Р Е
Ш Е Н
И Е
N 238
гр.Русе, 30.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА търговско
дело N281
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „У. Б.“ АД, ЕИК ***
със седалище гр.С. твърди, че по силата на договор за банков кредит под условие
за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви №RC-1037/03.06.2016 г., анекс №2/09.06.2017 г. и
анекс №3/09.08.2017 г. и Общите условия, при които банката предоставя кредити
на лица, осъществяващи стопанска дейност, предоставили на ответното дружество в
качеството му на кредитополучател кредит в размер на 2 650 000 USD, който размер служил за обезпечаване на
ангажимента на банката, поет с издаване на банкови гаранции/ контрагаранции/ акредитиви в полза на кредитополучателя. В
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора като солидарен длъжник е
встъпил и „П. т.“ ООД- Р.. Крайният срок за погасяване на всички задължения по
кредита съгласно чл.4.2.4 от анекс №3/09.08.2017 г. бил до 30.05.2018 г.
По договора за кредит
бил издаден един стенд бай акредитив с реф.№ 961LCI116158R9T в полза на „К. е.“ за сумата от 2 650 000 USD и срок на
валидност до 06.06.2017 г. На 28.06.2016 г. в банката
постъпило валидно искане за плащане по издадения акредитив за пълната сума от
2 650 000 USD
в полза на бенефициента. За постъпилото искане бил
уведомен кредитополучателя, който с писмо вх.№ 0878-58-058430/15.07.2016 г. отговорил,
че приема представените документи и потвърждава плащането към бенефициента с
наличните суми по предоставения му кредит, поради което извършили плащане към
бенефициента на 09.06.2017 г. Въпреки поетите с договора задължения и
настъпилия падеж, длъжниците не обслужвали кредита,
не изпълнявали задълженията си и не извършвали плащания за погасяване на дълга.
Поради неизпълнението на
задълженията от длъжниците по договора и настъпилия падеж, на 27.06.2018 г. банката
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№ 4480/2018 г. по описа на РРС, по което
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които „П.“ АД- Р. и
„П. т.“ ЕООД- гр.Р. били осъдени солидарно да заплатят сумата в размер на
1 000 000 USD, частично от общо
дължима главница от 2 650 000 USD , ведно със законната лихва, считано от
27.06.2018 г. до окончателното плащане и за разноски в размер на 33433 лв.
Ответното дружество
оспорило с възражение по реда на чл.414 от ГПК вземането им по издадената
заповед за незабавно изпълнение, което породило и правният интерес от иска.
Претендира съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че съществува вземането им в размер на 1 000 000 USD, частично от общо дължимата главница
2 650 000 USD, ведно със законната
лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното плащане. Претендират и
разноските за производството.
Ответникът „П.“ АД- гр.Р.,
ЕИК *** оспорва претендираното вземане по основание и
размер, възразява, че липсвало основание за издаване на акредитива, както и че
номерът на същият не присъствал в договора за кредит.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2016 г. в
гр.Русе „У. Б.“ АД- гр.С. като кредитор, „П.“ АД-Ру. като кредитополучател и „П.
т.“ ООД- Р. като солидарен длъжник сключват в писмена форма договор за банков
кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови
гаранции и документарни акредитиви № RC-1037/03.06.2016 г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарния
длъжник банков кредит под условие в рамките на лимита от 2 650 000 USD за поемане на кредитен ангажимент под формата на
гаранция / контрагаранция/ акредитив и/ или за
погасяване за сметка на кредита на суми,
дължими на банката, при условията на договора. В чл.1 е уговорено, че в случай
на плащане от страна на банката по поет при условията на договора ангажимент,
условният кредит се трансформира в ефективен и се оформя в кредит, който е
незабавно изискуем, считано от датата на извършеното от банката плащане. В чл.3
от договора е посочена целта- финансиране на доставка на дизелово гориво,
определено от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ за поддържане на запаси за извънредни ситуации срещу складови
разписки, издадени от петролни складове, регистрирани като склад за съхранение
на запаси от нефт и нефтопродукти съгласно ЗЗНН, чрез поемане от страна на
банката- издател, при условията на договора и съответните нареждания дадени от
кредитополучателя в негова полза, в полза на посочени от него лица, на
ангажименти за плащане към бенефициент по издадени банкови гаранции/ контрагаранции и/ или открити акредитиви. В чл.4.1.1 от договора
е посочен бенефициента- К. Е.. Крайният срок на договора съгласно чл.4.1.2 е до
15.05.2017 г., а срокът за издаване на гаранции/ контрагаранции/
акредитиви в рамките на свободен кредитен лимит е до 10.06.2016 г. В договора-
чл.4.1.4 страните уговарят максималния срок на валидност на ангажимента на
банката да плаща по гаранции/ контрагаранции/
акредитиви, издадени/ открити при условията на договора, размер на комисионната,
лихвения процент, други такси и комисионни, а в раздел пети са уговорени обезпеченията. В чл.7 са уговорени условията за издаване на
банкови гаранции/ контрагаранции и/ или документарни акредитиви, в чл.8- условията за плащане по
издадена банкова гаранция/ контрагаранция и/или
акредитив, а в чл.9- условията и сроковете на усвояване и издължаване на
кредита.
По договора за кредит е
издаден акредитив с реф.№ 961LCI116158R9T в полза на „К. е.“ за сумата от 2 650 000 USD и срок на
валидност до 06.06.2017 г. На 28.06.2016 г. в банката
постъпило валидно искане за плащане по издадения акредитив за пълната сума от
2 650 000 USD
в полза на бенефициента. Кредитополучателят с
нареждане-вх.№ 0878-58-058430/15.07.2016 г. е посочил, че приема представените
документи и е потвърдил да се извърши плащане на сумата от 2 650 000 USD към бенефициента с наличните суми по предоставения
му кредит. Въз основа на нареждането банката извършва плащане на 09.06.2017 г.
С анекс №2 от 09.06.2017
г. страните по горепосочения договор за кредит изменят крайния срок на
договора- до 15.08.2017 г., срока и начина за погасяване на усвоения кредит,
падежа на лихвите, начислени върху дълга. Съгласно уговореното усвоената сума
по кредита следва да се погаси при следния погасителен план: две равни месечни
погасителни вноски в размер на 15 000 USD, първата от които дължима на 25.06.2017 и последна вноска в размер на
2 620 000 USD, дължима на 15.08.2017
г. Уговорен е размера и падежа на дължимита лихва.
С анекс №3 от 09.08.2017
г. страните изменят крайния срок на договора- до 30.05.2018 г., условията на
погасяване на усвоения кредит, срок на погасяване на кредита, размер и падежа
на лихвите. Съгласно погасителния план усвоената сума следва да се погаси на
равни месечни вноски в размер на 20 000 USD, платима на 25- то число, първата от които на
25.08.2017 г., а последната в 2 440 000 USD- до 30.05.2018 г., при договорна лихва в общ
размер на 102 732.15 USD.
Съгласно договора за
кредит и анексите към него размерът на усвоената сума по кредита е от
2 650 000 USD. До 12.02.2018 г. от „П.“
АД-Р. са изплатени следните суми: главница в размер на 150 000 USD, договорна лихва в размер на 85 099.75 USD, лихва върху просрочена главница -187.02 USD и наказателна лихва от 5552.78 USD.
Към 26.06.2018 г. размерът
на непогасените задължения по договора, отразени в счетоводството на банката и
на длъжника- П.“ АД са: главница в размер на 2 500 000 USD и лихви в общ размер на 79562.39 USD. Такъв е размерът на задължението и към 20.09.2019 г.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства-
договори и анекси, носещи подписите на страните и ползващи се с регламентираната
в чл.180 от ГПК доказателствена сила, акредитив и
нареждане за плащане, подписано от ответника, счетоводни справки, както и с
приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като
неоспорена от страните, като обоснована и компетентно дадена. Приетата по
делото експертиза кореспондира на останалите доказателства по делото, поради
което съдът я кредитира.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание
чл.422 от ГПК.
Предявяването на
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец
заповед за изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правният
интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на
вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е
налице издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът в срок е подал възражение.
Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правния интерес от търсената
искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона,
поради което същият е допустим.
Предмет на
иска по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение.
В настоящият
случай заповедта за изпълнение е издадена по приложеното ч.гр.д.№ 4480/2018 г.
по описа на РРС за вземане в размер на 1 000 000 USD,
представляваща непогасена част от дължима главница в общ размер на 2 500 000
USD по договор
за банков кредит под условие и анексите към него.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи вземането си
както по основание, така и по размер.
От сбраните
по делото доказателства се установи по категоричен начин, че на 03.06.2016 г. в гр.Р. „У.
Б.“ АД- гр.С. от една страна в качеството на кредитор и от друга- „П.“ АД-Р.
като кредитополучател и „П. т.“ ООД- Р. като солидарен длъжник, са сключили в
писмена форма, двустранно подписан договор за банков кредит под условие за
поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-1037/03.06.2016 г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарния
длъжник банков кредит под условие в рамките на лимит от 2 650 000 USD за поемане на кредитен ангажимент под формата на
гаранция / контрагаранция/ акредитив и/ или за погасяване
за сметка на кредита на суми, дължими на банката, при условията на договора.
Сключването на договора
се явява правопораждащ юридически факт, тъй като
създава договорна връзка между страните- права и задължения за всяка от тях.
Съвкупната преценка на доказателствата
дава основание да се приеме, че банката в качеството си на кредитотател
е изпълнила поетите с договора задължения.
Установено е, че въз
основа на издаден акредитив с реф.№ 961LCI116158R9T в полза на „К. е.“ за сумата от 2 650 000 USD и срок на
валидност до 06.06.2017 г., както и съобразно
постъпило нареждане от ответника банката е извършила плащане на сумата от
2 650 000 USD
към
бенефициента с наличните суми по предоставения му кредит на 09.06.2017 г.
Тези факти дават
основание да се приеме, че банката е изпълнила поетите с договора задължения
като по издаден акредитив е извършила плащане със сумата по кредита в полза на
посочения в договора бенефициент и въз основа на нареждане от ответника-
кредитополучател.
Съгласно чл.1 от договора
след извършеното плащане условният кредит се е трансформирал в ефективен и е
оформен като кредит, който е незабавно изискуем, считано от датата на
извършеното от банката плащане- 09.09.2017 г.
Фактът на усвояването на
средствата от ответника е отразен в счетоводствата както на банката, така и на
кредитополучателя и дава основание съдът да приеме, че като изправна страна,
банката има качеството на кредитор.
За ответника в
качеството на кредитополучател е възникнало задължението да погасява кредита
при условията и сроковете, уговорени в договора и анекси към него.
По делото в доказателствена тежест на ответника е да установи факта на
изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по кредита, за което същият
не е релевирал доказателства.
С приетата по делото
експертиза се установи, че от страна на ответника е налице частично изпълнение
на задълженията като след извършеното плащане на части от главница, договорни
лихви и наказателни лихви, размерът на непогасените главница и лихви са
съответно в размер на 2 500 000 USD главница и лихви общо в размер на 79562.39 USD.
Няма доводи и съответно
доказателства тази сума или част от нея да е погасена от ответника, поради
което съдът приема, че е налице неизпълнение на задълженията от ответника.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната връзка на
страните, който поражда нови правни последици.
За банката в качеството
й на кредитор е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение
от длъжника, заедно с обезщетение за забава. За реализиране на това своя право
кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
За част от дължимата
главница- в размер на 1 000 000 USD кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по приложеното ч.гр.д.№
4480/2018 г. по описа на РРС, което вземане е предмет на установяване в
настоящото производство.
Няма доводи и съответно
доказателства тази сума или част от нея да е погасена от ответника до момента,
което дава основание да се приеме, че ищцовата страна
е установила вземането си по заповедта както по основание, така и по размер.
Предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно задължителните
указания, дадени в т.12 от ТР №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските в заповедното
производство. Същите са в тежест на ответника и същият следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 33 433 лв. разноски за заповедното
производство.
Съгласно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника са и разноските за настоящото производство в размер на 33895
лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „П.“ АД, ЕИК ***
със седалище гр.Р. и адрес на управление че съществува вземането на „У. Б.“ АД, ЕИК ***
със седалище гр.С. и адрес на управление *** в размер на 1 000 000 USD, представляваща част от непогадена
главница в размер на 2 500 000 USD по договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти
под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви № RC-1037/03.06.2016 г. и
анекси към него, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до
окончателното погасяване по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4480/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК *** със седалище гр.Р. и адрес на управление
*** да заплати на „У. Б.“ АД, ЕИК ***
със седалище гр.С. и адрес на управление сумата в размер на 33 433 лв. разноски за
заповедното производство, както и сумата в размер на 33 895 лв.- разноски
за исковото производство.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: