Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13 22.01.2019г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Л.С.
и в присъствието на прокурора Йордан
Г. от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 372 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
И.С.П.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв.К.Д. *** е предявил против ОДМВР -
КЮСТЕНДИЛ с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 иск с
правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за сумата
7 000лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода 18.01.2016г. –
30.06.2018г. от незаконосъобразна заповед за задържане рег. №5/18.01.2016г. на
полицейски орган в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. Претендираните вреди са уплаха,
емоционален шок, безпомощност, стрес, унижение, безизходица и засягане на
доброто име в обществото. Претендира се законна лихва върху размера на обезщетението
от подаване на исковата молба /10.08.2018г./ до окончателното му изплащане и
деловодни разноски.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на ищеца поддържа иска.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на ответната ОДМВР – Кюстендил намира иска
за неоснователен. Сочи, че органът е действал в условията на обвързана
компетентност, не е разполагал с правомощия да подлага на съмнение въведените
за ищеца данни в ШИС, не носи отговорност по см. на т.10 от ТР №3/22.04.2004г.
на ОСГК на ВКС по т.д.№3/2004г. На основание чл.48, т.1, изр.1 от Регламент
/ЕО/ №1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. и чл.64,
т.1, изр.2 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г. отговорност носи
държавата, въвела грешните данни за издирваното лице в ШИС. Евентуално релевира
възражение за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, респ. намира иска за завишен по
размер поради краткия срок на задържане и недоказване на останалите негативни
преживявания, като спирането на ищеца на ГКПП - Гюешево не е свързано с
отменената заповед. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Прокурорът
като контролираща страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за доказаност
на иска по основание поради наличие на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но
размера намира за завишен и претендира определянето му по справедливост.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка:
Със
заповед за задържане на лице рег.№5/18.01.2016г., издадена от Б.К.Г. на
длъжност разузнавач в група „ПТП“, Сектор „КП“ в РУ – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР във връзка с ШИС №GR
00000010083300000 01 ищецът е задържан за срок от 24 часа, считано от 14.30
часа до 17.30 часа на 18.01.2016г. Задържането е осъществено на основание писмо
от началник сектор „СИРЕНЕ“ в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
/ДМОС/ към МВР до директора на ОДМВР – Кюстендил с вх.№277в-3/11.01.2016г. В
писмото е посочено, че българският гражданин И.С.П., ЕГН ********** е обявен за
международно издирване от Република Гърция, въведен в ШИС с шенгенски
идентификационен номер, съвпадащ с този по оспорената заповед. Фактите по
издирването са свързани с това, че на 12.01.2013г. П. е придружил бременната от
него И.Ж.до гр.Солун, Р Гърция, след това до болница, като целта била жената да
роди там и да дадат детето за осиновяване срещу заплащане от 3000 евро, но
планът не се осъществил, т.к. полицейските власти се намесили и арестували Ж..
В хода на разследването било установено, чеЖ.извършила горните деяния „по
занаят“ и с цел да набави за себе си и за други имотна облага. В писмото се
моли да бъде установено местонахождението на П. и същият да бъде задържан. На
12.01.2016г. писмото е разпределено за изпълнение на началника на РУ, а на
18.01.2016г. - на полицейския служител Б.К.Г.. С Докладна записка от
19.01.2016г. инспектор Г. е уведомил началника на РУ – Дупница, че лицето е
установено пред магазин „Кауфланд“ около 14.30 часа и доведено в РУ – Дупница,
че е издадена заповед за неговото задържане, уведомено е бюро „СИРЕНЕ“ и
дежурен окръжен прокурор, но към 17.00 часа е получено ново писмо от ДМОС, в
което е посочено, че задържаното лице не се издирва поради станала грешка с
друго лице със сходни имена и сходни първи шест цифри от ЕГН. Това лице е И.С.П.,
ЕГН ********** с адрес ***. Това е причината ищецът да бъде освободен в 17.30
часа /вж. л.5-8 от адм.д.№89/2016г. на КАС/.
Ищецът
е оспорил заповедта за задържане по адм.д.№89/2016г. по описа на КАС. С решение
№189/03.10.2016г. съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна поради нарушение
на административнопроизводствените правила по нейното издаване и противоречие с
материалния закон. С решение №7679/11.06.2018г. на ВАС по адм.д.№13133/2016г.
решението на КАС е оставено в сила, с коригиращи мотиви досежно спазване на
процесуалните правила по издаване на заповедта, но незаконосъобразност по
същество, т.к. в резултат на последващи допълнителни проверки в МВР е изяснено
по категоричен начин, че издирваното лице е друго, като фактът на объркване на
компетентните национални органи относно издирваното от гръцките власти лице е в
резултат на непълна и неточна информация, съдържаща се в гръцкия сигнал,
подаден в ШИС. Посоченото обстоятелство обаче не е прието като оправдаващо
издаването на заповедта, т.к. задържаното лице не е надлежен адресат на акта и
грешката не може да рефлектира неблагоприятно върху правната му сфера.
Св.Г.,
св.В. и св.Д. са задържали ищеца. Свидетелите потвърждават изложената в
писмените доказателства по адм.д.№89/2016г. на КАС фактическа обстановка по неговото
задържане и освобождаване. Сочат, че при задържането на паркинга пред магазин
„Кауфланд“ в гр.Дупница не са поставяли белезници на ищеца, който бил със
съпругата си. След задържането ищецът е заведен в болницата за преглед без
белезници. След прегледа е отведен в полицията. П. не е превеждан в предварителния
арест, а се е намирал в кабинета на св.Г., където служителят провел беседа с
него по повод обвинението в съобщението на ДМОС. По време на беседата св.Г. се
усъмнил, че това е издирваното лице, след което провел няколко разговора с ДМОС
и получил отговор от Дирекцията, че не това е лицето, издирвано в сигнала в
ШИС. Според св.Г. грешката е от ДМОС, т.к. изпратеното от дирекцията писмо
съдържало верните три имена и ЕГН на ищеца, заедно с установъчните данни.
Свидетелят сочи, че няма достъп до системата ШИС и не може да променя данните в
нея, а е само изпълнител. При издирването на лицето преди задържането
свидетелите разговаряли със съседи, на които не обяснили защо го търсят. Ходили
и по месторабота - във „В и К“ – Дупница, където разговаряли с директора и
прекия му началник.
Св.П./съпруга
на ищеца/ потвърждава изложеното от полицейските служители относно задържането
на ищеца, като не е сигурна дали са му сложили белезници на паркинга пред магазина.
Свидетелката потеглила след полицейската кола до управлението, където престояла
1 час преди да бъде уведомена за причината за задържането. Виждайки се с ищеца
в полицията, същият бил изключително притеснен, готов да заплаче, т.к.
обвинението по сигнала в ШИС не било вярно. За задържането разбрали майката на
ищеца, съседите и колегите във „В и К“. Колегите се шегували с него. След
случая ищеца започнал за вдига по-високо кръвно, което наложило смяна на
употребяваните до тогава лекарства. Около 4-5 месеца не могъл да спи, чувствал
се много зле, а докато траело делото по оспорване на заповедта за задържане се
притеснявал. Бил притеснен и дали ще му подновят договора с „В и К“, където
работил по програма от Бюрото по заетостта. След като спечелил делото пред КАС,
двамата със съпругата му решили да отидат на ресторант в Македония с приятели,
но на ГКПП – Гюешево са спрени от дежурната смяна поради сигнала в ШИС, който
не бил коригиран и според който бил издирвано лице. След този случай ищецът не
направил нов опит за напускане на страната, т.к. го било страх да не го
задържат на границата по сигнала на гръцките власти. Продължили притесненията
му, че при проверка на личните документи може отново да излезе, че го търсят по
този сигнал.
Св.К.
е съседа на ищеца, с който са разговаряли полицейските органи преди задържането
на лицето. Същият обяснява, че след освобождаването от полицията ищецът бил
уплашен и казал, че не е очаквал това да се случи с него и че обвинението не е
истина. Уплахата му продължила месеци след това.
Показанията
на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични
и последователни, взаимно допълващи се и без противоречие с писмените
доказателства по делото.
Описаната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим.
Подаден е от пълномощник на легимиран от закона правен субект. Съгласно чл.203,
ал.1 от АПК /редакция ДВ, бр.13/2017г./ гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищеца твърдения в
исковата молба относно наличието на претендираното право и качеството на юридическо
лице по чл.37, ал.2 от ЗМВР. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к.
вредите се претендират от отменен по съдебен ред индивидуален административен
акт. Следователно, предявеният иск е в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
рамките на правораздавателната власт на съда по см. на чл.7 във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Разгледан
по същество, искът е доказан по основание.
Фактическият
състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните кумулативни елементи:
1/незаконосъобразен акт; 2/издаден при или по повод извършване на
административна дейност; 3/настъпили от акта неимуществени вреди и 4/вредите да
са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта.
Налице
е първият елемент от фактическият състав на обезвредата. Вредите се претендират
от отменен по съдебен ред индивидуален административен акт във вид на заповед
за задържане на лице рег.№5/18.01.2016г.
на полицейски орган от РУ – Дупница при ОДМВР - Кюстендил. Отмяната е
обективирана в решението по адм.д.№89/2016г. на КАС, оставено в сила с
решението по адм.д. №13133/2016г. на ВАС. На основание чл.223 от АПК решението
на касационния съд е окончателно. Решението има действие по отношение на всички
относно разрешения правен спор за незаконосъобразността на заповедта за
задържане на ищеца. Следователно, налице е първият елемент от фактическият
състав на отговорността.
Заповедта
за задържане е издадена от административен орган по см. на легалната дефиниция
на §1, т.1 от ДР на АПК при изпълнение на възложена по закон административна
дейност. В този смисъл е налице и втория елемент от фактическия състав на
обезвредата.
Налице
са третия и четвъртия елементи.
От
показанията на св.П.и св.К. е видно, че по време на задържането за период от 3
часа /от 14.30 часа до 17.30 часа/ ищецът е претърпял силен стрес и притеснение
за своята свобода, чест, добри семейни отношения, добро име в обществото и
трудова заетост. Същият не е бил извършител на деянието по сигнала в ШИС.
Негативните преживявания са продължили с по-силен интензитет за около 4-5
месеца и са се изразявали в загуба на сън и физически разположения.
Притесненията е имал и по време на висящността на съдебния спор по обжалване на
заповедта за задържане, приключил на 11.06.2018г. Всички тези негативни
преживявания са в резултат от незаконна заповед за задържане, т.к. са нейно
следствие. Ако задържането не е било постановено, неимуществените вреди не биха
настъпили.
Неоснователни
са възраженията на ответника за изключване на отговорността.
От
материалите по адм.д.№89/2016г. на КАС е видно, че задържането на ищеца е в
хипотезата на чл.72, ал.1, т.6, пр.последно от ЗМВР,т .е. в изпълнение на
Европейска заповед за арест, каквото е твърдението на ответника. Съгласно правилата
на чл.42, ал.2 и чл.38б от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за
арест /ЗЕЕЗА обн. ДВ, бр.46/03.06.2005г., изм. и доп./ полицията задържа лицето
за 24 часа, като прокурора извършва проверката за спазване на изискванията на
чл.36 и чл.37 от закона за съответствие на формата на Европейската заповед за
арест и пълнота на задължителните реквизити, между които е самоличността на
издирваното лице. На основание чл.42, ал.4 от ЗЕЕЗА сигналът, получен чрез ШИС
се приравнява на Европейска заповед за арест. Вярно е и твърдението на
ответника, че единствено държавата-членка, подала сигнала, има право да изменя,
добавя, поправя, актуализира или заличава данните, които е въвела в ШИС II, съгласно
правилото на чл.34, §2 от Регламент /ЕО/ №1987/2006 на Европейския парламент и
на Съвета от 20.12.2006г. за създаването, функционирането и използването на
Шенгенската информационна система от второ поколение /ШИС II/, което
правило е повторено в нормата на чл.8 от Наредба №8121з-465 за организацията и
функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република
България /обн. ДВ, бр. 74/05.09.2014г., изм. и доп./, издадена по делегация от чл.123,
ал.2 от ЗМВР. От изложеното е видно, че при задържане на ищеца в изпълнение на
нормите на ЗЕЕЗА и ЗМВР, органът е действал в условията на обвързана
компетентност. Всички тези твърдения обаче са относими към материалната
законосъобразност на заповедта за задържане, а не към исковото производство по
делото. Отмяната на заповедта за задържане като незаконосъобразна е достатъчно
основание за ангажиране на отговорността на ответника, т.к. посочените по-горе
неимуществени вреди са причинени в резултат на незаконната заповед.
Неприложимо
по делото е задължителното тълкуване по т.10 от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на
ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. Освобождаване от отговорност на административния
орган има при изпълнение на разпореждане на орган на следствието или на
прокуратурата. В случая по делото отговорността на ответника касае изпълнение на
разпореждане от орган в рамките на йерархическата структура на МВР. ЗМВР и
ЗОДОВ не съдържат правило, което да изключва отговорността при изпълнение на
задължителни указания на по-горестоящ административен орган.
Отговорността
на държавата-членка за вреда, причинена на лице при използване на Н.ШИС II
и за вреда при неточно въведени фактически данни в сигнала по
чл.48,§1 от Регламент /ЕО/ №1987/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006г. е различна от отговорността за обезвреда по делото. В случая
вредата се търси от незаконна заповед за арест /индивидуален административен
акт по националното право/, а не от неточно въведени данни в ШИС /съгласно
съюзното право/. Предпоставките за двете производства за вреди са различни,
поради което е неприложимо изключващото правило на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.
Липсват
основания за освобождаване от отговорност на ответника в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ. Няма доказателства за изключителна вина на ищеца, респ. допринасяне за
увреждането. Същият с поведението си не е станал причина, респ. не е допринесъл
за издаване на заповедта за арест и последвали я негативни негови преживявания.
Неоснователни
обаче са претендираните вреди, настъпили от спиране на ищеца на ГКПП – Гюешево,
страха му да пътува извън страната и страха от друго възможно задържане при проверка
на личните документи. Тези вреди макар и налични, не се намират в пряка
причинна връзка с незаконната заповед за арест, т.к. са резултат от неточните
данни в сигнала на ШИС, подаден от гръцките власти. Въведеният сигнал има
самостоятелно битие на съществуващо електронно писмено изявление в ШИС.
Неоснователни
са вредите и за периода след влизане в сила на решението по адм.д.№89/2016г. на
КАС, т.е. от 12.06.2018г. до 30.06.2018г., тъй като на 11.06.2018г. спорът
относно незаконосъобразността на заповедта за задържане е окончателно разрешен
в полза на ищеца и липсват доказателства за продължаване на негативните
преживявания във връзка със заповедта.
По
размера на иска:
Неимуществените
вреди ще се присъдят в намален размер при условията на чл.52 от ЗЗД. Претендираната
сума от 7000лв. противоречи на принципа за справедливост. Периодът на
преживените негативни емоции е около 2 години и половина, но с различна
интензивност. Най-силният интензитет на засягане се е проявил в рамките на
задържането от 3 часа по отношение личността на ищеца, след което за период от
4-5 месеца интензитетът е бил силен по отношение външните преживявания на
лицето и контактите му с близки, роднини и колеги. След това до 11.06.2018г. интензитетът
на засягане е бил по-нисък, на която дата окончателното е приключил спора по
адм.д.№89/2016г. на КАС. По отношение на ищеца не са използвани помощни
средства и не е задържан в предварителен арест. Осигурил е нужната
професионална подкрепа от адвокат при водене на делата пред КАС и ВАС. Преживяванията
му не са били от естество да предизвикат намесата на специализирана медицинска
помощ от психолог и/или психиатър. Липсва засягане на доброто име на П. в
обществото, т.к. лицето е със запазен авторитет, въпреки случката. За негативните
преживявания, свързани със силния първоначален стрес при задържането, загубата
на сън, останалите физически неразположения и за притесненията около воденото
дело във връзка с установената тяхна продължителност, имайки предвид горните
съображения съдът намира, че справедливо обезщетение се явява сумата от 1 000лв.
За разликата до претендираните 7 000лв. и за периода след влизане в сила на
решението по адм.д.№89/2016г. на КАС /12.06.2018г. – 30.06.2018г./ искът е
неоснователен поради което съдът ще го отхвърли.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху размера на присъдената сума по иска се дължи
законна лихва, считано от подаване на исковата молба, т.е. от 10.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на деловодни
разноски в размер на 145.71лв., включващи 10лв. ДТ и 135.71лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Възнаграждението е в размер на 950лв., при минимум от 680лв. по чл.8, ал.1, т.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. ДВ, бр.64/2004г., изм. и доп./ и като такова отговаря на
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ да заплати на И.С.П. /с посочени лични данни/ сумата 1 145.71лв. /хиляда сто
четиридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/, включваща:
1/
1 000лв. /хиляда лева/ обезщетение по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за неимуществени вреди
през периода 18.01.2016г. – 11.06.2018г. от незаконосъобразна заповед за
задържане рег. №5/18.01.2016г. на полицейски орган в РУ – Дупница при ОДМВР –
Кюстендил, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 10.08.2018г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 7 000лв. и за периода 12.06.2018г. – 30.06.2018г. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и
2/
145.71лв. /сто четиридесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/ деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване или протестиране от страните пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: