№ 126
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Анелия М. Игнатова
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600186 по описа за 2025 година
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание и след като обсъди доводите на
страните във връзка с подадения частен протест и материалите по делото,
намери за установено следното:
Настоящото производство е образувано по частен протест на прокурор от
РП – Самоков, ТО – Ихтиман, срещу протоколно определение от 07.03.2025 г.,
постановено по ЧНД № 166/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с
което е била изменена взетата спрямо обвиняемия Г. Х. мярка за неотклонение
от "домашен арест" в „гаранция в пари“ в размер на 8 00 лв.
Предмет на извършвания съдебен контрол е законността на
продължаващото задържане на обвиняемия Г. Х. по ДП № 108/2024 г. по описа
на ОДМВР – София, т.е. предмет на проверката е дали са настъпили нови
обстоятелства, които да разколебават или оборват обоснованото
предположение за авторството на обвиняемия на деянията, за които е
привлечен към наказателна отговорност, както и такива, които да намаляват
интензитета на установените вече спрямо него опасности от укриване и
извършване на престъпление.
Съдът намира, че към настоящия момент на развитие на наказателното
производство, обоснованото предположение за евентуално авторство на
обвиняемия Х. на престъпленията по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК и две
престъпления по чл. 216, ал. 1 НК не е разколебано до такава степен, че да
доведе до извода за вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия Х..
Следва да се посочи, че след момента на предходното разглеждане на
1
въпроса за мярката за процесуална принуда наложена на обвиняемия Х., по
делото не са събрани нови доказателства, които да разколебават извода на
съда относно наличието на обосновано предположение, че обвиняемият Г. Х. е
евентуален автор на престъпленията, за което е ангажирана наказателната му
отговорност. Този извод на съда не може да бъде опроверган и от показанията
на разпитаните след последното разглеждане по чл. 65 НПК свидетели, както
и от изготвените и приобщени по делото видео-техническа и съдебно-
химическа експертиза. От заключението на изготвената съдебно-химическа
експертиза се установява, че в обект – иззето стъкло от местопроизшествието,
има наличие на следи от изпарен бензин.
На следващо място, въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че към момента е налична и
следващата предпоставка, необходима за вземане на мярка за неотклонение по
отношение на Г. Х., а именно: опасността да извърши престъпление. Това е
изводимо както от тежестта на извършените престъпления, за които е
повдигнато настоящото обвинение, така и от обстоятелствата свързани с
конкретната обстановка, при която са извършени. Характеровите особености
на обвиняемия Х., както и на деянията, за които са му повдигнати обвинения,
отразяват личната му обществена опасност. Поради това настоящият състав
намира, че в настоящия случай опасността да бъде извършено престъпление
не е хипотетична, а реална. Въпреки това, с оглед изтеклия период от време от
първоначалното задържане, който към настоящия момент е около осем месеца
– първоначалната мярка за неотклонение е взета на 22.07.2024 г., поради което
правилно първоинстанционният съд е изменил взетата спрямо обвиняемия Г.
Х. мярка за неотклонение от "домашен арест" в „гаранция в пари“.
Според въззивния съд, избраната от първоинстанционния съд мярка за
процесуална принуда, на този етап от производството в най-пълна степен ще
обезпечи целите на мерките за неотклонение и ритмичното развитие на
наказателното производство и ще осигури приключването му в разумен срок.
Определеният размер на гаранцията е съответен на имущественото състояние
на подсъдимия, тъй като предвид на търпените до момента мерки за
неотклонение, същият не е получавал трудови доходи.
Изложеното налага извод, че прилаганата спрямо обвиняемия
процесуална принуда е пропорционална и съответна на целите по чл. 57 НПК,
поради което настоящата съдебна инстанция намира, че контролираният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
С изложените съображение СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.03.2025 г., постановено
2
по ЧНД № 166/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с което е била
изменена взетата спрямо обвиняемия Г. Х. мярка за неотклонение от "домашен
арест" в „гаранция в пари“ в размер на 8 00 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3