№ 591
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110217062 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на лицето Н. П. Т., с ЕГН
*******, чрез процесуалния си представител – адв. В.К., срещу заповед за
задържане на лице № 227зз3019/07.12.2021 г., издадена от Г.С. – старши
полицай при 03 РУ-СДВР.
В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата
е издадена при нарушаване на административно-производствените правила,
както и че не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди се още,
че страда от липса на мотиви.
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя (адв. Е.К.) иска
от съда по същество да отмени заповедта, като поддържа аргументите,
изложени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, не се
представлява. В писмена позиция по същество иска от съдебния състав да
бъде потвърдена обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
1
На 06.12.2021 г. жалбоподателят Н.Т., сестра му А. Т.а, Н.Б. и други
лица празнували Никулден в жилище на ул. „Мирни дни“ № 10. Същите
нарушавали нощната тишина и бил подаден сигнал за силна музика на тел.
112. На сигнала се отзовали полицейските служители Д. и С.. След
предупреждение за намаляване на музиката, служителите си тръгнали, но
малко по-късно бил подаден втори сигнал, като полицаите посетили втори
път местопроизшествието около 02:40 ч. и уведомили Т.а, че ще я задържат
заради нарушение на обществения ред, а именно нарушаване на нощната
тишина, заради което ще я отведат в районното управление. Тогава Т.а
тръгнала с полицейските служители и доброволно се качила в полицейския
автомобил. Тогава Т. се приближил до служебния автомобил и се опитал да
извади сестра си отвътре. Тъй като към Т. се присъединил и още един мъж,
неустановен по делото, полицейските служители поискали съдействие от
друг екип. Междувременно ситуацията ескалирала, като Н.Б. започнал да
заплашва полицейските служители, че ако не пуснат жена му, щял да ги
избие. Същият се опитал да хвърли метална решетка по автомобила на
полицейските служители, а Баков ударил с юмрук в областта на гърдите
служителя Б. Д.. В този момент пристигнало полицейско подкрепление и
били задържани Н.Т. и Н.Б., които били откарани в 03 районно управление.
По-късно била съставена и процесната заповед за задържане срещу Н.Т.,
като в нея било написано основание за задържане „НОР“.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и е посочено (макар и формално)
основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето Т., както и къде същият следва да изтърпи това
2
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. „НОР“, каквото и да означава това, не е достатъчно като описание,
защото то на практика не означава нищо. Въобще в случая не е ясно за
извършването на какви действия лицето е заподозряно. В случая, при липсата
на ясно посочено основание за задържане, съдът намира, че е налице
процесуално нарушение при издаването на процесната заповед, поради което
тя следва да бъде отменена, тъй като не отговаря на законовите критерии за
съдържание, независимо, че от материалите по делото е ясно каква точно
проверка е осъществена и какви са констатациите от нея.
Липсата на основание за задържане или наличието на Т.а, което обаче е
недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
По въпроса за разноските, съдебният състав намира, че в това
производство при отмяна на заповедта разноски следва се присъждат на
жалбоподателя. Ето защо, СДВР следва да бъде осъдена да заплати
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК. По възражението за прекомерност на ответника относно
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът намира,
че то не може да бъде уважено, защото е претендирано адвокатско
възнаграждение в минимален размер от страна на жалбоподателя, така както е
визирано в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 227зз3019/07.12.2021 г.,
издадена от Г.С. – старши полицай при 03 РУ-СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н.
П. Т., с ЕГН *******, сумата от 400 лева, представляваща минималното
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 8, ал. 2,
т. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването
на съобщението пред Административен съд София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4