Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 01.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 162 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 270170
от 10.11.2019 г. по гр. д. № 50987/2016 г., Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148
- и състав, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД за признаване за установено, че С.О., ЕИК *******,
дължи на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, сумата от 201,48
лв., претендирана като регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени на л. а. „Волво“,
с рег. № *******имуществени вреди на 26.03.2016 г., причинени от дупка на пътното платно в гр. София на ул. „574“,
ведно със законната лихва от 28.07.2016 г. до изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42563/2016 г. по
описа на СРС, 148 - и състав.
Осъдено е З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, да
заплати на С.О., ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК, сумата от 100
лв., разноски в исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“, чрез адвокат Т.Д..
Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона - ГПК,
КЗ, Закон за пътищата и правилника за приложението му. Излагат се съображения, че
застрахователната полица №
4704150250000464 е сключена с основно покритие по клауза „Пълно Каско“, покриваща
всички настъпили щети от ПТП в раздел „Пълно Каско“ глава II, в това число и
увреждането на гумите, независимо от наличието на допълнението „Гуми“ като
обект на застрахователно покритие. Увреждането
на гумите на процесното МПС попада в приложното
поле на покрития риск съгласно дефиницията на ПТП в т. 2 от клаузата „Пожар,
природни бедствия и ПТП“, § 6, т. 30 ДР от Закона за движение по
пътищата и по аргумент от глава II, раздел „Допълнение Гуми“, т. 6, т. 7 и т. 8. Оспорват се
изводите на съда за съпричиняване на ПТП от водача на
увреденото МПС, с доводи, че неправилно съдът е приел, че
дупката е била забележима и водачът е знаел за нея. Посочва се, че от доказателствата по делото, вкл. свидетелските
показания и заключенията на вещото лице, по безспорен начин се установяват
елементите от фактическия състав на чл. 213 КЗ /отм./. Предвид изложеното се
моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С.О., чрез юрисконсулт
М.А., с доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че неотбелязването на допълнително покритие „Гуми“ в застрахователната полица, както и
липсата на калкулирана премия за него, означава, че рисковете от повреда на гуми са
изключени. Наличието на специална уредба относно гумите ги изключва от
обичайното покритие при ПТП, като в раздел IV „Покритие“, т. 1.1. конкретно е посочено, че
застрахователно събитие - спукана гума при попадане в дупка, ще се обезщети,
ако има заплатена допълнителна премия. Цитираното изключение в раздел VI „Изключения“ относно повреда, причинена от ПТП, е твърде общо и не включва събитие, вследствие на
попадане в дупка. За повредата на гумите
въззивникът не се е суброгирал в правата на увредения, поради което не може да
претендира плащане от ответника. Посочва се също, че не се установяват по
категоричен начин обстоятелствата по настъпване на ПТП с твърдения в исковата
молба механизъм. Неуведомяването на контролните органи на „Пътна полиция“ при
СДВР лишават от възможност ищеца да представи документи, доказващи настъпилото
ПТП, задължителни за представяне съгласно клаузата на т. 5.4.1. от Глава трета
„Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от Общите условия. Излагат се доводи
за недоказаност, че причина за процесното ПТП е несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно. Липсват доказателства за скоростта на движение на
автомобила към момента на твърдяното ПТП. В посочените документи се съдържат
единствено субективни твърдения на водача на увреденото МПС, не са уведомени
органите на Пътна полиция, липсва и приложен снимков материал. Сред материалите
по делото няма данни на водача на автомобила, причинил ПТП, да е правен тест за
употреба на алкохол, наркотик или друго упойващо вещество, което е от значение
предвид изрично изключените рискове на застрахователя в т. 1.13. от раздел Х
„Общи изключения“. Посочва се и че водачът на автомобила е допринесъл за
увреждането, тъй като е знаел за наличието на дупка в този участък на пътното
платно, поради което е следвало да избере подходяща скорост на движение или да
предприеме маневра по заобикаляне на дупката. Поради изложеното се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -
потвърдено, евентуално да бъде намален размерът на вземането поради
съпричиняване, с позоваване на решение № 549531/29.11.2018 г. по гр. д. №
49253/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 141 - и състав. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав намира първоинстанционното
решение за валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно, като в тази връзка и предвид доводите във въззивната жалба, въззивната инстанция приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.), вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,48 лв.
- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ във връзка с щета под № 470415161614078, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.07.2016 г. до окончателното плащане.
В случая приложим по делото е отмененият Кодекс
за застраховането (КЗ), тъй като съгласно §
22 от Кодекс за застраховането, обн. ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на кодекса, какъвто е процесният (сключен на
14.04.2015 г., с начало на едногодишния срок на покритие - 20.04.2015
г.),
се прилага част
четвърта от КЗ (отм.), освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс, за което
няма данни по делото, и независимо, че застрахователното събитие е настъпило
на 26.03.2016 г. Съгласно ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. по описа на ОСГТК
на ВКС, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет
на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна
квалификация на исковата претенция, с която е сезиран,
обуславя правилността, а не недопустимостта на решението. Само когато съдът се
е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната
правна квалификация на иска е основание за обезсилване
на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Когато обаче съдът се е произнесъл по
заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна
квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон,
което не е основание за обезсилване на
решението и връщането му за ново разглеждане. В случая дадената
от районния съд правна квалификация на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) като такъв по чл. 410 КЗ, не
се отразява върху допустимостта на обжалваното решение, тъй като и при двете
правни квалификации на доказване подлежат едни и същи факти и обстоятелства,
без да се променя начинът на разпределяне на доказателствената тежест в
процеса. Въззивната инстанция следва да се произнесе по
основателността на иска с оглед възприетата от нея правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с посочената норма
право на застрахователя е регресно по своя характер, суброгационно право и за успешното
провеждане
на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) ищецът следва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя, настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователното покритие и заплащането на
застрахователно обезщетение, както и елементите от фактическия състав на
деликта - противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по
повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да е необходимо установяване на конкретното лице -
изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение
и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. В
настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Видно
от представената по делото застрахователна полица № 4704150250000464, на 14.04.2015 г. между ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ и Д.Г.И. е сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, за лек автомобил „Волво S60“, с рег.
№ *******със срок на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 20.04.2015 г. до
00:00 ч. на 20.04.2016 г.
Не е спорно между
страните обстоятелството, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че за настъпило на 26.03.2016 г., т. е. в срока на действие на
застрахователния договор, застрахователно
събитие - пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са нанесени вреди, при застрахователя ЗАД „Б.В.И.Г.“ е образувана преписка по щета № 470415161614078, въз основа на заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“
и „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при имуществени вреди и декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, подписана от
застрахования водач, придружена от декларация на свидетел на
събитието - Д.М.М.от 28.03.2016 г.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства - опис на претенция №
51-01600-3674/16 от
28.03.2016
г. и
доклад по щета №
470415161614078, след оглед и оценка на щетите
по застрахования автомобил - предна дясна гума и задна дясна гума, за подмяна, ЗАД „Б.В.И.Г.“ е
определило
застрахователно обезщетение в размер на 201,48
лв., изплатено с платежно нареждане от 03.05.2016 г. по банкова сметка ***.
Установява се също, че с покана изх. № 02214 от 02.06.2016 г., връчена на С.О.
на 07.06.2016 г., ищцовото дружество е предявило
регресна претенция за платеното обезщетение във връзка с процесната щета № 470415161614078.
От приетото в частта по задачи № 3 и № 5
заключение на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно -
автотехническа експертиза (САТЕ) на в. л. И.Т., която
настоящият състав кредитира като пълна и обективна, се установява, че щетите,
отстранени по л. а. „Волво“ могат да бъдат в причинно - следствена връзка с
определения механизъм на ПТП - преминаване на автомобила през дупка.
Застрахованият автомобил е произведен през 2004 г. и до 26.03.2016 г. е бил в
експлоатация 12 години. Съгласно експертното заключение средната пазарна цена
на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по л. а.
„Волво“, с рег. № *******към датата на
застрахователното събитие 26.03.2016 г. при ремонт с нови части без начислен
ДДС е 258,32 лв., с начислен ДДС е 310 лв. С отчитане на амортизацията на
гумите средно 0.65 %, цената за отстраняване на повредите е 201,49 лв.
От заключението на съдебно -
автотехническата експертиза, изготвена от в. л. П.П., приета без
възражения от страните, която въззивната инстанция кредитира изцяло, се
установява, че след посещение на експерта на място, в зоната на бл. 20 не са установени дупки по платното за движение, считано в посоката на
автомобила - към бул. „Владимир Вазов“. Непосредствено преди бл. 20 - при бл.
23 и бл. 22 са налице дупки (отводнителни шахти с липсващи
решетки), с остри ръбове, като при преминаване през тях е възможно да се
получат уврежданията на гумите. В заключението е добавено, че от деня на
настъпилите щети (26.03.2016 г.) до датата на посещението (15.03.2017 г.) са
изминали 11 месеца и 20 дни. Последният частичен ремонт
на асфалтовата настилка на ул. „574“, находяща се в ж. к. „Левски - В“ е
извършен през месец ноември 2016 г. Предвид извършения
ремонт на ул. „574“ и изминалата почти 1 година, е невъзможно да се определи
дали ударът е настъпил в други неравности на платното за движение или в
констатираните при посещение на място дупки (шахти). Вещото лице е
посочило, че от установените на място дупки при преминаване през тях със
сигурност ще се получат уврежданията на гумите (може и на джантите). Няма данни
да е имало сигнализация или обозначаване на процесните препятствия, за да може
водачът да предвиди тяхната наличност. Участъкът
е прав и водачът е в състояние да възприеме единични дупки от разстояние 25 -
35 м при сухо пътно платно, светла част на денонощието, ако няма други превозни
средства пред него, които да ограничават видимостта му към препятствието. При положение, че водачът се е движел със скорост, която му позволява да
спре преди препятствието от момента, в който той най - рано има възможност да
го разпознае като опасност за преминаване, то има техническа възможност да
предотврати инцидента. Вещото лице е добавило също, че
увреждането на гумите може да настъпи и при по - ниска скорост от порядъка на
30 - 40 км/ч, в зависимост от характера на ръбовете на дупката, от това дали
двете десни гуми са били с предвиденото за тях налягане, както и от скоростта
за преминаване (движение). Движение със
скорост от порядъка до 30 км/ч в района на произшествието, се явява безопасна.
Съгласно заключението стойността за отремонтиране на щетите по средни пазарни
цени при отчитане на остатъчната стойност на гумите за л. а. „Волво Series 60“,
с рег. № *******към датата на ПТП - 26.03.2016 г., е 201,49 лв. Посочено е също, че автомобилът е отремонтиран в сервиз
„А.и К.“ ООД, гр. София, като е издадена фактура № **********/01.04.2016 г. на
стойност 310 лв. В съдебно заседание пред СРС вещото лице уточнява, че едната
от гумите е със 70 % остатъчна стойност, а другата е с 60 %. Към момента на
инцидента гумите не са били нови, т. е. тяхната цена не е била като за нови.
Автомобилът не е могъл да бъде отремонтиран, без да бъдат поставени нови гуми,
на стойност общо 309,98 лв.
По делото пред районния съд са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.М.М.и Д.Г.И..
От показанията на свидетеля Д.М., пътник в
колата при въпросния инцидент, се установява, че на 26.03.2016 г., преди обяд в
гр. София, ж. к. „Левски - В“, на ул. „574“, срещу бл. 20, посока бул.
„Владимир Вазов“, приятелката на
свидетеля - Д.И., управлявала автомобила. Свидетелят заявява, че улицата е
еднопосочна, с едно платно за движение, асфалтирана. В
платното за движение имало няколко дупки на
едно и също ниво по широчина на платното за движение, като И.
влязла в една от тях,
след което установили повреда на гумите. Няколко
дни след обаждането в КАТ дупките били асфалтирани. Според свидетеля
дупката не била обозначена, трасето не било мокро. Дупката била
голяма, дълбока около 7 - 8 см, достатъчно, за да повреди гумите. Според свидетеля
се движели с разрешената за населеното място скорост. Нямало възможност да се
избегнат и заобиколят дупките от водача на автомобила, но ако свидетелят управлявал, щял да заобиколи дупката, ако
не идва насрещна кола, каквато в случая не идвала. След инцидента се обадили в КАТ, както и уведомили З. „Б.В.И.г.“. Последното изплатило обезщетение на стойност 201 лв. - 70 %
за предна и 60 % за задна гума.
От показанията на свидетеля
Д.И., собственик и водач на процесния автомобил, се установява, че застрахователното събитие се случило
през месец март 2016 г., около обяд, в
кв. „Левски - В“, на ул. „574“, в посока бул. „Владимир Вазов“, срещу бл. 20.
Според свидетелката пътят е прав, няма
дървета, платното е
с асфалтова настилка, достатъчно широко, за да се разминат две
коли. Заявява, че не си спомня дали в момента на
инцидента е имало друга кола насреща, както и че
времето не било дъждовно. Допълва, че в дясната част на платното имало доста
време една дупка, около метър на метър широка, дълбока около 5 - 6 см. Дупките
били няколко. Свидетелката заявява, че се движела с разрешената скорост, но не могла
да избегне дупката, която не била обозначена или обезопасена. Отбелязва,
че приблизително около месец след ПТП бил преасфалтиран по - голям участък от
пътя.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че от събраните по делото доказателства, включително заключенията на приетите и неоспорени съдебно - автотехнически експертизи, обсъдени в
съвкупност, се установяват
деликта и причинната връзка с вредите, съответно, че уврежданията на процесния автомобил - на предна дясна гума и задна дясна гума са
настъпили на
26.03.2016 г. в гр. София, на ул. „574“, срещу
бл. 20, посока бул. „Владимир Вазов“, в резултат
на преминаване на процесния автомобил
през дупка на пътното платно. От свидетелските показания,
които въззивният съд
след преценка по чл. 172 ГПК кредитира като последователни и обективни, се установяват
механизмът на ПТП, наличието на необезопасена дупка на пътя и нанесените имуществени вреди върху автомобила. При отчитане на евентуалната заинтересованост на
свидетелите въззивният съд намира, че не са налице основания показанията да не
бъдат кредитирани, тъй като същите се подкрепят изцяло от заключенията на вещите лица, както и от останалите събрани по делото писмени
доказателства. Наличието на причинна връзка между увреждането и вредите се
установява от САТЕ, съгласно която щетите, отстранени по лек автомобил „Волво“, могат да бъдат в причинно - следствена
връзка с определения в исковата молба механизъм на ПТП
- преминаване на автомобила през дупка, при което може да се спука гума и
увреди джанта. Възражението за липса
на изготвен протокол за ПТП не обосновава
друг извод. Това е така, тъй като процесното произшествие не попада в нито една от хипотезите
на чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят
задължително мястото. To
попада в чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд в
приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция преди
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите
на МВР -
„Пътна полиция“,
и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС. По възражението на възззиваемата страна, че в представените по делото документи
за настъпването на процесното ПТП се съдържат
единствено изявления на водача на увреденото МПС, поради което не следва да се
ценят, въззивната инстанция отбелязва, че действително
документите са частни удостоверителни такива,
но доказателства,
които да опровергаят описания в исковата механизъм на настъпване на вредите -
по време и начин, не са ангажирани от ответника,
чиято е доказателствената тежест за това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК. Възраженията на въззиваемата страна, че липсва
приложен снимков материал, както и няма данни на водача на автомобила, причинил
ПТП, да е правен тест за употреба на алкохол, наркотик или друго упойващо
вещество, са заявени за първи път едва с отговора на въззивната жалба, поради
което са преклудирани и въззивният съд не дължи произнасяне по тях.
Основателни
са доводите във
въззивната жалба, че е налице покрит застрахователен риск,
независимо, че процесното МПС не е застраховано за допълнителен риск - „Гуми“, противно на възраженията на ответника и мотивите на районния съд.
Видно от представената по
делото застрахователна полица, процесното МПС е застраховано при условията на „Пълно
Каско“. Като допълнително покритие са посочени „Помощ на пътя“ (асистанс) и
„Доверен сервиз“.
Според приложените Общи
условия на застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в глава втора „Покрити рискове и изключения“ е посочено, че
отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в
клаузи по избор на застрахования, сред които е т. 4 - клауза „Пълно Каско“,
а като допълнителни покрития към нея са уредени „Помощ на пътя“ - 6. 1; „Механична
повреда“
- 7. 1 и „Гуми“ - 7. 2, които допълнителни покрития се предоставят при
заплащане на допълнителна премия.
По клауза „Пълно Каско“
покрити рискове са щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и други
изброени хипотези. Според посоченото в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“ застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП“,
както и други допълнително изброени рискове. В клаузата „Пожар, природни
бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно бедствие“, както и
от пътнотранспортно произшествие (ПТП),
като е пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в процеса на
движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или
други материални щети.
Видно
от уредбата на допълнение „Гуми“,
т. I „Oбект на покритие“ - обект
на допълнителното покритие „Гуми“
са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно
каско“ без подзастраховане, описани в застрахователната полица, като съгласно т. IV „Покритие“ срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС,
причинени от 1.1 внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата
от дупки или предмети на пътя. Същевременно, като изключение в т. VI „Изключения“,
т. 8, е посочена повреда, причинена от ПТП.
Тълкувайки систематично
посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била срещу
допълнително заплащане от страна на застрахования
да му бъде осигурено покритие по определени изрично посочени рискове.
Спукването на гума от попадане в дупка е
сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“.
В същото време, в уредбата на клауза „Пълно Каско“,
която е обща спрямо специалната такава по отношение на допълнителните покрития,
е предвидено да се покриват щети от ПТП. С оглед дадената в общите условия
дефиниция на „ПТП“, въззивният съд приема, че попадането в дупка на пътното
платно, не може да се изключи от събитието „ПТП”. Такова изключение не е изрично предвидено в т. IX
„Общи
изключения“ в
уредбата на клаузата „Пълно Каско“, каквито специални
изключения са предвидени при допълнително покритите рискове, нито може да се
изведе по тълкувателен път. Ако волята на страните е била рисковете, които се
обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които
се обезщетяват по клауза „Пълно Каско“, то щеше да е налице
изричното им изключване.
Допълнителен аргумент за този
извод е т. VI от частта, в която е
регламентирано допълнителното покритие „Гуми“.
Според посочената клауза не се покриват разходи за ремонт или подмяна
на гуми на застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП,
пожар или кражба. По арг. на противното, когато повредата на гумите е причинена
от ПТП, се дължи обезщетение по покритието „Пълно
Каско“, независимо
дали страните са уговорили допълнително покритие „Гуми“.
По изложените
съображения, настоящият състав приема, че волята на страните е при уговорено „Пълно Каско“ да се
покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което
попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие. Процесните
щети са включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника.
Между страните не се спори, че
улицата, на която е настъпило процесното ПТП се намира в гр. София и е
собственост на С.О.. По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т.
2 ЗОбС собственик
на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община, в
чиито населени места се намират тези улици. Съгласно приложимата към казуса
нормативна уредба, ответникът С.О., в качеството си на юридическо лице е правен
субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 31 Закона за
пътищата (ЗП) и чл. 167 ЗДвП,
задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол (чл. 167, ал. 2 ЗДвП) дейностите по ремонт и поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най -
кратък срок. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на находящата се
на пътното платно дупка до обезопасяването ѝ, е
довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, което е основание за ангажиране на гаранционно
- обезпечителната отговорност на С.О. по
реда на чл. 49, вр.
с чл. 45 ЗЗД, тъй
като в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане.
В контекста на изложеното въззивният съд
счита, че
увреденият собственик на застрахованото МПС има срещу
ответника вземане по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. С
плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди застрахователят по
силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е
встъпил в правата на увредения и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента.
Относно довода за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, съдът счита, че за да се определи
дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие
на водача на автомобила в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизма на настъпване на процесното ПТП. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, в случай че по време на произшествието водачът на автомобила
е спазил правилата за движение по пътищата. Доказателствената тежест за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това възражение, като доказването трябва да е пълно и главно съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
За да е налице съпричиняване пострадалият
следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД
- обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Предвид
изложеното, съдът намира възражението
на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за неоснователно. По делото не е
установено противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Волво“, респективно доказано нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ответникът, чиято е доказателствената тежест
за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за
вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал
каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост или не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на
пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е
било надлежно обозначено. От свидетелските показания се установява, че
автомобилът се е движел с разрешената
скорост, процесната дупка не е била обозначена или обезопасена, имало е няколко
дупки, от които могат да настъпят твърдените вреди, а показанията на свидетеля М.,
че водачът на автомобила е по - неопитен и че свидетелят би могъл да избегне
дупката, почиват на субективни възприятия. Освен това, от заключението на САТЕ
се установява, че са налице няколко фактора, стоящи извън поведението на водача
на автомобила, от които зависи настъпването на увреждането, вкл. при
по - ниска скорост от порядъка на 30 - 40 км/ч, а именно -
характерът на ръбовете на дупката, както и дали
двете десни гуми са били с предвиденото за тях налягане. Обстоятелството,
че в съдебно заседание водачът на автомобила заявява, че е знаел за дупката, но не е могъл да я избегне в
конкретния случай, не обосновава друг
извод, тъй като единствено знанието
за дупката, вкл. при наличие на множество такива, които не са били надлежно
обозначени, при съобразена от водача скорост на движение, не сочи на пряка причинна
връзка с настъпилите вреди.
При това положение недоказано от ответника е
твърдяното противоправно поведение на водача, както и наличието на фактически
принос на същия за настъпването на ПТП.
Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, т. е. обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. В чл. 203, ал. 1 КЗ
(отм.) е предвидено, че застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. В случая дължимото
обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни цени за
възстановяване на действително нанесените щети на автомобила.
При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата действителна стойност - решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Съгласно заключението на съдебно - автотехническата експертиза стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени към датата
на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане коефициент на
овехтяване, възлиза на 309,98 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск е основателен и доказан до пълния
предявен размер от 201,48 лв.
Като
законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва
върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - 28.07.2016 г., до окончателното плащане.
Предвид
достигането до различни изводи от тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на
спора, право на разноски има въззивникът (ищец). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на последния следва да се присъдят разноски в размер на 385 лв. в
заповедното производство (25 лв. - държавна такса и 360 лв. - адвокатско
възнаграждение), както и сумата от 455 лв. - разноски в исковото производство
(25 лв. - държавна такса, 370 лв. - депозити за вещи лица, 60 лв. - депозити за
свидетели), съгласно приложените доказателства за реалното заплащане на
разноските и списък по чл. 80 ГПК - л. 104 от първоинстанционното дело.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК в полза на З. „Б.В.И.Г.“ следва да се присъдят и разноски във въззивното
производство в размер на 385 лв. (25 лв. - държавна такса и 360 лв. -
адвокатско възнаграждение), съгласно приложени доказателства и списък по чл. 80 ГПК - л. 27 от въззивното дело.
С
оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 270170 от 10.11.2019 г. по гр. д. №
50987/2016 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 - и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.О., ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
дължи на
Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 201,48
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 470415161614078
за вреди, причинени на моторно превозно средство марка „Волво S60“, с рег. № *******собственост на Д.Г.И., при ПТП, настъпило на 26.03.2016 г. в гр. София,
ул „574“, срещу бл. 20, посока бул. „Владимир Вазов“, а именно - попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.07.2016 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
С.О., ЕИК *******, с
адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, пл. „*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 455 лв. (четиристотин петдесет и пет лева),
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, с
адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, пл. „*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.