Р Е Ш Е
Н И Е
№_____
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. Луковит, 08 октомври 2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
При
секретаря М. Д.,
като
разгледа докладваното от съдия Цариградска
гр. д.
№ 112 по описа за 2020 г. на
съда
и за да
се произнесе, съобрази следното:
Делото е
образувано по повод на искова молба от „ЮБЦ“
ООД срещу А.М.М. ***, подадена
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, след като по ч.гр.д.№793/2020 г. по описа на РС Луковит е отказано издаване на
заповед за изпълнение в полза на ищеца.
Ищецът
основава иска си на Договор за мобилни
услуги от 23.08.2017 г. за ползване на мобилен № **********, сключен между
ответницата и мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, незаплатените
задължения по който възлизали в общ размер на 222,35 лева.
Вземанията на
„Теленор България“ ЕАД били прехвърлени последователно – с Договор за цесия от
12.07.2019 г. в полза на „Иновативни финанси“ ООД, а последният – на ищеца с Договор за цесия от 29.11.2019
г., за което ответницата била уведомена.
Иска се
осъждането й да заплати общо незаплатената по договора сума от 222.35 лева,
включваща 159.89 лева стойността на потребените услуги в периода от 05/01/2018
г. до 04/02/2018 г., както и неустойка в размер на 62.46 лева, начислена за
предсрочно прекратяване на договора и формирана като сума от три месечни
абонаментни такси от по 20,82 лева.
Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
Исковата
молба и доказателствата са връчени на ответницата лично на 18.05.2020 г. на
адреса в с. Д., ул. К. ** и в предоставения 1-месечен срок не е представила отговор
на исковата молба.
В първото
открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2020 г., страните редовно
призовани, не се явяват. Ответницата не е направила искане за разглеждане на
делото без нейно лично участие, нито е изразила становище по иска.
С
определение в откритото съдебно заседание на основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът
обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото, след като
се убеди, че са налице предпоставките за това, както и че изрично ответницата е
била предупредена за тази процесуална възможност при нейно бездействие със
съобщението, което й е връчено на 18.05.2020 г., както и с призовката за
заседанието, връчена й на 14.08.2020 г., също лично.
С доклада
на делото съдът определели предмета на делото – осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
представя писмени доказателства, съобразно разпределената му от съда
доказателствена тежест – Договор с мобилния оператор за услуги, Общи условия и
Договори за цесия.
Въз основа
на представените писмени доказателства съдът прие, че предявеният иск е
вероятно основателен и следва да бъде уважен.
Съдът
служебно провери дали клаузата за неустойка е в рамките на императивните
изисквания, бранещи потребителя, и достигна до извод, че при уговаряне на
клаузата не е нарушено равновесието в правата на страните.
По разноските:
Ищецът е направил разноски, които
доказва, в размер на 50.00 лева,
представляващи държавните такси в заповедното производство и в исковото
производство, които следва да се поставят в тежест на ответника.
Претенцията за разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се
отхвърли по следните съображения.
На първо място в заповедното
производство ищецът, тогава с качество заявител, е подал нередовно заявление и
не е отстранил пропуските му след указания на съда, което е довело до отказ да
се издаде заповед за изпълнение, т.е. постановен е неблагоприятен за заявителя
изход и съответно той няма право да претендира адвокатско възнаграждение.
Единствената привилегия, която ползва, е възможността да довнесе държавна такса
за исковия процес.
Ищецът има право да получи
разноските, за които обаче доказва реално
плащане. В т. 1 на ТР№6/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл.
78 ГПК. Дадени са допълнителни указания, че в случаите, в които законът
предвижда задължително плащане на сумата по банков път, то това плащането
следва да бъде установено със съответните банкови документи. В случаите на
плащане в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ.
От указанията на ВКС могат да се
направят следните изводи: 1. Съдът присъжда разноски само при доказано извършване на такива; 2. Държи
се сметка за особени законови изисквания
като ограничения за плащане в брой, но и други; и 3. Договорът за правна защита
и съдействие може да има част, която да бъде с характер на „разписка“.
Представен е Договор за правна
защита и съдействие между „ЮБЦ“ ЕООД и Адвокатско дружество „Г. и П.“,
представлявано от адв. Г., в който е посочено договорено възнаграждение за
правна защита и съдействие в размер на 360.00 лева платимо в брой, и
отразяване, че същата сума е внесена.
Този договор не е съобразен с норми
от публичен порядък, за които съдът следи служебно.
Приложеният договор за правна защита
и съдействие е между дружества. Това означава, че документалната обоснованост
на всяка една сделка, сключвана от тези субекти, следва да е съобразена с
особените завишени изисквания на ЗДДС и ЗСч. Това са допълнителни условия от
публичен ред, подобни на ограниченията на плащания в брой, споменати в т. 1 на
ТР.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС всяко
данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от
него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди
това. Адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г., е било
длъжно да издаден фактура най-малко в два екземпляра с нормативно предвидено
съдържание.
По делото не е представена фактура
за извършеното плащане.
За пълнота следва да се посочи, че и
извън случаите на регистрирани по ЗДДС лица, адвокатът (не адвокатското
дружество), е длъжен да издава документ, отговарящ на изискванията на чл. 7,
ал. 1 ЗСч за получените от него доходи (на основание чл.9, ал.2 ЗДДФЛ). Един от
документите, съдържащи тези реквизити, е разписката в договора за правна защита
от адвокатски кочан, защото той съдържа необходимите реквизити на първичен счетоводен
документ. Съставя се в 3 еднообразни екземпляра, поставени в прономеровани
кочани, с индигирани копия със серия и пореден номер, от които оригинала се
връчва на клиента, второто копие се прилага по делото, а третото остава в
кочана и се пази пет години. Сключването на договор не в утвърдения образец не
влияе върху неговата валидност, а върху убеждаващо въздействие върху съда, че
уговорената сума реално е платена. Разколебаваното на този извод се подсилва от
споменатото по-горе обстоятелство, че договорът не е заверен, както и че датата
му предхожда крайния срок на задължението, чието изпълнение се търси.
В този смисъл Решение на ВКС по
н.д.783/2016 г., докладчик С. М..
Водим от горното и на основание
чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
99 ЗЗД ответницата А.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца „ЮБЦ“ ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Б.№**, вх.*, ет.*“ №**, действащо чрез адвокат В. Г., сумата 222.35
лева (двеста двадесет и два лева и 35 ст.), включваща 159.89 лева стойността на незаплатени мобилни услуги към „Теленор
България“ за периода 05/01/2018 г. до 04/02/2018 г., както и 62.46 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги от 23.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 27.02.2020 г., заедно с и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 289.86 лева (двеста
осемдесет и девет лева и 86 ст.), представлява лихва за забава за периода от 29.03.2018
г. до 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
А.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„„ЮБЦ“ ООД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.№**, вх.*, ет.*“ №**,
действащо чрез адвокат В. Г., сумата 50.00 лева (петдесет лева), представляваща разноски
по делото за държавна такса в заповедното и исковото производство, и ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за реално плащане.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕПИС да се
връчи на страните, с указание към ответницата, че на основание чл. 240, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването може да поиска от Окръжен съд Ловеч отмяна
на неприсъственото решение, ако е била
лишена от възможност да участва в делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………………