Р Е Ш Е Н И Е
№……/……. 10.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
Томова
въззивно
търговско дело № 1037 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №37970/28.05.2019г. по описа на ВРС, на Е.М.Д.,
ЕГН **********, от гр. Варна, подадена от назначения му особен
представител чрез преупълномощения от него адвокат М.Н.,***, срещу решение
№1889/07.05.2019г. на Варненски районен съд, 30 състав,
постановено по гр.д. №9518/2018г. по описа на ВРС.
С решението в обжалваната му част
е прието за установено, че жалбоподателят Е.М.Д.- ответник в
първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумите 640,32 лева
– главница, 126,08 лева - договорни лихви за периода от 15.02.2016г. до
10.12.2016г.; сумата 50,87 лева - обезщетение за забава върху главницата
от 640,32 лв. за периода от 19.05.2017г. до 28.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.03.2018г. до окончателното й плащане, което вземане произтича от
Договор за паричен заем № *********/17.10.2015г., сключен с „Провидент Файнешъл
България” ООД, ЕИК *********, прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., за които суми по ч.гр.д. №3140/2018г. на ВРС, 42 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №1517/06.03.2018г., като по съразмерност с уважената на
част на иска ответникът е осъден да репарира на ищеца сторените от него
разноски за производството в общ размер на 387,20 лева, в т.ч. 38,19 лв.
за заповедното и 349,01 лв. за исковото производство.
Обжалваното решение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно
като се оспорва извода на първоинстанционния съд, че ответникът следва да се счита надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на процесните вземания с
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея,
като се твърди, че поради особения характер на представителството
на ответника, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК,
процесуален представител, осъщественото връчване чрез особения
представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника с материалноправен ефект по
чл.99, ал.4 ЗЗД. Поради това правата на ищеца не са консолидирани, непротивопоставими са
на длъжника и същият не може да претендира от него изпълнение на задълженията
му по договора за паричен заем от 17.10.2015г., сключен с „Провидент Файнешъл
България” ООД. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София изразява становище
за неоснователност на направеното възражение за липсата на надлежно уведомяване
за извършената цесия, като
твърди, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител (с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска), поради което няма пречка той да приема
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания от него ответник и ищеца. С оглед на това
и като се позовава на установена в тази насока съдебна практика въззиваемият
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски за
въззивното производство.
В насроченото пред въззивния съд открито
съдебно заседание въззивникът Е.Д., чрез назначения му по делото
особен представител заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за
нейното уважаване.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД не е взела участие в съдебното заседание. С молба, подадена преди
съдебното заседание въззиваемият заявява, че поддържа подадения отговор и
обоснованото в него оспорване на въззивната жалба и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е
образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, с която
се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Е.М.Д., ЕГН **********
от гр. Варна, произтичащи от
сключени между „Провидент
Файнешъл България” ООД, ЕИК ********* и ответника
Е. Д. – кредитополучател, договор за паричен заем №
*********/17.10.2015г.,
прехвърлени му със сключен с предходния кредитор договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., за които по ч.гр.д. №3140/2018г. на Варненски районен съд, 42 състав, му е
била издадена заповед за изпълнение №1517/06.03.2018г.
Искът е предявен в хипотезата на чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Претендираните вземания са с основание и в
размери както следва: 870,02 лева – дължима главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.03.2018г., до
окончателното плащане; 171,60 лева -
договорни лихви за периода от 15.02.2016г. до 12.12.2016г.; 73,62 лева -
лихва за забава за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до 28.02.2018г., включително; 36,23 лева -
такса за оценка на досие за периода от 4.04.2016 г. до 12.12.2016 г.; 688,47
лева - такса за
услуга „Кредит у дома“ за периода от 15.02.2016 г. до 12.12.2016 г.
Исковете са уважени частично - само за сумите 640,32 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното й плащане; 126,08 лева - договорни
лихви за периода от 15.02.2016г. до 10.12.2016г. и 50,87
лева - обезщетение за забава върху
главницата от 640,32 лв. за периода от 19.05.2017г. до 28.02.2018г. В частта му, с която исковете са отхвърлени,
първоинстанционното решение не е било обжалвано от заинтересованата страна и е
влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно само по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а проверката относно законосъобразността и правилността на
обжалваното решение е ограничена от посоченото във въззивната жалба. С оглед и
обоснованите оплаквания на ответника в подадената въззивна жалба, спорният
между страните въпрос, пренесен във въззивното производство, се свежда до надлежното уведомяване
на длъжника за извършената цесия, съответно до надлежната активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира процесните вземания от
длъжника.
От съдържанието на представения пред
първоинстанционния съд договор за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. се установява, че цедентът „Провидент Файнешъл България” ООД, ЕИК
*********, се съгласява да прехвърли
възмездно на цесионера „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез отделен протокол (Приложение №1) вземания към свои длъжници
в определен размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в
Приложение №1, срещу определено в договора възнаграждение. Прието е в договора,
че прехвърлянето на правата върху цедираните задължения влиза в сила на
съответната дата на прехвърляне, съвпадаща с датата на плащане на уговорената
цена. Представено е и Приложение №1/19.05.2017г. към договора, установяващо прехвърлянето на описаните вземания
спрямо ответника Е.М.Д., индивидуализирано в достатъчна степен по
основание и размер. Впрочем липсва оспорване от страна на ответника както на
твърдения от ищеца факт, че вземането е било надлежно прехвърлено по силата на
сключения договор за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. и Приложение №1/19.05.2017г.
към него, така и на основанието
и размера на предявените претенции. По делото е приложено и издадено от цедента потвърждение
за прехвърлянето на вземанията.
Действително, ищецът не е представил
доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия преди
предявяването на иска. Обосновано обаче в конкретния случай може да се приеме,
че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е
сторено с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч.
препис от самия цесионен договор от 19.05.2017г., Приложение №1 към него, пълномощно, дадено от законния
представител на дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на
действия по уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжниците, нарочно уведомление, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Още повече, че в конкретния
случай от ответника – длъжник липсват противопоставени твърдения, че до
предявяването на иска е погасил задължението си на стария кредитор, поради
което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт. От постигнатата в чл.7, ал.1 от
договора за цесия договореност се установява, че е налице изрично изявена
правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и
за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно в тази
насока от стария кредитор, което не е
ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а касае всички
вземания, които се прехвърлят в изпълнение на договора от 19.05.2017г., каквито
са и настоящите. От данните по първоинстанционното дело се установява, че
преписът от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като предвид редовно
извършената процедура по чл.47, ал.5, във вр. с ал.1 ГПК по връчване на книжата
по делото и с оглед охрана интересите на ответника, на основание чл.47, ал.6 ГПК на последния му е бил назначен особен представител. Преписът от исковата
молба ведно с приложенията към нея са връчени на ответника чрез назначения му
особен представител на 12.11.2018г.
(съобщение на л.62). Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен
представител) до него уведомление. Защитата,
която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която
е приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да
извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо
изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по
т.д.№193/18г. на ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (така решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.).
По тези съображения следва да се приеме, че
процесната цесия има действие за длъжника Е.М.Д.. И тъй като същият не твърди да е извършил
плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се явява носител на тези
вземания. Издадената в хипотезата на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
съставлява изпълнително основание, като изпълнителната й сила възниква едва
когато и ако същата се стабилизира поради неоспорването й в срок или след
успешното приключване на исковия процес и установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията по основание и размер и тяхната изискуемост.
Независимо кога длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията (преди или
след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително едва
след приключване на исковия процес. Ето защо обосновано следва да се приеме, че
с отчитането на новонастъпил факт в хода на процеса относно съществуване на
изпълняемото право в полза на сочения в заповедта кредитор не би се променил
момента на възникване на правото на принудително изпълнение.
Страните не са
навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр.2 ГПК. Не се установяват допуснати
нарушения от първоинстанционния съд на императивни материалноправни норми. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В съответствие с това и на основание чл.81,
във вр. с чл.78, ал.1 и 8 от ГПК въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство следва да бъде осъден да репарира на ищеца – въззиваема страна
разноските за въззивното производство, включващи платената сума за
възнаграждение на особения представител в размер на 150 лева и юрисконсулско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 150 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1889/07.05.2019г.
на Варненски районен
съд, 30 състав, постановено по гр.д. №9518/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че ответника Е.М.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сумите 640,32 лева – главница, 126,08 лева - договорни лихви за периода от 15.02.2016г.
до 10.12.2016г.; сумата
50,87 лева - обезщетение за забава върху
главницата от 640,32 лв. за периода от 19.05.2017г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното й плащане, което
вземане произтича от Договор за паричен заем № *********/17.10.2015г., сключен с „Провидент Файнешъл
България” ООД, ЕИК *********, прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., за които
суми по ч.гр.д. №3140/2018г. на
ВРС, 42 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение
№1517/06.03.2018г., като по
съразмерност с уважената на част на иска ответникът е осъден да репарира на
ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 387,20 лева,
в т.ч. 38,19 лв. за заповедното и 349,01 лв. за исковото
производство.
ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата
300 лева (триста лева), представляваща сторени разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.