Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.10.2019 година
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На двадесет и четвърти октомври Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1960 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 24-002405 от 08.07.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят ”Транспортно строителство и
възстановяване” ЕАД град София, с ЕИК *********, твърди, че НП
е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, алтернативно – изменено,
като бъде намален размера на наложената с него имуществена санкция до
предвидения в закона минимум.
Въззиваемата
страна Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002405 от 07.06.2019
год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.415, ал.1 от КТ – Кодекс на
труда (”Който не изпълни задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ (”При
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната”), изразяващо се в това, че като
правоприемник на Държавно предприятие ”Транспортно строителство и
възстановяване” град София съгласно решение № 256 от 03.05.2019 год. на
Министерския съвет в качеството си на работодател по смисъла пар.1, т.1 от ДР на КТ ) не е
изплатил в срок до 06.06.2019 год. на всичките му 9 работници и служители,
работещи в Складова база за съхранение на военновременни мощности с.Калояновец,
община Стара Загора, трудовите възнаграждения им възнаграждения за м.януари 2019
в размер на 60 на сто от брутните им трудови възнаграждения, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната.
В обстоятелствената част на НП за всеки един от работниците и служителите,
индивидуализирани чрез три имена и ЕГН, изрично са посочени брутното му трудово
възнаграждение за м.януари 2019 год., до гарантирания от закона минимален
размер – до размера на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение или до
размера на минималната работна заплата за страната (560 лева – вж. ПМС № 320 от
20.12.2018 год.) в зависимост от това дали размерът на минималната работна
заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение.
В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че съгласно сключените договори и
допълнителни споразумения между работниците и служителите и работодателя
процесните трудови възнаграждения са били дължими (т.е. е следвало да бъдат
изплатени) до 30.04.2019 год.;
В заключителната част (диспозитива)
на НП изрично е посочено, че на жалбоподателя се
налага ”имуществена санкция по чл.415б от КТ“ в размер на 10 000 лева.
Фактическите констатации (относно размера
на брутното трудово възнаграждение за м.януари 2019 год. на всеки един от
работниците и служителите в проверената Складова база на жалбоподателя, каква
сума е следвало да бъде изплатена до гарантирания от закона минимален размер в
зависимост от това дали размерът на минималната работна заплата за страната е
по-малък или по-голям от 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение и до
коя дата е следвало да бъде изплатен същият), отразени в АУАН
и възпроизведени в НП, се потвърждават от
представените с преписката писмени доказателства (ведомост за заплати за м.януари
2019 год., банково извлечение за изплатени трудови възнаграждения, справка за
изплатени трудови възнаграждения за периода м.септември 2018 год. – м.април
2019 год.), а и не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът намира
същите за доказани по несъмнен и безспорен начин, респективно – за безпредметно
да обсъжда поотделно събраните доказателства в тази насока.
В случая обаче НП
не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания).
На първо място: не е изрично посочена
датата на извършване на нарушението (според изложените в НП
факти – 01.05.2019 год., понеже се касае за неизпълнение на задължение,
обусловено с краен срок – 30.04.2019 год.), съставляваща самостоятелен елемент
от реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При това в НП
е посочено от една страна, че процесните трудови възнаграждения са били дължими
до 30.04.2019 год., а от друга страна – че работодателят не ги е изплатил до
06.06.2019 год., което обективно поставя в невъзможност жалбоподателя да
разбере коя от двете дати административнонаказващият
орган е възприел като меродавна – ако не за дата на извършване на нарушението,
то поне за дата, която да обуславя (определя) датата на извършването на
нарушението. Нещо повече: показанията на актосъставителката
Ж. и свидетеля по акта Ж. недвусмислено сочат, че жалбоподателят е в нарушение
от 06.06.2019 год., което поради липсата на изрични волеизявления от тях съответно
в АУАН и НП относно датата
на извършване на нарушението потвърждава допуснатата неяснота на административнонаказателното обвинение в тази му част.
На второ място: налице е противоречие в
юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение – от една
страна се сочи, че жалбоподателят се санкционира на основание чл.415, ал.1 от КТ, а от друга страна – че му се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ (”Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен
срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му
имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“),
позоваването на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното
в НП нарушение и в частност – да не визира какъвто и
да било състав на административно нарушение, създава очевидно объркване и
обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере изразената от административнонаказващия орган воля в тази насока.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 24-002405 от 08.07.2019
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: