Решение по дело №974/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 141
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20183130100974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …………..

гр. Провадия, 31.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 974 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ 9, партер, офис 1-2, срещу Р.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба  се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди се, че е сключен Договор за паричен заем № 2997848 от 20.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемател и ответницата като заемополучател. Твърди се, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

 Вземането по договора било прехвърлено на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “ „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК202527341 и Приложение № 1 към него от 01.02.2018г..

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят е дал на ответницата паричен заем в общ размер на 400 лв.. Страните по договора са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Р.А.М. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 444,42 лв., ведно с договорната лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 16,46 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Ответницата се е съгласила да заплати договорна лихва  в размер на 44,42 лв. за периода от 28 юли 2017 г. - датата на първата вноска до 26 януари 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответницата не е извършвала плащане по договора за кредит. Ответницата дължала неустойка по договора в размер на 255,96 лв., тъй като не изпълнила задължението си в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченият, посочени изчерпателно в договора. Ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45 лв.. Ответницата дължала обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 17,31 лв. от 29 юли 2017 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 5 април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Иска се приемане на установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по чгд 460/2018г. на ПРС и разноски по исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника.

В него твърди, че предявеният иск по чл.422 от ГПК, е недопустим тъй като ищеца не е легитимна страна по договора за кредит между „Изи Асет Мениждмънт” АД, с ЕИК131576434 и Р.А.М., тъй като извършената цесия по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., е осъществена в противоречие с императивната норма на чл.99 ал.З от ЗЗД и „Изи Асет Мениждмънт” АД, с ЕИК131576434 е неправомерно овластена с договора за цесията. Тази цесия е извършена преди ответницата да сключи договор за паричен заем на 20.07.2017г., с „Изи Асет Мениждмънт” АД. Оспорва твърдението в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като няма надлежно връчено уведомление от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Оспорава дължимостта на вземанията описани в исковата молба. Оспорва Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениждмънт” АД, с ЕИК131576434 и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, счита същия за нищожен, поради липса на индивидуализация на прехвърлените вземания по основание и размер, поради липса на цена в договора и възмездния му характер, поради липса на предмет той бил сключен на 30.01.2017г., преди подписването на Договора за паричен заем на 20.07.2017г.. Не можело да се направи извод, че вземането на „Изи Асет Мениждмънт” АД, по процесния договор за заем е идентичен с вземането, което се претендира от ищеца. Подписаното на 01.02.2018г Приложение №1 към договора за цесия не доказвало, че дълга е изкупен, тъй като в самия договор за цесия от 30.01.2017г., нямало посочена цена на дълга. Ищецът бил страна по недействителен договор за цесия, поради което не бил активно материалноправно легитимиран да реализира правата на кредитора по събиране на процесното вземане. Твърди се, че иска бил недопустим поради гореизложеното и се моли производството да бъде прекратено, в случай, че съдът го намерил за допустим, то той бил неоснователен.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства - Договор за паричен заем № 2997848/20.07.2017 г.; Предложение за сключване на договор за паричен заем; Тарифа на „Изи асет мениджмънт“ АД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия); Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични вземания(цесия); Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 Закона за задълженията и договорите; Уведомление до Р.А.М. се установява, че ответникът е отправил на 18.07.2017г. предложение до „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сключване на договор за заем, като на 20.07.2017г. е  сключил  с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 2997848 по силата, на който заемодателят е отпуснала на ответника сума в размер на 400 лева, който е следвало да бъде върнат на 27 седмични погасителни вноски. Първата падежна дата е 28.07.2017г., а последната е 26.01.2018г.. Според чл.3 от договора той има силата на разписка за получената от ответницата сума. Ответницата се е съгласила по силата на този договор да заплати договорна лихва  в размер на 44,42 лв. за периода от 28 юли 2017 г. до 26 януари 2018 г.. Годишния лихвен процент е 40 %, ГПР е 48.39 %.

Според чл.4, ал.1 от договора ответницата е следвало в срок от 3 дни от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от изброените в него обезпечения, като при неизпълнение на това задължение на основани чл.4,ал.2 от договора дължи неустойка в размер на 255,96 лв., която е уговорено да се заплаща разсрочено. В чл. 9 от договора е указано, че при неизпълнение на задълженията на заемателя, заемодателя има право да предприеме всички от закона позволени действия, за да събере вземането си като това може да доведе до повишаване на размера на дължимите суми по договора.  Според приложената тарифа на заемодателя разходите за събиране на вземането са в размер на 9 лева при забава в плащане с повече от 30 дни, като общия им размер не може да надвишава сума в размер на 45 лева. Тарифата е неподписана от заемтеля. Според чл.8 от договора при забава в заплащане на погасителна вноска заемателя дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК202527341 и Приложение № 1 към него от 01.02.2018г. е прехвърлено проценсото вземане. В договора страните по него са се споразумели купувачът по него - ищец по делото да придобива от продавача негови вземания, които ще бъдат описани в Приложение №1 към договора. Според договора за цесия чл.4.4 и чл.4.5 продавача издава на купувача потвърждение за сключена цесия при подписване на всяко едно приложение и купувача уведомява длъжниците за извършената цесия, за което е упълномощен по силата на рамковия договор.

От потвърждение за цесия и уведомление до ответника, извършено от ищеца за цесията се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдило извършената цесия на вземанията по Приложение № 1 към него от 01.02.2018г., в което е описано и процесното вземане и е съставила уведомление за цесията до длъжника.

От ЧГД № 460/2018 г. по описа на РС Провадия по описа на РС Провадия е видно, че по него е издадена заповед за изпълнение № 312/19.04.2018г. за следните суми: в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева) главница по Договор за паричен заем № 2997848 от 25.07.2017 г.  между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.А.М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: ********* /правоприемник на който е “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: *********/ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 30.01.2017 г.; в размер на 44.42 лв. (четиридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 26.01.2018 г., в размер на 255.96 лв. (двеста петдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; в размер на 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; в размер на 17.31 лв. (седемнадесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща законна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 05.04.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 17.04.2018 г., до окончателното погасяване на дълга; в размер на 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща равностойността на понесените от заявителя в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.  

 Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за вземане по чл.9, ал.1 ЗПК.

Възражение по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора за цесия, поради липса на основание.

 Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Ищецът следва да докаже, че между цедента и ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в исковата молба условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на вземането, изискуемостта на процесния вземания.

Ответникът следва да докаже, нищожността на договора за цесия поради липса на основание.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му на заемополучател по процесния договор за заем и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е представил на ответницата сума в размер на 400 лева в заем в деня на подписване на договора за кредит – 20.07.2017г., доказателство, за което е самия договор за кредит, имащ силата и на разписка.

Ответницата не доказа да е изпълнила задълженията си по договора, тъй като не е заплатила уговорените в него суми – главница, договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава. Поради това тя дължи заплащането на 400 лева – главница по процесния договор, договорна лихва на основание чл. 7 от Договор за паричен заем в размер на 44,42 лв. за периода от 28 юли 2017 г.  – първата падежна дата до 26 януари 2018 г. – последната падежна дата. Ответницата дължи заплащането и на 255.96 лева – неустойка по договора на основание чл.4, ал.2 от него за неизпълнение на задължението си за представяне на едно от описаните в договора обезпечения. Ответницата дължи и обезщетение за забава върху неплатената главница от 400 лева на основание чл.8 от договора за периода 29.07.2017 г. – деня следващ първата падежна дата до 05.04.2018 г. – както е поискано от ищеца. Съдът използвайки програмен продукт http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли че законна лихва върху главницата от 400 лева за горепосочения период е в размер на 27.89 лева, но на ищеца следа да се присъди сума в размер на 17.31 лева както е претендирал, както и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от подаване на заявлението в съда – 17.04.2018г. до окончателното му изплащане.

Съдът намира, че искането за присъждане на 45 лева – разноски по кредита е неоснователно, тъй като в договора за заем не е посочена сума дължима от заемополучателя като разноски по събиране на вземането, нито има препращане към тарифата на заемодателя, в която е посочена тази сума, нито тази тарифа е дадена на заемополучателя, тъй като върху копието й приложено по делото липсва удостоверяване, че заемополучателя я е получил. Ответницата не е поела задължение да заплати сумата в размер на 45 лева за разноски за събиране на кредита, поради това не дължи такива. На основание чл.10а, ал.4 от ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в случая не е сторено и разноски в размер на 45 лева са недължими.

Ответникът не успя да докаже възражението си за нищожност на договора за цесия, както и липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Съдът намира договора за цесия за валиден. В рамковия договор за цесия, страните са се договорили, че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,произтичащи от договори за заем и кредит, сключени от продавача с лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Страните по цесията са договорили още, че следващите вземания се индивидуализират с ново Приложение № 1, със съответна нова дата, с неговото подписване то става неразделна част от договора, като всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към договора. Предмет на процесния договор за цесия са съществуващи, станали ликвидни и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложения № 1 относно всяко конкретно вземане, включително процесното с оглед представеното от ищеца и прието като доказателство по делото Приложение № 1/01.02.2018г. към процесния договор за цесия, касаещо вземането от ответника. Що се отнася до възражението за нищожност на рамковия договор за цесия,поради липса на посочена в същия цена на договора, следва да се отбележи, че цената не е съществен елемент по договора за цесия, тъй като законът допуска цесията да е и безвъзмездна. Поради това е неоснователно възражението за нищожност на договора на цесия поради липса на основание. Като цесионер на процесното вземане ищецът е и процесуално активно легитимиран да предяви настоящия иск.

По отношение на възражението по чл.99, ал.3 вр. с ал.4 от ЗЗД съдът намира, че цесията е породила правното си действие. Съобразно правилото на чл.99, ал.3, вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. По делото не са представени безспорни доказателства, обективиращи изявление на цедента по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника-ответник. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с документи, обективиращи цесията, се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. Акцентирането в закона на изискването съобщението за  прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от цедента не означава, че валидно е само извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е валидно съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от цедента лице, като няма  пречка това лице да е и цесионерът, както е и в случая. Видно от договора за цесия цесионера е упълномощен да извести длъжниците за прехвърлянето на дълга им. С получаването на исковата молба и приложенията към нея от особения представител на ответника същия се счита за уведомен за цесията.

Предвид гореизложеното предявените искове са основателни с изключение на иска за сума в размер на 45 лева за разноски за събиране на процесните вземания.

С оглед изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове. Претендираните разноски от ищецът са следните: по 25 лева – държавна такса в исковото и заповедното производство, възнаграждение на особен представител – 300 лева, юрисконсултско възнаграждение, което съдът по заповедното производство е определил на 50 лева, а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 100 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия материален интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно заседание по делото и непредставяне на становище по делото. Възнаграждение за подготовка на документите по чл.13, т.2 от НЗПП не се дължи при последващо представителство по делото какъвто е и настоящия случай. Съобразно това и съразмерно с уважената част от исковете на ищецът следа да се присъдят разноски в размер на 70,58 лева по заповедното производство и в размер на 399,95 лева в исковото производство.  

Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът

 

 

Р Е Ш И:  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ 9, партер, офис 1-2 към Р.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена Заповед № 312/19.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 460/2018г.  В ЧАСТТА ЗА следните парични вземания: в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева) главница по Договор за паричен заем № 2997848 от 20.07.2017 г.  между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.А.М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: ********* /правоприемник на който е “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: *********/ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение №1/01.02.2018г.; в размер на 44.42 лв. (четиридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 26.01.2018 г., в размер на 255.96 лв. (двеста петдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; в размер на 17.31 лв. (седемнадесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща законна лихва за периода от 29.07.2017 г. до 05.04.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 17.04.2018 г., до окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено в отношенията между страните дължимостта от ответницата Р.А.М. на ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на сума в размер на 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Р.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ 9, партер, офис 1-2, сумата от 70,58 лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д.460/2018 на РС Провадия и в размер на 399,95 лева разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..