№ 122368
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20231110150010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 249208/2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕООД срещу Х. М. Н., с което се претендират
следните вземания по Договор за потребителски кредит № ****/26.11.2019 г., сключен
между „****“ ООД и Х. М. Н., които са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., а именно: 400 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 20.03 лв. – договорна лихва за
периода от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 46.52 лв. – законна лихва за забава за периода от
10.01.2020 г. до 04.09.2023 г.; 209.97 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение;
247.72 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „****“
ООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва се
претендира и договорна неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение, за която се
сочи, че е уговорена в чл. 6.2. от договора. В представения по делото договор обаче липсва
такава уговорка. Щом съдът е длъжен да отхвърли заявлението, когато искането
противоречи на закона, на добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице дори само обоснована вероятност за това, на
още по-силно основание той е длъжен да отхвърли заявлението, когато от представения
договор е видно, че страните изобщо не са постигнали съгласие за дължимост на
претендираното вземане, какъвто е настоящият случай.
1
На следващо място, претендираните такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „****“ ООД, не попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Не
се касае за такси, срещу които да се дължи някакво поведение, а напротив изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този
аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени
разходи. Истинската цел на клаузата е сумата да служи за обезщетение за вреди от забавата,
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и преследва забранена от
закона цел, поради което клаузата е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността
й.
След като неустоечна клауза липсва в процесния договор, а клаузата за дължимост на
такси за събиране на вземането е нищожна, обсъжданите вземания не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочената част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 249208/2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕООД срещу Х. М. Н., а именно за следните вземания
по Договор за потребителски кредит № ****/26.11.2019 г., сключен между „****“ ООД и Х.
М. Н., които са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.07.2022 г., както следва: 209.97 лв. – неустойка за непредоставяне на
обезпечение; 247.72 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани
от „****“ ООД.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2