№ 5056
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Михайлов
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
и прокурора С. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Милен Михайлов Частно
наказателно дело № 20231100205289 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. Т. К. – редовно призован, се явява лично,
доведен от затвора гр. София.
Явява се упълномощеният му защитник АДВОКАТ Д. Т., с днес
представено пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – град София се представлява от
ИНСПЕКТОР М., с представена по делото заповед.
За СГП се явява ПРОКУРОР С. С..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпили по указание на съда
1
писмени доказателства, както следва: доклад за лишения от свобода И. Т. К.
от 13.10.2023 г., изготвен от инспектор „СДВР“ към ЗОЗТ „Кремиковци“,
експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на
лишения от свобода И. Т. К. от 13.10.2023 г., изготвен от инспектор психолог
към ЗОЗТ“Кремиковци“, както и трудова характеристика от домакина на
ЗОЗТ“Кремиковци“.
ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете справка от ГДИН,
от която е видно, че към днешна дата 01.11.2023 г. осъденият К. е изтърпял
фактически 14 години, 9 месеца и 24 дни, от работа има 2 години, 5 месеца и
29 дни, всичко 17 години, 3 месеца и 23 дни и има остатък за изтърпяване 2
години 8 месеца и 7 дни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат докладваните от съда писмени
доказателства, както и представената справка от инспектор М..
АДВОКАТ М.: Да се приемат докладваните от съда писмени
доказателства.
АДВОКАТ Т.: Да се приемат докладваните от съда писмени
доказателства, както и представената справка от инспектор М..
СЪДЪТ, като намери представените по делото писмени доказателства,
както и днес представената справка от ГДИН за относими към предмета на
доказване по делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото, като писмени доказателства
следните документи: доклад за лишения от свобода И. Т. К. от 13.10.2023 г.,
изготвен от инспектор „СДВР“ към ЗОЗТ „Кремиковци“, експертна оценка на
актуалното психическо и емоционално състояние на лишения от свобода И. Т.
К. от 13.10.2023 г., изготвен от инспектор психолог към ЗОЗТ“Кремиковци“,
трудова характеристика от домакина на ЗОЗТ“Кремиковци“, както и
представената от инспектор М. в днешното съдебно заседание справка от
ГДИН № 227/01.11.2023 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма сочим други доказателства. Нямаме
искания.
СЪДЪТ намери делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото доказателства, както и
затворническото досие и допълнително представените от затворническата
администрация по искане на защитата и съгласно указанията на съда, както и
представената справка в днешното съдебно заседание.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора е, че към
момента молбата на осъденото лице К. е неоснователна.
Налице само първата изискуема предпоставка, в случая е изтърпяно
2/3 от наложеното наказание, като деянието, за което е осъден лишеният от
свобода е при условията на опасен рецидив.
По отношение на втората предпоставка, началникът на затвора смята,
че от наличните към момента доказателства, не може да се направи
обоснован извод за постигане целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК,
като мотивите за това са подробно изложени в неговото писмено становище и
придружаващите документи.
С оглед на изложеното моля, да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Становището ми е, че молбата за УПО е
неоснователна, тъй като намирам, че от приобщените доказателства по делото
не се установява и не са събрани изискуемите такива по чл.439 а от НПК за
поправяне на осъденото лице.
На първо място по делото са приложени становище на началника на
затвора София, доклад на ИСДВР, препланиране за присъдата, затворническо
досие на лишения от свобода, доклад за пробационен надзор и други, в които
наблюдението и анализът на поведението на осъдения са обективирани.
Съдържа се информация, че същият е наказван и се счита за такъв до
11.03.2024 г.
От така изброените писмени доказателства, считам, че целите и
задачите, заложени в плана на присъда не са изпълнени към момента.
Съдържа се информация, че продължават да са налице актуални проблемни
зони, по които работата следва да продължи. Отбелязано е също така, че
рискът от рецидив не е намелен в достатъчна степен и е в средни стойности.
Прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай. В изготвените
доклади от ИСДВР за лишения от свобода е посочено, че същият е с
безразсъдно и рисково поведение, влизал е в пререкания със служители от
затворническата администрация. По време на престоя му в мястото за
лишаване от свобода не спазва режимните изисквания, както вече посочих е
3
наказван за извършени дисциплинарни нарушения, поради което лишеният от
свобода със своето поведение и отношение към корекционната работа не е
показал, че се е поправил и превъзпитал. Осъденият не се е включил и в
провежданите образователни, квалификационни курсове, а дори при участие
в такъв е бил изключен по молба на ръководителя на курса.
Отделно от това се съдържат доказателства, че по отношение на
лишения от свобода е налице осъждане по НОХД № 13073/2010 г. по описа на
СРС, за престъпление по чл. 354 а от НК, което като деяние е отразено след
началото на приетото за изпълнение наказание, което също считам за
сериозен аргумент за липса за доказателства за поправяне на осъденото лице.
Касателно развитите доводите в подадената молба за УПО, свързани
със семейното положение на осъдения, а именно: деца, които се нуждаят от
родителска грижа, родители в напреднала възраст и недобро здравословно
състояние, то същите считам, че не следва да бъдат отчитани и са
ирелевантни към предмета на доказване по настоящото производство, тъй
като са несъответни с предпоставките за прилагане на УПО. В този смисъл е и
определение № 566/2018 г. на САС по ВНЧД № 1395/2018 г.
В контекста на гореизложените съображения моля, да оставите
молбата на лишения от свобода без уважение.
АДВОКАТ Т.: Преди да поема защитата на осъденото лице по
настоящото дело ми трябваше доста време, за да преосмисля и да се подготвя
предвид настоящия казус, предвид обемното досие на осъденото лице и
предвид 20 годишната осъдителна присъда. Досието на осъденото разказва
изключително негативна човешка история, развила се в продължение на
десетилетие и половина, като анализирайки елементите на настоящата
човешка история, описани в затворническото досие на осъденото лице и
отчитайки баланса на негативите и позитивите, изразени в същото, считам, че
по-скоро позитивите надделяват над негативните обстоятелства, представени
в досието.
Началото на човешката история, описано в досието на осъдения К.
започва с едно изключително тежко престъпление, което е доказано от
обективна и субективна страна. Престъплението е завършило с 20 годишна
осъдителна присъда.
Настанен в местата за лишаване от свобода, К. трудно се примирява с
режимните изискванията, но видно от фактите,обстоятелствата и докладите,
описани в затворническото досие, лишеният от свобода К. се адаптира по-
скоро се успешно, като взима участие в различни по характер инициативи,
включително и в трудовата дейност на затворническото заведение, за което
видно от доказателствата, съдържащи се в затворническото досие е
награждаван 8 пъти, включително и с награда 10 часово свиждане извън
местата за лишаване от свобода.
Считам, че най-силното доказателство за мисленето и отношението на
един човек се проявява в реалните му действия, а не в добрите намерения,
4
красиви думи, които са без покритие и никога не стават реалност.
По отношение на представеното становище от отговорника и
ръководителя на работния обект, на който осъденото лице е изпълнявало
възложената му от администрацията работа са изразени изцяло позитивно
данните, свързани с доброто упражняване на труд на К. в рамките на
пенитенциарното заведение.
Експертната оценка на психолога на затворническото общежитие също
показва, че видимо когнитивните процеси функционират в норма и не се
отчита ниво на патологична продукция.
Риска от рецидив е снижен с 23 пункта, като от първоначални 90
пункта, същият е снижен на 67 пункта, в рамките на средния риск от рецидив.
Докладът на ИСДВР, пряк наблюдател на корекционния процес,
свързан с ресоциализацията на К. в затворническото общежитие релевира в
голямата си част, че той се отнася съвестно към поставените му задачи, видно
от страница 2 на изготвения доклад, награждаван е многократно,
действително, както прокурорът отбеляза, има и наказания но защитата счита,
че това е съвсем резонно, предвид дългогодишния престой на лицето в
затвора и предвид това, че същият притежава човешки качества и човешки
негативи, никой не може да бъде идеален и то най-вече в условията на
затворническа среда и среда със силно фрустрационни елементи.
От изложеното становище на ИСДВР се наблюдават известни
противоречия, като от една страна ИСДВР твърди, че осъденото лице е с
рисково поведение, влизал е в словесни пререкания със служителите, но от
друга страна, съвсем декоративно в анализа и в заключението на становището
се сочи, че рискът за персонала е нисък, рискът за другите лишени от свобода
също е нисък, рискът за самия лишен от свобода също е нисък. Действително
в условията на занижен надзор и охрана на територията на ЗО“Казичене“ К. е
имал известни противоречия в поведението си, но поставен в адекватна и
здравословна среда, макар и по-тежък режим са налични множество
доказателства да изпълнение на взетото решение от К. да демонстрира твърда
воля за промяна и надрастване на допуснатите грешки.
Поради горното, защитата счита и не може да се съгласи, че е налице
дефицит в мисленето на осъденото лице, както и че е налице негативна
промяна в начина на живот и обкръжение.
Анализирайки детайлите, свързани с евентуалната дата и година на
изготвения доклад, считам, че в голямата си част докладът, представен за
настоящото съдебно заседание е изготвен по метода „копи-пейст“ от
предишни доклади. ИСДВР Д. в доклада си не е направила самостоятелни
фактически установявания, а се е задоволила с възпроизвеждане на
констатациите от доклада, изготвен на 28.02.2022 г., подписан от друго
ИСДВР, а именно Р.Б., утвърдено от главен инспектор Д.Г.. В този смисъл
съдебната практика на ВКС е безпротиворечива и същата е изразена в
множество становища на ВКС, като № 340/16.04.2014 г. по дело
№ 1049/2013 г. и други. С основание ВКС сочи, че копирането и пренасянето
5
на съдържанието на документи, които се представят за доказателства пред
съда съставлява една крайно обезпокоителна практика, наложена в годините.
От страна на пенитенциарната администрация на затвора, тази практика, в
последните две години, наблюдавайки съдебните заседания и участвайки
пряко в УПО на лишените от свобода, осезаемо надделява. В цялостния
доклад на ИСДВР Д., представен за настоящото съдебно заседание считам, че
избирателно са коментирани единствено и само наказанията на осъденото
лице, без да са посочени множеството награди, които видно от съдържанието,
както вече заявих са 8 на брой.
Становището, изразено в плана на присъдата от страна на ИСДВР е, че
при К. се наблюдава изцяло позитивен напредък, постигнат от самия лишен
от свобода, което се явява в известен противовес със становището на
началника на затвора, изготвено за настоящото производство.
Следва да се акцентира и на факта, че при К. последователно са
заменени системите на контрол и въздействие по отношение на режима и по
отношение на типа пенитенциарно заведение, видно от заповед
№ 36/22.04.2020 г. и заповед № 54/30.07.2020 г., което е поредното позитивно
доказателство, свързано с положителната промяна на поведението на К. към
по-добро. Действията на същият в условията на ЗО“Кремиковци“ показват
твърда решимост да прекъсне връзката с инцидентната криминална проява в
живота му по отношение на извършеното деяние.
В заключение защитата намира, че е налице и едната и другата
кумулативно предвидени в закона предпоставки, а именно достатъчно
убедителни доказателства за отпочнат и необратим корекционен процес,
както и процес, свързан с окончателното поправяне на осъденото лице.
Предприетите лични, самостоятелни действия от страна на осъдения,
позволяващи изграждане на извод за необратим корекционен процес, на база
величината на изтърпяното вече наложено наказание в размер на 15 години,
по-скоро обективират едно поведение, надхвърлящо обичайното и дължимото
в условията на легитимна изолация. Считам, че именно доказаните за лицето
трайни поведенчески промени се приемат за реална фактическа база,
обуславяща възможността за УПО.
Съобразявайки размера на остатъка от наложеното наказание от
2 години, 8 месеца и 7 дни, считам същият за едва 13 процентни пункта на база
цялостния размер на осъдителната присъда в размер на 20 години. В тази
посока считам, че института на пробацията е абсолютно здравословен и
адекватен, за да бъде приложен, спрямо личността на осъденото лице с оглед
влизането на същото в условията на живот, на свобода, при по-плавно и по-
адекватно обслужване от страна на пробационните служби.
Моля, съдът да приеме инициираната молба на осъденото лице по
смисъла на чл.437, ал.3 от НПК за основателна, като моля осъденият да бъде
освободен от останалата част на наложеното му наказание, като на същият му
бъде назначен съответния изпитателен срок, както и задължително
пробационни мерки за контрол и въздействие от визираните в чл.42 а от НК.
6
ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Смятам, че той беше
достатъчно изчерпателен и изцяло се присъединявам към казаното от адвокат
ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Моля да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК и е
инициирано по молба на лишения от свобода И. Т. К., с която моли да бъде
условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание "лишаване от свобода".
Лишеният от свобода И. Т. К. е постъпил в местата за лишаване от
свобода на 01.07.2009 г., като по отношение на него на основание чл.68, ал.1
от НК, с начало 01.10.2009 г. е приведено в изпълнение наказание „лишаване
от свобода“ за шест месеца по НОХД № 4197/2009 г. на СРС, изтърпяно на
01.09.2020 г., а от тази дата К. изтърпява едно общо наказание, наложено му
по НОХД № 13073/2013 г. в размер на 20 години „лишаване от свобода“ за
извършено от него престъпление по чл.116 и чл.354а от НК., като му е
зачетен предварителен арест от 1 година, 2 месеца и 24 дни. Към днешна дата
К. фактически е изтърпял 14 години, 9 месеца и 24 дни, от работа са му
зачетени 2 години, 5 месеца и 29 дни, или всичко 17 години, 3 месеца и 23
дни, като към днешна дата има остатък за изтърпяване 2 години, 8 месеца и 7
дни.
От приложените по делото доказателства, съдържащи се в
затворническото досие на осъдения, както и днес приетите от настоящия
съдебен състав, СЪДЪТ прави следните изводи, относно поведението на
осъденото лице в местата за лишаване от свобода.
На първо място, настоящият съдебен състав разгледа риска от
рецидив, който е бил първоначално във високите стойности от 89 т. и
последователно е намалявал на 77 т., 71 т. и 67 т. Следва да се отбележи
обаче, че към настоящия момент оценката му на риска от рецидив е завишена
на 69 т. което е в средните стойности, което се дължи на допуснати от
осъденото лице нарушения на реда в местата за лишаване от свобода.
В приложените по делото доклади, като проблемни зони
преимуществено са посочени уменията за мислене, като е отчетена
склонност на осъденото лице към нарушаването на приетите правила и
норми, недостатъчна способност да осъзнава собствения си принос за
възникване на проблемите, както и за тяхното законосъобразно решаване.
7
Посочено е също, че осъденият К., не осъзнава в пълна степен последствията
от своите действия.
Друга проблемна зона е отбелязано, че е начина на живот и
обкръжение, като поведението на лишения от свобода е преценено от
компетентните служители, като безразсъдно и рисково, предвид това, че е
влизал в словесни пререкания със служители от местата за лишаване от
свобода.
Следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства, не се
установява в достатъчна степен, осъденият К. да е променил отношението си
към извършеното деяние, както и да е приел присъдата си за справедлива, а
наложеното наказание за правилно и съответно на извършеното престъпление
и не се забелязва и демонстрирано разкаяние за извършеното деяние.
Рискът от сериозни вреди е преценен, като среден за обществото и
нисък за останалите групи, а именно : персонала на затвора, лишения от
свобода и другите лишени от свобода.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни критиките на
защитата към представения доклад от ИСДВР, доколкото, макар съдът да не е
обвързан от направените в доклада изводи, то настоящият състав намира
същите за правилни и обосновани, с оглед на доказателствата, които се
съдържат в затворническото досие на осъденото лице. Действително в
практиката се е наложило докладите на служителите от затворническата
администрация да следват определен хронологичен ред на излагане на
значимите за предмета на настоящото дело обстоятелства, но това само по
себе си не рефлектира върху истинността на направените в тези доклади
изводи.
От затворническото досие е видно, че поведението на осъденото лице в
местата за лишаване от свобода, може да бъде определено, като силно
колебливо. Действително, както отбеляза защитата, същият е награждаван
няколкократно, но следва да се отбележи, че част от тези награди са с голяма
давност, а именно през 2012 г. и 2013 Г. В същото време по делото са
констатирани скорошни нарушения на реда в местата на лишаване от
свобода, за които осъденият К. е наказван дисциплинарно със заповед
№ 107/20.08.2021 г.; със заповед №15/21.01.22 г. и със заповед
№51/11.03.2022 г. Към настоящия момент наказанието, наложено на лишения
от свобода И. Т. К. все още не е изтекло, същият се счита за дисциплинарно
наказан. Неговото поведение не само е довело до завишаване на оценката му
на риска от рецидив, но и до издаване на заповед №8/30.06.2022 г. на
началника на затвора град София, с която същият е преместен от ЗООТ
:Казичене“ в ЗОЗТ „Кремиковци“.
Всичко това дава основание на настоящия състав да не се съгласи с
доводите на защитата, че поведението на осъденото лице бележи една
възходяща тенденция към поправяне и превъзпитание, напротив, за
настоящия съдебен състав е налице по-скоро обратната тенденция, доколкото
първоначално същият се е съобразявал с ограниченията и реда на местата за
лишаване от свобода, но последните три години последователно се
8
наблюдават нарушения на дисциплината и реда на местата за лишаване от
свобода.
Действително по делото са налице данни, че осъденият К. е полагал
труд, като от труд са му зачетени 2 години, 5 месеца и 29 дни. Налице е и
характеристика от домакина на затворническото общежитие, която е изцяло
положителна по отношение на полагания от осъдения труд, като е отбелязано,
че същият изпълнява добре възложените му задачи, умее да работи в екип,
справя се добре със служебните си задължения.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважено искането на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да са налице двете задължителни предпоставки по
чл.70, ал.1 от НК, а именно: поправяне на осъдения в резултат на изтърпяното
наказание и фактическо изтърпяване на не по-малко от 2/3 от наложеното
наказание, доколкото същото е извършено при условията на опасен рецидив.
Видно от представените по делото доказателства, осъденият
действително е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание. От
останалите доказателства по делото и представените доклади не може да се
направи категоричен извод, че целите на наказанието са били постигнати в
една значителна степен, която да оправдава прилагане на института на
условно предсрочно освобождаване.
Следва да се отбележи, че условното предсрочно освобождаване е една
правна възможност, но не и задължение на съда. За да бъде приложена тази
правна възможност, съдът трябва да се убеди, че в следствие престоя в
местата за лишаване от свобода и проведените корекционни мероприятия,
осъденото лице се е поправило до такава степен, която да гарантира, че при
неговото предсрочно завръщане сред членовете на обществото, то ще има
законосъобразно поведение и няма да извърши ново престъпление.
Доколкото риска от рецидив не само, че не е намелен значително за целия му
престой в затвора, а напротив, в последната атестация е завишен и е
констатирано, че осъденото лице е допуснало три скорошни нарушения на
реда в местата за лишаване от свобода, такъв извод не може да бъде направен.
Следва да се отбележи, че редът в местата за лишаване от свобода се
контролира строго от съответните служители, за разлика от живота извън
затвора, което дава още веднъж основание на настоящия състав да достигне
9
до извода, че осъденият К. към настоящия момент не е готов да се завърне в
обществото и съдът не може да гарантира, че ако това се случи, същият ще
има дължимото законосъобразно поведение.
Водим от всичко изложено, СЪДЪТ счита, че молбата му за условно
предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Т. К. –
ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен
срок от днес пред Софийски апелативен съд, по реда на Глава ХХII от НПК.
Препис от определението да се изпрати на СЦЗ след влизане на
определението в сила – за сведение и изпълнение.
Да се върне затворническото досие.
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при
поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
14.05 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10