№ 279
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201573 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на В. ИВ. Р. против НП №23-
0000095/15.02.2021 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна
администрация” с което на В. ИВ. Р. е наложено административно
наказание: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, изпраща
становище.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 13.11.2020г. в около
11ч. по път ІІ-29 гр.Добрич-Варна след разклона за село Изворско, управлява
товарен автомобил марка "ЗИЛ 131" с рег.№ В 0653НТ собственост на И.
1
Димитров и отдаден под наем на ЕТ“Ми-В.Р.“. При проверката е установено,
че водачът извършва обществен превоз на товари /превозва в конкретния
случай дървесина/ на територията на България, без да притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари на територията на Република
България.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят Т. чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на
2
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че неправилно АНО е приложил материалния закон, след
като е констатирал нарушението по чл.6 ал.1 от ЗАП и на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАП е наложил наказание. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от
ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България и издава удостоверение по образец,
определен с наредбата по чл.7 ал.3 за всяко превозно средство.
Няма спор между страните, че при извършената проверка от
контролните органи жалбоподателят е осъществявал превоз на товари –
дърва, с нает автомобил, за който няма издадено заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията
на РБългария.
Спорът в случая се свежда до това дали извършеният превоз
представлява "обществен превоз на товари" по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАвтП и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, респ. следва ли
за процесния автомобил да е налице лиценз, съответно удостоверение
за обществен превоз на товари.
Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП ясно регламентира, че
обществен е всеки превоз извършен с моторно превозно средство срещу
заплащане. Според легалната дефиниция на понятието "превоз на товари" ,
дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, това е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки
срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Анализът на
посочените разпоредби сочи, че съществен белег на обществения превоз е
извършването му срещу заплащане - т. е. същият има възмезден характер.
Видно от вписаното в акта и в НП, е прието, че на процесната дата
жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на товари (дърва) срещу
заплащане. Тази констатация не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Във връзка с приетото, че превозът се осъществява срещу
заплащане АНО се позовава 1 бр. превозен билет от 13.11.2020г. От тези
документи не се установява възмездността на конкретния превоз. С
издадените превозни билети предвид разпоредбата на чл. 211 и следващите от
Закона за горите се доказва единствено видът и произходът на превозваните
3
дърва, а с фактурите – заплащането на дървата, но не и възмездния характер
на превозването им.
В административнонаказателното производство тежестта за доказване
на вмененото противоправно деяние е на
административнонаказващия орган. След като в случая не е установено, че
превозът на чужд товар е извършен срещу заплащане (или уговорка за
такова), следва да се приеме, че не е доказана възмездността на
предоставената услуга, респ. обществения характер на превоза. При
недоказаност, че конкретния превоз на товари е обществен такъв, то на водача
на МПС не може да се вмени задължението по посочената за нарушена норма
на чл.6 ал.1 от ЗАвтП, а именно да притежава изискуемите документи -
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на товари на територията на РБългария. В тази връзка изводът на
първоинстанционния съд, че в случая е налице обществен превоз на товари и
административнонаказателната отговорност на настоящия касатор е
законосъобразно ангажирана, е несъответен на събраните по делото
доказателства и противоречи на материалния закон.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е на
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Представен е списък с разноски и доказателства за
изплатено възнаграждение в размер на 300лв. Ето защо съдът намира, че
следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като именно това е страната
участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените от него
разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0000095/15.02.2021 год. на Директора на РД ”АА”
4
към ИА „Автомобилна администрация” с което на В. ИВ. Р. е наложено
административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева, на основание
чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Областен отдел "АА" в ГД“АИ“ гр.Варна да заплати на В.
ИВ. Р. сторените разноски в размер на 300.00лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5