Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1285 13.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18249 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш., чрез пълномощника
си Адв. д. „Г. и П.“, БУЛСТАТ: *********, представлявано от адв. В. Г., със
съдебен адрес:*** е предявил против А.Б.А., ЕГН: **********, с адрес: *** искове
за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 141,66 лв. главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
10.05.2016 г.- 09.10.2016 г. по договор от 08.03.2016 г. по фактура №
**********/ 10.10.2016 г. за потребител с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда-
09.08.2018 г. до окончателното плащане, която сума е присъдената със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр. дело № 12994/ 2018 г. на
ПдРС. Освен това се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 84,83
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
08,03,2016 г. за мобилен номер № *** за
периода месец октомври 2016 г. до месец февруари 2018 г. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 08,03.2016г.,
сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът А.Б.А. е абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения
мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Стандарт 15,99 лв., с уговорен
срок на действие до 08.03.2018г., като при възползване от преференциални
условия на оператора абонатът е взел мобилно устройство Telenor
модел smart
II black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.05.2016 г. до 09.10.2016
г. Теленор е издал следните фактури: фактура
№**********/10.06.2016г.
за отчетения период на потребление 10/05/2016- 09/06/2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 100,41лв. /с ДДС/,
от които 13,32лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Стандарт
15,99лв., 67,08 лв. /без ДДС/- международни разговори и лизингова вноска –
4,99лв.. Дължимата сума е била платима в срок 25.06.2016г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура №**********/10.07.2016г. за отчетения период на потребление
10/06/2016- 09/07/2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
15,98лв./с ДДС/, от които от които 13,32лв./без ДДС/ за пропорционален месечен
абонамент Стандарт 15,99лв. и лизингова вноска – 4,99лв. Падежът за плащане на
сумата по фактурата бил 25.07.2016г., Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура
№ 72444672641/10.08.2016г.
за отчетения период на потребление 10/07/2016- 09/08/2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 15,98лв. /с ДДС/, от които от които 13,32лв./без
ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Стандарт 15,99лв. и лизингова вноска –
4,99лв. Падежът за плащане на сумата по фактурата бил 25.08.2016г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
бил потребил и не заплатил мобилни услуги
на обща стойност 142,35лв.
С
Кредитно известие №***/10.09,2016
г. за извършена
корекция по дълга, е сторнирана сумата в размер на -5,68лв./с ДДС/ за върнати
на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 4,99лв. и е отразен незаплатения
баланс в размер на 142,35лв., за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 141,66лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги на стойност 142,35лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издавал по
абонатен номер №*** на дата 10.10.2016г. крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 472,85лв.
В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 246,36лв.; фактурирана била цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 84,83лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 141,66лв.
Датата
на деактивация на процесния абонамент била 30.08.2016г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така,
абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонамента Стандарт 15,99
лв. за мобилен номер *** до 08.03.2018г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 08.03.2016г.
В
настоящото производство Операторът нямал претенция по отношение на начислената
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на
246,36лв., като същата не е част от предмета на иска.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуга, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство Telenor модел
smart II black били
обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ***,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуга, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 10/2016 г., когато
е издадена крайната фактура №**********/10.10.2016 г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: за устройство Telenor модел smart II black, взето във връзка с мобилен номер ***,
се дължи цената в размер на 84,83лв. след месец 10/2016 г. Съответно периодът,
за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е след м.10 /2016г.
до м.02/2018г.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът
А. се бил съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на А.А.. При неспазване на което и да е задължение по
част ХIII
от тези Общи условия или , в случай че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия е посочено,
че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът А.А.
бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ***
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител
адвокат Е.К., е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 12994/2018 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като
писмени доказателства по делото са приети договор за мобилни услуги от дата
08,03.2016г., договор за лизинг от 08,03,2016 г.,процесните фактури- посочи в
исковата молба, общи условия.
По делото е приета съдебно- счетоводна
експертиза, по която вещото лица след извършена проверка е установило, че за
процесния период 10.05.2016 г.- 09.10.2016 г. 18.06,2016 г. дължите от ответника суми за месечни абонаменти
и за потребление извън включеното в абоната по договор за мобилни услуги е в
размер на 141,66 лв. Освен това ответникът дължал и 84,33 лв. лизингови вноски.
От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че за процесния период на мобилния номер на ответника
е осигурен достъп до мрежата на Теленор.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Видно
от представените договори за мобилни услуги и лизинг от 08,03,2016 г., между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер и апарат, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. В
договорът за мобилни услуги се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях.
Приетите
по делото съдебно- счетоводна и съдебно-техническа експертизи установяват, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на
ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В счетоводството
на оператора липсват данни да са били погасени сумите по тях, а и принципно в
тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да
заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за
погасяването на сумите, които са установени по размер и с експертизата, следва
да се приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има
сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно
такова.
От
фактури с №№ №**********/10.06.2016г. , №**********/10.07.2016г. и 72444672641/10.08.2016г. и от заключението на вещото лице К.
по приетата по делото ССЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло
като обективна и пълна се установява, че по тях има неплатен остатък от общо
141,66 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 10.05.2016
г.- 09.10.2016 г. Поради това така предявения установителен иск следва да бъде
уважен изцяло като доказан по основание и размер.
Като законна последица ще се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на лизингови вноски по Договор за лизинг
от 08.03.2016 г. за мобилен номер ***, съдът намира следното.
От
договор за лизинг от 08,03,2016 г. /л.12/ се установява, че същият е сключен
между А.Б.А., в качеството на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с
предмет финансов лизинг на мобилно устройство апарат Telenor модел smart II black
. Лизингополучателят се е
задължил да заплати лизинговата цена в размер на 119,79 лева на 23 месечни
вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 4,99 лева.
Подписът,
положен и под договора за лизингополучател – А.Б.А., е положен от него, поради което съдът приема,
че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договор за лизинг
от 08,03,2016 г. С подписването на договорите лизингополучателя е декларирал,
че са му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.
Видно
от договора и инкорпорирания в него погасителен план до дата на подаване на
заявлението в съда – 09.08.2018 г. е настъпил падежа и на последната вноска по
договора за лизинг.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договора за лизинг.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
Предвид липсата
на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните суми,
съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъде
уважени изцяло в общ размер на 84,83 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лева, 180 лв.
адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител -300 и депозит
за вещи лица – 300 лв.
Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Поради
това следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 12994/18 г. по описа на ПРС разноски,
които са в общ размер от 205 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед № 7224 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.08.2018 г. издадена по частно гр.
дело № 12994/2018 г. на ПдРС, А.Б.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д.
О.Б.Ш., сумата от 141,66 лв. главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 10.05.2016 г.- 09.10.2016 г. по договор за
мобилни услуги от 08.03.2016 г. за потребител с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „Теленор
България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 84,83 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 08.03.2016г., с който е предоставено мобилно устройство апарат Telenor
модел smart
II black.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „Теленор
България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, разноските
в заповедното производство възлизащи общо на сумата от 205 лева, както и разноските
по настоящото дело възлизащи общо на сумата от 855 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ