Р
Е Ш Е Н И Е
№........../.. 2019.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание
проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С-Я ФИЛИП РАДАНОВ
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАКАРИЕВА
въззивно
гражданско дело.№ 1193 по описа за 2019
г. ,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Т.Ж.Е.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Сн. Л. ***, със съдебен адрес ***, офис 3 против
решение № 2018/10.05.2019 г. постановено по гр.д.№ 14510/2018 г. по описа на РС
– Варна, с което ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените алтернативно съединени искови претенции,
от ищеца Т.Ж.Е., ЕГН **********,***, чрез адв. Сн. Л. ***, със съдебен адрес ***,
офис 3 против ответника С.Ж.С., ЕГН **********,***, С ИСКАНИЯТА да бъде
постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2 534,43 лв. – представляваща имуществена вреда за ищеца
от заплащане на теч на питейна вода в имота на ответника за периода от 1 –ви
март 2017 г. до 3 –ти април 2017 г.,отчетена и платена от ищеца по партида
№ 1706759 В и К Варна, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на иска 26.09.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането , на основание чл. 45 ЗЗД ,вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и второ
алтернативно искане да бъде постановено
Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2 537,43 лева, с която се е обогатил, представляваща консумирана
от ответника питейна вода за периода от 1 – ви март 2017 г. до 3–ти април 2017
г., отчетена и платена от ищеца по партида № 1706759 В и К Варна, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на иска 26.09.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането,на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 –во ЗЗД, във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И
НЕДОКАЗАНИ и ОСЪЖДА Т.Ж.Е., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Ж.С., ЕГН **********,***, СУМАТА в размер на 430,00 лева (четиристотин и
тридесет лева)- сторените от ответника съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на решението, при съществено нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Счита че изводите на съда за
неоснователност и недоказаност на иска са неправилни. Твърди се, че водата,
която е изтекла в имота на ответника е платена на ВИК от Т.Е.. Иска се отмяна
на решението и уважаване на иска като се присъдят разноските по делото за двете
инстанции.
Срещу тази жалба е депозиран писмен отговор, с който същата се
оспорва и моли съда да потвърди решението като се присъдят разноските пред
въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в предвидения от
закона срок и от лице за което е налице правен интерес от обжалване на решението,
поради което се явява процесуално допустима. Същата е неоснователна по
съображения изложени по-долу.
Настоящият
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и с оглед наведените от въззивника твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното решение,настоящият въззивен състав сочи следните правни изводи :
Предявени са два иска –
непозволено увреждане и неоснователно обогатяване – в условията на
алтернативност. Заявената искова претенция с правно основание чл.45 ЗЗД е на плоскостта на
непозволеното увреждане. «Всеки е длъжен да поправи вредите , които е причинил другиму”. Законът поставя на
разположение на увредения една претенция за обезвреда срещу увредилия го, срещу
този който не е изпълнил това общо за всички задължение. Тази отговорност не е
договорна, а отговорност за вреди извън същестуващото облигационно задължение. В тежест на ищеца е, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: виновно противоправно
деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техният
вид и размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
От представените по делото доказателства не се установяват
посочените предпоставки, поради което ответникът не следва да отговаря имущественно за претендираните
вреди спрямо ищеца .
При установената по делото фактическа
обстановка, не може да бъде направен друг извод, различен от този, посочен в
обжалваното решение.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД
Целта на правната
уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на
правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени
блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Престационната
кондикция , наричана condictio in debiti е
фактически състав, който се състои от
следните елементи : едно лице е
престирало и с това е станало по – бедно, докато лицето на което е престирало е
станало по – богато; престирането трябва да е станало за сметка на престиращия
и да е довело до получаване на имуществена придобивка на обогатилия се ;
обогатилият се да е получил нещо чрез престирането; предстирането да няма
правно основание и на последно място престиращият не трябва да знае ,че няма
задължения . От посочения фактически
състав възниква ex lege правото на престиралия, който има качеството кредитор по това
законово правоотношение да иска от обогатилото се лице , което има правното
положение на длъжник, да върне даденото
от него . Престационната кондикция се проявява в три подвида, изчерпателно
изброени в чл. 55 , ал.1 ЗЗД. Съдът намира ,че не са налице
елементите на нито един от фактическите състави на неоснователното обогяатяване
в настоящия казус.
Налага се общият извод, че обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕ Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2018/10.05.2019 г. постановено по
гр.д.№ 14510/2018 г. по описа на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :