РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря С. Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110132447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза на съдебната делба, а
именно по допускането й.
Предмет на делото е предявен от М. С. П. /конституирана на мястото на починали в
ход ана процеса С. Д. М./ против С. С. П., С. С. Д., Р. Л. П. и Д. Л. Д., иск за делба на
следните недвижими имоти:
1. Апартамент № 23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******* по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД 18-49/16.09.2015г. на изп. директор на АГКК с админ. адрес в гр. АДРЕС, находящ се
в сграда 1, разположена в имот с идентификатор **************, с предназначение-
жилище, апартамент, брой нива-едно, с площ 69,24 кв.м., ведно с избено помещение № 17 и
1,333% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж-имоти с идентификатори -**************.1.22, **************.1.24, под обекта-
**************.1.18, над обекта-**************.1.28
2. 35 % ид.ч. от ПИ с идентификатор *********** по КККР, одобрени със Заповед №
РД 18-13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. АДРЕС, с плош 1839
кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, съседи: ************************, както и построената в имота:
3. Сграда с идентификатор ***********.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-
13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. АДРЕС, с площ 59 кв.м.,
брой етажи: 2, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна.
1
Ищецът М. С. П. твърди, че е налице съсобственост между страните, произтичаща от
наследствено правоприемство.
Ответникът Р. Л. П. не оспорва иска за делба по отношение на имот с идентификато
******* и по отношение на жилищната града , находяща се в ПИ с идентификатор
***********. Оспорва като недопустим иска за делба на идеални части от ПИ с
идентификатор **********, находящ се в гр. Б. с твърдение, че поради това, че имотът е
съсобствен с трети за спора лица, искът за делба по отношение на този имот следва да се
насочи и срещу третите лица.
Ответниците С. С. П., С. С. Д. и Д. Л. Д. оспорват иска за делба, включително относно
квотите, при които се иска допускане до делба на процесните имоти. Оспорват качеството
на съсобственик на ищеца по отношение на жилищна сграда от етаж и тавански етаж,
находяща се в гр. Б. , АДРЕС. Твръди се, че по отношение на този имот наследодателката
К.- е била единствен и изключителен собственик , като след откриване на наследството ,
имуществото е преминало единствено върху наследниците й по закон, не и върху ищеца по
делото. Оспорва се иска за делба и по отношение на 35% ид.ч. от ПИ **********, като се
твърди, че е съсобствен с трети за спора лица. Моли за допускане на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване владението върху процесните имоти.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа следното:
Видно от приложено по делото удостоврение /л. 13/ между С. Д. М., поч. На 28.01.22г.,
и К. А. М.а, поч. На 29.01.19г., е сключен гражданаски брак на 18.09.1975г.
Бракът е прекратен с Решение 16810 от 24.10.2016г., влязло в сила на 24.10.2016г. /л.
14 от делото/.
От удостоверение за насленици /л. 6 от делото/ се установява, че наследници на К. А.
М. /след развода И./ са С. С. П. /племенница/, С. С. Д. /племенница/, Р. Л. П. /племенница/,
Д. Л. Д. /племенник/, а от удостоверение /л. 43 от делото/ наследник на С. М. е М. П.
/дъщеря/.
Видно от удостоверения за наследници /л. 38-41 от делото/ К. А. И. е дъщеря на Р.З.М.
и А.И.М.
С нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 117, том XI, нот. дело 2117/82г. на 14.09.1982г.
С. Д. М. е признат за собственик на ап. 23, находящ се в гр. АДРЕС, площ 69,24 кв.м., заедно
с избено помещение № 17 и 1,333% ид.ч. от общите части на сградата. Общата цена на
имота е 9156 лв., като срещу цената на дадения като обещзтение имот се прихващат
припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и внесените собствени средства от
получаващия обезщетението в общ размер на 3193 лв., като разликата до пълната стойност
на имота от 5963 лв. се заплащи при условията на Наредбата за продажба и замяна на
държавни жилища.
Приложен е Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредба за
2
жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, от 12.02.1964г. по
силата на който се продава на А.И.М. и Р.З.М. следният държавен имот, находящ се в гр.
АДРЕС, съставляващ парцел X, кв. 58, м. с. Б., общо застроена и незастроена площ 1885
кв.м., а само застроени от 65 кв.м., представляващ тавански етаж от сградата, находяща се в
на ул. АДРЕС., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, и 35 % ид.ч. от общите
части на сградата, мястото и толкова от общия клозет в партера.
С нот. акт за дарение на недвижим имот № 45¸том VI, дело **** на 04.03.1986г.
А.И.М. и Р.З.М. даряват на К. А. И. ½ ид.ч. от тавански етаж в сградата на ул. АДРЕС., с
площ от 85 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с 35 % ид.ч.
от клозет, находящ се в партера, и 35 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, върху което е построена, цялото с площ 1885 кв.м. съставляващо имот пл. номер 311
от кв. 58 по плана на гр. Б. при общи съседи: *******, имот ппл. ***********, пл. номер
1816 и пл. номер 1499.
Видно от нот. акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №
59, дело № *******г. А. Илков М. прехвърля на К. А. И. 1/4 ид.ч. от тавански етаж в
сградата на ул. АДРЕС., с площ от 85 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с 35 % ид.ч. от клозет, находящ се в партера, и 35 % ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното място, върху което е построена, цялото с площ 1885 кв.м.
съставляващо имот пл. номер 311 от кв. 58 по плана на гр. Б. при общи съседи: *******,
имот ппл. ***********, пл. номер 1816 и пл. номер 1499.
По делото е приложен нот. акт № 79, том III, рег. № ****** дело **** от 2011г., от
който се установява, че на 02.08.2011г. М. А. Д. и Д. Л. Д. продават на К. А. М.а съответно
1/12 ид.ч. и 1/24 ид.ч. или общо 3/24 ид.ч. от 35 % ид.ч. от ПИ, находящ се в гр. Б., *******
5, с площ 1885 кв.м., представляващ парцел X в кв. 58, м. с. Б., за който са отредени УПИ
******** в кв. 58 с площ 925 кв.м. и УПИ XIX******** в кв. 58 с площ 740 кв.м., като
реална част от имот № ****, с площ 220 кв.м. попада в улица-тупик.
Съгласно заключението по СТЕ ПИ с идентификатор *********** е идентичен с
имотите, посочени в Договор за продажба на държавен жилищен имот от 12.02.1964г., нот.
акт за дарение на недвижим имот № 45¸том VI, дело ****, нот. акт за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 59, дело № *******г. и нот. акт № 79, том III,
рег. № ****** дело **** от 2011г.
В хода на делото е проведен разпит на свидетеля Г. Г. Д., от чийто показания се
установява, че познава С. М. повече от 20 години, откакто са съседи в кв. Г.. Свидетелства,
че жилището е получено като обезщетение, както и че С. М. е строил къща в гр. Б., в която е
бил веднъж миналата година. Сочи, че последните години с К.- са живели заедно в гр. Б.,
преди тя да почине, и С. по-рядко е бил в апартамента. Заявява, че е видял къщата в готов
вариант, но не и самия строеж.
От разпита на свидетеля И. К. С. се установява, че къщата в гр. Б. е построена от
родителите на К.- през 1960-1965г., когато им е предоставен имотът от държавата, като знае
това от разговори между С. М. и неговият тъст А.. Сочи, че С. М. строителство сам в имота
3
не е извършвал, а само подобрения, освежаване и т.н., но къщата е във вида, построен от А.
М., с правени ремонти и пристроявания от К.- и С.. Къщата е етаж и половина, около 50-70
кв.м. и двор около декар, има тупик. Свидетелства, че е ходил няколко пъто на гости в
къщата в гр. Б., като К.- и С. зимата не са живеели там, а се прибирали в София, където
имали жилище.
Проведен е разпит и на свидетеля Б. М. Х., от който се установява, че родителита на
К.- са имали къща в гр. Б., където заедно с дъщерите си са живели. Къщата представлява
коридор, баня и тоалетна, кухня и спални помещения. Сочи, че няма представа С. М. да е
участвал в строенето, а е строена от родителите на К.-, които я дали на дъщеря си и С. М.
като младожженци да живеят там.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По отношение на имота, представляващ ап. 23, находящ се в гр. АДРЕС:
С ПП-5-72 г. е прието, че меродавен за преценката дали имотът е съпружеска
имуществена общност е моментът на юридическото придобиване правото на собственост.
/т.2/ Съгласно чл. 103 ЗТСУ /отм./ собствеността върху недвижим имот, получен в
обезщетение за отчужден недвижим имот се придобива по силата на заповедта по чл. 100
ЗТСУ /отм/. С тази заповед се индивидуализира имота, който се дава в обезщетение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 /*9/ от ПП-5-72, когато срещу отчужден недвижим
имот е предоставен имот като обезщетение и цената на получения имот е по-голяма от
стойността на отчуждения, ако това е станало по време на брака, за разликата, съотнесена
към придобивната стойност на целия имот възниква съпружеска имуществена общност,
макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален
имот се обезщетява /Решение № 38/25.03.2019г. по дело № 878/2018г. на ВКС, ГК, I г.о./.
Видно от нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 117, том XI, нот. дело 2117/82г. на
14.09.1982г., имотът е придобит по време на брака между С. М. и К.- И., като придобивната
стойност на ап. 23 е 9156 лв., а стойността на отчуждения имот е 3123 лв. Цената е
изплатена частично чрез средствата от определеното обезщетение, а останалата част от 5963
лв. е заплатена отделно. Съобразно регламентираното в горепосоченото постановление
3193/9156 ид.ч. е индивидуална собственост, доколкото не се установява отчужденият имот
също да е СИО, а 5963/9156 ид.ч. са СИО. След прекратяване на брака дяловете на
съпрузите са равни, т.е. по 2981,50/9156 ид.ч. или индивидуалната собственост на С. М. се
явява 6174,50/9156 ид.ч., а частта на К.- И. е 2981,5/9156 ид.ч.
Видно от приложеното по длеото удостоверение наследници на К.- И. са нейните
племенници, от което следва, че всеки един наследява нейното имущество при равни части
или за всеки от тях квотата е 745,375/9156 ид.ч.
Ответникът Р. Л. П. не се противопоставя срещу извършването на делбата при
твърдените квоти, а останалите трима ответници навеждат доводи, че са владели имота.
4
Последното не се установява и доказва по делото, като не са ангажирани никакви
доказателства в тази посока, предвид което за съда няма основание да отрече
съсобствеността върху ап. 23 между съделителите. Що се отнася до определените квоти
сочат, че трансформацията не била упражнено своевременно. Съдът не споделя това
становище. Няма пречка да се установи частичната трансформация, наведена и като
възражение в производството за делба. Предвид изложеното и доколкото не се установява
отчуженият имот също да е бил СИО, съдът намира, че следва да се приложат правилата на
горепосоченото постановление, досежно определянето на квотите.
По отношение на 35 % ид.ч. от ПИ с идентификатор *********** и сграда с
идентификатор ***********.3, построена в него:
По делото е установено, че горепосочените имоти са придобити по силата на покупко-
продажба от родителите на К.- И. - А. и Р. М., видно от Договор за продажба на държавен
жилищен имот, съгласно Наредба за жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на
народните съвети, от 12.02.1964г. По силата на този договор се продава на А.И.М. и Р.З.М.
парцел X, кв. 58, м. с. Б., общо застроена и незастроена площ 1885 кв.м., застроени от 65
кв.м., представляващ тавански етаж от сградата, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, и 35 % ид.ч. от общите части на сградата, мястото и толкова от общия клозет в
партера.
Съдът не споделя наведеното от ищеца възражение, че сградата е построена от
бившите съпрузи С. М. и К.- И.. От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
С. и Х. се установява, че етажът е построен от родителите на К.- И., като след това в него са
правени единствено подобрения. Съдът кредитира показанията на свидетелоте като
последователни, вътрешно непротиворечили и логични. Единствено в показанията на св. Д.
се посочва, че С. М. е строил къща в Б., но съдът не кредитира това твърдение, доколкото
противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, самият
св. Д. сочи, че е ходил веднъж в къщата и не е наблюдавал строежа на същата. Предвид
това, съдът не споделя твърдението на ищеца, че е построил срадата заедно със своята
съпруга.
Идеалние части от поземления имот, както и от построената в него сграда, е бил обект
на няколко сделки. Съгласно заключението по СТЕ поземленият имот, предмет на делбата, е
идентичен с имотите, обект на тези сделки.
Една от тези сделки е дарение в полза на К.- И., направено от нейните родители, видно
от нот. акт за дарение на недвижим имот № 45¸том VI, дело **** на 04.03.1986г. На К.- И. е
прехвърлена ½ ид.ч. от таванския етаж, заедно с 35 % ид.ч. от клозет, находящ се в партера,
и 35 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена,
цялото с площ 1885 кв.м. След като ½ от процесните имоти е прехвърлена в полза на К.- И.
по силата на дарение, същата на основание чл. 20, ал.1 от СК /обн. ДВ. бр.41 от 28 Май
1985г./ не представлява СИО и след прекратяване брака на съпрузите, С. М., респ. неговият
правоприемник, няма права върху тази част и те преминава в наследство към останалите
съделители, които са племенници на К.- И..
5
Останалите две сделки обаче с имота превръщат прехвърленото в СИО, доколкото
същите са прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка и
покупко-продажба, извършени по време на брака. Така, с нот. акт за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 59, дело № *******г. на К.- И. е прехвърлена ¼
от тавански етаж в сградата /не и ПИ/ на ул. АДРЕС., заедно с 35 % ид.ч. от клозет, находящ
се в партера, и 35 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е
построена, цялото с площ 1885 кв.м. Тази ¼ част представлява СИО, след прекратяването на
която всеки от съпрузите притежава равни части или частта на С. М. е 1/8.
По този начин квотите в собствеността по отношение на таванския етаж се явяват 1/8
за М. П., а останалите съделители в наследство от своята баба – Р. М.а, са носители на по
1/24 ид.ч. Към нея следва да се прибави полученото от тях в наследство от тяхната леля – К.-
И. /17/24 ид.ч., получено като сбор от дареното - 1/2 ид.ч., наследеното – 1/12 ид.ч. и
прехвърленото срещу издръжка и гледане и прекратена СИО – 1/8 ид.ч./ или всеки е носител
на 21/96 ид.ч. (17/96 ид.ч. + 1/24 ид.ч.).
Съдът не споделя възражението на ищеца, че сградата е придобита по давност. За да се
приеме твърдението за основателно ищецът следва да докаже, че С. М. е осъществявал
фактическа власт върху имота и е манифестирал пред съсобствениците намерение за своене
/вкл. чрез отблъскване на собственическите им претенции/ в продължение на десет години,
считано до предявяване на иска за делба. Доказването на двете кумулативни предпоставки за
възникване в техния патримониум на правото на собственост е в тежест на ищеца.
Владението изисква упражняване на фактическа власт върху имота през посочения период и
явно демонстриране на намерение за своене, което трябва да бъде изразено по ясен и
недвусмислен начин чрез манифестирано отричане на владението на собственика.
Владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя собствена /чл. 68 и сл. ЗС/.
Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател
един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част
от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е
установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична
разпоредба в този смисъл. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след
изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да
отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието
им намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на
основание давностно владение иск за собственост, за уважаването на иска не е достатъчно
само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал наследствения имот. Необходимо е
да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху
притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо
правоприемство владението и съответно съвладението, преминава по право към
наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е
необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху
6
вещта.
В случая бившите съпрузи са собственици на имота по силата на прехвърляне на част
от него срещу задължение за издръжка и гледане, като К.- И. се явява собственик и по
силата на наследствено правоприемство от нейната майка и дарение на част от имота от
нейния баща. В хода на делото не бяха ангажирани доказателства, обуславящи извод за
упражнявано от бившите съпрузи владение освен върху притежаваните от тях идеални част,
така и върху притежаваните от останалите наследници идеални части, както и владение от
страна на С. М. след развода с неговата съпруга. Действително, в показанията на св. Х. се
посочва, че къщата е дадена на младоженците С. М. и К.- И., за да живеят в нея, но не се
установи същите да са манифестирали намерението си да своят идеалните части на другите
съсобственици, придобили ид.ч. по силата на наследствено правоприемство /ТР 1/2012г.
ОСГК/. Предвид изложеното, съдът намира, че имотът не е придобит по давност от бившите
съпрузи, както се твърди в исковата молба.
Във връзка с поземления имот, по силата на покупко-продажба К.- И. се сдобива с 3/24
ид.ч. от 35 % ид.ч. от поземления имот. По гореизложените мотиви тези 3/24 ид.ч. са СИО
или след прекратяването на брака на всеки от съпрузите се падат по 3/48 ид.ч. от 35 % ид.ч.
от поземления имот в резултат на покупко-продажбата или квотата в собствеността по
отношение на ПИ е 9/48 ид.ч. (след прекратяване на СИО-1/8 ид.ч. от прехвърлянето за
издръжка и гледане + 3/48 ид.ч. от покупко-продажбата) за М. П.. Р. П. в наследство от
своята баба е получила 1/24 ид.ч., а предвид разпореждането на М. Д. и Д. Д., последният,
заедно с наследниците на М. Д. и ответници в производството – С. П. и С. Д. те не са
получили нищо в наследство. Същите обаче се явяват наследници на своята леля – К.- И.,
като притежаваното от нея – 37/48 ид.ч. (дарение от 1/2 ид.ч.+наследство от 1/12
ид.ч.+прехвърляне срещу издръжка и гледане от 1/8 ид.ч. от прекратена СИО+покупко-
продажба от 3/48 ид.ч. от прекратена СИО), се разпределя между ответниците или всеки
получава по 37/192 ид.ч. от 35 % ид.ч. от ПИ. Р. П. е носител на 45/192 ид.ч. от 35% от ПИ.
Щом като всяка от страните е носител на право на собственост, то те са носители на
потестативното право тя да бъде поделена съобразно квотите, които всички съделители
притежават от общата вещ. При така установените правнорелевантни обстоятелства следва
да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет
– процесния имот и принадлежностите към него, съобразно установените по делото квоти и
по отношение на посочените лица.
Що се отнася до възражението, че не следва да се допуска до делба поземленият имот,
съдът намира следното:
До делба се допуска цялата съсобствена вещ между всички съсобственици. Само
когато делбеният имот е съсобствен между съделителите и трето лице той се изключва от
делбената маса, ако преди съставяне на разделителния протокол не се прекрати
съсобствеността с това трето лице, съгласно чл. 345 ГПК. Дори и в този случай обаче
изключването от делбата е във втората фаза, когато се разрешава въпроса как ще се
извърши делбата и дали това ще стане с разделителен протокол /Решение № 133 от
7
6.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4300/2017 г., I г. о., ГК/. Правилно е да се допусне делба и на
имота, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица. Но ако до
съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото
лице, съсобственият имот се изключва от делбата /Решение № 596 от 2.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 2074/2008 г., III г. о., ГК/. Допускане на делба на процесния поземлен имот следва
да е при условията на чл.345 ГПК, защото съсобствеността върху поземления имот, предмет
на делбата, е възникнала от прекратена СИО, както и от наследяване, и той е бил
притежаван от наследодателите А. и Р. М. заедно с трети лица, тъй като наследството се
състои от процент идеална част. Делба на процесния поземлен имот може да се извърши в
настоящото или в отделно производство – Постановление № 4 от 30.10.1964г., Пленум на
ВС. В настоящото производство не е поискано конституирането на третите лица, поради
което съдът приема, че делба на посочения поземлен имот следва да се допусне при
условията на чл.345 ГПК. В случай че до даване ход по съществото на делото във втора фаза
на делбата, който момент съвпада със съставянето на разделителния протокол, не е
извършена делба на процесния поземлен имот с третите лица (било то чрез приключване на
съдебна делба в отделно производство с решение, със съдебна спогодба или чрез доброволна
делба), то същият ще бъде изключен от поделяемата маса и производството по делото
спрямо него ще бъде прекратено.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 69, ал. 1 ЗС да се извърши делба между М. С. П., ЕГН:
**********, адрес: гр. АДРЕС С. С. П., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС, С. С. Д.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., ул. “Княз Борис I“ № 13, Р. Л. П., ЕГН: **********,
адрес: гр. АДРЕС, Д. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС, на следните техни
съсобствени недвижим имот, както следва:
1. Апартамент № 23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******* по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД 18-49/16.09.2015г. на изп. директор на АГКК с админ. адрес в гр. АДРЕС, находящ се
в сграда 1, разположена в имот с идентификатор **************, с предназначение-
жилище, апартамент, брой нива-едно, с площ 69,24 кв.м., ведно с избено помещение № 17 и
1,333% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж-имоти с идентификатори -**************.1.22, **************.1.24, под обекта-
**************.1.18, над обекта-**************.1.28 при следните КВОТИ:
- 6174,50/9156 ид.ч. за М. С. П.;
- 745,375/9156 ид.ч. за С. С. П.;
- 745,375/9156 ид.ч. за С. С. Д.;
8
- 745,375/9156 ид.ч. за Д. Л. Д.;
- 745,375/9156 ид.ч. за Р. Л. П.;
2. Сграда с идентификатор ***********.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-
13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. АДРЕС, с площ 59 кв.м.,
брой етажи: 2, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, при следните КВОТИ:
- 1/8 ид.ч. за М. С. П.;
- 21/96 ид.ч. за С. С. П.;
- 21/96 ид.ч. за С. С. Д.;
- 21/96 ид.ч. за Д. Л. Д.;
- 21/96 ид.ч. за Р. Л. П.;
3. ПИ с идентификатор *********** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-
13/17.01.2012г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. АДРЕС, с плош 1839 кв.м., с
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, съседи: ************************, при условията на чл. 345 ГПК, заедно с
трети лица, от който имот съделителите притежават 35 % ид.ч. при следните КВОТИ:
- 9/48 ид.ч. за М. С. П.;
- 37/192 ид.ч. за С. С. П.;
- 37/192 ид.ч. за С. С. Д.;
- 37/192 ид.ч. за Д. Л. Д.;
- 45/192 ид.ч. за Р. Л. П.;
УКАЗВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ, че на основание чл. 345 ГПК, ако преди
съставянето на разделителния протокол в настоящото производство (даване ход на делото
по същество във втората фаза на делбата) не се извърши делба между тях и третите лица –
съсобственици на посочения недвижим имот –ПИ с идентификатор *********** , същият
ще бъде изключен от поделяемата маса и производството по отношение на него ще бъде
прекратено.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9