РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20222120103835 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б, ж.к. “, М. П. К., ЕГН: ********** и К. Н. К., EГН: **********, двамата с адрес
гр. Б, ул. “, чрез адв. Р. С., със съдебен адрес гр. Б, ул.”, срещу И. П. Г., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б, ул. “, Н. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б ул. “, В. И. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б, ж.к. “, а, И. С. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ул. “, Д. С. Х., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б, ж.к. “ и Н. П. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ж.к. “ като се
иска от съда да бъде постановено изкупуване в полза на ищците на продадените от
ответниците 200 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор по КК и КР
на гр. Бс, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, с последно
изменение със заповед от 07.06.2022г., 1 с адрес на поземления имот гр. Бургас, кв. “С”, ул.
“, целият имот с площ от 507 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: кв.24,
УПИ X-848, при съседи на имота: имоти с идентификатори обявената продажна цена от
7824 лева уговорена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том II,
рег. № 5011, дело № 217 от 2022г., извършен на 15.04.2022г. от В. Д. – нотариус с район на
действие Районен съд – Б, вписана в регистъра на НК под № 491, при равни квоти – 100
кв.м. идеални части за ищцата В. Н. Н. и 100 кв.м. идеални части за ищците М. К. и К. К..
В исковата молба се твърди, че ищцата В. Н. е придобила правото на собственост
върху 40 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор по силата на нотариален акт за учредяване
право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 85, том I, рег. № 1714, дело №
79 от 2021г., извършен на 04.03.2021г. на нотариус Ц. А., ведно с Нотариален акт за
поправка на нотариален акт № 108, том II, рег. № 6038, дело № 283 от 2022г., извършен на
19.05.2022г. от нотариус Ц.А. Твърди се, че ищцата М. К. и нейния съпруг К. К. притежават
правото на собственост върху 83,50 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот, по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том I, рег. № 1764, дело № 52
от 2020г., извършен на 14.02.2020г. от А. Н. И. – помощник – нотариус по заместване на В.
Д. – нотариус с район на действия РС – Б. Сочи се, че на 01.11.2016г. ответниците И. П. Г.,
Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н. са придобили в съсобственост 300 кв.м. идеални части от 507
кв.м. от търговското дружество “Вини Строй 2013” ООД, ЕИК: *********, по силата на
1
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том IV, рег. № 12162, дело №
567 от 2016г. на нотариус Виктория Дралчева. Впоследствие, на 15.04.2022г. посочените по-
горе четирима ответници продали на петият ответник Д. С. Х. и шестият ответник съпругата
му Н. П. Х. 200 кв.м. идеални части от притежаваните от тях 300 кв.м. идеални части от
целия имот с площ от 507 кв.м., посредством нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 65, том II, рег. № 5011, дело № 217 от 2022г. на нотариус Виктория
Дралчева. Навеждат се доводи, че при извършване на продажбата на идеалната част от
съсобствения имот не била спазена процедурата по чл.33, ал.1 от ЗС, като продаваната
идеална част от 200 кв.м. не била предложена на ищците, които били съсобственици в
имота, което обуславяло правния им интерес от предявяване на иск за изкупуването й за
продажната цена от 7824 лева. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Прилагат се писмени доказателства. В срока по чл. 131 ГПК препис от исковата молба и
приложенията е връчен на ответниците. Ответниците В. И. С., И. С. Н., Д. 2 С. Х. и Н. П. Х.
не са се възползвали от правото да подадат отговор на исковата молба. В законоустановения
срок e постъпил отговор от ответниците И. П. Г. и Н. П. Г., чрез адв. М. С., с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. В отговора се твърди, че с нотариален акт
№ 62, том 1, рег. № 1263, дело № 41/13.02.2014г. на нотариус В. Д, обствениците на
поземления имот са учредили право на строеж в полза на “ВИНИ СТРОЙ 2013” ООД, срещу
задължение на дружеството- приобретател да построи в терена жилищна сграда и да
придобие собственост върху самостоятелни обекти в нея. В т.V от нотариалния акт
учредителите изрично поели задължение в едномесечен срок от подписване на констативен
акт обр.15 да прехвърлят на приобретателя правото на собственост върху 2/3 идеални части
от поземления имот, които ще се ползват за паркоместа към самостоятелните обекти. Твърди
се, че в изпълнение на поетото със суперфицията задължение, с нотариален акт № 199, том
3, рег. № 10968, дело № 431 от 29.09.2015г. на нотариус В. Д, собствениците на имота Т. А.
Т. и Б. А. Т, прехвърлили на “ВИНИ СТРОЙ 2013” ООД, собствеността върху 340/507 кв.м.
идеални части от поземления имот. В т.3 от нотариалния акт страните са се задължили да
подпишат Договор за реално разпределение на ползването на незастроената част от
поземления имот, а в т.4 се споразумели, че всяка от тях може свободно да се разпорежда
със своя дял идеални част на трети физически или юридически лица, при условие, че
задължи третите лица с условията по договора за реално разпределение на ползването. Сочи
се, че на 29.09.2015г. между Т. и Б. Т, от една страна и “ВИНИ СТРОЙ 2013” ООД бил
подписан Договор за реално разпределение на ползването на незастроената част от имота,
съгласно скица – проект, представляваща неразделна част от договора, а в чл.3 се
споразумели, че разпореждане с идеалните част всеки съсобственик в терена се задължава да
задължи приобретателя с клаузите на договора за реално разпределение. Твърди се, че с
нотариален акт № 88, том 4, рег. № 12162, дело № 567/01.11.2016г. на нотариус В. Д, “ВИНИ
СТРОЙ 2013” ООД е прехвърлило притежаваните от него 300/507 кв.м. идеални части на
ответниците И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н. при равни квоти за всеки един от тях. С
Нотариален акт № 89, том 4, рег. № 12166, дело № 568/01.11.2016г. на нотариус В. Д,
“ВИНИ СТРОЙ 2013” ООД, прехвърлило на Фатме Исмаил Аптараман, собствеността върху
самостоятелен обект в сградата, представляващо студио № 13, ведно с 40 кв.м. идеални
части от поземления имот при съблюдаване на разпоредбите на договора за реално
разпределение от 29.09.2015г. С оглед така изложените факти се навеждат доводи, че искът
е недоказан по основание и размер. Застъпва се становище, че в нотариалния акт от
29.09.2015г. страните предварително са си предоставили съгласие всяка да се разпорежда
свободно с вещните си права на трети лица, без спазване изискването на 33 от ЗС. Излагат
се подробни съображения, че “ВИНИ СТРОЙ 2013” ООД не е разполагало с правото на
изкупуване, поради което не го е прехвърлило на приобретателката Ф. А а тя от своя страна
и на първата ищца В. Н. Н.. Сходни аргументи се излагат и по отношение на вторите ищци,
които са придобили собствеността върху терена след покупка от Б. Д., която изрично е
предоставила предварително своето съгласие на останалите съсобственици свободно да се
разпореждат с дяловете си. Обосновава се извода, че доколкото първоначалния
прехвърлител е спазил закона и е получил предварителното съгласие на останалите
съсобственици, правото на изкупуване на последващите приобретатели е дерогирано. Искът
се счита за неоснователен като се навеждат доводи, че правото на изкупуване не може да
намери приложение, тъй като построената в ПИ сграда с идентификатор 07079.820.241 е
2
изградена в режим на етажна собственост, а свободното дворно място представлява обща
част към сградата по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС. Счита се, че дворното място е загубило
самостоятелното си предназначение, с оглед на което 3 спрямо него е неприложима
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС. При условията на евентуалност се твърди, че исковата
претенция е частично основателна, като ищците имат право да изкупят толкова, колкото е
съответно на притежаваната от тях дялове от общия терен, както следва: ищцата В. Н. Н. –
15.78 кв.м., а ищците М. и К. К.и – 32, 94 кв.м. По изложените по-горе съображения се моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен по основание и размер, а при условията на
евентуалност да бъде уважен частично. Претендират се разноски
В съдебното заседание ищците, чрез процесуалния си представител – адв. С.,
поддържат предявените искове.
В съдебното заседание ответниците И. П. Г., Н. П. Г., чрез процесуалния си
представител – адв. М. С. поддържат отговора на исковата молба.
В съдебно заседание, ответниците В. С., И. Н., Д. Х. и Н. Х. не се явяват и не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е Нотариален акт № 62/13.02.2014 г. по нот. д. № 41/2014 г.
на нотариус В. Д, рег. № 491 в регистъра на НК, с район на действие РС Бургас, от който се
установява, че Т. А. Т. и Б. А. Т, в качеството си на съсобственици са учредили право на
строеж в полза на „Вини Строй 2013“ ООД, върху Поземлен имот с идентификатор №по
КККР на гр. Б, одобрен със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, срещу
задължението на приобретателя да построи в имота жилищна сграда и да придобие обектите
в нея въз основа на договор /л. 53-56/.
Представен по делото е Нотариален акт № 199/29.09.2015г. по нот.д. № 431/2015
г. на нотариус В. Д, рег. 491 по НК, с район на действие РС-Б, от който се установява, че в
полза на „Вини Строй 2013“ ООД са прехвърлени 340/507 кв. м. ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот от Т. и Б. Т. С т.3 от договора от 29.09.2015 г. страните
са се задължили да сключат договор за разпределение на ползването на незастроената част
от имота, а в т. 4 от договора страните са се споразумели, че всяка от тях може да прехвърля
свободно своята ид. ч. от имота, при условие, че задължи третите лица – приобретатели, с
условията на договора за разпределение на ползването на незастроената част от имота. /л.57
от делото/
Представен е Договор за разпределение на реалното ползване на съсобствен
недвижим имот от 29.09.2015 г., сключен между „Вини Строй 2013“ ООД и Т. и Б. Т, по
силата на който страните са определили, че незастроената част от имота ще се ползва за
паркоместа, съобразно разпределението в проект за разпределение към договора. В т. 3 от
договора е предвидена неустойка в случай на неизпълнение на задължението от някой от
съсобствениците на имота, при разпореждане с ид. ч. да задължи приобретателя с клаузите
от договора за реално разпределение. /л.58 от делото/
Представен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 88, том IV, рег. № 12162 от 01.11.2016г. по нот.дело № 567 от 2016г. на нотариус
Виктория Дралчева, с рег. № 491 на НК, с район на действие РС – Б, по силата на който
ответниците В. И. С., И. С. Н., Н. П. Г. и И. П. Г. са закупили от “Вини Строй 2013” ООД,
300 кв.м. ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. Б. /л.14 от
делото/
Представен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 89, том IV, рег. № 12166 от 01.11.2016г. по н.д. № 568 от 2016г. на нотариус В. Д, с
рег. № 491 на Нотариалната камара, с район на действие РС – Бургас, по силата на който
лицето Ф. С.А, е закупило от “ВИНИ СТРОЙ 2013” ООД, 40 кв.м. идеални части от
процесния поземлен имот с идентификатор1 по КККР на гр. Б /л.63-64 от делото/
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото
Нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот
№ 85/04.03.2021г. по н.д. № 79 от 2021г. на нотариус Ц. А, с район на действие РС – Б,
поправен с Нотариален № 108/19.05.2022г. по н.д. № 283 от 2022г. на нотариус Цвета
Атанасова, рег. № 458 по регистъра на НК, с район на действие РС – Бургас, че ищцата В. Н.
Н. е закупила от Ф. С.А, 40 кв.м. ид. ч. от правото на собственост от поземлен имот с
3
идентификатор по КККР на гр. Бургас. /л.7-л.11 от делото/
Представено е удостоверение за сключен граждански брак от 03.02.2023г.,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 1293 от 15.11.1981г. от Община
Б, от което е видно, че ответниците Д. Х. и Н. Г. са в брак считано от 15.11.1981г. Видно от
представеното удостоверение изх. № 20230131115716 от 31.01.2023г. съпрузите нямат
регистриран режим на имуществени отношения./л.147 – 148 от делото/
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на имот № 65, том I, рег. № 1764 от 14.02.2020г. по
н.д. № 52 от 2020г. на нотариус В. Д, рег. № 491 на НК, с район на действие РС – Б, че
ищцата М. К. е закупила от Б. А. Д. 83,50 кв. м. ид. ч. от правото на собственост върху
процесния имот с идентификатор 07079.820.241. /л.12-13 от делото/
Представен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 65, том II, рег. № 5011 от 15.04.2022г. на нотариус В. Д, рег. № 491 на НК, с район на
действие РС – Б с който ответниците И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н. са продали на
ответника Д. С. Х., 200 кв.м. ид. части от процесния поземлен имот срещу продажна цена в
размер на 4000 евро. /л.16 от делото/
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска по чл. 33 ал. 2 от ЗС, е необходимо да се
установят следните материалноправни предпоставки: да е налице съпритежание на правото
на собственост върху недвижим имот, съсобственикът да е продал своята част от
недвижимия имот на трето /външно за съсобствеността лице/, без да е предложил на другите
съсобственици тази част при условия, при каквито е договарял с третото лице.
В тежест на ответниците е да докажат направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, включително, че незастроената част от процесния имот,
представлява обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС.
Не е спорна по делото съсобствеността върху процесните имоти между ищците и
ответниците И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н..
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата В.
Н. се легитимира като собственик на 40 кв.м., ид. части, а ищците М. К. и К. К. – като
собственици на 83, 50 кв.м. ид. части, които са били придобити в режим на СИО.
Не е спорно и че ответниците И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н., без да
предложат за изкупуване на ищците, са продали 200 кв. м. ид. ч. от правото на собственост
върху процесния имот на ответниците Д. С. Х. и Н. П. Х. за сумата от 4000 евро, въз основа
на договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 65/15.04.2022 г. по
нот.д. № 217/2022 г. на нотариус В. Д рег. № 491 на НК, с РД РС Бургас. В хода на процеса
не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства ответниците да са предложили на
ищците да изкупят прехвърлената част при същите условия, поради което съдът намира, че
фактическият състав чл.33, ал.2 ЗС е осъществен и искът е доказан по основание.
Неоснователно е възражението, че искът е предявен извън преклузивния срок по
чл.33, ал.2 от ЗС. Процесния договор, с който е прехвърлена процесната част от имота,
материализиран в нотариален акт № 65, том II, рег. № 5011 по н.д. № 217 от 2022г. е
сключен на 15.04.2022г., а исковата молба е депозирана в съда на 14.06.2022г., които факти
обуславят извода, че срокът е спазен.
Съдът не споделя възражението на ответниците по делото И. П. Г. и Н. П. Г., че
ищците не разполагат с право на изкупуване, доколкото не са го придобили от своите
праводатели, предвид предварително даденото съгласие за разпореждане със съсобствения
поземлен имот, без задължение същия да се предлага на останалите съсобственици. Това е
така, тъй като правото на изкупуване възниква по силата на закона при всяка продажба на
външно за съсобствеността лице без да са спазени изискванията на чл. 33 ал. 2 от ЗС и не
зависи от това дали продавачът е притежавал или не е притежавал такова право. Последното
не се прехвърля от праводателя на приобретателя, ведно с правото на собственост върху
предмета на продажбата, каквото становище е застъпено в отговора на исковата молба, тъй
като законът поставя в зависимост възникването на право на изкупуване единствено от това
дали е осъществен фактическият състав по чл. 33 ал. 2 от ЗС. Прехвърлителите Т. и Б. Т, не
биха могли да се откажат от правото си на изкупуване, тъй като към онзи момент подобно
право за тях изобщо не е съществувало / както се посочи, то е възникнало с извършване на
4
продажбата/, а предварителен отказ от право, което не е възникнало, е недействителен.
Изразеното в нотариален акт № 199 от 29.09.2015г. предварително общо съгласие на
първоначалните собственици на имота – Б. Т., Т.Т. и “Вини Строй 2013” ЕООД за
разпореждане с притежаваните от останалите съсобственици идеални части от имота е
ирелевантно за спора и не е освободило съсобствениците И. П. Н., Н. П. Г., В. И. С. и И. С.
Н. от задължението им да предложат на ищците изкупуване на тяхната част при условията,
при които впоследствие са сключили договора за продажба с ответника Д. Х.. Нито този
нотариален акт, нито друг представен по делото документ съдържа клауза с предварително
дадено съгласие от всички останали съсобственици на имота, включително съгласието на
ищците, по силата на което ответниците И. П. Н., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н. да могат да
продават своята част от имота на външни за собствеността лица без да предлагат частта си
на останалите съсобственици /доколкото такова предварително съгласие изобщо е
допустимо предвид императивния характер на чл. 33 ал. 2 от ЗС, който изисква съгласие
преди всяка конкретна сделка, а не общо съгласие за евентуални бъдещи сделки/.
Последното налага извода, че ответниците не са изпълнили изискванията по чл. 33 ал. 2 от
ГПК при продажбата на своята част от имота на Д. и Н. Х.и.
В допълнение следва да се посочи, че уговореното в договора за разпределение
на ползването от 29.09.2015 г. няма отношение към въпроса за пораждането на правото по
чл. 33 ал. 2 от ЗС, още повече, че в този договор няма изразено предварително съгласие за
свободно разпореждане в полза на трети лица, а само е предвидена неустойка при
незадължаване на приобретателите с вече извършеното с договора разпределение на
паркоместата.
Съдът не споделя и възражението на ответниците по делото И. П. Г. и Н. П. Г., че
чл. 33 ал. 2 от ЗС е неприложим в случая, респ. че ищците не разполагат с право на
изкупуване, тъй като построената в поземления имот жилищна сграда, бидейки етажна
собственост, определя статута на незастроената част от имота като обща част към сградата.
При вертикалната етажна собственост земята (дворното място) може да бъде обща част към
сградата само доколкото принадлежи на всички етажни собственици. Съгласно Решение №
124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., дворното място е обща част по
естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, само в случай, че е налице пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното
място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният
притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването
и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като
мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто
собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.
Дворното място няма да има статут на обща част и когато в него е построена сграда в режим
на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават
идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части
от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в
сградата. В случаите на пълна идентичност между етажните собственици и собствениците
на земята сградата „присвоява“ земята, превръщайки се от „приращение“ (по смисъла на чл.
92 ЗС) в „главна вещ“ (по смисъла на чл. 98 ЗС).
По делото ответниците не са ангажирали доказателства, че е налице идентичност
между собствениците на земята и етажните собственици, поради наведеното възражение, че
незастроената част от имота е обща част остана недоказано.
Неоснователно се явява и възражението на ответниците по делото И. П. Г. и Н.
П. Г., че ищците имат право на изкупуване, което по обем съответства само на
притежаваните от тях части в съсобствеността или за ищцата В. Н.– 15,78 кв. м. ид. ч. от
разпоредителната сделка, а за ищците М. и К. К.и – 32,94 кв. м. ид. ч. от същата. Това е така,
тъй като законът пряко позволява на „заинтересованият съсобственик да изкупи тази част“,
тоест подлежи на изкупуване цялата продадена част – арг. чл. 33 ал. 2 от ЗС.
Цитираната съдебна практика от ответниците в депозираната по делото писмена
защита се отнася не до това каква част от продадената част от имота заинтересованите
съсобственици могат да изкупят, а до това в какво съотношение заинтересованите
съсобственици ще придобият тази цяла продадена част в резултат на упражнено право на
изкупуване. В случай на конкуренция между няколко съсобственици с право на изкупуване
5
– какъвто е настоящия случай, същите ще придобият такава част от продаденото право,
която съответства на съотношението на дяловете им в съсобствеността, само в случай, че не
са изразили изрично пред съда волята си да придобият продадената и непредложена им част
по равно. В случая, такава воля е изразена от ищците още с исковата молба. Доколкото са
налице всички предпоставки от състава на потестативното право на изкупуване - продажба
на идеални части от съсобствеността, без отправяне на покана до ищците, то предявените
искове са основателени и следва да се уважат, като се допусне изкупуване в полза на
ищците при параметрите на продажбената сделка, или срещу цена в общ размер от 4000
евро.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците сторените по делото разноски в общ размер от 1050 лева, от които 50
лева за заплатени държавни такси и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ от В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. “,
М. П. К., ЕГН ********** и К. Н. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б, ул. на 200 кв.
м. идеални части от недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
по КККР на гр. Б, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение засягащо имота от 07.06.2022г., с адрес гр. Б, кв. “, ул. “с площ 507 кв. м., трайно
предназначение: Урбанизирана територия, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10м./, номер по предходен план:848, квартал 24, парцел X, при граници: ПИ предмет на
договор за покупко-продажба, оформен в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 65, том II, рег № 5011 от 15.04.2022г. г. по нот.д. № 217/2022 г. на нотариус В. Д,
рег. 5011 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Б, сключен между И. П. Г., ЕГН:
**********, Н. П. Г., ЕГН: **********, В. И. С., ЕГН: ********** и И. С. Н., ЕГН:
**********, като продавачи и Д. С. Х., ЕГН: **********, като купувач, ПРИ КВОТИ 100
кв.м. идеални части за В. Н. Н. и 100 кв.м. идеални части за М. К. и К. К., ПРИ УСЛОВИЕ
че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно решение в законна сила В. Н. Н.,
М. П. К. и К. Н. К. заплатят на Д. Х. и Н. Х. – негова съпруга, сумата от 4000 евро /четири
хиляди евро/.
УКАЗВА на В. Н. Н., М. П. К. и К. Н. К., че ако не заплатят цялата дължимата
сума в месечен срок от влизането на решението в сила, настоящото решение се счита
обезсилено по право.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ул. , Н. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б, В. И. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Б, И. С. Н., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б, ул. “, Д. С. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ж.к. “ Н. П. Х.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ж.к. “, да заплатят на В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес гр.
Б, ж.к. “М. П. К., ЕГН: ********** и К. Н. К., EГН: **********, двамата с адрес гр. Б, ул. “,
сумата от 1050 лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Ал.Муртев_______________________
6