Решение по адм. дело №381/2022 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на В. Е. Т. от гр. Русе против решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за събиране на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 249.58 лв., от които главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер на 203.65 лв. и законна лихва в размер на 45.93 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.06.2022 г. Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и противоречащо на закона, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че цитираните в решението разпореждане № 4N01018/14.01.2022 г. и разпореждане №2139-17-4/16.02.2022 г. не са получени лично от него и не е упълномощавал М. Т. да ги получава. Оспорва, че са влезли в сила. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Русе, след като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените и приети с административната преписка документи се установява, че със заявление вх. №2122-17-302/07.01.2019 г. лицето В. Е. Т., [ЕГН] е поискало на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, да му бъде зачетен допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж за периода от 20.12.2017 г. до 31.12.2018 г. (л.8 от преписката). Към заявлението е приложил опис на осигурителен стаж, в който под № 3. РОЛ е посочен като осигурител „Евротрейд Булкомерс“, ЕИК ********* за периода от 21.12.2017 г. – 31.01.2019 г.

С разпореждане №14/08.05.2019 г. личната пенсия на лицето е преизчислена, като е зачетен стаж за периода 21.12.2017 - 31.01.2019 г. от „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София.

С разпореждане №5 от 14.01.2021 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Е. Т., [ЕГН] е преизчислена от 01.04.2020 съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМДВИП. Зачетен е допълнителен стаж за периодите от 01.02.2019 до 24.02.2019 г. от „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София.

След извършена от органите по осигуряването проверка, в ТП на НОИ - Русе на 13.05.2021 г., били получени Ревизионен акт за начет №РА-5- **********/18.11.2020 г., Анализ към ревизионен акт №РА-5-**********/18.11.2020 г. и задължителни предписания №ЗД-1-21-00842916/18.11.2020 г. за „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София. Съгласно Анализ към ревизионен акт №РА-5-**********/18.11.2020 г., дружеството е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физическите лица с висок размер на осигурителния доход без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Посочено е, че на основание чл. 9 от КСО на лицето не следва да бъде признато времето след 11.04.2017 г. за осигурителен стаж, както и произтичащите от това права. На „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София са били дадени задължителни предписания да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето В. Е. Т., [ЕГН] за периода 20.12.2017 - 25.02.2019 г.

Съгласно констативен протокол №КВ-5-21-00959411/08.07.2021 г. се установява, че дружеството „Веминг“ ЕООД гр. София не е извършвало търговска/стопанска дейност, не е установено реално извършвана трудова дейност от лицата по трудови правоотношения. Направен е извод, че „Веминг“ ЕООД, гр. София е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физическите лица с висок размер на осигурителния доход без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Посочено е, че на основание чл. 9 от КСО на лицето не следва да бъде признато времето след 02.2019 г. за осигурителен стаж, както и произтичащите от това права. На „Веминг“ ЕООД, гр. София са били дадени задължителни предписания №ЗД-1-21-00959416/08.07.2021 г. да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето В. Е. Т., [ЕГН] за периода 01.01.2020 - 16.08.2020 г.

Съгласно констативен протокол №КВ-5-17-01049214/15.12.2021 г. не е зачетен стаж за периода 01.02.2019 - 30.09.2020 г. от „ТИМ – ЕР“ ООД, поради невнесени осигурителни вноски и неподадени коректни данни в Регистъра на осигурените лица на НАП като самоосигуряващо се лице.

Въз основа на посочените факти от ръководителя на пенсионно осигуряване е издадено разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г., с което е променен размерът на получаваната от В. Е. Т., [ЕГН] пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2019 г.

Разпореждането е допълнено с разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г., с което са отменени предходните разпореждания №14 от 08.05.2019 г., №5 от 14.01.2021 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" и се отказва преизчисляване с допълнителен стаж след пенсиониране. Същото е във връзка с извършени проверки от контролните органи на НОИ на осигурителите подали данни в РОЛ за осигурителен стаж и доход за г-н Т. и издадени предписания за заличаването им.

Разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г. и разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г. са получени от М. Т. на 20.05.2022 г., видно от известие за доставяне на л.61 от преписката, не са обжалвани, влезли са в сила и са придобили стабилитет.

На основание чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО и във връзка с разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г. и разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г., е издадено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335/24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за събиране на недобросъвестно получена от В. Е. Т. сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер 249.58 лв., от които главница 203,65 лв. и законна лихва 45,93 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.06.2022 г. От органа по приходите е прието, че изплатената пенсия е получена неправилно от г-н Т., послужил си с незаконосъобразно подадените данни, след изрично искане от негова страна за преизчисляване на пенсията с тях. Така издаденото разпореждане е оспорено от Т. с жалба по реда на чл. 117 от КСО, като с решение № 2153-17-198 от 10.08.2022 г., директорът на ТП на НОИ - Русе, приел за неоснователни направените с жалба вх. № 1012-17-258/15.07.2022 г. възражения срещу разпореждане № РНП-1-4-17-01153335/24.06.2022 г. и същото е потвърдено.

С оглед представените по делото доказателства, че по искова молба на В. Е. Т. с иск за установяване на трудов стаж по реда на ЗУТОССР е образувано гр. дело № 3665/2023 г. по описа на РС – Русе, производството по настоящето дело бе спряно с определение от 05.10.2022 г. поради наличие на преюдициалност на спора по образувано гр.дело до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

По посоченото дело е постановено решение № 1317 от 11.10.2024 г. на РС – Русе, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. Т. иск да се признае за установено по отношение на ТП на НОИ-Русе, че за периода 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. е работил в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, на длъжност „консултант управление“ при 8-часов работен ден и има прослужено време от 1 година, 1 месец и 27 дни и това време представлява трудов/ осигурителен стаж ( л.85-л.89 от делото).

Решение № 1317 от 11.10.2024 г. е обжалвано пред ОС - Русе, като с решение № 23/14.01.2025 г. по гр. дело № 955/2024 г. на ОС - Русе, същото е потвърдено. Решението е влязло в сила на 14.01.2025 г. (л.89, гръб от делото).

Впоследствие поради подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение производството отново бе спряно.

С решение № 277/23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1063/2025 г. по описа на ВКС е оставено без уважение молба за отмяна от В. Е. Т. на решение № 23/14.01.2025 г. на ОС - Русе и потвърденото с него решение № 1317/11.10.2024 г. по гр.д. № 3665/2023 г. на РС – Русе (л.92-л.94 от делото).

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е депозирана от процесуално легитимирана страна - адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане, чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е направено в законоустановения срок – решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, е връчено лично на жалбоподателя на 17.08.2022 г., видно от ръкописно изписания текст на л. 3 от преписката, а жалбата до съда е депозирана чрез административния орган вх. № 2153-17-198#2 от 29.08.2022 г., т.е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, е решение № 2153-17-198/10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. Оспореният административен акт е издаден в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила.

С процесното решение № 2153-17-198/10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Преюдициално досежно процесното разпореждане се явява това, с което е постановено, че жалбоподателят е получавал пенсия в неследващ му се размер. Т. е разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г. на длъжностно лице по ПО, с което е променен размерът на получаваната от В. Е. Т., [ЕГН] пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2019 г., допълнено с разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г., с което се отменят предходните разпореждания №14 от 08.05.2019 г., №5 от 14.01.2021 г. и се отказва преизчисляване с допълнителен стаж след пенсиониране. Посочените разпореждания са получени от М. Т. /съпруга/ на 20.05.2022 г., съгласно известие за доставяне на л.61 от преписката, не са били обжалвани, влезли са в сила и са придобили стабилитет. Именно въз основа на влязлото в сила разпореждане, с което е установено по основание задължението на жалбоподателя, за пенсионния орган е било налице правно основание да постанови разпореждане за събиране на дълга. Ето защо, е постановено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335/24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което се определя размера и периода, за който е дължимо, като недобросъвестно получено.

Спорният по делото въпрос се свежда до приложението на материалния закон – чл. 114, ал. 1 от КСО. Като правно основание на процесното разпореждане са посочени разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че нормата на чл. 98, ал. 2 КСО, дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 КСО гласи, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Правилото на чл. 114, ал. 1 КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания. Недобросъвестността е понятие, свързано със субективната страна на проявеното поведение, изразено с действие или бездействие, както и с наличието на връзка между поведението и целеният резултат. Действително, липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в практиката е установено тълкуването на това понятие, а именно: получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. А невярно деклариране е и непредставянето на релевантна информация на административния орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

В случая няма спор, че при подаване на заявлението си от 07.01.2019 г. В. Т. е поискал на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, да му бъде зачетен допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 20.12.2017 г. до 31.12.2018 г. (л.8 от преписката). Към заявлението е приложил опис на осигурителен стаж, в който под № 3. РОЛ е посочен като осигурител „Евротрейд Булкомерс“, ЕИК ********* за периода от 21.12.2017 г. – 31.01.2019 г. С разпореждане №14/08.05.2019 г. личната пенсия на лицето е преизчислена, като е зачетен стаж за периода 21.12.2017 г. - 31.01.2019 г. при осигурител „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София.

Видно от материалите по делото, с влязлото в сила решение № 1317/11.10.2024 г. по гр. дело № 3665/2023 г. по описа на РС – Русе, е отхвърлен иска на В. Е. Т., да се признае за установено по отношение на ТП на НОИ-Русе, че за периода 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. е работил в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, на длъжност „консултант управление“ при 8-часов работен ден и има прослужено време от 1 година, 1 месец и 27 дни и това време представлява трудов/осигурителен стаж (л.85-л.89 от делото). Наличието на влязъл в сила такъв акт, означава, че даденото с него разрешение на конкретен материалноправен спор е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда, затова обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена. При това положение лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията, даващи му право да получава пенсия в размер, определен след подаденото заявление от 07.01.2019г.

Събраните в хода на административното производство доказателства в конкретния случай сочат, че лицето е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. В случая са налице съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно да са укривани от лицето, с оглед постигане на неправомерна резултатна цел - неговото облагодетелстване. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В случая, с оглед на установеното от административният орган и наличните по делото доказателства следва да се приеме, че жалбоподателят си е послужил с документи с недоказано съдържание по отношение на положения стаж за съответния период и е използвал незаконосъобразно подадени данни при изрично направено от него искане за преизчисляване на пенсията въз основа на тях.

Независимо, че е налице законово установено стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми (в този смисъл е и практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020 г., VІ отд. и др.).

При това положение и след като не са били налице условията за получаване на пенсия в определения размер, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като разлика от размера на пенсия, който е следвало да получава, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми.

Ирелевантно е заявеното чрез обща жалба оспорване на дадени задължителни предписания към т.н.“ работодатели“ за заличаване на осигурителен стаж ,при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена по същество претенцията на Т. за признаването на спорния стаж.

При така установената фактическа обстановка и относима към нея нормативна уредба, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват законосъобразно постановени. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на НОИ – София, юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, в структурата на което се намира органът-издател на оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Е. Т. от гр. Русе против решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе.

ОСЪЖДА В. Е. Т., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], вх.2, ет.2, ап.3 да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.