Р Е Ш Е Н И Е
№260090/12.10.2020г.
12.10.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 55 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД, гр. София, против Н.В.В., с ЕГН ********** ***, с която се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество за сумата в размер на 314.34 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонаментен № ***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. При условията на обективно кумулативно съединяване се предявява и осъдителен иск, с който се претендира да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 186.29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, дължими за периода м.06/2018 до м.10/2019 г. по Договор за лизинг от дата 14.11.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който се поддържа, че предявените искове са допустими, но претенцията за установяването не вземането в размер на 314.34 лв. е неоснователна. В отговора се твърди, че е налице неяснота защо се претендира една и съща сума, веднъж като заплащане по договора и втори път като неустойка, а именно в размер на 314.34 лв.
В съдебно заседание, ищецът „Теленор България“ ЕАД, редовно призован, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. Преди съдебно заседание, по делото е постъпила молба - становище от ищцовото дружество, в което и на изложените в него основания, исковите претенции се поддържат така, както са предявени. Представя се списък на разноските по чл.80 от ГПК и се прави искане за присъждане на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
В съдебно заседание за ответника Н.В.В., в качеството на особен представител, назначен от съда, се явява адв. Я. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива се иска от съда да ги отхвърли.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 22.10.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Теленор България“ ЕАД, срещу длъжника-ответник Н.В.В. за сумата от 500,63 лева, от която: сумата от 186,29 лева, представляваща дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; сумата от 314,34 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и 23,25 лева, мораторна лихва за забава за периода от 04.07.2018 год. до 26.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното заплащане на дължимата сума.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: Договор за мобилни услуги от дата 27.06.2017 г., заявка № ***, приложение ценова листа за абонаменти планове за частни и корпоративни клиенти от 27.06.2017 г., декларация – съгласие от 27.06.2017 г., допълнително споразумение съм Договор за мобилни/фиксирани услуги за № ***, Договор за лизинг от 14.11.2017 г., Запис на заповед за сумата от 271.17 лв. с дата на издаване 14.11.2017 г., декларация-съгласие от 14.11.2017 г., приложение ценова листа за абонаменти планове за частни и корпоративни клиенти от 14.11.2017 г., общи условия към договора, заверено копие от ЛК, електронна фактура № *** г., спогодба от 2018 г. между КЗП и ищцовото дружество за общи условия на ищеца за отношенията му с потребителите на мобилни услуги.
От така представените писмени доказателства се установява, че между страните, „Теленор България“ ЕАД в качеството на оператор на мобилни услуги и Н.В.В. в качеството на потребител на мобилни услуги е бил сключен договор за мобилни услуги от 27.06.2017 год. с абонаментен план „Тотал 18,99“, със срок на договора 24 месеца. С договора страните се споразумели и ответника-потребител е приел, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, по негова вина или инициатива или при нарушение на задълженията му по договора и приложимите Общи условия, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в случаите в които е предоставено устройство и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителят цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
На 14.11.2017 год. между страните било сключено допълнително споразумение към договора, с което същите се споразумели, че предоставения на потребителя мобилен номер ще бъде ползван при абонаментен план „Тотал 44,99 промо 2000МВ“, за срок до 14.11.2019 год., като и в съответствие със споразумението от същата дата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил на ответницата в качеството и на лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство Самсунг, а последната се е задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 315,17 лева с ДДС, при първоначална вноска от 80 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер на 11,79 лева всяка. Издала е и запис на заповед за сумата от 271,17 лева. 2018 година между Комисията за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД била сключена спогодба, с която страните по нея се споразумели, че в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора и приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване – неустойка, която не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, както и че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
На 18.06.2018 год. ищецът издал фактура № *** , с която били начислени като дължи от ответницата сумата от 338,21 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги, 200,43 лева – вноска за лизинг и 116,99 лева – задължения от предходен период с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективни кумулативно съединени установителен искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от и срещу легитимирана страна, а установителния иск и в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е и налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По делото се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, като не се установява, ответницата да е изпълнила задълженията си по сключения от нея договор за мобилни услуги, а именно да плаща в срок дължимите суми по него съгласно сключения договор и допълнителното споразумение към него и Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Поради което и в този смисъл съдът намира, че ищецът валидно и на основание чл.19б, б.в от Общите условия е упражнил правото си едностранно да прекрати сключения между страните договор. Начислената от него неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в съответствие със постигнатата между Комисията за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД спогодба.
Не се установява по делото и ответницата да е заплатила общата лизингова цена на полученото от нея устройство за ползване на услуги, съгласно сключения от нея договор за лизинг, както и да е върнала на лизингодателя получената лизинговата вещ. Падежът на последната лизингова вноска по договора за лизинг е 14.10.2019 год., т.е. към датата на предявяване на иска - 13.01.2020 год. общата лизингова цена по договора е изцяло изискуема.
Ето защо съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да се уважат, като признае за установено по отношение на ответницата че към нея съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на сумата от 314,34 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонаментен номер № ***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 22.10.2019 год. до окончателното плащане на сумата, както и да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 186,29 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, дължими за периода от м.06/2018 год. до м.10/2019 год. по договор за лизинг от 14.11.2017 год.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото производство за основателно.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото производство разноски в размер общо на 555,00 лева, от които: 75,00 лева – държавна такса; 180,00 лева – адвокатско възнаграждение и 300,00 лева – възнаграждение за особен представител, както и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205,00 лева, от които 25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо разноски в исковото и заповедното производство в размер на 760,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, по отношение Н.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, район „Младост” бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М.С., в размер на сумата от 314,34 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонаментен номер № ***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 22.10.2019 год. до окончателното плащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, Н.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, район „Младост” бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 186,29 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, дължими за периода от м.06/2018 год. до м.10/2019 год. по договор за лизинг от 14.11.2017 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, район „Младост” бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 760,00 лева - разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: