Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 328 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./.г. началник на ОО „АА”, гр. Перник е наложил на
жалбоподателя С.С. А. административно наказание глоба
в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, както и глоба в
размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.
53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата и
в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган,
редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.
Районна прокуратура - Радомир,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 08.08.2019 г.,
около 14,20 ч., на път 623, на кръстовището на с.
Л., посока гр. Радомир, жалбоподателят С.С. А., като
водач на товарен автомобил „Щ. .“, с рег. № ., от категория N 3, с допустима максимална маса 26 000 кг, извършва обществен превоз на
товари към фирма „М.Т.“ ЕООД, по маршрут от гр. Земен за гр. Бобов дол, като при
направена справка в информационната система на ИААА, отдел „Лицензи“, се
установило, че за товарен автомобил, с рег. № ., няма издадено удостоверение за
обществен превоз на товари на територията на Република България или заверено
копие към лиценз на Общността и наред с това водачът не представя пътен лист.
Актосъставителят И.Б.Г. квалифицирал двете
нарушения по чл. 89,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Актът бил подписан от
актосъставителя, от един свидетел, посочен в него, и предявен на жалбоподателя,
който също го е подписал.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя С.С. А. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 1 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП, както и глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 89, т.
2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 2
от ЗАвтП.
По делото е разпитан в качеството
му на свидетел Л.А.П., който е свидетел при съставянето на АУАН и от
показанията на който се установява, че при извършената проверка жалбоподателят
не е представил пътен лист и удостоверение за обществен превоз на товари на
територията на Република България или заверено копие към лиценз на Общността.
Според свидетеля, при проверката товарният автомобил е бил празен, като
жалбоподателят е пътувал от гр. Земен за гр. Бобов дол.
По искане на жалбоподателя по
делото е разпитан и свидетелят Б.К.З., който сочи, че с процесния товарен
автомобил не са извършвани превози на товари, тъй като същият не е бил в добро
техническо състояние и тъй като не може да бъде поправен, предстои да бъде
предаден за скрап. Според свидетеля фирмата, собственик на автомобила – „М.Т.“
ЕООД, не се занимава с транспортна дейност.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
Съдът намира, че при съставяне на
акта и при издаване на атакуваното постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описани са
нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, посочени са дата и място
на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите,
въз основа на които са определени санкциите. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му
на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на
това основание, без да разглежда спора по същество. Изложените в жалбата доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление, съдът намира за неоснователни. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, че в АУАН и НП не
било посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като както в АУАН, така
и в НП, като място на извършване на нарушението е посочен път 623, на
кръстовището на с. Л., посока гр. Радомир, с оглед на което съдът счита, че
мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, така,
че да не накърни правото на защита на жалбоподателя и да не го постави в
невъзможност да разбере съдържанието на административнонаказателното обвинение.
По съществото на спора, след
съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата
и с оглед предвиденото в закона, съдът намира, че в производството по налагане на
административно наказание не са събрани
достатъчно данни осъществяваният превоз на товари да
е бил обществен такъв. Обществен превоз, съгласно
§ 1, т. 1 от
ДР на ЗАвтП е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Превоз на товари
съгласно т. 2 на § 1 от ДР на ЗАвтП, е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки
срещу заплащане със собствени или
собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени
или не. Наличието на товар е съществен елемент на понятието
превоз на товари за собствена
сметка (арг. от §1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвтП). По делото липсват представени данни за възмездност на извършвания превоз. Пред съда административнонаказващият орган,
предвид тежестта на доказване, лежаща
у него, не е представил допълнителни и безспорно нужни доказателства,
обосноваващи осъществяването на процесното
нарушение. С други думи, в производството
по налагане на административно наказание не са
събрани никакви доказателства относно характера на осъществявания
превоз, така че да може
да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за непритежаване или непредставяне на документи, необходими
за извършването му. Нещо повече, от показанията на свидетеля П. безспорно се установява, че
при проверката товарният автомобил е бил празен, т. е. не е извършвал превоз на
товари.
При това положение, настоящият
съдебен състав е на становище, че е нарушено основно право на
посоченото за нарушител лице да разбере какво
нарушение му се вменява за
извършено, за което ще бъде
административно наказан, за да може
адекватно да се защити. Липсата на приобщени доказателства, още при проверката, свързани с това осъществяван ли е превоз и
ако това е така – какъв е видът на осъществявания превоз, сочат
на недоказаност от страна на
АНО на вида на извършвания превоз, така: решение от 10.04.2014 г. на АдмС - Перник
по к. а. н. д. № 189/2014 г. и решение № 270/25.06.2018 г. на АдмС - Перник
по к. а. н. д. № 286/2018 г.
С оглед на това не може да се
направи категоричен извод, че към момента на проверката е осъществяван превоз,
независимо обществен или за собствена сметка, от което следва и че по делото е
недоказано, че жалбоподателят е трябвало да притежава пътен лист и издадено
удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република
България или заверено копие към лиценз на Общността. Доказателствения дефицит
относно категорията и вида на товара, още на етап на установяване на
нарушението е непреодолим в производството пред съда. Така липсата на коректно
предявено административнонаказателно обвинение със съставения акт за
установяване на административно нарушение и несъбирането на доказателства още
към момента на проверката, рефлектират както върху правото на защита на
наказаното лице, така и върху правилното приложение на материалния закон, от
което следва, че арушението е недоказано.
С този процесуален пропуск
значително е ограничено и засегнато правото на защита на лицето, посочено за
нарушител, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление № .от .г. на началник на ОО „АА”, гр. Перник.
Водим от изложените съображения и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .от .г. на началник на ОО „АА”, гр. Перник, издадено срещу С.С. А., с
ЕГН: **********, с адрес ***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба №
33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП,
както и „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба
№ 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: