Р Е Ш Е Н И Е
№
1600/21.09.2022 година
гр.
Пловдив, 21 септември
2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в
открито заседание на 14.IХ.2022г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Секретар СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1134 по описа за 2022 год. и взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във вр. с чл.145 - чл.178
Административно
-процесуалния кодекс(АПК
).
Образувано е по жалба на С.М.С., ЕГН **********,***
против Заповед № 6-Z22-58/14.02.2022г. на кмета на район
„Тракия“, Община Пловдив,с която е наредено премахването на преместваем
обект за местодомуване на леко МПС с площ от 18 кв.м.,
разположен върху част от имот, представляващ УПИ I- комплексно застрояване и
общ.мероприятия, кв.10, съгласно одобрена схема за разполагане на преместваеми обекти до блок **, ж.р.Тракия, на главния
архитект на район Тракия от 03.09.2009г.
Жалбоподателят излага възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че констативният акт не му
е връчван, а в поканата за доброволно изпълнение е записано,че заповедта е
влязла в сила. Възразява и,че заповедта е издадена три дни,след като е заплатил
такса за ползване на терена до 30.06.2022г. Моли да се отмени заповедта като
незаконосъобразна. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателствени средства.
Ответникът –Кметът на район „Тракия“, Община
Пловдив ,чрез процесуалния си представител К.З.,директор на дирекция
„Устройство на територията и техническата инфраструктура“,район Тракия, оспорва
жалбата, като прави и възражение за просрочие.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол и от лице, за които е налице правен интерес от
оспорването. Актът не е надлежно връчен. За последното е приложен редът по §4
от ДР на ЗУТ, но без да са изпълнени докрай условията за връчване по този ред,
тъй като за датата на сваляне на съобщението от таблото за обявления на органа
не е съставен протокол и няма удостоверяване за това с подписите на две
длъжностни лица. След като не е изпълнена докрай процедурата,то и заповедта е
ненадлежно връчена, поради което жалбата е в срок.
Ето защо жалбата е допустима.
По
същество:
Видно е,че
спорният преместваем обект е бил поставен в имот
общинска собственост с разрешение за поставяне № 1074/23.01.2015г., валидно до 30.11.2019г.
На 04.01.2022
г. длъжностни лица от район „Тракия“ са констатирали, че върху имота,
представляващ УПИ I- комплексно застрояване и
общ.мероприятия, кв.10/стар 5 по план на ж.гр.А-13/,съгласно одобрена схема за
разполагане на преместваеми обекти на главния
архитект на район Тракия от 03.09.2009г., е поставен преместваем
обект на място 54 с площ от 18кв.м.
Съставен е Констативен
акт № 2 от 04.01.2022 г. (лист 13) по реда чл. 57а. ал. 2 от ЗУТ, във връзка с
чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, в който е представена схемата, одобрена за
разполагане, описано е издаденото разрешение по отношение на процесния преместваем обект,
както и срокът за който е издадено, а именно: от 23.01.2015 г. до 30.11.2019 г.
Констативният
акт е съставен в отсъствие на собственика и не му е връчен, а е поставен на
обекта, за което е съставен констативен протокол от 08.02.2022г.
Очевидно е, че
процедурата по чл.57а от ЗУТ е била нарушена. Но очевидно е също, че това не е
довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, защото направените
от него възражения в жалбата до съда не са свързани с обстоятелства, които не
са могли да се осъществят или с действия, извършването на които е било
пропуснато, именно поради нередовното връчване на констативния акт, с които е
започнало производството по чл.57а от ЗУТ.
Последвало е
издаването на оспорената в настоящото производство Заповед.
Съгласно чл.
57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е
изтекъл. Съгласно ал. 3 на чл. 57а, в 7-дневен срок от връчването на
констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в пределите на
делегираната му компетентност със Заповед № 210А-1410/10.06.2021 г. на кмета на
Община Пловдив, с която Кмета на район "Тракия" е оправомощен
да издава заповеди по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ.
Оспорената
заповед е издадена и в предвидената от закона форма, мотивирана е съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактическите констатации и
правни квалификации, поради което не страда от порок във формата.
Съдът намира,
че в проведеното административно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на крайния
акт. Спазена е процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ от длъжностни лица, в който са отразени обстоятелствата относно вида и
местонахождението на процесния обект. КА е съставен в
отсъствие на собственика, но в ЗУТ няма изискване същият да се съставя в
присъствието на собственика на преместваемия обект. Допуснатото
нарушение на чл. 57а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ не е основание за отмяна на оспорваната
заповед.
Заповедта е
постановена и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно чл.
56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти; преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия; преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Съгласно чл.
56, ал. 2 ЗУТ, разрешение за поставяне следва да се издава въз основа на схема
и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, при
условията и реда на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на община Пловдив /НРППОУТДОДЕГ0/. В
случая разрешението за поставяне № 1074 на преместваем
обект за местодомуване на леко МПС е издадено на 23.01.2015
г. за срок до 30.11.2019 г. Няма съмнение, че процесният
преместваем обект за местодомуване
на леко МПС е стационарен по смисъла на НРППОУТДОДЕГО (чл. 5, ал. 1, т. 1), тъй
като заема постоянно съответната площ за определен срок. Макар и ответния орган
да не се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от цитираната
наредба, то съгласно нея разрешението за поставяне на стационарен обект върху
имот Общинска собственост се издава за срок не по-дълъг от 5 /пет/ години. Т.
е. в оперативната самостоятелност на органа е да прецени за какъв срок ще
издаде разрешението за поставяне на стационарен обект върху имот общинска
собственост, но този срок не може да бъде по-дълъг от 5 години. В случая
издаденото на жалбоподателя Разрешение за поставяне е за много по-дълъг срок,
което с приемането на наредбата е в противоречие с действащата уредба.
Отделно от
това съгласно чл. 8 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение
за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив
/НРУИРПМОСТОП/, разрешението за ползване на място общинска собственост за
поставяне на преместваем обект за местодомуване
на леко МПС се издава от районните кметове за срок до реализирането на
инвестиционната инициатива, но не по-дълъг от 2 /две/ години на лица, които са
собственици, ползватели или наематели на жилища в съответния урегулиран поземлен
имот, за който е налице одобрена от главен архитект на съответния район схема
за поставяне на преместваеми обекти за местодомуване на леко МПС, като за едно жилище се полага
ползване на едно място за поставяне на преместваем
обект за местодомуване на леко МПС. В случая
издаденото на жалбоподателя Разрешение за ползване на имот общинска
собственост, за поставяне на преместваем обект за местодомуване на леко МПС е било със срок много повече от
една година.
По делото няма
данни, а и не се твърди, жалбоподателят да е подал ново заявление за разрешение
за ползване на място общинска собственост или за продължаване на срока на
разрешението за поставяне на преместваем обект за местодомуване на леко МПС.
Следователно
към момента на извършване на проверката от длъжностните срокът на разрешителното
е изтекъл и е изпълнена материалноправната
предпоставка на чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ за премахване на обекта.
Представеният
документ за плащане от една страна не става ясно дали е за същото ползвано от
жалбоподателя място, доколкото е налице разминаване в датите на разрешителното,
а от друга плащането на такса за ползването на общинско място не може да
замести издаването на разрешително, още повече след изтичане на максимално
допустимия срок за това според приложимата наредба. Следователно и не е
основание, на което да се приеме,че може да продължи разполагането на преместваемия обект.
Оспореният акт
съответства и на целта на закона, обективирана в
правната норма - недопускане държането на обекти чл. 56, ал. 1 ЗУТ при наличие
на основание, установено в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ за тяхното премахване.
С оглед
изложеното, съдът намира оспорвания акт за издаден от компетентен
административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения
на административно-производствените правила и правилно приложение на
материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу
него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора и предвид своевременно направено искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника се дължат разноски. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер- 100
лева. Тази сума оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Пловдив
- юридическото лице, в чиято структура е ответникът.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.М.С., ЕГН **********,*** против Заповед № 6-Z22-58/14.02.2022г. на кмета на
район „Тракия“, Община Пловдив, с която е наредено премахването на преместваем обект за местодомуване
на леко МПС с площ от 18 кв.м., разположен върху част от имот, представляващ
УПИ I-
комплексно застрояване и общ.мероприятия, кв.10, съгласно одобрена схема за
разполагане на преместваеми обекти до блок ***,
ж.р.Тракия, на главния архитект на район Тракия от 03.09.2009г.
ОСЪЖДА С.М.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на Община
Пловдив разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: