Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на трети април две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 89 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на твърдения, че срещу него в полза на ответника има издаден
изпълнителен лист от 20.06.2013г. по влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1501/2013 по описа на
ВТРС за сумата от
636,73лв., представляваща стойност на потребена ел. енергия, за сумата от 189,
07лв. – мораторна лихва, както и за сумата от 85лв. - разноски по делото. Сочи,
че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 648/2016г. по
описа на ЧСИ ***, по което на 17.08.2018г. му е връчена покана за доброволно
изпълнение. Твърди, че според получената покана освен горепосочените суми,
дължи на ответника и законна лихва за периода 14.05.2013г. - 13.08.2018г. в
размер на 339, 45лв. Ищецът сочи, че едновременно с изпращането на поканата ЧСИ
е наложил запор върху банковите му сметки. Счита, че тези изпълнителни действия
на съдебния изпълнител са незаконосъобразни поради погасяване по давност на
вземането на взискателя, тъй като в периода 20.06.2013г. - 13.08.2018г.
действия за принудително събиране на дължимите от него суми не са предприемани.
Твърди, че на 18.08.2018г. е изпратил молба до съдебния изпълнител за
прекратяване на принудителното изпълнение, поради изтеклия давностен срок, но
същият отказал да стори това. По изложените съображения отправя искане до съда
да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи процесните суми,
тъй като са изсрочени по давност.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, като оспорва по отношение
на спорните вземания да е изтекъл предвидения в закона давностен срок. В тази
връзка посочва, че давността е прекъсната на 14.07.2016г. с молбата за
образуване на изпълнително дело, в която е бил посочен конкретен изпълнителен
способ /т. 10 ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК/. Допълва, че
след образуване на изпълнителното дело за периода 14.07.2016г. - 14.01.2019г.
са предприети множество изпълнителни действия /налагане на запори върху банкови
сметки на 14.10.2016г., 12.01.2017г., 10.12.2018г./, които са прекъсвали
погасителната давност и са препятствали перемирането на принудителното
изпълнение. По тези съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск
с присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Въз
основа на влязла в сила на 18.06.2013г. заповед за изпълнение №
805/15.05.2013г. по
ч.гр.д. № 1501/2013г. на ВТРС срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за сумата
от 636,73лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури издадени в периода 30.04.2010г. – 15.09.2010г. за обекти на
потребление в ***и гр. ***, за сумата от 189, 07лв. – мораторна лихва за периода от датата след падежа на всяка фактура до 25.04.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2013г. до изплащане на
вземането, както и
за сумата от 85лв. - разноски по делото. На 14.07.2016г. кредиторът е подал молба до ЧСИ В. Георгиев за образуване
на изпълнително производство, с която е поискал, както извършването на
конкретни изпълнителни действия /запор върху трудово възнаграждение, банкови
сметки и други вземания, опис, запор и продан на движими вещи, възбрана, опис и
публична продан на недвижими имоти/, така и му е възложил всички правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на молбата е образувано изп. дело № 648/2016г. по описа
на ЧСИ, по което са извършени справки за трудовата заетост на длъжника, за
имотното му състояние и за разкритите на негово име банкови сметки. На
01.11.2016г. ЧСИ е изпратил до „***” АД запорно съобщение за налагане на запор
върху всички банкови сметки и банкови касетки на длъжника, което е получено на
07.11.2016г. На 13.01.2017г. са изпратени запорни съобщения до ***и ***,
получени съответно на 16.01.2017г. и на 18.01.2017г., с които са наложени
запори върху банковите сметки и касетки на ищеца в тези кредитни институции. На
17.08.2018г. на същия е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 14.12.2018г.
и на 18.12.2018г. са наложени запори върху банковите му сметки в ***и в ***,
въз основа на запорни съобщения от 10.12.2018г. На 22.02.2019г. и на
25.02.2019г. са изпратени нови запорни съобщения до горепосочените банки.
По
делото са приложени и други писмени доказателства, които са неотносими и не са
необходими за изясняване на спора, поради което съдът няма да ги обсъжда.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК за установяване
недължимостта като погасени по давност вземания за главница и лихви по договор
за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника.
Предоставената на длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по
исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
/отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила, поради което разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК следва да се прилага и за
факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че
съдебно дирене не се провежда.
В
случая ищецът оспорва ответника да притежава право на принудително изпълнение
срещу него за процесните суми поради това, че след влизане в сила на заповедта
за изпълнение е изтекла погасителната давност за тях. Предвид на това
последният следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до
прекъсване на тази давност. Съгласно чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно
чл. 117 ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен
срок.
Според
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. ОСГТК давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ. Такива
изпълнителни действия са: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. От друга страна се посочиха действията, който не могат да
се квалифицират като изпълнителни и които
не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Отделно от това се прие, че в изпълнителното производство не могат да се
прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия
процес, поради което ППВС № 3/1980г. се обяви за изгубило сила. Даде се
задължително за съдилищата разяснение, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ и че новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка
редовната молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство, в
която се сочат определени изпълнителни способи, включително и в хипотезата на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ прекъсва давността и от този момент започва да тече
нов давностен срок. Продължителността на този срок, доколкото влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо /Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г. о./, е пет
години по аргумент от чл. 117 ал. 2 ЗЗД. След като е предвиден особен ред за
възобновяване на заповедното производство /чл. 423 ГПК/ и иск за оспорване на
вземането по заповедта за изпълнение основан на факти, настъпили до изтичане на
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, е допустим само при наличието на предпоставките на
чл. 424 ГПК, се налага извод, че влязлата в сила заповед, поради липсата на
оспорване от длъжника, установява с обвързваща за страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. С оглед на
това действие на влязлата в сила заповед за изпълнение, не може кредиторът да
се поставя в различно положение и даже да се санкционира, че е избрал пътя на
заповедното производство, а не исковия процес, като спрямо безспорно установени
вземанията със заповедта за изпълнение се отрече приложимостта на давността по
чл. 117 ал. 2 ЗЗД.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че давността за
вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист е петгодишна и започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
случая тя е влязла в сила на 18.06.2013г., като започналата да тече
след този момент давност е прекъсната на 14.07.2016г., преди да са изтекли пет години от началото й, с подаването на
молба от ответника за започване на принудително изпълнение спрямо ищеца, в
която е обективирано искането му за предприемане от ЧСИ на конкретно посочени
изпълнителни действия – запори, описи, възбрани и т.н. Съгласно горепосоченото
ТР искането да бъде приложен определен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Започналата да тече след
14.07.2016г. нова давност многократно е прекъсвана с наложените от съдебния
изпълнител запори на банковите сметки на ищеца в „***” АД, „***, ***,
***и в ***, съответно на 07.11.2016г., 16.01.2017г., 18.01.2017г.,
14.12.2018г., 18.12.2018г. /арг. чл. 450 ал. 3 ГПК/, а впоследствие с
наложените запори върху тези сметки със запорните съобщения от 22.02.2019г. и
25.02.2019г. Макар и предприети след образуване на настоящото производство,
тези изпълнителни действия следва да се съобразят от съда по аргумент от чл.
235 ал. 3 ГПК, тъй като са относими към спорния предмет. Всички посочени
изпълнителни действия са предприети и извършени в рамките на едно
законосъобразно принудително изпълнение, което противно на твърдения на ищеца
не е перемирано по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. След образуване на
изпълнителното производство липсва бездействие на взискателя продължило над две
години, тъй като по негово възлагане съдебният изпълнител е извършвал
горепосочените изпълнителни действия преди между всяко от тях да е изтекъл този
двугодишен срок. Без значение за настъпването на правните последици свързвани с
прекъсването на давността е знанието или незнанието на длъжника за предприетите
изпълнителни действия. При това положение съдът намира, че вземанията на
ответника, за които е издаден изпълнителен лист от 20.06.2013г. не са погасени
по давност нито към датата на подаване на исковата молба, нито към датата на
устните състезания по делото.
По
тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл. 124 ГПК за
недължимост на сумата от 636,73лв., представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури издадени в периода 30.04.2010г. –
15.09.2010г. за обекти на потребление в ***и гр. ***, сумата от 189, 07 лв. – мораторна лихва за периода от датата след
падежа на всяка фактура до 25.04.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.05.2013г. до изплащане на главницата, както и за сумата от 85лв. -
разноски по заповедното производство, за които вземания има издаден изпълнителен лист от 20.06.2013г. въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение № 805/15.05.2013г. по ч.гр.д. № 1501/2013г. на
ВТРС, поради погасяването им по
давност, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли
изцяло.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
се за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. С оглед фактическата
и правна сложност на спора, същото следва да бъде в минимален размер от 100 лв.,
така както е поискано. Освобождаването на ищеца от заплащане на такси и
разноски по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК, не касае разходите за адвокатско респ.
юрисконсултско възнаграждение, поради което същият следва да заплати
горепосочената сума.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.В.В., ЕГН: **********,***.
***против „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, иск с правно
основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено, че Г.В.В.
не дължи на „Енерго –Про Продажби” АД сумата от 636,73лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури издадени в периода 30.04.2010г. – 15.09.2010г. за обекти на
потребление в ***и гр. ***, сумата от 189, 07 лв. – мораторна лихва за периода от датата след падежа на всяка фактура
до 25.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2013г. до изплащане на главницата, както и за сумата от 85лв. - разноски по заповедното производство, за които вземания има издаден изпълнителен лист от 20.06.2013г. въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение № 805/15.05.2013г. по ч.гр.д. № 1501/2013г. на
ВТРС, поради погасяването им по
давност, КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН: **********,***.
***ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г СУМАТА
от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78
ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: