Р Е Ш Е Н И Е
№ 451/ 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесети ноември двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 690 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Прокуратурата на РБългария
против Решение № 548/ 06.08.2019 г. по гр. д. № 818/ 2019 на РС Хасково, с която
е осъдена да заплати на Р.Р.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000
лв. от незаконно обвинение, по което е оправдана с Решение № 41/ 17.10.2018 г.
по ВНОХД № 50/ 2018 г. на Военно - апелативен съд Пловдив, както и сумата от 450
лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановеното
решение, като се поддържа, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди от
образуваното срещу нея наказателно производство, приключило с оправдаването й
по повдигнатото обвинение, като алтернативно се прави искане за намаляване присъденото
обезщетение.
Недоволна от така постановеното решение е останала и ищцата Р.Р.К.,
която го обжалва с оплакване за неправилност, като излага доводи за занижаване
на обезщетението за неимуществени вреди. Прави искане решението да се отмени в
частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен
размер от 5000 лв., вместо което се постанови, с което се уважи изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
Р.Р.К. е предявила против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите
от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
По настоящето дело не е спорно, че с Постановление от 27.02.2018
г. по ДП № 95 - Сл/ 2017 г. на Военно – окръжна прокуратура Пловдив Р.Р.К. е привлечена като обвиняем
за престъпление по чл. 372, ал. 1 НК, а именно за това, че на 04. 02.2016 г.
около 8 ч. в гр.*** във военно формирование *** в района на плаца през знамето
по време на сутрешен развод отказала да изпълни заповед на началника си –
капитан З.Н.Г., изпълняващ длъжността *** при военно формирование ***, отдадена
й непосредствено и устно, изразяващо се в следното: „Всички, които са с оръжие,
да преминат в първата редица на строя“, с думите: „Няма да се преместя, много
съм ниска“, въпреки че е била въоръжена с автомат със сгъваем приклад и е била
строена в последната редица. С постановлението й е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
С Постановление от 16.04.2018 г. досъдебното
производство е внесено във Военен съд Пловдив
с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание на
основание чл. 78а НК
С Решение № 6/ 05.07.2018 г. по АНД № 36/ 2018 г. на Военен съд Пловдив Р.Р.К. е
призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 372, ал. 1 НК, като й е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С Решение № 41/ 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/ 2018 г. на
Военно – апелативен съд Пловдив е отменено решението на Военен съд Пловдив ,
като е признал Р.Р.К. за невиновна в извършване на
инкриминираното деяние и я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 372, ал.
1 НК.
От изложеното се налага извод, че в случая са налице
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата
за причинените на ищцата неимуществени вреди от повдигнатото й незаконно
обвинение.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта следва да се отчетат редица фактори – продължителността на
воденото срещу обвиняемия наказателно производство, степента на засягане на
основните му граждански права – на свобода, на свободно придвижване,
причинените страдания и душевен дискомфорт от повдигнатото незаконно обвинение.
Константната практика на
Европейския съд по правата на човека не изисква доказване на конкретните вреди - негативни
изменения в емоционален план, тъй като се предполага, че с повдигането на обвинение и
започването на наказателно
преследване всеки индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство. По този начин настъпването им се счита сигурно, като няма пречка при твърдения от страна
на ищеца за завишени страдания,
неудобство или други, извън нормалните, той да докаже това на общо основание.
На първо място следва да се отбележи, че за времето от привличането й като обвиняема на 27.02.2018 г. до влизане
в сила на оправдателното решение на 17.10.2018 г. е несъмнено, че ищцата е търпяла редица
неудобства в личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните си
задължения на обвиняема и подсъдима, изискващи непосредственото й участие в
процесуалните действия по воденото срещу нея наказателно производство. По същото
(пред военно - окръжния военно – апелативния съд) са проведени 4 съдебни
заседания, на които ищцата винаги е присъствала. През този период тя е била
изправена пред неяснотата от изхода на предявеното й обвинение и невъзможността
да прогнозира развитието на производството, търпяла е негативно влияние от опасността
да бъде призната за виновна, да изтърпи наказание и да бъде освободена от
военна служба. Образуваното срещу нея наказателно производство несъмнено е
станало достояние на нейните близки и познати (св. К.К., П.Ч.), на нейните
колеги, което в крайна сметка е рефлектирало неблагоприятно върху доброто й име,
чест и достойнство, върху душевното й състояние – станала притеснителна,
неспокойна, затворила се в себе си, изпаднала в депресия. Вследствие на
преживения стрес от повдигнатото й обвинение е получила здравословни проблеми -
екзофталм на лявото око, месечният й цикъл прекъснал за 6 месеца, което
наложило посещението й при различни специалисти и провеждането на редица
медицински изследвания, което допълнително е повишило нейните тревоги и
притеснения. Поради изложеното съдът намира, че в случая негативните последици
върху емоционалното, психическо и здравословно състояние на ищцата надвишават
обичайните душевни страдания, които всеки човек търпи вследствие на незаконно
обвинение, поради което следва да й се присъди обезщетение в размер на 4000
лв., което в най – пълна е съобразено със степента и интензитета на претърпените
неимуществени вреди. Изложеното налага обжалваното решение да се отмени в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 3000 лв. до 4000 лв.,
вместо което се постанови ново, с което Прокуратурата на Република България се
осъди да й заплати още 1000 лв. В останалата част, в която предявеният иск е
отхвърлен над сумата от 4000 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
Обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищцата
обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение по воденото срещу нея наказателно производство. Посоченото
възнаграждение касае цялото наказателно производство – досъдебна и съдебна
фаза, поради което по своя размер не може да се приеме за прекомерно.
С оглед изхода на делото следва да се ревизират
дължимите на ищцата на Р.Р.К. разноски, като ответникът Прокуратура на Република
България следва да й заплати разноски за адвокат и държавна такса в размер на 488
лв. съобразно уважената част на иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 548/ 06.08.2019 г. по
гр. д. № 818/ 2019 на РС Хасково в частта, в която предявеният от Р.Р.К. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 3000 лв. до 4000 лв., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на Р.Р.К. още сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдана с Решение № 41/ 17.10.2018
г. по ВНОХД № 50/ 2018 г. на Военно - апелативен съд Пловдив, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Р.Р.К. направените по делото разноски в размер на 488 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.