславя висока обществена опасност на нарушенията по
охраняване правата и законните интереси на гражданите в тази сфера.
От субективна страна,
подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на
такъв вредоносен резултат – съзнавал опасността от уврежданията, които може да
получи Ф.Ф. при нанесените му удари, но воден от желанието за саморазправа с
него, се съгласил с този резултат
Предвид изложеното съдът признава подс. М.Н.М. за виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен. Действайки по описания
по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира
наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния
характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си,
наказание. При определяне на същото съдът отчете следните отегчаващи вината обстоятелства - висока обществена опасност на
деянието, предвид неговия обект – засяга обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на личността, наличието на предишни осъждания, обстоятелството,
че е посегнал на значително по-възрастен от него човек, при това близък роднина.
Смекчаващи вината обстоятелства – няма.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130
ал.2 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 6 месеца или
пробацияу или глоба от сто до триста лева. Отчитайки предходното, съдът прие
като съответно наказание и наложи на подсъдимия такова, визирано във втората
алтернатива, а именно “ПРОБАЦИЯ”.
При определяне на пробационните мерки съдът
наложи задължителните такива:
- на основание чл.42б, ал.1 във вр. с чл.42а, ал.4
във вр. с ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6/шест/ месеца, с явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- на основание чл.42б, ал.2 във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с
ал.2, т.2 и ал.3, т.1 от НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6/шест/ месеца.
3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за период от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът приема, че така определеното по вид и размер наказание
ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността
на подсъдимия. Отдава значение на превантивния ефект, съблюдавайки изискванията
както на специалната, така и на генералната превенция – да се въздейства
предупредително и възпитателно върху дееца и останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В резултат на извършеното от
подсъдимия М.Н.М. престъпление спрямо личността на пострадалия Ф.Ф., съдът
приема за безспорно установено, че той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в естествено съпровождащите увреждането на тялото болки и
страдания. Налице е причинена вреда, която накърнява пряко и непосредствено
личните интереси на пострадалия. Физическите болките и страданията са се
проявили по време на инцидента и известен период след извършването му до
пълното им оздравяване, създали са му неудобства и притеснения, с оглед на
субективно усещане за болка. Следва да се отчете и преживяния от пострадалия
емоционален стрес – веднъж с оглед механизма и обстоятелствата, при които е
причинено самото нараняването през време на инцидента, фактът, че посегателството
е извършено от негов близък роднина, при това много по-млад и физически силен
от него. От друга страна болката го е съпровождала в продължение на няколко
дена, докато отшуми. Постъпката му се отличава с особена дързост, не само с
оглед начина на извършването й, но и предвид, качеството на пострадалото лице –
негов близък родственик и по-възрастен човек, което е едно сериозно и укоримо
посегателство спрямо личността. Следва да се отчете и неравнопоставеността на
силите им във възникналата ситуация, предвид възрастовото и физическо надмощие
на подсъдимия спрямо пострадалия. Недостойно е от морална гледна точка да се
посяга по такъв начин на по-възрастен човек, при това физически по слаб.
При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът прие справедлив размер от
1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и
до този размер уважи иска му, ведно с присъждане на законната лихва върху
размера на обезщетението, считано от датата на увреждането – 29.11.2011г. до
окончателното му изплащане. За разликата на ищцовата претенция за обезщетение
на неимуществените й вреди до първоначално претендирания размер от 3 000 /три
хиляди/ лева, искът на пострадалия се явява неоснователно завишен, недоказан и
като такъв съдът го отхвърли.
На
основание чл.189 ал.4 от НПК съдът осъди М.М. да заплати на Ф.Ф. направените
разноски по производството в размер на 362.00
/триста шестдесет и два/ лева, както и по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 60.00 /шестдесет/ лева –
дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Възприемайки по този начин обективната
истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: