Р Е Ш
Е Н И Е
№93 04.04.2019 год. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен
съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев
административно дело №63 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.71 от Закона за водите/ЗВ/, във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по жалба на „Тунджа - 73“
ЕООД против Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №31160087/29.11.2018
год. издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ (БД
ИБР), в частта в която са поставени
условия с т.т.1.4; 2.1; 2.2; 3.6; 4; 4.1; 4.2; 4.3 и 8.1 от приложението към
него. Допустимостта на жалбата е обоснована с доводи, че визираните
разпоредби са властнически по своя
характер административен акт и вменяват на оспорващото дружество задължения,
които то трябва да изпълнява.
В
жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената
част от акта поради нарушение на материалния закон. Дружеството счита, че
визираните изисквания не кореспондират с
нормативно въведени такива, вкл. в Наредбата за ползване на повърхностни води от
2011 год. /НППВ/, в чл.38 от която били изчерпателно изброени условията, при
които може да бъде издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден
обект. Счита, че дискрецията на органа по чл.38, т.12 от НППВ се свързва с
възможността да включва изисквания, свързани със спецификата на водовземането.
Извежда, че е незаконосъобразно въвеждане на условия, които не са предвидени в
чл.38 от горната наредба, и вменяване задължения в по-голям от предвидените в
ЗВ и свързаните с него наредби, като с оспорените в случая органът е превишил
правомощията си и/или е създал по-голяма тежест и отговорност за титуляра по
разрешителното.
Относно
задължението по т.1.4-при експлоатация
на обекта да се поддържа проводимостта на реката на разстояние до 500 м от
водовземането надолу по течението на реката: твърди, че а) то не
съответства на спецификата на конкретното водовземане от повърхностен воден
обект. Позовава се на това, че в обяснителна записка, част хидротехническа подробно
е обяснена технологията на водовземане – чрез 4 бр помпи водата постъпва в
напрегнати тръби Дтр= 1000мм, L
=490м и стоманен тръбопровод Дтр= 800мм, L= 60м. Точката на
водовземане е десния бряг на р. Тунджа. Спецификата на водовземане сочи, че не се
отразява на топографията на реката, не влияе на проводимостта й. поради това,
това изискване счита не може да бъде квалифицирано като такова по чл.38, т.12
от НППВ, както и не е предвидено като отделно условие в останалите точки. На
следващо място, означено като „б“) твърди, че Директорът на БД няма
компетентност да възлага почистване на речното корито под формата на условия от
разрешителното за водовземане – условието противоречи на глава девета от ЗВ - Защита
от вредното въздействие на водите. Изискване за осигуряване проводимост на
речните корита се изисква при друг вид разрешително – това по чл.46 от ЗВ- за
ползване на воден обект. Изключенията, визирани в чл.58, ал.1, т.4 от ЗВ - поддържане
проводимостта на некоригирани речни легла извън границите на населените места с
цел почистване от храсти, дървесна растителност, битови и строителни отпадъци,
когато не се нарушава естественото състояние на бреговете и дъното на реката и
когато не попада в зони по чл.119а, ал.1, т.5 и 9 – осигуряване на проводимост
на речното легло до 500 м след язовирната стена. В случая твърди, че рибарници
Николаево, собственост на оспорващия са включени в Защитена зона „яз. Жребчево“
съгласно Плана за управление на защитената зона на яз. Жребчево, част от
Националната екологична мрежа Натура 2000. Зоната е определена с решение на МС
№ 122 от 02.03.2007 год. и на основание чл.12 ал.6 вр.с чл.6 ал.1 т.3 и 4 от
Закона за биологичното разнообразие със Заповед №РД-749 от 24.10.2009 год. на
Министъра на околната среда и водите, според която ЗЗ „Язовир Жребчево“ има
обща площ 2 130.042 дка, като планът на
управление е публикуван на електронната страница на министерството на околната
среда и водите, принципал на БД. Планът
за управление на ЗЗ изрично забранява премахването на растителност и наноси от
водните обекти. От самото включване на имота на „Тунджа -73“ЕООД в плана за
управление на ЗЗ „яз. Жребчево“ следвали и множество други ограничения на
правата и възложени задължения на дружеството, т.е. същият следва да търпи и
бездейства в конкретни хипотези и периоди, независимо дали претърпява вреди.
Твърди, че в случая индивидуалния административен акт противоречи на общия,
какъвто е планът за управление, тъй като почистване на р. Тунджа от дружеството
би нарушило разпоредбите на Плана за управление на ЗЗ и разпоредбите на ЗВ.
Дейностите по осигуряване проводимостта на реките в защитените зони са строго
регламентирани и контролирани, подробно описани в гл. девета от ЗВ, като
поддържане проводимостта на реките е една от дейностите, чрез която се
осъществява постоянна защита от вредното въздействие на водите по см на чл.138
ал.4 от ЗВ от единната спасителна система. Изразява се в две форми – изземване
на наносни отлагания от леглата на вътрешни реки след разрешително по чл.47 от
Наредбата и поддържане проводимостта на некоригирани речни легла и с цел
почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци на защитените зони след
получаване на разрешително по чл.48 от Наредбата. В чл.140 е посочен органа,
отговорен за извършване на дейностите по осигуряване проводимостта в зависимост
от територията , на която се намира водния обект –извън или в границите на
урбанизираните територии. От гореописаното следва, че за да осигурява
проводимостта на реката след водовземането оспорващия е нужно да разполага с
разрешение за ползване на воден обект по чл.47 и/или чл.48 от НППВ след
възлагането им по реда на ЗОП от кмета на общината. С включване на визираното
условие в разрешителното в случая органът възложил на оспорващия и задължения
на други административноправни субекти, каквито са им възложени при условията
на специален закон, а не могат да бъдат възлагани като допълнително условие към
разрешителното за водовземане по чл.44 от ЗВ.
Относно
условието по т.2.1. В срок от 6 месеца
от влизане в сила на разрешителното да
се изготви план за собствен мониторинг, в съответствие с чл.70 от Наредбата
за мониторинг на водите /НМВ/ - твърди, че включването му излиза извън
правомощията на органа да възлага това задължение на титуляра на
разрешителното. Последният бил освободен от изискването да разработва план за
собствен мониторинг, като може да бъде
задължен само за предоставяне на информация от собствен мониторинг /чл.38 т.9
от НППВ, всъщност това задължение произтича от чл.28, т.9 от наредбата/. От
разпоредбите на чл.68 и чл69 от НМВ, където изрично са посочени субектите
задължени да провеждат собствен мониторинг, съответно тези, задължени да
разработват план за провеждане на собствен мониторинг прави извод, че „Тунджа
73“ЕООД е лице по смисъла на чл.67, ал.1, т.1 от НМВ и следва БЕЗ да разработва
план за мониторинг да извършва собствен такъв, предвиден в наредба по чл.135,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ – НППВ и в рамките очертани в чл.40 от НППВ, според
която собствения мониторинг включва 1. Наблюдения за количественото състояние
на повърхностни води чрез ежемесечно измерване на общия и ползваните водни
обеми за всяка от посочените в разрешителното цели; като изрично било указано
че при водовземане от реки, мониторинга включва измерване само на ползвания
воден обем и 2.Пробонабиране за оценка на качеството на ползваните води в
случаите, когато за целите на водовземането и ползването има установени
стандарти за качество.
Относно условието по
т.2.2. В срок от шест месеца от влизане в сила на административния акт да бъдат осигурени технически условия за измерване на минимално
допустимия отток в река Тунджа след мястото на водовземане, твърди, че
условието е извън изискванията, включени в чл.38 от НППВ, не е предвидено и в
ЗВ, съответно с поставянето му административния орган е превишил правомощията
си. Функции по измерване, наблюдение, полеви и лабораторни изследвания сочи
възложени съгласно чл.171, ал.2, т.2 на Националния институт по метрология и
хидрология /мониторинг на количеството на валежите, подземните и повърхностните
води, включително наносния отток/. Твърди обективни пречки за изпълнение на
условието по т.2.2.- мястото на измерване на минимално допустимия отток в р. Тунджа
попада в чужд имот, т.е. оспорващия не е собственик и изпълнение на условието е
поставено в зависимост от съгласие на собственика; на следващо място, при
точката на водовземане реката е разделена на два ръкава и няма как да се отнеме
цялото количество воден отток на реката или да се измери количеството воден
отток от двата ръкава. Твърди, че е излишно да се извършва такова измерване
/водния отток след водовземането/, тъй като може да се установи на база
публикуваните данни на НИМХ за водния отток на реките и данните от
измервателното устройство за отнетата вода. Твърди и неяснота на условието –
„осигуряване на технически условия за измерване на минимално допустимия отток“,
тъй като не става ясно какво трябва да се обезпечи, липсват данни за географски
координати на точката, в която да става това измерване.
Относно условието по
т.3.6. В срок от два месеца от влизане в сила на административния акт да се
осигури свързването на два броя помпи с дебит 0.7 куб.м/сек, а останалите два
броя да бъдат резервни. Твърди, че не се
следва промяна начина на свързване към напорния тръбопровод на посочените в
обяснителната записка налични помпи /4 бр/. Твърди, че помпите могат да се
ползват самостоятелно, независимо една от друга. Описва начина на контрол и
ескплоатация. Счита, че е извън правомощието на органа да постави подобно
изискване и не следва от целта да се постигне съответствие с чл.62 от ЗВ.
Обосновава ,че техническата възможност и обезпеченост да се извърши водовземане
в по-голямо количество от разрешеното, не означава, че подобно нарушение ще
бъде извършено. Обосновава, че съществуващата техническа обезпеченост позволява
на дружеството да провежда техническа профилактика и да ремонтира помпеното
оборудване, както и да намали рисковете за производството при резки или
екстремни климатични или производствени промени. Твърди и неяснота – „да служат
като резервни“, да бъдат премахнати или само спрени.
Относно задължението по
т.4, т.4.1-4.3
- за заплащане на такса за водовземане
по чл.194 от ЗВ, задължението за деклариране по чл.194б от ЗВ, представяне на
платежно нареждане за платените такси - твърди, че тези задължения са извън
изискванията по чл.38 от НРРВ, регламентирани са в чл.194 от ЗВ, предвиден е
реда за събирането им, както и отговорност за неспазване. С включването им
към разрешителното се въвежда основание за отнемането му при евентуално
неспазване, каквото не е предвидено в закона/чл.79а ал.1 т.3от ЗВ/. Чрез
заобикаляне на закона се дава възможност на административния орган да отнеме
разрешителното за водовземане и дори да няма издаден акт за установяване на
публично държавно вземане.
Относно условието по т.8.1 – в срок от 6 месеца от
влизане в сила на разрешителното /в период на маловодие/ да бъдат монтирани
обратни клапи /жаба клапи/ на изхода на тръби ф 1000 за изпускане на
използваните води в р.Тунджа при определените координати, относими към изхода
на 3-ти и 4-ти угоителен басейн. Сочи нарушение на чл.38 т.4 и т.12 от НППВ,
условието не съответства на спецификата на конкретното водовземане от ПВО, извън
условията е , които органът може да поставя, създава опасност за обществените
интереси, човешкото здраве и безопасност. Описва техническото решение на
изпускателите понастоящем чрез изграждане на изходите на угоителните басейни,
след изпускателните шахти рибоуловители – един на изходите на 5 и 6 угоителен и
4 отрасен басейн. Вторият поема водите на първия, пристигащи по отводнителен
канал и изходите на 1 и 2 угоителни басейни. Третия е на изходите на 3 и 4
угоителни басейни, последния е на източния изход на 4 угоителен басейн. Описва
техническите им параметри, начина на изработка и предназначение.
Условието
по т.8.1. било технически неиздържано и пречка за осъществяване правата на
дружеството по разрешителното. Този вид клапа била монтирана под водата и
местоположението й не позволявало нейния спешен ремонт в случай на авария.
Такива дейности можело да се извършват само при маловодие, а при пълноводие
изпускането на басейните ставало неуправляемо и дори невъзможно, крие опасности.
Освен това при пълноводие т. нар. обратни клапи може да бъдат блокирани
/затлачени/ от наноси, това до доведе до невъзможност за изпускане на
басейните, което да има за последица и невъзможност на титуляра да реализира
търговските си цели, най-вече с оглед кампанийността на продажбите през
годината –преди 06.12., а при сериозни климатични сътресения може да доведе и
до скъсване на дигите.
Процесуалния
представител на оспорващия адв. Димитрова в съдебно заседание моли да се счита
позоваването в жалбата на чл.38 от НППВ като позоваване на /да се чете/ чл.28
от Наредбата. Твърди, че в проект на наредба със същото наименование, изработен
2008 год. фигурирало задължение за почистване на почистване на речното корито,
но то не е фигурира в приетите НППВ от 2011 и от 2016 год., т.е. не е налице
действаща норма, вменяваща подобно задължение.
Поради
изложеното се иска отмяна на Разрешително за водовземане от повърхностен воден
обект №31160087/29.11.2018 год. в частта на поставените условия по т.т.1.4,
2.1., 2.2., 3.6., 4., .4.1., 4.2., 4.3., 8.1 като незаконосъобразни. Претендира
разноски.
Ответникът
- Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, в писмен отговор
/л.251/ оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Обосновава,
че Разрешително №31160087/29.11.2018 год. е издадено в съответствие с
нормативната уредба, вкл. издадено е в съответната форма, от компетентен орган,
при спазване на чл.44, ал.1 и чл.194, ал.1 и ал.2 от ЗВ и НППВ, приета с ПМС №352
от 14.12.2016 год. Изтъква, че целта на ползване на водата е „водоснабдяване на
аквакултури“, съобразена е с действащата към датата на издаване на
разрешителното тарифа. За законосъобразността на условието по точка 1 от
жалбата се позовава на чл.139 от Закона за водите. Хидротехническото съоръжение
представлява изграденото съоръжение, чрез което ще се осъществява водовземането
по смисъла на чл.139, ал.2 от ЗВ. Относно условието по т.2.1 сочи условието за
изготвяне на план за собствен мониторинг задължително условие към всяко
издадено разрешително по ЗВ и НППВ /2016/, по аргумент от чл.28, ал.1, т.9,
където е предвидено, че извършването на мониторинг е важно условие както за
качеството, така и за количеството на водите. Същото сочи съобразено със ЗВ за
достатъчно количество на повърхностните за устойчиво и балансирано и
справедливо възмездно ползване. В обжалваните условия по т.4 към приложението
на разрешителното сочи посочено, че титуляра е задължен за такси за
използваното водно количество и да представя декларации по чл.194б от ЗВ в
указания срок. Счита, че това възражение е напълно неоснователно, тъй като
според чл.44 и чл.46 от ЗВ е уреден разрешителния режим при упражняване на
дейностите водовземане и ползване на воден обект. Обосновава основанието за
заплащане на таксата с отнемане на воден обем от воден обект, т.е. не е налице
съвпадение на обекта на водовземане с обекта на водоснабдяване, в която
хипотеза би било възможно титулярът да е освободен от задължение за плащане. По
отношение на условието по т.8.1 твърди че при проверки било установено, че при
използване на хидротехническото съоръжение оспорващият вдигал нивото на реката
и по този начин не се осигурява пропускливост на долу по течението, като същата
вода се използва за пълнене на рибарниците. Счита че за да се осигури нормална
пропускливост и не се увреди флората и фауната около реката трябва да се
спазват изисквания от титулярите на разрешителни. По така изложени съображения
се иска отхвърляне на жалбата на „Тунджа-73“ ЕООД като неоснователна.
Съдът
намира, че жалбата, подадена от „Тунджа-73“ЕООД е процесуално допустима. Същата
е насочена срещу Разрешително за водоползване на повърхностен воден обект №31160087/29.11.2018
год. на Директора на БД „ИБР“, в частта на посочени условия /изисквания/, и
което е индивидуален административен акт по чл.52, ал.1, т.4, вр.с чл.44, ал.1 от ЗВ – разрешително за водовземане,
който акт подлежи съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност съгласно чл.71 от ЗВ. Жалбата изхожда от титуляра
на разрешителното, като е насочена срещу т.т.1.4; 2.1; 2.2; 3.6; 4; 4.1; 4.2;
4.3 и 8.1 от приложението към него и с които на „Тунджа-73“ЕООД са вменени
задължения. По аргумент от чл.48, ал.11 от ЗВ водоползвателя, като титуляр на
разрешително е длъжен да изпълнява условията в него. Това обуславя и правния интерес
на дружеството от оспорване на условията, съдържащи се в посочените точки от
приложението към разрешителното за водоползване, каквото му е издадено. Жалбата е подадена на 11.01.2019 год., в
законоустановения в чл.149, ал.1 от АПК вр.с чл.71 от ЗВ срок за оспорване.
Разгледана по същество е частично основателна:
В
полза на оспорващото дружество „Тунджа-73“ЕООД и по подадено от него заявление
вх.№РР-03-8/07.03.2018 год. (л.138 и сл.) е издадено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №31160087
от 29.11.2018 год. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“
– Цветелина Кънева /л.15-л.20/, с което на основание чл.44, ал.1, чл.52, ал.1,
т.4 от Закона за водите /ЗВ/, чл.27, ал.1, ал.2 от Наредбата за ползването на
повърхностните води /приета с ПМС №352 от 14.12.2016 год., обн. ДВ бр.100 от
16.12.2016 год./, въз основа на посоченото заявление, подадено от Т.П.като
представител на „Тунджа-73“ЕООД, въз основа извършена проверка на изискуемата
информация и приложения в заявлението по чл.61, ал.2 от ЗВ, вр. с чл.27 от
НППВ, при положителна преценка на искането по чл.62, ал.1, вр. с ал.6 от ЗВ,
въз основа на която е открита процедура, съответно и изпратено с писмо
изх.№РР-03-8/15.10.2018 год. съобщение за публично обявяване до кмета на Община
Николаево по чл.62а от ЗВ, при липса на постъпили възражения и предложения от
заинтересовани лица в 14 дневен срок от обявяването на 22.10.2018 год. на съобщението за откриване на процедура за
издаване на разрешително по чл.62а от ЗВ, и на основание чл.67, ал.1 от ЗВ, е издадено разрешително за водовземане на
повърхностен воден обект в полза на „Тунджа 73“ЕООД.
Посочени
са цел на водовземането, място на водовземането, разрешено водно количество, лимит
на ползваната вода, разрешен режим на водовземане, място на водоползване, място
и начин на отвеждане на отпадните води, схема и технически параметри на
изградените съоръжения, срок на действие на разрешителното от
29.11.2018-29.11.2024 год., условия, при
които се предоставя правото на водовземане, съгласно приложение, неразделна
част от разрешителното. В посоченото Приложение /л.18 и сл./ в точки от т.1 до
т.8 са вписани условия на водовземането.
Спорните точки от приложението са:
Според
т.1.4 „При експлоатация на обекта да се поддържа проводимостта на реката на
разстояние до 500 м от водовземането надолу по течението на реката“
Според
т.2.1. „В срок от 6 месеца от влизане в
сила на настоящия административен акт да се изготви план за собствен мониторинг, в съответствие с чл.70 от Наредба
№1/11.04.2011г за мониторинг на водите“
Според
т.2.2. „В срок от 6 месеца от влизане в
сила на административния акт да бъдат осигурени технически условия за измерване
на минимално допустимия отток в река Тунджа след мястото на водовземане“.
Според
т.3.6. „В срок от 6 месеца от влизане в
сила на административния акт да се осигури свързването на два броя помпи с
дебит 0.7 м3/сек (съответстващо на обосновката за необходимите водни количества
от съществуващите 4 помпи към напорния тръбопровод. Останалите 2 помпи да
служат като резервни“.
Според
т. 4 „Задължение за заплащане на такса за водовземане“ Титулярът на
разрешителното: 4.1 Заплаща такса за водовземане, определена на база
измервателно устройство, от воден обект за „водоснабдяване за аквакултури“
съгласно размерите и сроковете, определени от Министерски съвет чрез
Постановление за Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване по чл.194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане
на таксата.
4.2.
Ежегодно, към 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното
представя в БДИБР информация съгласно чл.194б от ЗВ за изчисляване на дължимата
такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на
интернет страниците на Басейновата дирекция и на Министерството на околната
среда и водите.
4.3.
Ежегодно, към 31 март на следващата година, внася определената такса по бюджетната
сметка на БДИБР, като в платежния документ посочва титуляр на разрешителното,
номера на разрешителното, периода, за който се внася таксата и че същата е по
Закона за водите.
Според
т.8 „Други условия“
„8.1.
В срок от 6 месеца от влизане в сила на административния акт ( в период на
маловодие) да бъдат монтирани обратни клапи (жаба клапа) на изхода на тръби
ф1000 за изпускане на използвани води в река Тунджа както следва:
-на
изхода на 3 и 4 угоителен басейн с
координати - №42° 37' 24.48'' Е 25° 49' 12.76''
-
на изхода на 4 угоителен басейн с координати - №42° 37'
47.61'' Е 25° 49' 34.74'' „.
Оспорения
частично акт е - разрешително за водовземане чрез изградени съоръжения от
повърхностен воден обект, е издаден в надлежна писмена форма и съдържа задължителните реквизити, изброени в
чл.56, ал.1 от ЗВ, вкл. подробно изложение на фактите и обстоятелствата, които
са взети предвид при издаването му и правните основания за това.
Разрешителното
е издадено от материално и териториално
компетентен орган по чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ – Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“. Случая не попада в останалите хипотези на чл.52, ал.1 – тези по т.1 до
т.3. Съмнението на Директора на БДИБР за
евентуално наличие на хипотеза на водовземане от яз.“Жребчево“, съответно за
компетентност на министъра на околната среда и водите /чл.52 ал.1, т.1, б.“а“/,
е обусловило уведомяване на МОСВ за постъпване на заявлението на „Тунджа
73“ЕООД с писмо изх.№РР-03-8/2018 год. от 04.05.2018 год. /стр.130-131/. В него
е посочено, че мястото на водовземане на инвестиционното намерения попада в
чашата на яз.“Жребчево“, който е в списъка на комплексните и значими язовири
съгласно ЗВ, съответно иска се преценка за необходимостта от насочване на
производството към компетентния орган за издаване на разрешително по чл.52 от
ЗВ. В отговор с писмо изх.№05-08-1727/21.05.2018 год. на Директор дирекция „УВ“
бива уведомен, че доколкото депозираното искане е за използване на води само от
р. Тунджа и приложената хидроложка разработка е съотносима към режима на
реката, като не е разглеждана възможност за водовземане от комплексен и значим
язовир, министърът на околната среда и водите не е компетентен орган по
заявеното искане. Обсъжданото заявление сочи за съществуващо водовземане от р. Тунджа,
в която води постъпват и водите от яз. Копринка, като от направените
воднобалансови проучвания на р. Тунджа до пункт „рибарници“ е видно, че в
реката има свободни водни маси, които да задоволят необходимите водни обеми за
пълнене на басейните. Сочи, че по така представената схема на водовземане не
съществува техническа възможност за водовземане от яз.“Жребчево“, използваните
води от басейните се отвеждат в яз.“Жребчево“ и не е необходимо изпускане на
водни маси от яз.“Копринка“ за задоволяване на заявеното искане. Направен е
извод, че компетентен по чл.52 от ЗВ да се произнесе по искането на „Тунджа 73“ЕООД
е директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /л.128-129/. Този
извод се споделя и от настоящия съдебен състав.
С
оглед на изложеното съдът приема, че частично оспорения акт изхожда от
Директора на БДИБР като материално и териториално компетентен орган.
Спазени
са в случая предвидените в ЗВ условия и ред за издаване на разрешителното.
Производството е по подадено по образец заявление вх.№ РР-03-8/07.03.2018 год.,
като в отговор на писмо изх.№РР-03-8/2018 (2) от 25.06.2018 год., с което от
заявителя за изискани документи /л.123/ дружеството е представило допълнителна
информация и документация със заявление вх.№РР-03-8(3) от 27.08.2018 год. /стр.43-126/.
Следователно заявлението е придружено с необходимите и относими към случая данни
и приложения по чл.60 от ЗВ и чл.27 от НППВ.
Органът е извършил проверка по чл.61, съответно и преценка по чл.62,
ал.1 и 6 от ЗВ, видно от изх.№ РР-03-8/2018 от 15.10.2018 год. на Директора на
БДИБР /стр.38-42/. Изводите му са, че документацията придружаваща заявлението и
постъпила допълнително, отговаря на изискванията за откриване на процедура за
издаване на разрешително за водовземане чрез изградени съоръжения от повърхностен
воден обект с цел водоснабдяване за аквакултури. В посочената преценка изх.№РР-03-8/2018
от 15.10.2018 год. са посочени и условията, при които би могло да се предостави
правото за използване на водите, вкл. че
предвидените дейности за водовземане с цел „водоснабдяване за аквакултури“ ще
бъдат разрешени при спазване на следните специфични условия, съдържащи се в
означения с точки, като в изброените са и изисквания, които сега се оспорват, а именно: в шестата поредна точка е със
съдържание съответно на спорната т.3.6 - в срок от 6 месеца от влизане в сила на административния акт да се осигури
свързването на два броя помпи с дебит 0.7 м3/сек. съответстващо на обосновката
за необходимите водни количества от съществуващите 4 помпи към напорния тръбопровод.
Останалите 2 помпи да служат като резервни; Следват изисквания към Титуляра на разрешителното, които в първите
три точки са съответни на спорните т.4., т.4.1-т.4.3., а именно за заплащане такса за водовземане
/т.4.1./; за ежегодно представяне в
БДИБР информация съгласно чл.194б от ЗВ /т.4.2./ и за ежегодно, внасяне на определената такса по
бюджетната сметка на БДИБР /т.4.3./; четвърта поредна точка съдържа изискването
по сега оспорената т. 2.1. за изготвяне
план за собствен мониторинг,
Шестото
изискване към титуляра е съответно на спорната т.2.2. „В срок от 6 месеца от
влизане в сила на административния акт
да бъдат осигурени технически условия за измерване на минимално допустимия
отток в река Тунджа след мястото на водовземане“, седмото е съответно на
спорното в т.1.4 изискване при експлоатация на обекта да се поддържа
проводимостта на реката на разстояние до 500м от водовземането надолу по
течението на реката и осмото е съответно на поставеното в т.8.1 от приложението
към акта –за монтиране обратни клапи (жаба клапа) на изхода на посочени тръби.
Директорът
на БДИБР сочи, че е направена преценка по чл.62 ал.1, съобразена с посочените в
т.1 до т.8 на чл.62 ал.1 от ЗВ отправни точки. Дава положителна преценка по
отношение на ПУРБ на Източнобеломорски район, утвърден с Решение
№1106/29.12.2016 год. на Министъра на околната среда и водите. Въз основа на
тази преценка е била открита процедура по издаване на разрешително за
водовземане чрез изградени съоръжения от повърхностен воден обект – р. Тунджа и
с цел водоснабдяване за аквакултури в землището на гр. Николаево, съгласно
чл.60, ал1 от ЗВ.
С
писмо изх.№РР-03-8/15.10.2018 год. на директора на БДИБР – на стр-33, е
изпратено до кмета на Община Николаево съобщение по чл.62а ал.1 и ал.2 от ЗВ за
публично обявяване за откритата процедура – стр.34-37. Съответно и в изпълнение
на чл.62а, ал.3 от ЗВ това съобщение е публикувано на 16.10.2018 год. (стр-32),
както и на 22.10.2018 год. е поставено на таблото за информация в сградата на
община Николаево (стр.31). Няма данни в
14 дневен срок от обявяването да са постъпили възражения или предложения от
заинтересувани лица.
В случая няма данни за съобщаване на заявителя
„Тунджа 73“ ЕООД на условията, при които органът възнамерява да му разреши
водоползване. Според съда това не обективира процесуално нарушение. В
разпоредбата на чл.62а е предвидено изискване за изпращане на съобщението по
чл.62а ал.1 и на заявителя само в
случаите по чл.46 ал.1 т.5, т.7 и т.8 , който в срока по чл.64 да декларира
възможността си да изпълни предвидените условия. Разпоредбата на чл.46 ал.1 от
ЗВ касае издаване на разрешително за ползване на воден обект като хипотезата на
т.5 е за реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни обекти,
реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни обекти, тази по т.7 –за
отвеждане на замърсители в подземни води в случаи по чл.118а, ал.2, а по т.8 – за
инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти,
които са неотносими към случая.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че при издаване на оспорения акт са спазени
административнопроизводствените правила, относими към издаването на
разрешителното за водовземане.
Спорът
е по приложението на материалния закон, вкл. от гл.т. съответствието със закона
на условията, поставени в т.т.1.4; 2.1; 2.2; 3.6; 4; 4.1; 4.2; 4.3 и 8.1 от
приложението към разрешителното /чл.56 ал.1 т.15 ЗВ/ и с които на титуляра на
разрешителното в лицето на оспорващото дружество, са вменени задължения.
Според
чл.56, ал.1, т.15 от ЗВ разрешителното за водовземане по чл.44 /какъвто е
случая/, следва да съдържа и условия,
при които се предоставя правото за използването на водите. Според чл.28, ал.1
от НППВ /приетата с ПМС №352/2016 год. и обн. в ДВ бр.100/2016 год., тези
условия се оформят като приложение, което е неразделна част от разрешителното и включват изисквания към титуляра. А наред с изискванията,
според ал.2 на чл.28 от същата наредба - и условия за контрол, вкл. условие за
изменение, прекратяване и отнемане на разрешителното.
От
анализа на нормативната уредба следва, че административният орган, издател на
разрешителното може да формулира и посочи в него условията - в смисъл на
изисквания към титуляра, при които предоставя право на водовземане от
повърхностен воден обект, както е в случая. По нормативен път – в чл.28 от НППВ
са регламентирани изрично условия, които могат да бъдат преценявани като
необходими. Това изброяване не е изчерпателно видно от т.12 на нормата, като
органът може да постави и други изисквания към титуляра, които обаче следва да
са съобразени със спецификата на водовземането. Изложеното очертава и обхвата
на необходимата съдебна проверка в случая, а именно дали са от нормативно
предвидените като допустими за включване в разрешителното или съобразени със
спецификата на водовземането, поставените с оспорените в случая точки от
Разрешителното за водовземане, каквото е издадено на „Тунджа 63“ЕООД.
Относно
спорното задължение, предвидено в т.1.4 от Приложението към Разрешителното при експлоатация на обекта да се поддържа
проводимостта на реката на разстояние до 500 м. от водовземането надолу по
течението на реката:
Това
изискване не е сред нормативно предвидените такива спрямо титуляри на разрешително за водовземане. То не е сред
посочените в чл.56 ал.1 и 2 от ЗВ, нито в чл.28 от НППВ. Според ответника,
поставянето му произтича от чл.139, ал.2 от ЗВ, според която лицата по ал.1,
където са визирани задължения на собствениците включително на хидротехнически
съоръжения, да осигуряват поддръжката и проводимостта
на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и
защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на
разстояние до 500 м от язовирните стени. Визираното от законодателя изискване е
насочено към осигуряване проводимост на речното легло, която проводимост да
съответства на параметрите на преливното съоръжение и на посочено разстояние от
язовирна стена, с чието местоположение се свързва и мястото на преливното
съоръжение. Нормативното изискване по чл.139, ал.2 от ЗВ следователно е насочено
към осигуряване на това, изброените като обект на поддръжката и проводимостта
/вкл. речното легло/ да могат да поемат водата от преливните съоръжения. В
случая спорното задължение по т.1.4 за поддържане на проводимост - по начина си
на формулиране – с обект реката и на разстояние от точката на водовземане, а не
с местоположението на преливно съоръжение, явно се отклонява от съдържанието и
целта на нормативно предвиденото в чл.139, ал.2 от ЗВ изискване. Законодателят
е предвидил, за разстояние 500 м. от язовирната стена, докато в оспореното
разрешително, началната точка е водовземането. То не е обосновано в случая със
спецификата на водовземане, което се разрешава. Следователно визираното
изискване е незаконосъобразно поставено.
Съдът
споделя и изложеното в жалбата, че така оспореният акт противоречи на общия
административен акт какъвто представлява плана за управление на защитена зона
яз.“Жребчево“, като в териториалният му обхват се включват и рибарниците в
Николаево с код BG3TU700L043. Безспорно
в случая става въпрос за процесните рибарници, видно от подаденото заявление за
издаването на разрешението /лист 139 от делото/. В плана за управление, са
предвидени забрани, режими, препоръки, въведени с ПУ и съгласно зонирането на
ЗЗ „Язовир Жребчево“ за територия на зона
за размножаване /в която зона
влизат и рибарниците/ се забранява: Провеждането на рибностопански, земеделски
и животновъдни мероприятия/дейности, водещи до унищожаване на местообитания или
безпокойство при размножаващите се птици в периода 15 март – 15 юли. Това
включва косене, изкореняване на тръстика и папур, унищожаване на друга водна
растителност, косене на ливади и пасища, унищожаване
на дървесна растителност при поддържане на дигите в рибарници Николаево в
периода 15 март – 15 юли, унищожаване на дървесна растителност, растяща извън
периферните диги на рибарници Николаево.
В
този смисъл поддържането и почистването на речното корито, извън периферните
диги на рибарниците е абсолютно забранено, а на самите диги за посочения в плана
за управление период. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено и
ответника по делото, като е вписвал условията към издаденото разрешително,
доколкото плана за управление е задължителен и за него при упражняването на
възложените му функции. Като не е сторил това, Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ е въвел условие, което противоречи на действащ и
приложим общ административен акт, приет много преди издаването на оспореното
разрешително.
По
отношение изискването по т.2.1. „В срок от 6
месеца от влизане в сила на настоящия
административен акт да се изготви план за собствен мониторинг, в съответствие с
чл.70 от Наредба №1/11.04.2011 год. за мониторинг на водите“.
Титулярът
на разрешително за водовземане дължи
провеждане на собствен мониторинг, тъй като е сред задължените субекти по
аргумент от чл.56, ал.1, т.14, чл.174, ал.1, т.1 от ЗВ, чл.67, ал.1, т.1 от
Наредба №1/11.04.2011 год. за мониторинг на водите. Според чл.28, ал.1, т.9 от
НППВ, с разрешителното може да се изисква предоставяне на информация от
собствен мониторинг. Според чл.30 от НППВ,
собственият мониторинг включва: наблюдения за количественото състояние на
повърхностните води чрез ежемесечно измерване на общия и ползваните водни обеми
за всяка от посочените в разрешителното цели; при водовземане от реки
мониторингът включва измерване само на ползвания воден обем; пробонабиране за
оценка на показателите на ползваните води, когато за целите на водовземането и
ползването има установени изисквания за показателите.
В хода на производството е било препоръчано от
експерт инж. К. Белански, съгласно условие за собствен мониторинг - „да се
подбере пункт – 100 м. след последната точка на заустване в р. Тунджа, в който
да се осигури контрол на водите за качество на води по следните параметри: pH;
Суспендирани вещества; БПК5; NH3; NH4;
Общ фосфор /изразено като фосфати (PO4); нитрати; остатъчен
хлор; феноли; общ цинк, разтворена мед и разтворен кислород“- стр.136. Това
изискване обаче не е намерило израз в разрешителното, а е указано в т.2.1. на
титуляра да изготви план за собствен мониторинг в посочен срок.
В случая се спори не за задължението за
извършване на собствен мониторинг, а за необходимостта от изготвяне на план за
такъв.
Изискване
за разработване план за провеждането
на собствен мониторинг е вменено по нормативен път изрично на субектите по
чл.67, ал.1, т.3, 5 и 6 и тези по ал.2 в чл.69, ал.1 от Наредба №1/11.04.2011 год.
за мониторинг на водите: лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг с издадено решение по
оценка за въздействие върху околната среда/чл.67 ал.1 т.3/; лицата, задължени да
провеждат собствен мониторинг по смисъла на наредбата по чл.135, ал.1, т.5 от ЗВ /чл.67, ал.1, т.5/; лицата, задължени да провеждат
собствен мониторинг във връзка с отстраняване на минали екологични щети /чл.67, ал.1, т.6/,
както и тези по ал.2 на чл.67 - извън посочените в ал.1, когато това се изисква
по силата на издаден нормативен или административен акт. Титулярът на разрешителното
за водовземане не попада в кръга на лицата, посочени в чл.67, ал.1, т.3, 5 и 6,
нито в ал.2, тъй като е субект от посочените в чл.67, ал.1, т.1 от наредбата. По нормативен път не се следва изрично
задължение за титуляр на разрешително за водовземане да изработва план за собствен мониторинг. Спрямо
тази категория субекти според чл.71, ал.2 от Наредба №1/11.04.2011 год.
издателят на разрешителното може изрично да посочи при одобряване на условията
в разрешителното информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг са
длъжни да предоставят, както и формата, редът, начинът, мястото и срокът за
нейното представяне, каквито параметри иначе би следвало да се съдържат в плана
за собствен мониторинг /чл.70 от Наредба№1/11.04.2011/.
Титулярът
на разрешително за водовземане няма нормативно задължение за изработване на
план за собствен мониторинг, но има задължение за провеждането на собствен
мониторинг. Действително в чл.56, ал.1, т.14 от ЗВ, е предвидено в издаденото
разрешително органът може да конкретизира на титуляра на разрешителното изискванията
спрямо мониторинговата дейност, вкл. от гледна точка на местата за мониторинг и
програмата за мониторинг. Издателят на разрешителното за водовземане е компетентен да дава
указания за параметрите на провеждания собствен мониторинг от титуляра на
разрешителното. Това обаче не следва да се разглежда изолирано от останалите
подзаконови разпоредби, приети в изпълнение на Закона за водите. Доколкото в
Наредбата за мониторинга на водите /издадена от Министъра на околната среда и
водите/ не е предвидено изготвянето на такъв план за собствен мониторинг /а не провеждането на такъв/, то не
може такова изискване да се предвиди в издаденото разрешение за водовземане от
страна на Директора на Басейнова дирекция. Въвеждайки такова задължение за
титуляра на разрешителното за водовземане де факто е допълнил кръга на
задължените лица по наредбата, за които е предвидено изработването на план за
мониторинг.
Поради
изложеното, визираното изискване по т.2.1. от приложението към разрешителното,
издадено в полза на „Тунджа 73“ЕООД, като противоречащо на подзаконов
нормативен акт /Наредба №1 за мониторинга на водите/, се явява
незаконосъобразно.
Относно изискването по т.2.2. „В срок от 6 месеца
от влизане в сила на административния
акт да бъдат осигурени технически условия за измерване на минимално допустимия
отток в река Тунджа след мястото на водовземане“.
В
разрешителното е посочен минимално допустимия отток в реката съответно на чл.56,
ал.2, т.2 от ЗВ, следователно и за проверка спазването на изискването се следва
измерване. Поставеното на титуляра изискване да осигури технически условия за
подобно измерване обаче не е ясно и конкретно. Не се разбира какви конкретни
действия се очакват от титуляра, дали да монтира измервателен уред, дали да не
пречи на такива, които ще бъдат предприети от други лица и т.н. Налице е
неяснота, която няма как да бъде отстранена. Нямаме конкретизация на
поставеното условие, което създава предпоставка за своеволия на
административният орган при преценката на факта, дали са изпълнени условията на
разрешителното, което от своя страна е основание за отнемането на издаденото
разрешително. В този смисъл, не е ясно какви действия следва да предприеме
жалбоподателят за да изпълни това условие, с които действия да си изпълни
задължението си. Не е ясно кое е нормативното основание за вписването на това
условие, като в хода на съдебното производство, ответника не изложи аргументи в
тази насока. Такива нормативни основания не се откриха и от съда, при преглед на
приложимите нормативни актове. С оглед на изложеното, съдът намира, че така
поставеното изискване е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно изискването по
т.3.6.
„В срок от 6 месеца от влизане в сила на
административния акт да се осигури свързването на два броя помпи с дебит 0.7
м3/сек (съответстващо на обосновката за необходимите водни количества) от
съществуващите 4 помпи към напорния тръбопровод. Останалите 2 помпи да служат
като резервни“.
Според
жалбоподателя не е необходима преработка на техническата документация, изискването
било извън преценката на органа, обвързана със съответствие по чл.62 от ЗВ.
Техническата възможност и обезпеченост на водовземане над разрешеното
максимално количество не означава, че титуляра ще извършва нарушения. Твърди,
че техническата обезпеченост позволява на дружеството да провежда профилактика
и ремонтира помпеното оборудване, както и да
намали рисковете за производството при екстремни или резки климатични и/или
производствени промени. Твърди и неяснота-дали се иска премахване или спиране
на помпите. Ответникът не изразява доводи, обосноваващи поставеното изискване
по т.3.6.
Съдът
намира, че са незаконосъобразни съдържащите се в т.3.6 от приложението към
разрешителното изисквания. Така както са поставени изискванията са в две насоки
- за начин на свързване на 2 от 4-те
помпи към напорния тръбопровод и за предназначаване на другите две помпи като
резервни. Това изискване противоречи на посочването в разрешителното и на 4 бр.
помпи като част от съоръженията и предназначаването им за работа, а именно в
раздел „схема и технически параметри на
изградените съоръжения“ е посочено „помпена
станция на десния бряг на река Тунджа, с монтирани 4 броя помпи с общ дебит
1500л/сек, със смукателни шахти в реката за всяка помпа“, наред с други
съоръжения).
Съответно
на чл.27 ал.2 б.“б“ от НППВ и дадените указания, заявителят е приложил към документите за издаване на разрешително и
доклад, описващ параметрите и техническото състояние на съоръженията, екзекутивна
документация /вх.№бб-03-8 (3) от
27.08.2018 год., приложение по т.12 „Тунджа -73“ЕООД, доклад с параметрите и
техническото състояние на водовземните съоръжения /л.47, л.109 и сл/, вкл. параметри,
техническо състояние на 4 бр. помпи към
помпената станция - в машинната зала сочи
монтирани 4 бр. помпи тип 400 Д 190а с посочени характеристики: Дебит – Q= 375-462
л/сек; Напор Н= 9.28-7.25 м.в.ст.; Обороти-n =
720 об./мин; Д.р.к. =410мм /л.52, л.111/. Органът не е дал в хода на
производството указания на заявителя да промени технологията на работа на
помпената станция, не обосновава необходимостта на поставените с нужди,
свързани със спецификата на водовземане.
Визираното
изискване не е обвързано с изчисление дали ще се достигат заявените помесечно
количества вода, нито е обвързано с обеми, които биха били получени при работа
на 2 те помпи, нито е съобразявано дали с указания начин на работата ще се достигат заявените и одобрени
на годишна база количества (до 15300 000 куб. м. годишно).
На
оспорващия с разрешителното е посочено разрешено водно количество – Q
разрешено – 0.696 куб м./сек прибл.0.7 куб.м/сек съгласно представена обосновка
на водните количества при осигуряване на минимално допустимия отток в р. Тунджа.
Тази цифрова стойност съответства на заявеното, но изчисленията на заявителя са
били направени при работа на помпената станция
на пълен капацитет /т.е. с 4те помпи/. Ако
от съдържанието на т.3.6. може да се предположи, че органът е целял да постигне
съответствие между сумарния дебит на двете помпи 0.7 м3/сек, с най-големия от
помесечно посочените дебити - Q=0.696/сек за месец
февруари /стр.54, л.234/, то цифрова стойност на дебита, заявителя е
изчислил при пълен капацитет на работа на помпената станция. Обосновката
на необходимите водни количества при дебит до 1.4 куб.м сек за годишен обем
15 300 000 куб м. са представени като приложение №8.2.към заявлението
на „Тунджа 73“ЕООД, стр.233 и 234. За м. февруари – месеца с най-големи
обеми, количествата са 59649 куб.м/ден,
посочен е дебит - 0.690 куб.м/сек. /стр.234/.
В приложение №5 към допълнително представените
информация и данни, е пояснено, че заявения дебит Q=1.4 куб.м /сек е
максималния ефективен общ дебит на 4-те броя монтирани помпи. На този дебит
работи помпената станция, когато се пълнят басейните и най вече „Угоителните
басейни“ с общ обем: 3 690 000 куб. м. След това са представени
изчисления от гл. т. времето за пълнене, определено по формула Tпълнене
= Vобщ / Qм/сек с посочени цифрови величини. Необходимото водно
количество в Приложение №8.2 от представената в БД част „Хидроложка“ се
сочи определено на Q =
0.690л/сек по следния начин: за м. февруари необходимото водно количество е
определено на 1 700 000 куб.м., това количество за едно денонощие е
равно на 59649 куб. м. Изразено като дебит се получава Q
= 0.690л
/сек по представена формула.
В
приложението „необходими водни количества, време за пълнене на басейните“ – стр.
60, данните за м. февруари и които са най-големи в годишен план, са 60177 куб. м./ден
при дебит 0.696л/сек. Изчисленията според времето за пълнене на басейните е при
дебит на работа на 4те помпи -1.4 куб. м. на ден. По делото не се доказва дали необходимите
количества на годишна база /15300000 куб. м. годишно/, които и съответстват на
разрешения годишен лимит, биха били
достигнати с указания в т.3.6 начин на работа на съоръжението.
За
да издаде процесното разрешително, административният орган е извършил подробен
преглед на представената документация и ако счита, че работата на четирите
помпи едновременно ще доведе до негативни последици за оттока на реката, е
следвало да укаже на заявителя /жалбоподател в настоящето производство/ да
преработи проектната си документация и едва след това да издаде разрешителното,
а не след неговото издаване да въвежда нови изисквания към монтираните помпи. В
контекста на последното, ответникът издавайки разрешителното се е съгласил с
подадената проектната документация и работата на четирите помпи, а в условието
на разрешителното за преработка на монтираните помпи, де факто изразява
несъгласие с начина им на монтаж съгласно подадената документация.
Поради
изложеното, изискванията по т.3.6., с които органът е поставил на титуляра за начин свързване и предназначаване на
помпите, като необосновани с разрешеното водовземане се явяват
незаконосъобразни.
Относно изискванията по
т.4, т.4.1. и т.4.2. от приложението:
Според
т. 4 „Задължение за заплащане на такса за водовземане“ Титулярът на
разрешителното: 4.1 Заплаща такса за водовземане, определена на база
измервателно устройство, от воден обект за „водоснабдяване за аквакултури“
съгласно размерите и сроковете, определени от Министерски съвет чрез
Постановление за Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване по чл.194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане
на таксата.
Таксата
за водовземане от повърхностни води се дължи за правото на използване на
водите, предвид чл.194, ал.1, т.1, б“а“ от
ЗВ. Съгласно т.7 ДР ЗВ - "водовземането"
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обект. Според чл.194, ал.2 таксата по ал.1, т.1,
букви "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода
и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Съгласно чл.194а, ал.1 от ЗВ, отнетият при
водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните
изисквания измервателни устройства.
Приложима
относно определянето на таксата правилно е посочена Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
съгласно чл.3 ал.1 от която таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води
се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване
на водите и
съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл.117а ЗВ.
Следователно
разпоредбата на т.4.1 формулира задължение, съответно на закона. Задължението за заплащане на такса
за водовземане може да бъде елемент от разрешителното по аргумент от чл.56,
ал.1, т.13 от ЗВ, следователно т.4.1 е
законосъобразна.
Изискването
по т.4.2 гласи: Ежегодно, към 31 януари на следващата година титулярът на
разрешителното представя в БДИБР информация съгласно чл.194б от ЗВ за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и обявен на интернет страниците на Басейновата дирекция и на
Министерството на околната среда и водите. Тази формулировка съответства на
разпоредбата на чл.194б, ал.1 в редакция ДВ бр.61/2010 год., преди измененията
обн. в ДВ бр.98/2018 год. Към 29.11.2018 год. - датата на издаване на
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №31160087/29.11.2018 год.
е в сила редакция на чл.194б, ал.1 /ДВ бр.98/2018 год. в сила от 27.11.2018 год.,
според която „Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции
и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите“.
Следователно титулярите на разрешителни, вкл. за
водоползване следва да определят и декларират дължимата такса, а не да
декларират информация по чл.194б от ЗВ. След като титулярите на разрешителни
вече не декларират информацията, визираната т.4.2, където е визирано това
изискване, следователно изискването по т.4.2. се явява незаконосъобразно.
Изискването
по т.4.3. гласи: Ежегодно, към 31 март на следващата година, внася определената
такса по бюджетната сметка на БДИБР, като в платежния документ посочва титуляр
на разрешителното, номера на разрешителното, периода, за който се внася таксата
и че същата е по Закона за водите. Според чл.194б ал.2 от ЗВ в редакция ДВ бр.
98 от 2018 год., в сила от 27.11.2018 год., задължението по декларацията, по
която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. Макар и същата да е по-благоприятна
за титуляра на разрешителното, същата противоречи на закона. Следователно
разпоредбата на т.4.3., като указваща друг срок на внасяне на задължението и
указания, различни от законовия текст, се явява незаконосъобразна и следва да
се отмени.
Относно оспорваната т.8 „Други условия“
„8.1.
В срок от 6 месеца от влизане в сила на административния акт ( в период на
маловодие) да бъдат монтирани обратни клапи (жаба клапа) на изхода на тръби
ф1000 за изпускане на използвани води в река Тунджа както следва:
-на
изхода на 3 и 4 угоителен басейн с
координати - №42° 37' 24.48'' Е 25° 49' 12.76''
-
на изхода на 4 угоителен басейн с координати - №42° 37'
47.61'' Е 25° 49' 34.74'' „.
Оспорващият
твърди че с поставянето му се нарушава чл.28, т.4 от НППВ /от гл. т.
допустимите изисквания, които могат да се съдържат в разрешителното/, вкл. по
4. недопускане нарушаване на обществени интереси и на придобити права,
упражнявани по отношение на водните обекти и водностопанските системи и
съоръжения/, тъй като то не съответства на спецификата на конкретното
водовземане, създава опасност за обществени интереси, човешкото здраве и
безопасност, както и че е извън условията, които органът може да поставя.
Условието по т.8.1. било технически неиздържано и пречка за осъществяване
правата на дружеството по издаденото му разрешително. Този вид клапа била
монтирана под водата и местоположението й не позволявало нейния спешен ремонт в
случай на авария. Такива дейности можело да се извършват само при маловодие, а
при пълноводие изпускането на басейните ставало неуправляемо и дори невъзможно,
крие опасности. Освен това при пълноводие т.нар. обратни клапи може да бъдат
блокирани /затлачени/ от наноси, това до доведе до невъзможност за изпускане на
басейните, което да има за последица и невъзможност на титуляра да реализира
търговските си цели, най-вече с оглед кампанийността на продажбите през
годината – преди 06.12., а при сериозни климатични сътресения може да доведе и
до скъсване на дигите.
Ответникът
твърди, че поставеното в т.8.1.условие е обусловено от установеното при
проверки – че при използване на хидротехническото съоръжение оспорващият вдигал
нивото на реката и по този начин не се осигурява пропускливост надолу по
течението, като същата вода се използва за пълнене на рибарниците. Счита че за
да се осигури нормална пропускливост и не се увреди флората и фауната около
реката трябва да се спазват изисквания от титулярите на разрешителни. По така
изложени съображения се иска отхвърляне на жалбата на „Тунджа 73“ ЕООД като
неоснователна.
Поставеното
изискване е от технически характер, като не е предвидено в закона, поставянето
му не е обосновано при издаване на акта, нито се доказва, че ще постигне
посочените от ответника цели. Административният орган не е указал в хода на
производството необходимост от поставяне на визираните клапи, същевременно не
сочи доказателства, че това изискване произтича от спецификата на водовземане, нито
от други нужди. Не се доказва необходимост от защита на обществен интерес чрез
търсената пропускливост, нито осигуряването му посредством визираните клапи и
начина на функционирането им.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да
преповтори изложените вече мотиви и относно оспорената т.3.6. от условието. За
да издаде процесното разрешително, административният орган е извършил подробен
преглед на представената документация и ако счита, че е било необходимо
монтирането на обратни клапи, е следвало да укаже на заявителя /жалбоподател в
настоящето производство/ да преработи проектната си документация и едва след
това да издаде разрешителното, а не след неговото издаване да въвежда нови
изисквания за монтирани на обратни клапи на изхода на тръбите. В контекста на
последното, ответникът издавайки разрешителното се е съгласил с подадената
проектната документация, а в условието на разрешителното изразяващо се в
монтирането на обратни клапи, де факто изразява несъгласие с подадената
документация.
Поради
изложеното, съдът намира, че изискването по т.8.1.е незаконосъобразно.
В
обобщение съдът намира, че следва да отбележи, че оспорените условия на
разрешителното /с изключение на т.4.1/, не отговарят на законовите изисквания и
не могат да бъдат подведени под нито една от хипотезите на чл.28 от НППВ. Същите
не могат да бъдат изведени и от разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗВ, която указва
съдържанието на издаваните разрешителни. Не звучи логично и даването на срокове
за изпълнение на условията – така например, ако за издаването на разрешението е
необходимо съставянето на план за мониторинг /т.2.1/, то такъв следва да е
наличен към момента на издаване на разрешителното, а не да се дава шестмесечен
срок за изготвянето му. Аналогични съображения могат да се изложат и по отношение
на оспорените т.2.2, т.3.6 и т.8.1.
С
оглед на изложеното, жалбата на „Тунджа 73“ ЕООД е основателна за оспорените
т.1.4., т.2.1., т.2.2, т.3.6, т.4.2, т.4.3 и т.8.1. от приложението към
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №31160087 от 29.11.2018
год. издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.
С
оглед този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на
жалбоподателя се следва присъждане на заплатените такси, разноски по
производството и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
жалбата, а именно в размер на половината от направените такива и подлежащи на
компенсация. Подлежащи на компенсация по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК са разноските за държавна такса в размер на 50.00 лв. и тези за
адвокатски хонорар в размер на 1200.00 лв., или ответника отговаря и следва да
бъде осъден да заплати на оспорващия половината от тези суми или разноски в размер 650.00 лв., поради
частичната основателност на жалбата, включващо заплатената държавна такса в
размер на 50.00 лв. и половината от договореното и платено адвокатско
възнаграждение. Транспортните разходи на жалбоподателя не са разноски по
производството, които да подлежат на компенсация от ответника по жалбата.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на „Тунджа 73“ЕООД,
представлявано от управителя Т.П.Разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект №31160087/29.11.2018 год. издадено от Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“, в частта на поставени условия с т.1.4, т.2.1, т.2.2; т.3.6;
т.4.2; т.4.3 и т.8.1 от приложението към него, като незаконосъобразни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тунджа 73“ЕООД,
представлявано от управителя Т.П.против Разрешително за
водовземане от повърхностен воден обект №31160087/29.11.2018 год. издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), в частта по
т.4. и т.4.1 от Приложението към него, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ гр. Пловдив да заплати на „Тунджа - 73“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Т.П.сумата 650.00 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: