РЕШЕНИЕ
№ 1507
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502222 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Н. Л. А. против
част от решение № 2380 от 27.06.2022 г. по гр.дело № 14345/2021 г. по описа на РС
Пловдив, ХII гр. състав, с която се признава за установено, че жалбоподателят дължи
на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в С. ,
бул. „*** , плащане на следните суми по договор № 006СС-R-0*с „ПИБ“ АД: 595,78
лв. – главница, ведно със законната лихва от дата 14.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
В останалата част, в която с обжалваното решение са отхвърлени исковете на
„Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното
решение № 2380 от 27.06.2022 г. по гр.дело № 14345/2021 г. по описа на РС Пловдив в
обжалваната част, тъй като не е била изпълнена разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, което
прави решението на основа на чл. 107 ЗЗД несъстоятелно. Моли, на осн. чл. 110 ЗЗД
задължението да бъде признато като погасено по давност.
В писмен отговор на въззивната жалба „Мелон България“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Д., счита постановеното решение в обжалваната част за законосъобразно,
1
обосновано и правилно. Излага подробни съображения за дължимост на сумата по
действителния договор между страните, задълженията по който са прехвърлени с
цесия. Твърди, че е извършено валидно уведомяване на длъжника за извършената
цесия и предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. По отношение
на началния момент на давността счита, че следва да се съобрази чл. 430, ал.1 от ТЗ,
съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. Поради това обосновава твърденията си, че давността започва да тече
от датата, на която изтича последната вноска по договора за кредит, или същият е
обявен на предрочно изискуем, като приложим е общият петгодишен давностен срок
по чл.110 ЗЗД. Счита, че изискуемостта на всички вземания по договора за кредит е
настъпила на 17.05.2018г., дата на изискуемост на вземането и от този момент започва
да тече общата пет годишна давност, която към датата на подаване на заявлението пред
РС Пловдив не е изтекла. Освен това твърди, че давността е прекъсната на 22.05.2018
г., със сключено извънсъдебно споразумение, с което длъжника признава, че към
момента на сключване на споразумението съществува непогасено, валидно и
изискуемо вземане на цесионера в размер на 1 194,00 лева от които: Главница в размер
на 600.00 лева; Просрочени договорни и наказателни лихви в размер на 516.00;
Разходи по обслужване на кредита в размер на 78.00 лева;, като от тази дата твърди да
е започнал да тече нов давностен срок, както за главницата, така и за такси и за лихви.
Счита, че с подписване на споразумението, длъжникът декларира, че е уведомен за
прехвърляне на вземането.
Моли да се отхвърли въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното
решение, претендира заплащане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – налице е
издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираното вземане, възражение от
длъжника в срок, искът е предявен в законоустановения едномесечен срок от
съобщението.
2
Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението, съобразно направените оплаквания във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между
страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че има изискуемо вземане, придобито чрез
договор за цесия от 02.04.2018 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, възникнало на
основание сключен с ответника Н. Л. А. договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
под номер №006СС-R-00* от 16.07.2010 г. Твърди, че придобитото вземане е в общ
размер на 1194,00 лв., от които сумата от 600 лв. главница, сумата от 276,23 лв.
договорна лихва за периода от 19.05.2015г. - 05.04.2018г., сумата от 239,67 лв.
наказателна лихва начислена за периода от 08.06.2015 год. – 05.04.2018г. и сумата от
78,00 годишни такси за обслужване на кредита за 2015г. и 2016г., за които суми се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №7870/2021 г. по
описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението в съда – 14.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди
също, че на 22.05.2018 г., между страните по делото, е сключено извънсъдебно
споразумение, с което ответникът признава, че към момента на сключване на
споразумението му дължи непогасено, валидно и изискуемо вземане в размер на 1
194,00 лева от които главница в размер на 600,00 лева, просрочени договорни и
наказателни лихви в размер на 516,00, разходи по обслужване на кредита в размер на
78,00 лева.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е оспорил основателността на иска, с
твърдения, че вземането е погасено по давност, като същото възражение е направено и
в подаденото пред заповедния съд възражение по чл. 414 от ГПК. Други възражения не
са заявени.
Пред районния съд са представени писмени доказателства – договор за
прехвърляне на вземане от 02.04.2018 г., сключен между ищеца и ПИБ АД, ведно с
приложения, потвърждение за цесия, известие за доставяне на уведомление по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД за цесия на договор за кредит №006СС-R-00*от 16.07.2010 г., получено от Н.
А. на 11.05.2018 г., договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка под номер №006СС-R-002997
от 16.07.2010 г., ведно с приложения и общи условия на ПИБ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, споразумение от
22.05.2018 г. между „Мелон България“ ЕАД и Н. Л. А., приета е без възражения на
страните ССЕ. В заключението си вещото лице е отговорило на поставените му
3
въпроси за датата на усвояване на средствата по кредита и размера на главница, лихви
и такси, съгласно договора, като е посочено, че кредитната карта се обслужва редовно
до 02.02.2015 г., когато се прави последната вноска от 150 лв. В приложения към
експертизата са посочени всички операции по сметката по кредитната карта, от които
е видно, че последното погасяване задължение по договора за кредит от длъжника е
извършено на 02.02.2015 г., чрез вноска на каса, а лихви и такси са начислявани от
кредитора до 2.12.2016 г.
При така събраните доказателства съдът е приел, че доказано от събраните по
делото доказателства и безспорно между страните е сключването на договор за кредит
и договор за цесия, като сключеният договор за кредит от 16.07.2010 г. е приел за
недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК (първоначална редакция), тъй като в него
отсъства информация за правата на потребителя, банката е имала възможност
едностранно да променя договора, размера на лихвения процент и размера на
месечната погасителна вноска, поради което кредитополучателя дължи единствено
чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Съдът е счел, че длъжникът е бил
редовно уведомен за цесията, а подписаното споразумение между страните от
22.05.2018 г. е пълно признание на дълга, което прекъсва давностния срок, поради
което възражението за погасяване на задължението по давност е неоснователно.
По отношение на така установената фактическа обстановка страните не спорят, не
са въведени в настоящото производство и възражения срещу приетата от районния съд
недействителност на договора за кредит и дължимостта по него единствено на чистата
стойност на кредита. Едва с въззивната жалба се въвежда възражение за неизпълнение
на чл. 99 ЗЗД, като не се излагат възражения срещу приетото от районния съд, че
длъжникът е бил редовно уведомен за цесията, като не е оспорено в
първоинстанционното производство представеното писмено доказателство - е налице
писмено доказателство за уведомяване на длъжника - известие за доставяне на
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесия на договор за кредит №006СС-R-0* от
16.07.2010 г., получено лично от ответника Н. А. на 11.05.2018 г., нито подписаното от
страните споразумение, поради което и съдът счита тези възражения във въззивната
жалба за преклудирани, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Основния спорен
въпрос между страните остава дали е погасено задължението поради изтичане на
погасителна давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.
В случая се касае за договор за банков кредит, при който е приложима общата пет
годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Сключеният между страните договор по дефиниция е
договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките
на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена
сума - кредитен лимит, в размер до 600 лева, която може да ползва многократно и
неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен
4
размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен
размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на
еднократно дадената в заем сума както е при стандартния договор за потребителски
кредит, не се изготвя предварително погасителен план, тъй като няма как отнапред да
бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този
банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване
от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата, поради което
задължението не е изискуемо при покана. При договора за револвиращ кредит
връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и
ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит, като падежът за връщане на
цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при
предсрочно прекратяване на договора, каквото обаче в случая не се установява,
въпреки твърдението на ищеца. Срокът на ползване на кредитният лимит, съгласно чл.
3 от процесния договор е до 16.07.2012 г. Според т. 19.1.1 от ОУ срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие,
че никоя от страните не уведомила другата за прекратяване на договора най - малко 60
дни преди изтичане на текущия срок. От приетата ССЕ е видно, че кредитът е ползван
и редовно обслужван до февруари 2015 г. Задължения по него за заплащане на лихви и
такси са начислявани от банката до декември 2016 г., но нямо данни за изявление за
прекратяване на договора, на някое от предвидените в него основания. Няма и
доказателства за твърденията, нито изявление на банката или ищецът, че счита
задължението по договора за изцяло изискуемо, като такова изявление не е отправено
изрично към ответника и с исковата молба, или приложенията към нея, поради което и
остава недоказано, че е осъществено правото на кредитора да счете сумите по договора
изцяло предсрочно изискуми, като това изявление да е достигнало до длъжника. При
тези доказателства падежът на част от задълженията по договора за кредит е настъпил
към 2015 г., когато е прекратено обслужване на кредита чрез внасяне на месечни
погасителни вноски на уговорения падеж 5-то число на месеца, като по делото не са
събрани доказателства за дата на настъпване на падеж на цялото задължение, преди
подписване на споразумението между страните, когато такова е уговорено.
С подписаното споразумение от 22.05.2018 г. между „Мелон България“ ЕАД и Н.
Л. А., в чл. 1 от същото, страните приемат за безспорно установено, че към момента на
сключване на споразумението съществува валидно и изискуемо задължение на
длъжника към кредитора, произтичащо от сключения договор за издаване на кредитна
кърта, във връзка с договора за цесия, което към 04.04.2018 г. е в общ размер на 1194
лв., от които 600 лв. главница, като длъжникът декларира, че е валидно уведомен и за
извършеното прехвърляне на вземането от страна на кредитора, уговаря се нов начин
5
за заплащане на задължението, разсрочено, като при неизпълнение от страна на
длъжника, цялото задължение става изцяло изискуемо. При това съдържание на
споразумението липсва нов елемент в състава на облигационното отношение, като
същото има характер на разсрочването на задължението по договора за кредит в
рамките на общия размер на дълга, а изричното посочване, че страните приемат за
безспорно установено, че към момента на сключване на споразумението съществува
валидно и изискуемо задължение на длъжника към кредитора, произтичащо от
сключения договор за издаване на кредитна карта, представлява признаване на
задължението от страна на длъжника. Съгласно постановеното Тълкувателно решение
№ 4 от 14.10.2022 г. по т.д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсващо погасителната
давност по чл. 116, б. а ЗЗД е изявление на длъжника, което по своето съдържание ясно
и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът,
по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат
достигането му до знанието на кредитора, отнася се до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда и е направено
след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. В
конкретния случай всички тези необходими елементи на изявлението на длъжника,
обективирано в представеното споразумение, са налице, като е направено ясно и
недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на
извършването му, основанието за възникването му, неговия размер, посочен е и
титуляра на вземането, като част от индивидуализиращите белези на
правоотношението. Така с подписване на споразумението е направено признание на
вземането от длъжника, което, на осн. чл. 116, б. а ЗЗД е прекъснало пет годишния
давностен погасителен срок, започнал да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, съгл. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, в конкретния случай не по-рано от 2015 г., до
когато задължението по кредитната карта е било редовно обслужвано, и не е изтекъл
до постисване на споразумението на 22.05.2018 г. С прекъсване на давността започва
да тече нов пет годишен давностен срок, съгласно чл. 117 ЗЗД, който не е изтекъл до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 14.05.2021
г. Поради това и направеното от жалбоподателя възражение за погасяване на
задължението по давност е неоснователно.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор въззиваемият има право на разноски. Поискани
са такива в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
присъдено, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
6
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2380/27.06.2022 г., постановено по гр. дело №
14345/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав, в обжалваната
част, с която се признава за установено по отношение на Н. Л. А., ЕГН **********, от
с. Б., общ. Родопи, област Пловдив, ул. „***, че дължи на „Мелон България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, плащане на
сумата от 595,78 лв. главница по договор № 006СС-R-00* от 16.07.2010 г., сключен с
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 02.04.2018 г., ведно със законната лихва от дата
14.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №
5238 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 14.06.2021 г., по
ч.гр.дело № 7870/2021 г. по описа на РС Пловдив.
В останалата част Решение № 2380/27.06.2022 г., постановено по гр. дело №
14345/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав, не е обжалвано
и е влязло в сила.
Осъжда Н. Л. А., ЕГН **********, от с. Б., общ. Родопи, област Пловдив, ул. „**
*, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „***, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева)
възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7