№ 6461
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110157881 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът З.К.У., е предявил срещу ответника З.Д.Б.И., осъдителен иск с правно
основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
2719,24 лева, представляваща непогасенo застрахователно обезщетение и ликвидиционни
разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ..., представляващи имуществена
вреда, вследствие на ПТП, станало на 20.11.2020 г. в г.р София, кв. „Бъкстон“, по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ..., който реализирал удар
МПС марка „Ауди“, модел „Q2“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и му причинява вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 20.11.2020 г., в гр. София,
в кв. Бъкстон, в района на бул. „Братя Бъкстон“ № 70, при управление на лек автомобил
„Дачия Логан“, застрахован при ответното дружество, водачът му извършил неправилна
маневра за паркиране, като не съобразил позицията на автомобила с позицията на
застрахования при ищеца лек автомобил марка „Ауди Q2“, паркиран на предвидено място за
паркиране, и с предната си част нанесъл удар в лявата част на застрахования при ищеца
автомобил, с което му причинил щети – предна лява врата, задна лява врата и заден ляв
калник. Твърди, че щетите са на стойност 2704,24 лева, като поддържа, че изпълнил
1
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и е
направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение, поради което е бил поканен да плати
на 30.08.2022 г. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно
с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който не оспорва иска и заявява, че цялата дължима сума е платен на 03.11.2022
г. Претендира разноски като сочи, че не е дал повод за завеждане на исковата молба.
Ищецът в молба, подадена преди открито съдебно заседание не оспорва
постъпилото плащане, но моли съда да присъди разноските по делото в негова полза,
тъй като ответникът не е платил задължението в срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ – след
получаване на регресната покана на 30.08.2022 г., а по-късно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, по който в тежест на
ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението
на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на
вземането, която е получена от последния. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени без
съмнение, тъй като с доклада по делото тези факти са отделени като безспорни. В настоящия
случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорно и ненуждаещо се от
доказване, овен това, е отделено и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответника в хода на процеса – на 03.11.2022 г., поради което фактът на погасяване на
възникналото в негова тежест задължение е установен без съмнение.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
искът е отхвърлен, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок след
получаване на регресната покана с вх. № ОК-623070 от 30.08.2022 г., ответникът е дал повод
2
за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а
защото са погасени чрез плащане, извършено след депозиране на исковата молба (в този
смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г.
на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 108,77 лева и
възнаграждение за адвокат в размер на 504,42 лева по договор № 22, което е платено по
банков път на 26.10.2022 г. съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г.
от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът счита за неоснователно, тъй като според чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
към спора редакция, минималното възнаграждение с оглед цената на иска надвишава
заявената от ищеца претенция.
Ето защо на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят общо
613,19 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.У., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...,
срещу З.Д.Б.И., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., иск с правно основание
чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2719,24
лева, представляваща непогасенo застрахователно обезщетение и ликвидиционни разноски
по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ..., представляващи имуществена вреда,
вследствие на ПТП, станало на 20.11.2020 г. в г.р София, кв. „Бъкстон“, по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ..., който реализирал удар
МПС марка „Ауди“, модел „Q2“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и му причинява вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както погасен чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА З.Д.Б.И., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на
З.К.У., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 613,19 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3