Р Е Ш Е Н И Е №260005
гр. Варна, 01.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
секретар Десислава
Чипева
като разгледа
докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д.
№ 310/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 613 а, ал.1 от ТЗ вр. чл. 258 от ГПК.
Образувано е след
постановяването на решение № 59 от 23.06.2020 г., постановено по т. д. №
219/2019 г. на Върховния касационен съд, с което на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК е отменено решение № 241 от 16.10.2018 г., постановено по в. т. д. №
337/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.
В решението на
касационната инстанция е посочено, че съобразно фикцията по чл. 236, ал. 4 от ТЗ
сключените от търговеца договори са действителни и тогава, когато за
сключването им не е било дадено предварително съгласие за това от овластените
за това органи на акционерното дружество. В продължение са изложени доводи за възможност за
извършване от страна на изпълнителния директор – В А, на действия не само за
обикновено управление, каквото е сключването на договор за наем до три години.
Съдът,
съобразявайки дадените в решението на Върховния касационен съд указания, които
са задължителни по смисъла на чл. 294, ал. 1 от ГПК за изследване на останалите
предпоставки по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелността на основание неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост,
намира че така очертаният предмет по настоящото дело касае разглеждането на
дължимостта на двете вземания: за стойността на подобренията и за причинените
имуществени вреди на ищеца от поведението на ответника във връзка с
прекратяването на договорното правоотношение.
Пред настоящата
инстанция въззивникът „Извора“ ООД поддържа подадената въззивна жалба срещу
решение № 267 от 10.04.2018 г. по т. д. № 960/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за откриване производство по
несъстоятелност на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД гр. Варна, ЕИК *********,
като е осъден да заплати и сумата от 6 020 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, претендира се
отмяната му и постановяване на ново със съдържанието, посочено в чл. 630, ал. 1
от ТЗ.
С уточнителна молба
вх. № 260934/06.10.2020 г., подадена от „Извора“ ООД се релевира наличието на
относими към делото нововъзникнали и новонастъпили обстоятелства, водещи до
промяна на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и оказващи
влияние върху жизнеспособността му. Сочи се, че с решение по в. т. д. № 170/2019
г. по описа на Варненския апелативен съд, „Макситур – бряг на изгрева“ АД е
осъдено да заплати на „Извора“ ООД сумите, както следва: 1/ 46 307.74 лв,
представляваща стойността на извършени в обект бирария / на плажната ивица на
морски плаж „Кранево-север“ подобрения и ремонтни работи, на осн.чл.79 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 05.10.2017 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 1 250 лв., заявена като част от вземане в общ размер от 670
195.68 лв., представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от
нереализирани приходи при ползването на бирария на плажната ивица на морски
плаж „Кранево-север“ за 2017 г. и за 2018 г. за периода от 04.05.2017 г. до 25.11.2018 г., в резултат на разваляне на
договора от 18.02.2013 г., изменен и допълнен с договора от 25.11.2013 г., по вина на ответника, на основание чл. 79, ал. 1 във вр.чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017 г. до окончателното плащане; 3/ сумата от 1 250 лв., заявена като част от вземане в общ размер от 75 349.63 лв., представляващо обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на
унищожено оборудване, негова собственост, находящо се в бирария /постройка № 3 по одобрената схема по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за 2012 г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“, в
резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на основание чл. 49 във вр. чл. 51 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 05.10.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че въз
основа на горното осъдително решение е образувано изпълнително дело, по молба
на кредитора, което е останало частично неудовлетворено в рамките на повече от
13 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Сочи се, че
остатъчно дължимата сума е в размер на 67 634.70 лв., а общо постъпилата
по изпълнителното дело сума е в размер на 1 854.19 лв. Въззивното дружество
намира голяма част от данните включени от вещите лица при изготвяне на
заключенията за неверни като счита, че са налице достатъчно данни за силно
влошеното финансово състояние на ответното дружество, водещо до невъзможност за
изпълнение на изискуемите му задължения, както и че последното не разполага с
никакво имущество.
Въззиваемата страна
„Макситур – бряг на изгрева“ АД оспорва основателността на жалбата и моли
решението на ВОС да бъде потвърдено.
Съдът след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при
съобразяване на правомощията си по чл. 269 от ГПК и чл. 621а, ал. 1 от ТЗ,
намира за установено следното:
„Макситур-Бряг на изгрева“АД в
качеството си на търговец-концесионер по Договор за предоставяне на концесия
върху част от крайбрежната плажна ивица Морски плаж „Кранево север“ от
15.07.1999 г. е сключил с „Извора“ ООД, в качеството му на подизпълнител,
договор от 18.02.2013 г., основните условия по който са предоговорени с договор
наименован Договор за поръчка от
25.11.2013 г. По силата на този
договор „Извора“ ООД поема от изпълнителя задълженията на подизпълнител по
смисъла на Закона за концесиите /отм./,
като се задължава да осигури предоставяне на посетителите на плажа услуги-разносна
търговия, както и да организира работния процес, свързан с предлаганите услуги
на посетителите на плажа в предоставен от възложителя обект: бирария с площ 105
кв.м. и ½ от площта на обект : павилион-бюфет с площ от 20 кв.м.,
съгласно одобрена схема от МРРБ / във връзка с която са представени писма от 07.11.2011 г. и 08.12.2014 г.- л. 317
и 318/ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на морски плаж
„Кранево-север“ /чл. 4а и чл. 4б от договора/. Договорът е сключен за срок от
пет години, но за не повече от срока на концесионния договор за плажната ивица.
Съгласно чл. 4ж от договора изпълнителят се задължава след изтичането му да
върне на възложителя всички вещи, предоставени му за изпълнение на възложените
задължения. Договорено е също така, че при направени подобрения, модернизация и
реконструкция на получените движими и недвижими вещи от изпълнителя, същият
няма право на обезщетение за тях при изсрочване на договора или при
прекратяването му. Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от
26.11.2013 г. /л. 116/, подписан между възложителя в лицето на представляващия
дружеството В С Аи С.Н.К., като представител на изпълнителя, по силата който последният е предал, съответно
възложителя е приел извършените ремонтни работи по съгласувано предложение от
11.02.2013 г. и във връзка със сключения договор за поръчка от 25.11.2013 г.,
при подробно описание на подобренията по вид, количество, единична цена и обща
стойност по пера, възлизаща на сумата от 46 307.74 лв. В протокола е записано,
че в случай на предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя или
при обстоятелства /различни от форсмажорни - пожар, наводнение и др./, довели
до невъзможност за по-нататъшната експлоатация на обекта по вина на
възложителя, последният се задължава да заплати установените с настоящия
протокол ремонтни работи в едномесечен срок от прекратяване действието на
сключения договор за поръчка от 25.11.2013 г.
„Извора“ ООД е получил нотариална покана
рег. №777/21.03.2017 г. от „Макситур –
Бряг на изгрева“ АД, с която подизпълнителят е уведомен, че в новата схема на
поставяемите обекти на морски плаж „Кранево –север“ снек бар „Нуди“ с площ от
105 кв.м. и Павилион-бюфет с площ от 20 кв.м. не съществуват и следва да бъдат
премахнати. Изпълнителят е поканен в тридневен срок от получаване на поканата
да изнесе оборудване и обзавеждане от обектите, в случай, че има такива. С
нотариална покана рег. № 1791/29.03.2017 г. на нотариус И. Обретенова,
изпълнителят е оспорил основанията за прекратяване на договора, като е заявил
че упражнява право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения
на стойност 46 307.74 лв. Със Заповед № 317 от 25.04.2017 г. на Кмета на
Община Балчик, след извършена проверка от оправомощени служители на дирекция
„УТСИ“ е наредено на концесионера на посочените в нотариалната покана обекти да
бъдат премахнати в десетдневен срок от връчване на заповедта. Не се оспорва, че
на 04.05.2017 г. обектът за бързо хранене с площ 105 кв. м. и ½ от
площта на обект павилион-бюфет с площ от
20 кв. м са били съборени от ответното
дружество-възложител с фадрома, вследствие на което имуществото и обзавеждането в тях е
унищожено. За възстановяване стойността на извършените ремонтни работи и
подобрения изпълнителят е издал фактури № 1862 от 04.06.2017 г. и № 1861 от
04.06.2017 г. на обща стойност от 46 307.74 лв., а за унищоженото оборудване - фактура
№ 1868 от 07.07.2017 г. на стойност 75 349.69 лв. С нотариална покана /л.42/,
управителят на „Извора“ ООД е уведомил „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, че във
връзка с извършеното на 04.06.2017 г. събаряне на обектите, предмет на договора
и във връзка с приемо-предавателния протокол от 26.11.2013 г., според който
извършените подобрения се дължат в едномесечен срок от настъпване на
основанието, на 04.06.2017 г. е издало горепосочените фактури. С поканата са
връчени цитираните фактури и е даден пет дневен срок за заплащане на сумата от
121 657.37 лв., ведно със законната лихва, считано от изтичането на срока, като тяхното получаване
от дружеството-възложител не се оспорва и същите не са оспорени извънсъдебно.
„Макситур-Бряг на изгрева“ АД оспорва истинността
на договор за поръчка и приемо-предавателния протокол като твърди, че са подписани
от посоченото в тях лице В А, но същите са новосъздадени след след като В А е заличен като
изпълнителен директор.
Преди да се произнесе, съдът счита, че
следва да отбележи следното:
Оспорените документи имат характер на
частни свидетелстващи документи, които са подписани от страната. Понеже
съдържат неизгодни за „Макситур – Бряг на
изгрева“ АД факти, същите се ползват с доказателствена сила спрямо него, съответно е
негова тежестта относно тяхното оспорване.
Направените оспорвания на цитираните документи
са във връзка с възражението, че „Извора“ ООД не притежава изискуемо вземане спрямо
ответното дружество.
Във
връзка с направеното възражение, „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, носещо доказателствената тежест, не е
представило релевантни доказателства. Ищецът е представил Протокол за извършена
на 18.08.2016 г. проверка от НАП, неоспорен от страните /л. 117/, в който е
отразено, че извършваната от дружеството дейност в обект „Лаплая“ се основава
на договор от 25.11.2013 г. Следователно, в процеса е доказано обстоятелството,
че договорът, съответно и приемо-предавателен протокол /понеже в същия се
коментира договора от 25.11.2013 г./ са съществували към 18.08.2016 г. Недоказано
е твърдението на ответника, че договорът, съответно и приемо-предавателният
протокол, са съставени след получаване на нотариална покана рег. №
3801/11.10.2016 г. /с оглед нуждите на процеса/.
Твърдението за неавтентичност на
документите се оборва от факта, че самото дружество твърди, че последните са
подписани от В С А, а и видно от договора и приемо-предавателния протокол същите
действително са подписани от това лице. Следва да се направи извод, че
последните са автентични, а твърдението, че са съставени след получаването на
нотариална покана от 11.10.2016 г. остава недоказано.
Вярността на оспорените документи се
потвърждава от представените от ищеца
доказателства, от които се установява, че цитиранитие в приемо-предавателния
протокол от 26.11.2013 г. СМР са били извършени преди неговото съставяне. Този извод, следва
от неоспореното в тази част заключение на ССЕ, изготвена от вещото лице Ж.Тпред
Варненски окръжен съд. От отговора на
поставените по т. 19 от заключението въпроси, вещото лице сочи, че е извършило проверка в счетоводството на
дружеството, относно извършени СМР, които са описани в приемо-предавателен
протокол от 26.11.2013 г. и са налице доказателства
относно предложението за извършване на СМР и архитектурен проект от 05.02.2013
г. По отношение на извършени СМР, които са описани в приемо-предавателния протокол от 26.11.2013
г., при извършена проверка на първичните
счетоводни документи и техните счетоводни записвания, се установява, че
ищцовото дружество е извършило по
стопански начин СМР на обект „Лаплая“, закупувани са материали и е изграден
обект по съгласувано предложение от 11.02.2013 г. /датата цитирана в приемо-предавателния
протокол/. Не са ползвани услугите на трети лица и не се представят договори,
сключени с подизпълнители по извършването на описаните в протокола СМР. Вещото лице
е изготвило и представило справка за осчетоводените фактури при молителя за
обект „Лаплая“ /л.234-236/. Видно е, че най-ранната дата е на фактура от 07.02.2013
г., а последната е от 26.07.2013 г.
Всичко гореизложено, разгледано в своята
съвкупност, води до извод, че всички извършени разходи са извършени преди приемо-предавателнния
протокол от 26.11.2013 г.
От назначената в първоинстанционното
производство експертиза, която настоящата инстнация кредитира като обективно,
безпристрастно и професионално дадена, следва да се направи извод, че „Извора“ ООД е разполагало с
материално-техническа и кадрова обезпеченост да извърши сочените в
приемо-предавателния протокол дейности. В подкрепа на предходното и във връзка с извършените СМР, вещото лице Ж.Те посочило инвентаризационен
опис на дълготрайни активи и на малоценни активи в употреба, представени са
декларации от три лица /л. 237-240/, които са
в трудовоправни отношения и от съдружника С. Димитров Колев, в които са
описани извършени ремонтни дейностти за периода 20.02.2013 г. - 23.05.2013 г.
Предвид установеното от ССЕ, следва да
се направи извод, че посочените в приемо-предавателния протокол СМР са
извършени от ищеца преди 26.11.2013 г., респективно същият обективно
отразява извършените и описани в него
СМР, приети от представителя на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, който е подписал протокола без
забележки - т.е. приел е като извършени описаните в него СМР, така и тяхната
стойност. С оглед изложеното, твърдението, че приемо-предавателния протокол е
съставен след 11.10.2016 г. е недоказано и съответно сключеният на 25.11.2013 г. договор и приемо-предавателен протокол от
26.11.2013 г., ангажират подписалите ги
страни съобразно договореностите в тях.
Стойността на СМР е в размер на
46 307.74 лв., видно от протокола, отразяващ извършените подобрения. В последния,
имащ характер и на анекс към сключения договор, страните са внесли изменение в
условията, като са приели, че при предсрочно прекратяване на договора по вина
на възложителя, последният се задължава да заплати ремонтните работи, приети с протокола в
едномесечен срок от прекратяването. Следователно, възложителят е поел
задължение да възстанови на изпълнителя стойността на вложените средства за
ремонт, определени на стойност от 46 307.74 лв. при настъпване на посочените
условия.
Със Заповед № 317 от 25.04.2017 г. на
Кмета на Община Балчик, е наредено на концесионера да премахне посочените в
нотариалната покана обекти, предоставени
от възложителя на изпълнителя. Не се оспорва, че предоставените по договора за
поръчка от възложителя-концесионер обекти, са били поставени, съгласно одобрена
схема от МРРБ /това се установява и от представени писма на МРРБ от 07.11.2011 г. и 08.12.2014 г.-л.
317 и 318/. Разрешенията за поставяне върху морския плаж се издават еднократно
за срока на концесията, или до промяна на схемата по ал. 3 –чл. 13 ал. 7 ЗУЧК. Единствената причина за издаване на Заповед №
317/25.04.2017 г. е изменение от страна на концесионера на одобрената вече
схема на поставяне, по която обектите, предмет на договора за поръчка, не са
включени от него или обектите, предоставени на изпълнителя, са премахнати, тъй
като се оказват в отклонение от изменената схема за 2017 г. Това обстоятелство поставя същите да са в
нарушение на изменената схема на поставяне, отговорност за което носи
концесионера. Този извод следва и от самата заповед, която е срещу
„Макситур-Бряг на изгрева“ АД. При всички положения, вината за премахването е
на възложителя-концисионер „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, респективно „Извора“ ООД
няма никакво отношение към това обстоятелство. Следователно, премахването на
обектите, предмет на договора, е следствие на поведението на концесионера относно
предоставените на изпълнителя обекти по сключения помежду им договор.
При така направения извод относно вината
за премахването на обектите и съдържанието на приемо-предавателния протокол от
26.11.2013 г., отразяващ извършените подобрения, релевантно за възникване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на възложителя за заплащане на
сумата от 46 307.74 лв.,
представляваща стойността на извършените и приети подобрения е дали договорът е
прекратен от ответното дружество преди срока му на действие. Това е така,
понеже предпоставка за възникване отговорност за заплащане на подобренията, е
предсрочно прекратяване на сключения договор по вина на възложителя.
Настоящият състав приема, че по силата на
договора между страните от 25.11.2013 г., „Извора“ ООД поема от изпълнителя задълженията на подизпълнител по смисъла
на Закона за концесиите /отм./, като се
задължава да осигури предоставяне на посетителите на плажа услуги-разносна
търговия, както и да организира работния процес, свързан с предлаганите услуги
на посетителите на плажа в предоставен от възложителя обект. Следователно
предмет на сключения договор е предоставяне на услуги - т. е. „Извора“ ООД е поел задължение да
извършва посочените услуги. Действително, с оглед предмета на делото - поети задължения за извършване на определени дейностти и действия,
сключения договор се доближава най-много до договора за поръчка.
А при договора за наем чл. 228 от ЗЗД - предмет на същия е единствено предоставянето на вещ за временно ползване. Съобразно предходното, настоящият състав счита, че сключеният договор представлява договор за поръчка с предмет извършвание на възложени от концесионера
конкретно определени дейности, предмет на концесията. В действащия закон за
концесиите, при който е сключен процесния договор /ДВ бр. 36/2.05.2006 г., отм. бр. 96 от 01.12.2017 г./ е предвидена възможност за предоставяне на дейности на подизпълнители /чл. 39, ал. 2, т. 9/ и съответно е предвидена възможност за сключване на Договор за
подизпълнение. С оглед горното, сключеният договор за поръчка не противоречи на закона, същият е валиден и е
произвел своето действие.
Предвид съвкупния анализ на събраните в хода на
производството по делото доказателства, настоящият състав достига до извод, че премахването
на обектите, предмет на договора, е следствие на поведението на концесионера. По
изложените съображения, премахването е извършено преди изтичане на определения
с договор срок, а именно 25.11.2018 г. Съобразно съдържанието на
приемо-предавателния протокол от 26.11.2013 г., отразяващ извършените
подобрения, са възникнали предпоставките за ангажиране на отговорността на
възложителя за заплащане на сумата от 46 307.74лв. – стойността на извършените
и приети подобрения. Затова и издадените фактури, в които са описани
подобренията, съгласно протокола от 26.11.2013 г. имат основание - извършването
на посочените в тях подобрения, като не се оспорва, че същите са получени от ответното дружество без възражение.
Последствията от мълчаливото получаване на фактурите водят до
извод, че безспорно страните са в трайни търговски отношения, поради което
фактурите следва да се считат за приети съобразно разпоредбата на чл. 292, ал.1
от ТЗ, респективно фактурите са породили основание за ангажиране отговорността
на ответното дружество, за заплащане стойността на посочените в тях СМР. Търговският
характер на описаните в процесните фактури СМР се основава на разпоредбата на
чл. 286 от ТЗ, според която търговска е сделката, сключена от търговеца в това
му качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените в
чл. 1 ал. 1 от ТЗ сделки, независимо от качеството на страните.
В процесния случай, претенцията се основава на извършени от
молителя в настоящото производство подобрения на стойност 46 307.74 лв. с
ДДС, които са приети от възложителя - ответник и относно които отлагателното
условие за тяхното заплащане от последния е настъпило. Следователно,
претенцията се основава на изпълнени работи по договор за поръчка, който не е
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но съобразно въведения от законодателя
субективен критерий в чл. 286, ал.1 от ТЗ, сделката следва да се определи като търговска, с оглед извършването й от
страните по нея като търговци при осъществяване на дейността им по занятие. Предходното
води до извод, че, извършените от търговеца-ищец сделки, по които се твърди, че
са възникнали задълженията, са търговски, като същите отговарят и на критерия
за свързаност с неговото занятие.
От друга страна, вземането оценено от кредитора в размер на
75 349.63 лв., за което е издадена фактура № 1868 от 07.07.2017 г., посочена
като стойност на повреденото и унищожено имущество, собственост на кредитора,
находящо се в обекта към момента на принудителното му събаряне, не произтича от
търговска сделка, а има характер на вреди от непозволено увреждане. Предвид, че
същото не е оспорено по размер, следва да бъде взето при оценяване на общото
финансово състояние на дружеството.
С оглед така изложеното съдът намира, че съобразно
твърденията в молбата и представените доказателства, ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви
иск за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, предвид което
и молбата по чл.625 от ТЗ следва да бъде разгледана по същество - т.е. следва
да се даде отговор на твърдението, че дружеството е неплатежоспособно или свръхзадължено.
Състоянието на неплатежоспособност,
респективно свръхзадълженост се преценява от съда към момента, в който формира
решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и към този
момент следва да са налице всички определени в ТЗ характеристики на
неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността.
Съобразно постоянната практика
на ВКС,
обективирана в решение № 32/17.06.2013
год. ВКС по т.д. № 685/2012 г.., II т.о. с
оглед въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 от
ТЗ силно
служебно начало, съдът дължи комплексна преценка на
компонентите на актива и пасива и корекционно преизчисление на коефициентите за
ликвидност в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо
състояние на длъжника.
Предвид горното и в
изпълнение на указанията дадени в решението на ВКС, в настоящото производство е
назначена нова тройна съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
поставените с първоначалната експертиза въпроси, които да укажат показателите
на финансовото състояние на ответното дружество и тяхното съотношение към
настоящия момент.
От заключението по
тройната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че счетоводството на „Макситур-Бряг на изгрева“ АД не е водено редовно. Размерът на изискуемите
задължения на дружеството към неговите кредитори възлизат на 6 149.16 лв.,
като в тази сума не са включени неосчетоводените фактури издадени от „Извора“ ООД. Предоставената на
вещите лица информация от търговските банки сочи, че от 02.01.2020 г.
дружеството е спряло да плаща задълженията си към кредиторите. Към 08.03.2021
г. „Макситур-Бряг на изгрева“ АД е разполагало с блокирани парични средства в
размер на 2 573.91 лв., от които 2 571.89 лв. в „ПИБ“ АД и 2.02 лв. в
„Банка ДСК“ АД. Към 31.12.2019 г.
разполага с дълготрайни активи в размер на 4 620.42 лв., изразяващи се в
Схема постр. преместваем обект и преградна стена плаж. Посочено е, че
длъжникът към същата дата има вземания в
размер на 47 025.13 лв. Видно от експертизата дружеството не
разполага с краткотрайни материални активи и недвижими имоти, а размерът на
задълженията му към кредиторите с включено вземането на „Извора“ ООД възлизат на 127 806.58
лв. Не са налице изискуеми
публични задължения, но има образувани
срещу длъжника изпълнителни дела. Сочи се, че финансовите затруднения на
дружеството са започнали още от 2010 г., тъй като в периода 2010-2019 г.
дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения. Вещите
лица установяват, че най-ранното възникнало неудовлетворено задължение на
дружеството е към „Алкор“ ООД с падеж 17.11.2015 г. Към момента на изготвяне на
експертизата е констатирано, че „Макситур-Бряг на изгрева“ АД не е
жизнеспособно и действащо предприятие, което от своя страна води до
невъзможност за привличане на средства от кредитна институция. Видно от
експертизата към 2017 година са били налице финансови затруднения, имащи траен
и необратим характер, с оглед липсата на приходи от продажби., липсата на
персонал, спрелите плащания и спряното водене на счетоводство след 31.12.2019
г.
Съобразно изготвения от вещото лице
баланс на дружеството, отразяващ коригираните стойности на текущите активи и
текущите пасиви, коефициентът за обща ликвидност в периода 2013 г. – 2019 г., съответно е 0.45; 04771; 05288; 0.68; 0.4591;
0.5394 и 0.3701.
Коефициентът за обща ликвидност е показателят с най-висока информационна
стойност за платежоспособността на предприятието, доколкото определя
съотношението на краткотрайните активи спрямо краткосрочните задължения на
дружеството. Приема се, че коефициентът е в норма, когато варира между 0.9-1 и нагоре / решение № 376/19.05.2005 год., ВКС по т.д.№ 730/2004
год.; решение № 1727/07.01.2004 год., постановено по т.д.№ 844/2003 год. на
ВКС/. Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства.
Нарушаването на соченото съотношение
индикира неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал. 1 от ТЗ. Влошени са и останалите
показатели за финансово икономическо състояние на длъжника – коефициент за
бърза ликвидност /0.3701/, незабавна ликвидност /0.0000/,
коефициент за абсолютна ликвидност /0.0000/ и др. Аналогично е положението с коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост.
С
оглед горното съдът преценява, че финансовите затруднения на длъжника не са
временни, а имат траен и необратим характер и именно те са наложили
неизпълнението на задълженията към молителя.
Ответникът
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали
на основанията, визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ. Налице са материално-правните
предпоставки на закона за приемане, че същият е неплатежоспособен.
Началната
дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж
на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
Кумулативно, към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които
характеризират неплатежоспособността по чл. 608 от ТЗ. Посоченият негативен
фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно
и необратимо състояние на търговеца.
Финансово-икономическият
анализ на дружеството сочи, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде
определена на 25.07.2017 г. – датата на падежът
на задължението по процесните фактури, издадени от молителя.
С
оглед на този краен правен извод на настоящата съдебна инстанция за наличие на
предпоставката неплатежоспособност за откриване на производство по
несъстоятелност, не следва да се произнася и формира правни изводи досежно
втората, посочена при условията на евентуалност, предпоставка свръхзадълженост.
С
оглед на изложеното, съдът намира молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „Макситур – Бряг на изгрева“
АД за основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което бъде постановено решение
по чл.630, ал.1 от ТЗ.
При
липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските по
производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се
реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
на предприятието на длъжника.
В
указания от съда по реда на чл. 629 б ал.1 от ТЗ срок, заинтересовани лица,
както и длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата сума за
разноски по производството. Ето защо решението следва да бъде постановено в
хипотезата на чл. 632 ал.1 от ТЗ и
производството следва да бъде спряно.
По
отношение на подадената от „Извора“ ООД частната жалба, настоящият състав
намира, че са налице доказателства за договаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение за защита в претендирания размер, който е включен и в
представения списък по чл. 80 от ГПК. Крайният момент, в който страната има
възможност да направи възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
явява посочения в чл. 80 от ГПК срок. Видно от протокола на последното съдебно
заседание проведено пред окръжния съд е, че не е направено такова възражение по
отношение на претендираните разноски, като липсва възражение и на по-ранен
етап. Съобразно предходното, първоинстанционният съд правилно е приел искането
за неоснователно и е оставил молбата за изменение на решението в частта за
разноските по чл. 248 от ГПК без уважение. Предвид изложеното, частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По
разноските:
С оглед на гореизложеното и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, длъжникът „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, следва да бъде осъден да
заплати на молителя „Извора“ ООД, направените в настоящата инстанция разноски
за заплащане на държавни такси и адвокатско възнаграждение, в размер на 3 025 лв.., от които
125 лв. за платена държавна такса и 2 900 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата им.
С
оглед изхода от спора в полза на „Извора“ ООД
следва да се присъди сумата в размер на 3 025 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 267/10.04.2018 г., постановено по т. д.
№ 960/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата
на „Извора“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кранево,
общ. Балчик, ул. „България“ № 47, за откриване на производство по
несъстоятелност на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1,
поради неплатежоспособност и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността
на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1, с начална дата 25.07.2017 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на длъжника на „Макситур – Бряг на изгрева“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор
Бояджиев“ № 3, офис № 1.
ПРЕКРАТЯВА
дейността на предприятието на длъжника – на
„Макситур – Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1.
ОБЯВЯВА
длъжника на
„Макситур – Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор
върху имуществото на на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис №
1, в несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника
на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1, в
несъстоятелност, на основание
чл.632 ал.1 от ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1583 от 09.05.2018 г., постановено по т. д.№
960/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА на „Макситур –
Бряг на изгрева“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Тодор Бояджиев“ № 3, офис № 1, да заплати на „Извора“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, ул.
„България“ № 47, сумата от 3 025 (три хиляди двадесет и пет) лв., представляваща
сторени разноски във въззивната инстанция от масата на несъстоятелността, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 620 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в 7-мо дневен срок от вписването в Търговския регистър,
воден от Агенцията по вписванията, при
условията на чл. 280 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в
Търговския регистър воден от Агенцията по вписванията.
ДА
СЕ ВПИШЕ
настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена от Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.