Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на девети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Н.Загорова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр.
дело № 16637 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Н.Г.Д. срещу Прокуратурата на Република България, с
която е предявила обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98
от 2012 г. ДВ/.
Ищцата претендира обезщетение за
причинени й имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление по пр.пр. № 4789/2013 г. по описа на РП-Пловдив по чл.311, ал.1 НК, което обвинение е свързано с професията й като Нотариус, регистрирана в НК
под № 036, с район на действие РС-Пловдив. Твърди се, че на 10.01.2014 г.
Окръжният прокурор на гр.Пловдив възлага разследването на следовател, поради
фактическа и правна сложност на делото. Образувано е сл.д.№ 137/2014 г. на ОСО
при ОП-Пловдив. Твърди се, че на 07.09.2015 г. нотариус Н. Д.-К.е привлечена
като обвиняема за престъпление по чл.311, ал.1 НК във връзка с чл.26 от НК. По
внесен от ответника обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 137/2017 г., по
което производството приключва с присъда от 05.02.2018 г., с която ищцата
частично е оправдана, а за друга част от обвиненията е призната за виновна, но
освободена от наказание поради изтекла абсолютна давност за наказателното
преследване. По протест и жалба е образувано в.н.о.х.д.№ 1028/2018 г. на
ОС-Пловдив, приключило окончателно на 08.11.2018 г. с оправдателна присъда по
всички обвинения.
Твърди се, че вследствие на
горното незаконосъобразно обвинение ищцата е претърпяла имуществени вреди в
размер на 17 770 лв., представляващи сбор от заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение за осъществявана защита в наказателното производство, както и
разноските, свързани с тази адвокатска защита по Наредба № 1 и Закона за
адвокатурата, изразяващи се в пътните разходи, както и възнаграждение за всяко
едно от заседанията след първо, изчислено по Наредба № 1 на Висшия адвокатски
съвет.
Твърди се, че ищцата е претърпяла
и неимуществени вреди- здравословното й състояние започнало да се влошава.
Ищцата започнала да страда от безсъние, периодични пристъпи на психогенно
задушаване и прилошаване, загубила възможността да заспива без медикаменти. По
време на досъдебното производство ищцата била поставена в условията на
изключителен стрес. Пострадалите демонстрирали поведение, сочещо на особена
близост с органите на досъдебното производство. Последните осъществявали
действия насочени против ищцата още преди тя да бъде привлечена като обвиняема.
След внасяне на обвинителния акт в съда, започва рязко влошаване на
емоционалното състояние на ищцата-започнала да изпада в депресивни състояния,
свързани с перспективите да бъде осъдена по повдигнатите обвинения, които биха
довели евентуално до лишаването й от права.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв.,
представляваща претърпените от нея неимуществени вреди и сумата от 17 770
лв.-имуществени вреди, в следствие на повдигнатото срещу нея незаконно
обвинение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 08.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира адвокатско възнаграждение, което да бъде определено
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като адвокатът осъществява безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника Прокуратурата на
Република България на 20.01.2020 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 07.02.2020 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Твърди се недоказаност на
претенцията. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба като
недоказани и неоснователни. Твърди се завишеност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, което не съответства на реално претърпените вреди, на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични дела.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображенията изложени в
отговора срещу исковата молба.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Въз основа
на жалба от 20.05.2013 г., подадена от М.Й.М. и Д.И.Т.и с Постановление от
10.06.2013 г. на прокурор при ОП-Пловдив, на служител при сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“, ОД на МВР-Пловдив, е възложена
проверка по преписка с вх.№ 2971/2013 г. по описа на ОП-Пловдив.
Във връзка
с извършваната проверка на 19.06.2013 г. ищцата предала копия от изискани от
нея документи, а на 14.10.2013 г. депозирала и обяснение.
На
06.03.2014 г. с Постановление на прокурор при РП-Пловдив е образувано ДП № 475/2013 г. по описа на
отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, водено срещу неизвестен
извършител.
С
Постановление от 10.04.2014 г. на Прокурор при ОП-Пловдив разследването по ДП №
475/2013 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
пр.пр.№ 1545/2014 г. по описа на ОП-Пловдив, образувано срещу неизвестен
извършил, е възложено на следовател при Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив. Образувано е следствено дело № 137/2014 г. по описа на
„ОСО“ при ОП гр.Пловдив. На 27.05.2014 г. производството по делото е спряно,
поради неоткрИ.е на извършителя и възобновено на 04.06.2014 г.
На
07.09.2015 г. ищцата е привлечена в качеството й на обвиняем за това, че на
20.12.2011 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в
качеството на длъжностно лице-нотариус с рег. № 036 на НК и в кръга на службата
си е съставила официални документи-нотариални заверки, в които е удостоверила
неверни обстоятелства, че документите са подписани от посочените в тях лица, с
цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези
обстоятелства, престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Спрямо ищцата е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. В същия ден ищцата е
разпитана и в качеството си на обвиняема в присъствието на упълномощения
процесуален представител адвокат И.П.П.. Представен е и договор за правна
защита и съдействие № 0544607 от 07.09.2015 г., в който страните са договорили
възнаграждение по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет. На 10.09.2015 г.
ищцата е заплатила на адвокат И.П.П. сумата от 500 лв., от която: 350
лв.-адвокатско възнаграждение, съгласно чл.14 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 150 лв.-транспортни
разходи. Установява се с приетата по делото двустранно подписана разписка от
същата дата, неоспорена от ответника.
На
21.03.2016 г. ищцата се е явила за втори разпит в качеството й на обвиняема в
присъствието на нов упълномощен представител адвокат О.Й.Т.. Представен е
договор за правна защита и съдействие № 104532 от 31.08.2015 г., удостоверяващ
уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за
защита по сл.д. № 137/14 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив. На 21.03.2016 г. ищцата е заплатила
на адвокат И.П.П. сумата от 500 лв., от която: 350 лв.-адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.14 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 150 лв.-транспортни разходи.
Установява се с приетата по делото двустранно подписана разписка от същата
дата, неоспорена от ответника.
На същата
дата 21.03.2016 г. разследването е предявено на ищцата. С постановление от 23.03.2016 г. прокурор при РП-Пловдив е уважил
направените при предявяването на разследването искания от упълномощените
защитници на ищцата за извършване на допълнителни следствени действия. На
03.01.2017 г. ищцата се е явила за ново предявяване на разследването. На 03.01.2017 г. ищцата е
заплатила на адвокат И.П.П. сумата от 500 лв., от която: 350 лв.-адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.14 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 150 лв.-транспортни разходи.
Установява се с приетата по делото двустранно подписана разписка от същата дата,
неоспорена от ответника.
На
04.01.2017 г. разследването е приключено и е предадено на РП-Пловдив с мнение
за предаване ищцата на съд.
На
06.01.2017 г. ответникът внесъл обвинителен акт срещу ищцата за извършено
престъпление по чл.311, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК в РП-Пловдив, където е
образувано н.о.х.д. № 137/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХVІ
наказателен състав.
Пред
РС-Пловдив са проведени общо осем открити съдебни заседания, както следва: на
13.03.2017 г., 30.03.2017 г., 09.05.2017 г., 29.06.2017 г., 13.09.2017 г.,
10.11.2017 г., 26.01.2018 г. и 05.02.2018 г., на които ищцата се е явила. По
делото са представени два броя договори за правна защита и съдействие № 181756
от 07.02.2017 г. и № 657732 от 08.03.2017 г., удостоверяващи заплащането от
ищцата съответно на адвокат Е.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 3960 лв.
с ДДС, а на адвокатП. 2500 лв. За заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 3960 лв. с ДДС, адвокат Н. е издала фактура № 347/07.02.2017 г. Представен
е и фискален бон за сумата от 19,99 лв. заплатено гориво на 13.03.2017 г.,
фискален бон за сумата от 14 лв.-стойността на автобусен билет София-Пловдив от
09.05.2017 г.
На
05.02.2018 г. наказателното производство приключва с Присъда № 30, с която
ищцата е призната за виновна по част от повдигнатите й обвинения и оправдана по
част от тях.
Тази
присъда е обжалвана от ищцата в осъдителната част и протестирана от
Прокуратурата в оправдателната й част. Образувано е в.н.о.х.д.№ 1028/2018 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд. Пред този съд са проведени три открити съдебни
заседания, съответно: на 26.06.2018 г., 19.07.2018 г. и 23.10.2018 г. На
насроченото за 26.05.2018 г. открито съдебно заседание ищцата не се е явила,
поради заболяване и по нейна молба заседанието е отложено. На другите две
заседания ищцата се е явила лично и с упълномощените си защитници.
Пред тази
инстанция са представени два броя договори за правна защита и съдействие,
съответно № 179653 и № 757236 от 19.07.2018 г., удостоверяващи заплащане от
ищцата на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС на адвокат Н. и
1250 лв. на адвокатП.. За заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС, адвокат
Н. е издала фактура № 404/07.07.2018 г.
На 23.10.2018
г. въззивният съд постановява Присъда № 81, с която признава ищцата за
невиновна по всички повдигнати обвинения. Тази присъда не е протестирана от
ответника и на 08.11.2018 г. е влязла в законна сила.
По делото
са приети като писмени доказателства 11 бр. двустранно подписани разписки /от
ищцата и от адвокат И.П./ съответно от: 13.02.2017 г., 13.03.2017 г.,
30.03.2017 г., 08.05.2017 г., 29.06.2017 г., 09.05.2017 г., 13.09.2017 г.,
10.11.2017 г., 26.01.2018 г., 05.02.2018 г. и 23.10.2018 г., установяващи
заплащането от ищцата на адвокат И.П. общо сума в размер на 5 500 лв.,
като всяка разписка удостоверява заплащане на сумата от по 500 лв., от която:
350 лв.-адвокатско възнаграждение, съгласно чл.14 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 150 лв.-транспортни
разходи.
Във връзка с търпените от ищцата
неимуществени вреди, са събрани показанията на свидетелите И.П.П. и Ц. Г. К..
Разпитан свидетеляП. установява,
че познава ищцата от 1981 г., когато били състуденти в една група в Юридическия
факултет. Свидетелят установява, че срещу ищцата се водело наказателно
производство от ОП- Пловдив в продължение на около пет години, което приключило
на втора инстанция на ОС - Пловдив с оправдателна присъда. СвидетелятП.
установява, че той поел защитата на ищцата от образуване на наказателното дело
през 2013 г. до окончателното му приключване. Свидетелят установява, че Н. била
много жизнерадостен човек още от студентските години, винаги била весела,
участвала във всички сбирки, включително след завършването на университета,
когато се събирал випуска, тя винаги е присъствала и се е държала винаги много
жизнерадостно. Когато образували наказателното производство, ищцата се обадила
на свидетеля през нощта разтревожена и плачеща по телефона, съобщила му, че са
й образували дело, че текат някакви проверки. След това я привлекли като
обвиняема. Това прекършило ищцата, защото тя като юрист много добре знаела, че
ако делото приключи с осъдителна присъда тя щяла да загуби правата си на
нотариус. Свидетелят установява, че във връзка с делото се налагало да пътува
до Пловдив два пъти в месеца. Ищцата имала навика да звъни по нощите, защото се
оплаквала, че не може да спи и искала да обсъждат непрекъснато какво се случва
с това дело, какви биха били възможните изходи, какви биха били последствията
за нея, ако я осъдят. Ищцата през цялото време говорела, че ако й затворят
кантората няма кой да издържа семейството, тъй като мъжът й по това време
работел в нейната кантора като юрисконсулт и ако затворят кантората на практика
и двамата остават без работа. Ищцата споделяла още, че губи клиенти от това, че
е образувано дело, тъй като в Пловдив я познават много добре. Ищцата е нотариус
от дълги години. Клиентелата се отдръпнала, включително и една от банките,
които обслужвала, също се оттеглила като клиент, което вкарало ищцата в още
по-силна депресия. Към този момент дъщерята на ищцата била малка и тя се притеснявала
и за нея. Ищцата много се променила и тази промяна продължава и към момента.
През последните пет години единствената тема, по която може да се разговаря с
ищцата е делото. Тя се е фиксирала в този проблем. В Пловдив всички знаели за
това дело, защото местен вестник „Трафик“, непрекъснато отразявал развоя на
делото срещу ищцата. Делото на първа инстанция продължило, като на всяко
проведено съдебно заседание винаги имало някаква статия в местния печат, в
която ищцата била представяна като корумпиран нотариус. Колегите също знаели и
се интересували, какво се случва с делото на ищцата. При едно от поредните
обаждания посред нощ, ищцата като търсела в интернет сведения за себе си да
види какво се пише, попаднала на някаква страница на ВКС, в която тя фигурирала
като дело със значим обществен интерес с корупционни подбуди. Ищцата изпратила
на свидетеля линка, като при отварянето му той констатирал, че действително има
един списък, който съгласно заповед на председателя на ВКС се води за значими
дела с обществен интерес, с корупционен елемент и т.н. /заповедта е приета като
доказателство по делото/ и името на ищцата фигурирало там като нотариус с
изнесен обвинителен акт по чл. 311 НК. В този списък /приет като доказателство
по делото/ информацията я подава Прокуратурата. Те подават към ВКС какви дела
да се включат в списъка на лицата по тези критерии, които са въведени и трябва
да бъдат там. Н. не се е променила. Съпругът й починал в този период и тя
изпитва и някаква вина, че това дело е довело до усложняване състоянието на
мъжа й, който починал преди една година.
При разпита си свидетелката Ц. Г.
К. установява, че с ищцата са колеги от курса и се познават от 1981 г. За
воденото дело разбрала от самата ищца, която изпаднала в изключителен стрес, не
вярвала, че това се случва на нея. От ищцата свидетелката знае, че в кантората
на Н. били извършвани проверки, изисквани са от нея редица документи, което
създавало у нея огромно безпокойство, тъй като тя не можела да си осъществява
нормално работните функции като нотариус. Ищцата започнала да има проблеми със
съня, което наложило употребата на медикаменти, за да може да спи. Оплаквала се
също, че непрекъснато преживява стрес по време на водените разпити, даване на
обяснения на досъдебното производство, което се отразявало и на работата й, и
на концентрацията й. Отделно от това се притеснявала и за съпруга си, който
работел при нея като юрисконсулт. Отдръпнали се много от клиентите на
кантората, които й осигурявали постоянно работа. Ищцата споделила и
свидетелката лично проверила, че воденото наказателно производство е станало
достояние на доста хора. Свидетелката установява, че когато се изпише името на
ищцата в търсачката на Гугъл, излиза сайт на ВКС, където нейното име фигурира
не като инициали, а е изписано пълно с трите имена-нотариус в Пловдив, с
регистрационен номер, нотариалната кантора и с много нелицеприятното пояснение,
че срещу нея се води дело с вероятен корупционен мотив. Това силно я притеснило.
Свидетелката знае от съпруга на ищцата, че пострадалите оказвали натиск върху
ищцата чрез него, в смисъл, че ако се заплати някаква сума те по някакъв начин
ще оттеглят обвиненията си. Въпреки, че била с ясното съзнание, че не е
извършила престъпление, психическото състояние на ищцата било много разклатено
и това продължило много дълго време. Ищцата от човек с много голяма жизненост и
енергия и великолепно чувство за хумор, се превърнала в един потиснат човек,
който изпадал в депресивни състояния. Наложило се да пие антидепресанти, за да
може да се стабилизира, да работи и да изхранва семейството си. От ищцата
свидетелката знае, че въпреки оправдателната присъда продължават нейните тревожни
мисли, продължава да изпада в депресивни състояния, а отскоро, може би от 5-6
месеца има постоянни кризи с повишаване на кръвното налягане, което по мнение
на лекарите се дължи на стреса, а не на физиологична причина.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
От приетото и неоспореното от
страните заключение на СПЕ се установява, че периодът между 2013 г.-2018 г. е
бил сериозен стресов фактор в живота на ищцата, който е обхванал продължителен
период във времето, с което е представлявал протрахиран фактор на въздействие и
това е оказало значимо, интензивно и трайно въздействие и отражение върху
психическото здраве на ищцата, като последици от преживяното са налице и днес
като отражение в емоционалната, личностова и поведенческа сфера.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищцата се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни
органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищцата трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищцата ще следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на
престъпление, за
което е оправдана с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и с приобщеното към доказателствата по делото н.о.х.д. № 137/2017 г. по
описа на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“.
И на
последно място ищцата следва да докаже вида на претърпените от нея вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
С ангажираните гласни
доказателства ищцата установи
фактът на причинените
й неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищцата.
Ищцата доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от нея и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Съгласно трайно установената
съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли влошаване на
здравословното му състояние, ако да-в каква степен и от какъв вид, конкретните
му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта се определя глобално-за всички претърпени неимуществени вреди.
В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата,
които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на
обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. №
582/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010
г. на ІІІ г. о.
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението:
На 07.09.2015 г. ищцата е била
привлечена като обвиняема по следствено дело № 137/2014 г. по описа на ОСО при
ОП-Пловдив по обвинение за извършено умишлено престъпление по чл. 311, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, като
съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точка 6. На
същата дата по отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение
"Подписка". Процесното наказателно преследване срещу ищцата е
продължило 3 години 2 месеца и 1 ден, като е приключило на 08.11.2018 г. с
влязла в сила оправдателна присъда. В рамките на процесното наказателно
производство ищцата е била привлечена като обвиняема и срещу нея е внесен
обвинителен акт в съда, като ищцата се е явявала общо 10 пъти в съдебната фаза на
наказателното производство. Следва да се вземе предвид и факта, че с Присъдата
на ПРС първоначално ищцата е била призната за виновна за част от повдигнатите й
обвинения, но не е неказана, поради изтекла давност. Настоящият съдебен състав
намира обаче, че като начало на негативното засягане правата на ищцата от
воденото наказателно производство следва да се вземе предвид началото на
образуване на проверка-10.06.2013 г. В периода от 10.06.2013 г. до 07.09.2015
г. макар и производството да се е водело срещу неизвестен извършител, ищцата е
давала обяснения по образуваната преписка, а също така многократно са
извършвани проверки в кантората й и са изисквани документи от ищцата, което
довело до безпокойство у нея и нарушаване на работния й ритъм /установява се както
с приобщеното наказателно производство, така и с показанията на свидетелката Ц.
К./.
При определяне на справедливо
обезщетение съдът следва да вземе предвид и доказаното в процеса значимо,
интензивно и трайно въздействие и отражение на воденото наказателното
производство срещу ищцата върху психическото й здраве, като последици от
преживяното са налице и днес като отражение в емоционалната, личностова и
поведенческа сфера. С показанията на свидетелите безспорно се установява
нарушено психично здраве-ищцата има проблеми със съня, не може да спи, пие
медикаменти, включително антидепресанти, фиксирала се е само върху делото и с
нея може да се говори само за делото, чувства вина за смъртта на съпруга си,
смятайки, че делото е допринесло за неговото влошаване.
На следващо място, както е прието
в Решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК, по отношение на някои професии, към които
обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за
почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да
засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги
упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление
в областта на тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест
и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на
авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при
наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение
върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко
значение за размера на обезщетението. Дискредитирането на ищцата в обществото
като професионалист без съмнение се е отразило на психическото й състояние и
бъдещото й кариерно развитие. Ищцата е била дългогодишен нотариус и добре
позната сред обществото в град Пловдив, където е упражнявала своята професия.
Несъмнено повдигнатото й обвинение е за извършено престъпление като нотариус,
името на ищцата било публично обявено на сайта на ВКС и включено в обобщената
информация за образувани дела за корупционни престъпления за съдилищата от
съдебния район на Апелативен съд-Пловдив за периода от 01.07.2017 г. до
26.07.2017 г. и след това до приключване на делото. Воденото дело било широко
тиражирано и отразявано в местния печат. Безспорно със свидетелските показания
по делото се установи, че следствие от воденото срещу ищцата наказателно
производство, настъпил отлив на клиенти от нея, включително и на
банка-постоянен клиент на ищцата.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 50 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищцата морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищцата е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 50 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По иска за имуществени вреди.
Искът е основателен.
Константна е съдебната практика
на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / Решение № 843 от 23.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 442 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2015 г., IV г. о., ГК и
др./, с която е прието, че НПК урежда отговорността за разноски в наказателното
производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче
да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или
наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в
хода на наказателното преследване съдебни разноски. Според чл. 187, ал. 1 от НПК разноските по
наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на
съответното учреждение, като съдът решава въпроса за разноските с присъдата или
с определение - чл. 189, ал. 1 от НПК. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че
разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
По размера на предявения иск.
Ответникът своевременно с
отговора си е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение с твърдението, че такива евентуално се
дължат само за един адвокат и то до минималния размер, предвиден в Наредба №
1/2004 г. Ответникът поддържа, че уговарянето на възнаграждение на двама
адвокати и над посочените размери, при зачитане на принципа на свободата на
договаряне, е риск за страната. Също така ответникът поддържа, че заплатените
от ищцата на адвоката транспортни разходи, не съставляват имуществена вреда,
която ответникът да репарира.
Съобразно задължителното за
настоящия съдебен състав Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г., т.д. №
1/2017 г. на ОСГК, ВКС, при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението
за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер,
по-малък от платения в наказателния процес.
Неоснователно е възражението на
ответника, че уговарянето на възнаграждение на двама адвокати и над посочените
размери, при зачитане на принципа на свободата на договаряне, е риск за
страната. Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в Решение №
119 от 18.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2017 г., IV г. о., ГК, съобразно
което неоснователно ПРБ поддържа, че не може да бъде ангажирана отговорността
на държавата за възнаграждението, платено на повече от един адвокат. НПК не
съдържа ограничение на броя защитници, които обвиненото лице може да
упълномощи. Когато то е положило дължимата грижа, всички разходи за защитниците
му съставляват причинени от наказателното производство имуществени вреди. На
плоскостта на логиката, въз основа на която е дадено задължителното тълкуване в
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК, ВКС,
държавата няма да отговаря за тези вреди, възникнали от неоправданото заплащане
на възнаграждение на повече от един адвокат - когато видът и тежестта на
обвинението, интензитетът на приложената процесуална принуда и очакваните
усилия и труд по защитата не налагат упълномощаването на повече от един
защитник.
Случаят не е такъв, доколкото
залогът за ищцата по делото е бил огромен, защото макар и обвинена за не тежко
умишлено престъпление, осъдителната присъда би довела до невъзможност ищцата да
упражнява професията си нотариус. Самият брой на проведените съдебни заседания
пред първоинстанционния съд-общо осем на брой и още две съдебни заседания пред
второинстанционния съд и честотата на тяхното насрочване не само не изключва,
напротив, налага по необходимост упълномощаването на повече от един защитник, за
да се избегне неоправданото отлагане на производството в случай на заетост на
защитника, ако той е само един.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че за защита в рамките на воденото досъдебно
производство, ищцата е заплатила общо адвокатско възнаграждение в размер на 1
550 лв., от която сума-500 лв. на адвокат О.Й.Т., съобразно представен договор
за правна защита и съдействие № 104532 от 31.08.2015 г. и на три пъти по 350
лв. на адвокатП., съобразно договор за правна защита и съдействие № 0544607 от 07.09.2015 г. и три броя
разписки от 10.09.2015 г., 21.03.2016 г. и 03.01.2017 г.
Пред
първоинстанционния съд е заплатила 6 460 лв., съобразно два броя договори за правна
защита и съдействие № 181756 от 07.02.2017 г. и № 657732 от 08.03.2017 г., а
пред въззивния-3650 лв., съобразно два броя договори за правна защита и съдействие, съответно
№ 179653 и № 757236 от 19.07.2018 г., или общо платеното адвокатско
възнаграждение в рамките на продължилото над три години наказателно
производство, възлиза на сумата от 11 660
лв., до които размер искът се явява основателен.
По отношение на претенцията в общ
размер на сумата от 3 850 лв., платено от ищцата на адвокатП. адвокатско
възнаграждение, съобразно чл.14 от Наредба № 1/2004 г., установено с 11
бр.разписки за периода от 13.02.2017 г. до 23.10.2018 г. Съобразно чл. 14 от
Наредба № 1/2004 г., в редакцията на нормата към 2017 г., когато съдебното
заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното
възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв., а в случая ищцата е заплащала
допълнително възнаграждение в размер на 350 лв.
Т.е. това възнаграждение е
допълнително извън вече платеното на адвокат Тодоров, съответно: 2500 лв. на
първа инстанция и 1250 лв.-на втора инстанция, за явяването му след първото
проведено съдебно заседание. Общо пред двете инстанции са проведени извън
първото съдебно заседание, допълнително още осем съдебни заседания.
В рамките на първоинстанционното и въззивно
производство, са проведени общо десет съдебни заседания. На 26.06.2018 г. по
молба на ищцата, заседанието пред въззивния съд е отложено. На това заседание
адвокатП. не се е явил, поради заетостта му, следователно не му се дължи
допълнителното адвокатско възнаграждение по чл.14. Т.е. за допълнително още
осем съдебни заседания, възнаграждението по чл.14 от Наредбата възлиза общо на
сумата от 2800 лв., а не така както се претендира от ищцата в размер на 3850
лв.
Настоящият съдебен състав намира,
че допълнителното адвокатско възнаграждение от 350 лв. не се явява прекомерно.
Съдебните заседания са протичали
изключително продължително във времето и са изисквалия значителни професионални
усилия от адвокатите. Така например проведеното на 13.03.2017 г. заседание е
започнало в 09,30 часа и е приключило в 14,54 ч., през което време са извършени
множество процесуални действия, а последното съдебно заседание на 05.02.2018 г.
е започнало в 09,32 ч. и е приключило в 13,40 часа. За всяко съдебно заседание
адвокатП. е пътувал от гр.София до гр.Пловдив и обратно.
При това положение съдът намира,
че искът в размер на 14 460 лв., която сума представлява сбор от заплатени
от ищцата адвокатски възнаграждения за защита в рамките на цялото наказателно
производство, е основателен и следва да бъде уважен.
Според настоящият съдебен състав
и като съобрази залога за ищцата от воденото срещу нея наказателно производство,
платеното от нея адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 14 460 лв.,
сбор от сумите от 11 660 лв. и допълнително заплатено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.14 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 2800 лв., не
се явява прекомерно. Както е прието в Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 4121/2017 г., IV г. о., ГК, обвиняемият не полага дължимата грижа,
когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него не може да
се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на
фактическата и правна сложност на делото-в началото на производството, когато
се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени точно фактическата и
правна сложност на делото, нито точно какви съдопроизводствени действия ще се
наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е дори по дело с
незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено възнаграждение,
което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато
фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително
по-висока-многократно минимално допустимия размер.
По претенцията за заплатените от
ищцата на адвокатП. транспортни разходи в общ размер на сумата от 2100 лв.,
съобразно представените писмени доказателства.
Тази претенция се явява
неоснователна. Безспорно се установява, че ищцата е заплатила уговореното с
адвокат И.ов адвокатско възнаграждение, включително допълнително възнаграждение
в размер на 350 лв. за всяко явяване в съдебно заседание. Необходимо присъщите разходи при
упражняването на адвокатската професия не е необходимо да се доказват, тъй като
те са нормативно определени като процент от приходите. В този смисъл част от
полученото адвокатско възнаграждение не се облага с данък, а се приспада като нормативноопределен
разход. Следователно внесените и платени на адвокатП. суми от 2500 лв. и 1250
лв., както и сумите от по 350 лв. за всяко явяване в насрочено съдебно
заседание, след първото с предмет: оказване на правна защита и съдействие по
н.о.х.д.№ 137/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд и по в.н.о.х.д. №
1028/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Наказателно отделение, покриват и
командировъчните разходи на адвоката, които не могат да се разглеждат като
отделни от адвокатското възнаграждение.
Отделно от това константа и
многобройна е съдебната практика, която приема, че пътните разходи на адвоката
не съставляват направени разноски по делото и те следва да се покриват от
уговореното адвокатско възнаграждение. В практиката се приема, че няма ограничение на свободата на договаряне между
клиент и адвокат, включително по Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 2004
г. на Висшия АС, което да не позволява пътните разходи за процесуално
представителство на адвоката да се имат предвид в размера на договореното
адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му. В конкретния
случай уговореното между страните допълнително възнаграждение в размер на 350
лв., при минимума по Наредбата от 100 лв. е достатъчно, за да покрие и
транспортните разходи на адвокатП. от София до Пловдив и обратно.
Предвид горното искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен като основателен и доказан в размер на
сумата от 14 460 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 17 770 лв. като неоснователен.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 08.11.2018 г.-това
е и денят на увреждането.
По разноските в процеса:
Ищцата
претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Н.,
което да бъде определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
По делото е представен договор за
правна защита и съдействие № 7997/13.12.2019 г., от който е видно, че адвокат Е.Н.
осъществява безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата.
Предвид изхода на делото,
направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски в настоящото производство.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Възнаграждението на адвокат Н.
следва да бъде определено от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗА и Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно чл.2, ал.5 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно.
Предявени са два обективно
кумулативно съединени искове. Първият иск е с материален интерес от
150 000 лв., съобразно който и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума от 4530 лв., от която
сума на адвокат Н. се дължи сума в размер на 1510 лв., която е съответна на
уважената част от иска /50 000 лв./ Вторият иск е с материален интерес от
17 770 лв., при който и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сума от 1063,10 лв., от която сума на
адвокат Н. се дължи сума в размер на 865,08 лв., която е съответна на уважената
част от иска /14 460 лв./, или общото дължимо адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата от 2375,08 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Н.Г.Д., ЕГН **********,
гр. София, район Изгрев, ул. „*******№ *******, със съдебен адрес:***52, Л.Център
ет.2, адвокат Е.Н. сумата от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, както и сумата от 14 460
лв. /четиринадесет хиляди четиристотин и шестдесет лв./-имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпления по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 08.11.2018 г. Присъда
№ 81 от 23.10.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1028/2018 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 08.11.2018
г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния
предявен размер от 150 000 лв., а искът за имуществени вреди за разликата над 14 460
лв. до пълния претендиран размер от 17 770 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на
адвокат Е.Н. ***, Л.Център ет.* адвокатско възнаграждение в размер на 2375,08
лв. /две хиляди триста седемдесет и пет и 0,08 лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: