Решение по дело №5608/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261152

12.04.2021 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5608 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба на К.И.Д. срещу „Фератум България” АД, с която са предявени установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем 05.08.2016 г., в който била предоставена сумата от 2000 лева, с уговорена лихва от 23%, ГПР 49.11% и срок за връщане от 12 месеца. В чл. 5 било уговорено обезпечаването на заема с поръчителство на трето лице, за което се дължало възнаграждение в размер на 1540 лева. Твърди, че тази сума е следвало да бъде включена в ГПР и невключването й заблуждава потребителя. Поради това намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това се твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради липса на информация за задължението на потребителя при отказ да погаси главницата и лихвата, както и лихвения процент на ден.

Иска се установяването на нищожността на договора, а при условията на евентуалност на клаузата на чл. 5 като неравноправна на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че страната можела да избере да предостави избран от нея поръчител или Фератум Банк. Въз основа на избраната възможност се генерирала и клаузата на чл. 5 от договора. След избирането на Фератум Банк като поръчител, автоматично излизала информация за дължимите такси. Твърди, че изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК е спазено. Законът позволявал на всеки кредитор и длъжник да договарят обезпечение на основаното задължение, като в случая то било необходимо заради оценката за кредитоспособност на потребителя. Изтъква, че ищцата била редовен клиент на ответника и при други кандидатствания избирала поръчителство от Фератум Банк. На последно място намира, че са спазени и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК. Иска се отхвърляне на претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 05.08.2016 г. са сключили договор за потребителски кредит № 415060, по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило кредит в размер на 2000 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането на 12 месечни погасителни вноски. Уговорена е годишна лихва в размер на 23%, а ГПР е 49.11%. В чл. 5 е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на Фератум Банк. Във връзка с него е подписан и договор за гаранция (поръчителство), в който е уговорено плащането на възнаграждение от 1540 лева от потребителя. От изложените в отговора обстоятелства и от представените разпечатки на отделните етапи от електронното кандидатстване на кредита се установява, че предоставянето на поръчителство е задължително за отпускането на заема, като ищцата е можела да избира единствено между това дали поръчител да е „Фератум банк“ или посочено от нея лице.

От приетата ССЕ се установява, че при изчисляването на ГПР е взета предвид единствено лихвата по договора, но не и допълнително плащане за възнаграждение за поръчителство.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра на финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на  чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 2460 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане от 1540 лева по договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията- 84 %.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от 49.11% и обща дължима сума– 2460 лева не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за  заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предвид горното, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 98.04 лева за д.т. и 120 лева за ССЕ.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, в полза на адвокат И. следва да бъде присъдена сумата от 402.20 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К.И.Д., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.И.Д., ЕГН **********, сумата от 218.04 лева– разноски по делото.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г.И.,***00122040, със служебен адрес – гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2, сумата от 402.20 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ К.И.Д. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.            

 

СЪДИЯ : /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.