№ 671
гр. К., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510102783 по описа за 2023 година
Пълномощника на ищеца адвокат И. Д.а, твърди, че доверителят й, и
съпругата му - Р. Л.а, дълго време са били собственици на имот, находящ се в
гр. М., на ул. ***, който са прехвърлили на сина си с Нотариален акт № ***г.
на нотариус Н. К..
За посочения имот имало открита партида за вода във „В и К“ ЕООД, гр.
С., под № ***, която все още и към настоящия момент се водила на името на
нейния доверител. Въпреки, че прехвърлянето на имота формално било
осъществено през тази година, от 2014г. имотът се ползвал от сина на ищеца,
който живеел там и от доверителят и съпругата му основно през отпуските и
понякога през почивните им дни. От 201Зг., въпреки че имотът се ползвал и не
е подавано каквото и да било уведомление до дружеството за временно
преустановяване на ползването му, не са минавали служители на ответното
дружество да засекат изразходваното количество вода. Инкасаторката,
обслужваща този имот - Г.К., многократно е минавала покрай имота, засичала
партидите на съседните къщи, в някой случаи била оставяла бележка на
вратите на съседните имоти да бъде осигурен достъп, но никога на вратата на
клиента и. Последният бил ходил на няколко пъти в центъра за обслужване на
клиенти на дружеството, за да попитал има ли някаква дължима сметка за вода
или някакъв проблем, но оттам винаги са му отговаряли, че нямало дължими
суми и всичко било наред с партидата, но нямало засечена вода.
Сочи, че на *** г. имотът бил посетен от посочената по-горе
инкасаторка в присъствие на В. Л. и сина му, и след засичане на водомера г-жа
К. казала, че разликата между старо и ново показание било 847 куб.м и това
било нормално, защото „от 10 години в този имот не било влизано да се
засича“. След което, по партидата на доверителя и била издадена Фактура №
***г. на стойност 2866,02 лева, която оспорват както по отношение на
1
отразените в нея обстоятелства, така и на посочената сума като дължима
такава. Л. бил подал възражение до ответното дружество, извършена била
проверка и съставен Констативен протокол № ***г., след което бил последвал
отговор от „В и К“ ЕООД, с което оставили без уважение подаденото
възражение.
Оспорват истинността на Фактура № ***г. досежно вписаните в нея
обстоятелства, че датата на последен предходен отчет била 01.01.2022г., че
потребената вода за периода от 01.01.2022г. до ***г. била в размер на 892 куб.
м., както и дължимата по фактурата сума. Считат, че издадената фактура
представлявала по своята същност едностранно изготвен частен документ,
удостоверяващ изгодни за ответното дружество обстоятелства, поради което
нямало обвързваща доказателствена сила за отразените в нея данни и не
доказвала вземането на оператора спрям доверителят му. В конкретния случай
позоваването на изходящ от страна на ответника частен документ и
удостоверяващ изгодни за него факти, не обосновавала извода, че отразените в
него обстоятелства са
Считат, че отчетеното количество вода на дата ***г. от длъжностното
лице на оператора следвало да бъде разпределено пропорционално на
месеците в периода от последния реален отчет през 2013г. до ***г„
респективно да бъде остойностена по действащите през този период цени на В
и К оператора съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ОУ. Като след това
разпределение, респективно ценообразуване, доверителят му ще дължи
сумата за периода от последните три години - от 15.10.2020г. до 15.10.2023г.,
тъй като другите суми били погасени поради изтичане в негова полза на
погасителната давност по чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите, на която също се позовават. В този смисъл са били и
възраженията на доверителя на доверителя му към ответното дружество преди
завеждане на настоящото дело, които не били уважени.
Моли съда да признае за, че В. Н. Л. не дължи на „В и К“ ЕООД, гр. С.
сумата от 2 866,02 лева по Фактура № ***г.Претендират и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
пълномощника адвокат А. С., с която твърдят, че искът е неоснователен.
Ищецът и съпругата му твърдели, че дълго време били собственици на
имот в гр. М., ул. ***, който по настоящем бил собственост на синът им,
съгласно нотариален акт от ***г. Сочи се също, че от 2014г. имотът се ползва
от синът на ищеца, както и лично от него и съпругата му основно през
отпуски и почивни дни. Сочи, че от 2013г. не е извършван отчет на ползваната
вода в имота, макар да не било подавано уведомление, че имотът не се ползва.
Твърди, че инкасаторката редовно посещавал и отчитала ползваната вода в
съседните имоти, но не и в неговия. От друга страна пък ищецът ходил в
центъра за обслужване на клиенти на ответното дружество да проверява за
неплатени сметки за вода, като винаги установявал, че няма дължими суми. На
***г. инкасаторката посетила имотът му в гр. М. и отчела разлика между
старото и ново отчетеното показание на водомера от 847 куб.м. вода, след
което била издадена оспорената фактура за вода е № ***г. на стойност 2866,
02 лева. Ответникът оспорил така издадената фактура. Сочи, че не е спазен
2
редът за отчет и начисляване на ползваните количества вода в имота му,
регламентирани с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите. Счита, че така отчетеното потребление на ***г. от
892 куб.м. следва да бъде разпределено пропорционално на месеците в
периода от последния реален отчет през 2013г. до ***г., като при това
положение ищецът ще дължи да заплати сумата за период от последните три
години от 15.10.2020г. до 15.10.2023г., тъй като останалите суми следвало да
бъдат погасени с изтичане на три годишна давност по реда на чл. 111,6. „в“ от
Закона за задълженията и договорите.
Счита предявения иск за недопустим, като заведен от лице, което не
притежава активна процесуално правна легитимация за воденето му.
Съображенията му за това били следните:
Видно от представения от ищеца нотариален акт № ***г. на нотариус Н.
К., той заедно със съпругата си Р. К. Л.а продават на Н. В. Л. собствения си
недвижим имот в гр. М., ул. ***. От датата на продажбата ***г. ищецът вече
няма качеството на потребителна услугите на ответното дружество. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите: „Потребители на В и К услуги са:
1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги;
2. юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост;
3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води“
В същия смисъл била и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/
2004г.:
„Потребители на услугите В и К са:
1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение“.
Твърди, че предвид обстоятелството, че след ***г. ищецът вече не бил
собственик на водоснабдения имот на ул. *** в гр. М., то същия бил загубил и
3
качеството на потребител на услугите на ответното дружество. Предвид това и
въз основа на чл. 60 от ОУ „В и К операторът имал право да открие, да
промени или да закрие партида на потребител служебно след предоставяне на
данни от домовата книга, от управителя на етажната собственост, или на друг
документ, удостоверяващ право по чл. 2.“
Сочи, че с Протокол за корекция № ***г. бил променен титулярът на
партида № *** за водоснабден имот в гр. М., ул. ***. Но на практика, ищецът
бил загубил качеството си на потребител на услугите на ответното дружество
още на ***г. С подаденото на ***г., възражение срещу издадената фактура
ищецът не уведомил ВиК оператора за продажбата на водоснабдения имот, а
новият собственик не заявил промяна на партидата на свое име.
Счита още иска за недоказан и неоснователен по следните съображения:
Неоснователно било твърденията на ищеца, че потреблението на вода в имота
му не било отчитано от 2013г. Напротив инкасаторът Г.К., както и предишният
инкасатор Т.Ш. абсолютно стриктно и редовно са отчитали използваните
количества вода във водоснабдените имоти, съседни на имота на ищеца в гр.
М.. Това се потвърждавало и от твърденията на самия ищец в исковата молба.
Инкасаторите били правили многократно опити да отчитат водата в имота на
ищеца. Тъй като не са намирали никой там и не им бил осигуряван достъп до
водомера за отчет на показанията на същия, отчет не бил извършван. Имали
били впечатление и информация, че имотът не се обитавал редовно, че
собствениците му го посещават рядко, като не ползват вода.
Именно поради тази причина и не били прилагали разпоредбата на чл.
24, ал. 4 от ОУ, според, която: „При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и
адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за
потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един
потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото
количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25,
ал. 2 от Общите условия“. В случая са съставяни протоколи за неосигурен
достъп до имота /протокол с № ***г. и № ***г., които прилагат в заверено
копие/, но не били начислявани ползвани количества вода, тъй като според
информацията, с която са разполагали инкасаторите имотът бил необитаем.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и 3 от ОУ:
„Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с
точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от:
месец - за потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради-
етажна собственост;
месеца - за потребители по чл. 3, т. 1 и за потребители по чл. 3, т. 2 с
консумация до 20 куб.м/месечно;
два пъти годишно - за водомери на сградни водопроводни отклонения на
имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен
4
характер на ползване.
В междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно
начислявал количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода била изравнява в съответствие с реалното
потребление. Предвид обстоятелството, че при посещенията от инкасатора за
извършване на реален отчет на водомера същият не бил намирал никой в
имота, поради което приел, че той не се обитава, начислявал нулеви показания
на водомера, поради което не е имал база за начисляване на други количества
вода в междинните периоди освен нулеви такива.
Твърди, че извършеният отчет на ***г. бил осъществен случайно -
инкасаторът Г.К. била видяла, че има хора в имота и била поискала достъп до
водомера за отчет на показанията му, като такъв и бил осигурен и тя отчела
процесиите количество вода, фактурирани с фактура № № ***г.
Сочи, че видно от предходни отчети на водомера в имота на ищеца от
2003г., потреблението в същия било минимално, като във водения хартиен
карнет било отбелязано, че имотът бил необитаем. От 01.11.2017г. било
въведено ползването на електронен карнет, като в него са отразени данните и
от водения хартиен карнет, където показанията на водомера на 17.10.2012г.
било 1253 куб.м., след което на 04.03.2013г. били отчетени показания 1255
куб.м., което показание продължавало да е такова до ***г.
Твърди, че в исковата молба ищецът твърдял, че ходил многократно да
проверява дали има задължение за плащане на касите на ВиК оператора. Ако
това било така и той бил добросъвестен потребител на услугите на ответника,
знаейки, че ползва вода в имота си следвало да изискал устно или с нарочна
молба, имотът му да бъде посетен в посочен от него ден и час за отчитане на
водомера му, съгласно изискванията на Общите условия. След подаване на
възражението му с вх. № ЦУ-1907/ ***г. още на 26.10.2023г. имотът бил
посетен от служители на ВиК оператора за извършване на проверка на
водомера. Видно от констативен протокол № ***г. било отчетено показание на
водомера 2159 куб.м., което било с 12 куб.м. разлика от предходния отчет на
***г. - 2147 куб.м., разлика, която била значителна за период от 15 дни, дори и
за имот, който се обитава постоянно. За сравнение може да се посочи, че това
е потреблението на едно семейство в имот, който се обитава постоянно.
С протоколно определение от 08.04.2024г. постановено по настоящото
дело съдът е конституирал Н. В. Л., като трето лице помагач на страната на
ищеца.
С протоколно определение от 08.10.2024г., постановено по гр. дело №
2783/2023г. по описа на Районен съд – К. на основание чл.214, ал.1 от ГПК
съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.124 от
ГПК като същия се счита за предявен за сумата от 2 130.76 лева
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка :
Представено е възражение от В. Н. Л. до управителя на ВиК – С. във
5
връзка с фактурираното му количество вода в размер на 893 куб. за периода от
01.01.2022г. до ***г., по партида ***.
Представено е и писмо от управителя на ВиК- С. до В. Н. Л., в което е
отразено, че във фактурата е посочено старо показание – 1 255 куб.м. от
01.01.2022г. и ново показание на водомера – 2 147 куб.м., отчет извършен от
инкасатора на 11.10.2022г.
По делото е представен нотариален акт №*** от ***г. по описа на
нотариус Н. К., с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – К.. От същия се установява, че В. Н. Л. и Р. К. Л.а продават на
Н. В. Л. следния свой имот : поземлен имот с идентификатор 49494.701.1777,
с площ 236 кв.м. по скица, а по доказателственият акт с площ 334 кв.м., с
неуредени сметки по регулация, находящ се в град М., област С., улица ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № ***г.
на изпълнителния директор на АГКК-С., с номер по предходен план 5011177, в
кв.67, парцел IV по плана на град М., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване, ниско застрояване до 10 метра.,
както и построените в имота сгради : жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор 49494.701.1177.1, със застроена площ от 43 кв.м., на един етаж
и всички подобрения отразени по данъчни записвания като навес с оградни
стени с площ от 9.00 кв.м..
По делото е представена фактура №***г. издадена от ВиК – С. на В. Н.
Л. на стойност 2 858.36 лева, по партида № ***, за имот находящ се в град М.,
улица ***. /лист 23 от делото/
Представено е и досие на абонатен номер *** на името на В. Н. Л. за
имот находящ се в град М., улица *** /лист 24 от делото/.
Представени са протоколи за неосигурен достъп – два броя и протокол
за корекция. От представения констативен протокол от 26.10.2023 съставен по
повод извършената проверка във връзка с възражение от ***г. се установява,
че визуално отчетено показания при проверката е 2 159.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Р. К. Л.а, Р.П.С., Г.С. К..
От показанията на свидетелката Л.а /съпруга на ищеца/ се установява, че
процесния имот се намира в град М. на улица ***. Имотът се ползвал от 2013г.
до настоящия момент. През 2013г. синът им отишъл да живее там, „като
постоянно живее там. Ние ходихме събота и неделя и когато имаме отпуски, и
празничните дни“. Твърди, че имота е бил постоянно обитаем през този
период. До 2013г. идвало лице тн ВиК и водата плащала лично чрез „ИзиПей“
или в клуба на пенсионера, когато имало определени дни за плащане. Твърди,
че след 2013г. не е идвал инкасатор в имота, за до отчете водомера и не
плащали. Преди това идвала една жена от М. да отчита водата, но тя се
пенсионирала. Сочи, че на вратата никога не е имало лепенка, че ще мине
инкасатор , за да отчете водата. Мъжът й ходил до ВиК, за да пита защо
нямало сметка, но от там му казали, че след като няма начислено всичко е
наред. Не са имали основание да подадат заявление, че не ползват имота,
защото го ползвали. Заявява, че на 01.01.2022г. никой не е идвал в имота. „То
е на яма, не е канализация в М., и просто подновихме ямата, защото старата
6
беше паднала, но не сме имали проблеми с наводняване на двора или къщата“.
От 1994г до 2013г. инкасатор идвал редовно да отчита водата.
Свидетелят С. заявява „живея в град М., на улица ***, съседи сме. Едни
срещу други живеем, през един двор“. Твърди, че имота винаги се е ползвал и
никога не е бил необитаем. В момента в имота живеел Н.. Заявява, че сега
имали инкасатор. По – рано минавала инкасаторка., сега им оставяли
бележки и те пращали снимки на водомера. Твърди, че предната инкасаторка
Т., никога не е питала дали в имота на В. живее някой. Заявява, че Н. живеел в
имота от около десет годени. Преди това имота се обитавал от майката и
бащата на Н., но те идвали само през събота и неделя.
Свидетелката Г.К. работи във ВиК като инкасатор от две години и
половина.. Сочи, че преди нея инкасатор била Т. Ш., но тя се пенсионирала.
Твърди, че не е имала достъп до имота на ищеца“ Никога не съм намирала
някой вътре“. От колежката си, която се пенсионирала получила сведения, че
имота е необитаем. „На 11.10 миналата година никой не се е свързал с мен,
случайно стана всичко“. Човекът бил пред вратата и тя попитала дали имота е
обитаем. След като получила положителен отговор помолила да инкасира
водомера и видяла какви кубици има. На ***г. е съставен протокол и е
записано, че имота е обитаван рядко. Тогава разпитвали комшиите. При
необитаем имот не се залепвали бележки “нито някакви осведомявания.
Когато се заяви, че имота е необитаем, значи е необитаем. Трябва да има
заявление“. Когато имота се ползвал сезонно тогава оставяла бележки.
Показанията на свидетелката Л.а следва бъдат обсъдени с оглед
разпоредбата на 172 от ГПК предвид родствената й връзка със страна по
делото. След тази преценка съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката Л.а, тъй като същите са логични и последователни и се
подкрепят от показанията на свидетеля С., както и от представените 36 броя
фактури издадени от „ЕВН - Бългалия“ за процесния имот. От представените
фактури се установява, че от 2013г. – 2015г. имота е ползван през периода.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно техническа и
счетоводна експертиза, която е депозирала писмено становище, което не е
оспорено от страните и което съдът възприеме като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизите се установява, че
имота представлява жилищна сграда – къща с двор. В процесния обект в
близост до оградата е изграден водомерна шахта с голяма дълбочина, в
основата на която е монтиран водомер. Процесният водомер е присъединен
към водопроводната инсталация на процесния обект посредством тръба 3 /4.
Количеството вода, което може да протече през водопроводната инсталация
на процесния имот е 0.314 литра в секунда. Посочено е още, че процесния
период е съставен от 661 календарни ди. През захранващата водопроводна
тръба максимално количество вода за 661 пълни календарни дни могат да
преминат при скъсана/срязана тръба или напълно отворени чешми 7 642.2
куб.м. вода. Потребеното количество вода от 892 куб.м. като се раздели
средно аритметично на процесния период, означава че всяко денонощие е
потребявано средно 1.35 куб.м. вода. В зависимост от големината и
характеристиката на попиване на използваната изгребна яма, може де се
определи 1.35 куб.м. за 24 часа дали могат да предизвикат запълване и
преливане на изгебната яма. За процесния период са съществували два веда
7
септични ями. До преди около 3-4 години е съществувала стара яма, която е
била с големина 1м3 по данни на собственика. След това е изградена нова
септична яма с два бетонни пръстена и приблизителна големина 2м3. Старата
септична яма е почиствана с машина периодично при нужда.
Характеристиките на попиване не са известни и няма как да се определи
нужното време за преливане. От заключението се установява още, че в
изпълнение на поставената задача, експертизата е извършила основно
разпределение на фактурата от количество питейна вада – 892 куб.м. за
периода от 04.03.2013 г. до ***г. При така определеният период, броя пълни
месеци в него е 127 и 8 дни. Средмесечното потребление на вода е
калкулирано на 7.009823 куб.м. Изчислените стойности на потребена питейна
вода, съобразно действащите цени на „ВиК“ ЕООД – С. за процесния период
са 2 137.50 лева. Общата стойност на задължението, изчислена съгласно
направеното разпределение и по цени на ВиК, действали към момента на
периодите в разпределението е 2 137,50 /две хиляди сто тридесет и седем лева
и 50 стотинки/ лева. Дължимата сума за потребена вода за периода от
11.10.2020 г. до *** година, изчислена съгласно направеното разпределение и
по действащите цени на „ВиК' ЕООД за съответните периоди е 735,26
/седемстотин тридесет и пет лева и 26 стотинки/ лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
установяване недължимостта на вземане на ответника за сумата 2 130.76 лева,
представляваща стойността на потребена вода за периода от 01.01.2022 г. до
*** г.. е издадена фактура № *** г.
Съдът намира за основателно своевременно направеното искане от
ищеца с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията на ищеца по фактура № *** г. за сумата 2 130.50
лева, по следните съображения :
Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви / ТР №3 от 18.05 на ВКС, по т.д. №3/2011
г., ОСГК/. Съгласно чл.111, б „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Безспорно е, че вземанията на водоснабдителните дружества са периодични
плащания, тъй като имат белезите, признаците на понятието. Следователно за
периода 15.10.2020г. до 15.10.2023г. сумите са погасени поради изтичане в
полза на ищеца погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД. От
заключението на експертизата се установява, че задължението е в размер на
2 137.50 лева. Предявения иск се явява основателен за сумата от 2 130.76 лева
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че ищеца е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е
доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на
8
потребителите на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и
според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по
ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от
Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от
оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от
регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - С. са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват
всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в
чл.8, ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за
краткост „общи условия“, се определят: 1.правата и задълженията на
оператора и на потребителите; 2.редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;
3.отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането
на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до водомерите,
включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора.
Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.
Страните не спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество
и следователно през процесния период те са били в сила без да има данни, че
ответникът е възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са
публикувани и в сайта на ищцовото дружество. В настоящия случай страните
не спорят, че ответника има качеството на потребител на ВиК услуги. Между
страните по делото не се спори, че има отрита партида №*** с титуляр на
портидата *** Н. Л. при ищцовото дружество „В.“ ЕООД – С. за доставка на
9
питейна вода и отвеждане на канална вода за имот находящ се в град М.,
улица ***.
Спорно в отношенията между страните е изправността на доставчика по
правоотношението по отношение на поетите от него задължения по силата на
обвързващите страните Общи условия в т.ч. отчитане показанията на
средството за измерване при уговорени правила, условия и срокове.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора- чл.20 от ОУ /
чл.22 от ОУ в сила от 2014 г./. Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004
год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и
ал.3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители /чл.23, ал.1 т.1 от ОУ от 11.08.2014 г./, отчитането на водомерите
на потребителите за питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три
месеца. В разпоредбата на чл.21, ал.3 от ОУ / респ. чл.23, ал.3 от ОУ от
11.08.2014 г./ се сочи, че в междинните периоди между два отчета операторът
начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на среден
разход от предните два отчета, като след отчитането на показанията на
водомера количествата се изравняват. Отчитането на водомерите се извършва
в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване
на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора- чл.21, ал.4 от ОУ респ. чл.21, ал.4 от ОУ
от 2014 г. Съгласно чл.21, ал.5 от ОУ датата на отчитане на водомерите се
обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се
съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди
отчитането. Съгласно Общите условия потребителят е длъжен да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К
оператора за извършване на отчети на водомера на сградното отклонение и на
индивидуалните водомери, като достъпът до помещенията, в които са
монтирани водомерите се осигурява от потребителя за времето, посочено в
съобщението от В и К оператора. При невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и
когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е
длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане, а в случай, че потребителят не изпълни задълженията си се счита,
че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с
протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена и единния граждански номер на свидетеля, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола В и К
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на
чл.46 от ОУ. В настоящият случай ищецът, въпреки указана тежест на
доказване, не е представил писмени доказателства, както за количеството
потребена вода в имота на ответницата през процесния период /карнет /, така
10
и за начина на отчитането й съобразно правилата, регламентирани в Общите
условия, действали през процесния период и в чл.32 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съдът намира, че следва да отбележи, че представените от ищеца
фактура № *** г. и досие за абонат за партида №***1 по правния си характер
представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална
доказателствена сила. По принцип частните документи по силата на чл.180 от
ГПК са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от
лицето, които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността
на това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този
документ свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе
си факти. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересована страна. В конкретния случай позоваването на изходящите от
страна на ищеца документи, представляващи частни такива и удостоверяващи
изгодни за издателя им факти, не обосновава извод, че отразените в тях
обстоятелства са верни /Решение №30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д
№284¢2010г., II т.о., ТК/. Този извод на съда не се променя и от допуснатата и
назначена комплексна съдебно техническа и счетовдна експертиза, тъй като
вещите лица са посочили, че заключението е изготвено, въз основа на
издадените от ищеца документи.
Договорът за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй
като ползваните количества вода, както и стойността им се определят за
фиксирани периоди от време, а заплащането става ежемесечно. За да установи
наличието на задължение и неговия размер ищцовото дружество следва да
докаже, че съобразно приетите от него Общи условия е извършило всички
действия по отчитането на потребеното количество за всеки отделен период,
което в случая не е установено от страна на ищеца.
Съдът намира, че издаването на фактура № *** г. по партида №***1 с
данни, които не почиват на документи, създадени, съобразно Общите условия,
не е обстоятелство годно да породи задължение. Това е така, защото
ползвателят на водоснабдителна услуга дължи заплащане на консумираната от
него вода, като нейното количество следва да се определя чрез средство за
търговско измерване – водомер, показанията на който трябва да бъдат
отчетени, съобразно разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общите
условия.
Извън гореизложеното съдът намира, че следва да отбележи също, че
допуснатото от ищеца нарушение на Общите условия относно
периодичността на отчитането и начисляването на изразходваните количества
вода води до невъзможност на ползвателя да упражнява правата си,
лишавайки го от възможност своевременно да възрази против дължимата
сума, каквото възможност предвижда чл.40, ал.2 от Наредба №4 от
14.09.2004г. и Общи условия, както и да противопостави на кредитора
възражение за погасяване по давност на периодично дължимите суми.
Последното е така, защото при неправилното отчитане, не може да се
11
определи за кой период е възникнало задължението и от кой момент то е
станало изискуемо.
Следва да се отбележи, че услугата по доставка на В и К услуги се
подчинява на общите правила на договора за продажба на движима вещ.
Дължи се само стойността на доставена и потребена вода. В този смисъл
издаването на квитанцията и осчетоводяването й от ищеца не доказват
наличието на доставката, съответно потреблението.
На следващо място от заключението на комплексната съдебно
техническата и счетоводна експертиза и от извършения оглед на имота от
вещото лице се установява, че в имота на ответника не е налице
канализационна система, като начисленото количество вода от ищцовото
дружество 892 куб.м. за процесния период от 661 календарни дни могат да
преминат при скъсана/срязана тръба или напълно отворени чешми, но
доказателства в този смисъл по делото не са ангажирани от страна на
ответника. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че от
2013г. до ***г. водомера не е бил реално отчитан. Свидетелската К. твърди, че
работи в ответното дружество от около две години и половина и никога не е
влизала в процесния имот, за да отчете водомера, тъй като знаела, че имота
бил необитаем
Съдът счита, че представената по делото фактура № *** г. от страна на
ищеца не е достатъчно доказателство само по себе си да обоснове наличието
на извършената доставка на 893 куб.м. на стойност 2 858.36 лева за периода
от 01.01.2022г. до ***г.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че в настоящото
производство ответното дружество не е изпълнило задължението си да
установи размера на задължението на ищеца, както и това, че този размер е
определен при спазване на нормативно определените изисквания за това.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 477.64 лева,
представляващи платена държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление С., улица ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя Р.И.М., че В. Н. Л., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** не
му дължи сумата от 2 130.76 лева, представляваща стойност по фактура № ***
г., за доставена и потребена питейна вода по партида № ***, за имот находящ
се в град М., улица ***, в размер 893 куб.м. за периода от 01.01.2022 г. до ***
г.
12
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление С., улица
***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.И.М. да заплати на В. Н. Л.,
ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** не му дължи сумата от 1 477.64
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13