№ 435
гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000540 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №14/6.ІV.2023год. постановено по т.д.
№72/2021год. Кърджалийският окръжен съд е осъдил З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК
*** да заплати на Ш. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Ч., ул.“Х.“
№1, община К., сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, в
резултат на претърпените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
18.V.2020год., което е причинено от Р.Г.А., ЕГН ********** при управление
на лек автомобил М.“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.ІХ.2020год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил
иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над уважения
размер от 40 000лв. до предявения размер от 100 000лв., като неоснователен.
Осъдил е З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Кърджалийския окръжен съд, ДТ в размер на
1 600лв. и направените по делото разноски за вещи лица в размер на 1 116лв.,
съразмерно на уважената част от иска. Решението е постановено при участие
1
на трето лице помагач З. „Л.“ АД гр.С., ЕИК ***.
С решение №25/13.VІ.2023год. е допълнено
решение№14/6.ІV.2023год по т.д.№72/2021год. на Кърджалийския окръжен
съд, като е отхвърлено искането на Ш. А. Р. за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 24.VІ.2020год.
до 22.ІХ.2020год., като неоснователно.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№1599/14.V.2023год. е
подадена от Ш. А. Р., ЕГН **********, с адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К.,
чрез пълномощника му адв. Р. М., срещу решение№14/6.ІV.2023год. по т.д.
№72/2021год. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.V.2020год., за разликата над
уважения размер от 40 000лв. до 80 000лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.VІ.2020год. до 22.ІХ.2020год., с оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност на решението, неправилно постановено
в противоречие на материалния закон- чл.52 ЗЗД и съдебната практика по
прилагането му. Моли въззивният съд да постанови ново решение, с което да
осъди застрахователното дружество да му заплати още 40 000лв. обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на уведомяване на застрахователя- 24.VІ.2020год. до окончателното
изплащане на обезщетението, в размер на 80 000лв., като му присъди и
законната лихва върху присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., за периода от 24.VІ.2020год.
до 22.ІХ.2020год. Претендира за съдебните разноски пред въззивната съдебна
инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***,
представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., е подал
отговор на въззивната жалба вх.№2135/15.VІ.2023год. чрез пълномощника му
юрисконсулт И. С., с възражение за нейната неоснователност.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№1695/12.V.2023год. е
подадена от З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните
директори Ж.С.К. и Б.Г.И., чрез пълномощника юрисконсулт И. С. против
решение№14/6.ІV.2023год. по т.д.№72/2021год. на Кърджалийски окръжен
съд в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск по чл.432ал.1 КЗ за
2
горницата над 20 000лв. до присъдения размер от 40 000лв., като обезщетение
за неимуществените вреди, причинени на Ш. А. Р., и в частта, с която са
присъдени разноски по делото за обжалваната част от иска и за присъденото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В
посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС Кърджали е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че
първоинстанционният съд не е отчел наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца при настъпването на процесното ПТП.
Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Кърджали в
обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и му се
присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия на
евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение на
неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски.
С въззивната жалба жалбоподателят представя платежно нареждане за
изплатена на ищеца Ш. А. Р. сума в размер на 25 360.07лв., от които:
20 000лв. главница на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди и 5 360.07лв. законната лихва върху сумата 20 000лв., дължима за
периода от 23.ІХ.2020год. до 28.ІV.2023год.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Ш. А. Р., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Р. М. подава отговор на въззивната жалба вх.
№2076/9.VІ.2023год., с възражение за нейната неоснователност.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2523/10.VІІ.2023год. е
подадена от Ш. А. Р., ЕГН **********, с адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К.,
чрез пълномощника му адв. Р. М. срещу допълнително
решение№25/13.VІ.2023год. постановено на основание чл.250 ГПК във връзка
с решение№14/6.ІV.2023год., и двете по т.д.№72/2021год. на Кърджалийски
окръжен съд, с оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението, което противоречи на утвърдената
съдебна практика по въпроса, като моли последното да се отмени и съдът
присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяване на застрахователя- 24.VІ.2020год.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***,
представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., е подал
отговор на въззивната жалба вх.№3026/23.VІІІ.2023год. чрез пълномощника
3
му юрисконсулт И. С., с възражение за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени
в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани
страни и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивните
жалби, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца Ш. А. Р., ЕГН
********** от с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., иск с правно основание чл.432ал.1
КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК ***, с
искане да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв. за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес,
вследствие на получените от него телесни увреждания в резултат на
настъпилото на 18.V.2020год. ПТП, причинено от водача Р.Г.А. при
управление на лек автомобил „М.“ с рег.№***, за което е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица №BG/*** при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 24.VІ.2020год. до окончателното и изплащане.
4
С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗАД „Д.“ АД
гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен
искът за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 20 000лв. до уважения размер от 40 000лв., и във въззивната
жалба на Ш. А. Р., който обжалва решението на първоинстанционния съд в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер
от 40 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. на обезщетението за
неимуществени вреди, то първоинстанционното решение е влязло в сила в
частта, с която искът за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000лв. до изплащането и /което
плащане е извършено на 28.ІV.2023год., видно от представеното пред
настоящата съдебна инстанция платежно нареждане/, поради което в тази част
спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на
основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено
нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача
на МПС Р.Г.А., ЕГН **********, причинените телесни увреждания на
пострадалия ищец Ш. А. Р. и причинната връзка между последните, деянието
на водача и претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „М.“ с рег.№***, управляван от Р.Г.А. при ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица №BG/***, валидна от
23.ХІІ.2019год. до 23.ХІІ.2020год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на
18.V.2020год..
Кърджалийският окръжен съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на
14.VІ.2022год. присъда№2/19.VІІ.2021год. по НОХД№91/2021год. на ОС
Кърджали, която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с
присъдата подсъдимите Р.Г.А., ЕГН ********** и Е.О.И., ЕГН ********** са
признати за виновни в това, че на 18.V.2020год., на път І-5, в землището на
с.С., община М., на кръстовището с път за с.С., община М., при управление на
моторно превозно средство- Р.Г.А. при управление на лек автомобил „М.“ с
рег.№***, а Е.О.И. при управление на лек „О.“ с рег.№***, са нарушили
правилата за движение по пътищата и в условията на независимо
съпричиняване по непредпазливост са причинили смъртта на М.А.Б. и средни
5
телесни повреди на А.Г.А. и Ш. А. Р., като средната телесна повреда на Ш. А.
Р. се изразява в счупване на горната челюст по типа „Le Fort І“ и счупване на
лявата ябълчна кост, довели до трайно затрудняване на дъвченето и
говореното за повече от един месец- престъпление по чл.343ал.4 НК във
връзка с чл.343ал.3б.б“ във връзка с чл.343ал.1б.“б“ и „в“ във връзка с
чл.342ал.1 НК, като им е наложено съответното наказание. С
решение№15/1.ІІ.2022год. по ВНОХД№61/2021год. на ПАС е изменена
присъда№2/19.VІІ.2021год. по НОХД№91/2021год. на ОС Кърджали, като
същата е отменена в частта, с която подсъдимият Р.А. е признат за виновен за
престъплението по чл.343ал.4 НК във връзка с чл.343ал.3б.“б“ във връзка с
ал.1б“б“ и „в“ във връзка с чл.342ал.1 НК относно причинената средна
телесна повреда на А.Г.А. и на основание чл.24ал.5т.1 НПК е прекратено
наказателното производство в тази част, и на основание чл.66ал.1 НК е
отложено изпълнението на определеното наказание от две години „лишаване
от свобода“ на подсъдимият Р.А. с изпитателен срок от четири години, а в
останалата част присъдата е потвърдена. С решение№84/14.VІ.2022год. по
н.д.№272/2022год. на ВКС е оставено в сила решение№15/1.ІІ.2022год. по
ВНОХД№61/2022год. на ПАС. Следователно сила на присъдено нещо е
налице за следните факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а
именно: настъпването на процесното застрахователно събитие на
18.V.2020год., на път І-5, в землището на с.С., община М., на кръстовището с
път за с.С., община М., виновното му причиняване от водача Р.Г.А., ЕГН
********** при управление на лек автомобил „М.“ с рег.№***, който
виновно е нарушил правилата за движение, като при завиване в обратна
посока не е пропуснал насрещно движещото се ППС /нарушение по чл.38ал.2
ЗДвП/, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път
с предимство, не е пропуснал МПС, което се движи по пътя с предимство-
/нарушение по чл.50ал.1 ЗДвП/ и нарушение по чл.46ал.2 ППЗДвП, който
задължава водачът на ППС при наличие на пътен знак Б2-„Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, не е спрял на стоп-линията, очертана с
пътна маркировка и преди да потегли не е пропуснал автомобила, който е
имал предимство и в условие на съпричиняване с Е.О.И., който е управлявал
лек автомобил „О.“ с рег.№***, по непредпазливост, е причинил следните
телесни увреждания на Ш. А. Р., който е пътувал на задната седалка в лекия
автомобил „О.“: счупване на горната челюст по типа „Le Fort І“ и счупване на
6
лявата ябълчна кост, довели до трайно затрудняване на дъвченето и
говореното за повече от един месец, и вследствие на получените увреждания
пострадалият е претърпял неимуществени вреди- болки, страдания и
психически стрес.
Безспорно е по делото и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „М.“ с рег.
№***, управляван от деликвента Р.Г.А. към датата на настъпване на
процесното ПТП- 18.V.2020год., при ответното застрахователно дружество З.
„Д.“ АД гр.С. по застрахователна полица №BG/***, валидна от
23.ХІІ.2019год. до 23.ХІІ.2020год.. В изпълнение на изискванията на чл.380
КЗ, ищецът Ш. А. Р. е предявил застрахователна претенция, с молба вх.
№2070/24.VІ.2020год., по която в ответното застрахователно дружество е
образувана щета№0801-002842/2020-01,02. Но на 23.ІХ.2020год. Ш. А. Р. е
получил от З. „Д.“ АД гр.С. „уведомление“, с което му се отказва изплащане
на застрахователно обезщетение за претендираните от него неимуществени
вреди, поради липсата на основен елемент от фактическия състав на деликта-
противоправно поведение на деликвента, според представените със
застрахователната претенция доказателства. Ето защо за ищеца е налице
правен интерес да претендира по съдебен ред / чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/
изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в
резултат на телесните увреждания, получени при процесното ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Спорните между страните във въззивното производство
факти и обстоятелства са два- първият е относно неправилната преценка на
7
първоинстанционния съд, обосновала справедливия размер на дължимото на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
телесните увреждания, които е получил при настъпилото на 18.V.2020год.
ПТП, а вторият спорен въпрос е възражението на ЗАД „Д.“ АД гр.С. за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Ш. Р. при
процесното ПТП, който е пътувал на задната седалка на лек автомобил „О.“ с
рег.№***, без поставен обезопасителен колан.
По делото не се оспорва, че при подаване на въззивната
жалба, ответното застрахователно дружество е платило на ищеца Ш. А. Р.
присъдено застрахователно обезщетение в размер на 20 000лв. главница за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва в размер на
5 360.07лв. върху сумата 20 000лв., за периода от 23.ІХ.2020год. до
28.ІV.2023год. - датата на подаване на въззивната жалба в съда.
Безспорно е установено по делото, че телесните
увреждания, причинени на Ш. А. Р. се намират в пряка причинно-следствена
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил „М.“ с рег.№*** Р.Г.А., което е установено с влязлата в сила
присъда№2/19.VІІ.2021год. по НОХД№91/2021год. на ОС- Кърджали, която
съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. Безспорно е
установено по делото, от заключенията на СМЕ и приложената медицинска
документация, че при ПТП, настъпило на 18.V.2020год., на Ш. А. Р. са били
причинени: оток и кръвонасядане на лицето с пълно затваряне на лявата очна
цепка, счупване на горната челюст по типа „Le Fort І“ и счупване на лявата
ябълчна кост, разкъсно-контузна рана на долната устна, които са наложили да
се извърши оперативно и болнично лечение и наблюдение. Счупване на
горната челюст по типа „Le Fort І“ и счупване на лявата ябълчна кост са
довели до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за повече от един
месеци и представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.
Отокът на лицето с пълно затваряне на лявата очна цепка и разкъсно-
контузната рана на долната устна са довели да разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, временни са и неопасни за живота на
пострадалия. Останалите травматични увреждания са причинили болки и
страдания на пострадалия. В острия период след причиняване на травмите,
болките и страданията, които е търпял ищеца са били със значителен
8
интензитет, но постепенно в хода на лечебния процес са намалявали.
Пострадалият е чувствал неудобство от поставената му фиксация на
счупените лицеви кости, като е получил и усложнения на уврежданията.
Безспорно е установено по делото, че пострадалият Ш. Р. е бил на лечение в
Клиниката по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „С.Г.“ АД гр.П.
от18.V.2020год. до 22.V.2020год., в който период са извършени оперативни
интервенции- наместване и фиксиране на фрагментите на счупените лицеви
кости и резивия и шев на разкъсно-контузната рана. В периода от
22.V.2020год. до 29.V.2020год. Ш. Р. е бил лекуван в Клиниката по лицево-
челюстна хирургия по повод на флекгмон и абсцес в устната кухина,
възникнали като усложнение след счупването на лицевите кости. В периода
от 15.VІ.2020год. до 17.VІ.2020год. на Ш. Р. е извършена дефиксация-
премахване на фиксиращото устройство на горната челюст, но е установен
остър гингивостоматит /възпалителен процес на венците и лигавицата на
устната кухина/. В периода от 20.VІІ.2020год. до 22.VІІ.2020год. Ш. Р. отново
е бил на лечение в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, по повод
гигантоклетъчен епулис в зоната на оперативния цикатрикс, който бил
отстранен по хирургичен път. Гигантоклетъчния епулис е доброкачествено
новообразувание на венците, като според една група автори възникването му
е резултат от възпалителен процес, а според другата група автори той се явява
реактивен процес на дистрофията. Вещото лице д-р М. сочи, че абцесът и
флегмонът на устната кухина, гигантостоматитът и гигантския епулис
представляват усложнения на основното заболяване и са довели до забавяне
на оздравителния процес, който е бил с обща продължителност около три
месеца за травматичните увреждания и техните усложнения. Към момента на
прегледа, извършен на 23.ІХ.2022год., вещото лице д-р М. счита, че Ш. Р. е
възстановен физически и няма последствия от причинените му при
процесното ПТП травматични увреждания.
От заключението на вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза Т.Д. се установява, че пострадалият Ш. Р. е
преживял остра стресова реакция при настъпването на ПТП на 18.V.2020год.,
последвано от разстройство в адаптацията, което е довело до личностно,
социално и професионално отдръпване. Описаните симптоми към момента на
изследването са отшумели, социалното функциониране на ищеца е
възстановено. Но при Ш. Р. все се наблюдава повишена ситуативна
9
тревожност и напрежение при пътуване, когато около него има автомобили,
както и има склонност към самоизолация и затваряне в себе си, лесна
уморяемост и кошмарни сънища. Поредицата от събития след ПТП, като
претърпени оперативни интервенции, постелния режим на лечение,
промяната в начина на хранене / Ш. Р. се е хранил със сламка, с течни храни в
продължение на три месеца/, като се е наложило дори майка му да напусне
работа, за да се грижи за него, болковия синдром, напускането на работното
му място, са преживени от пострадалия като психотравми, довели до
хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичайното му функциониране във
всички сфери- в семейството, контактите, социума. Но пострадалият според
вещото лице-клиничен психолог има възможност да преодолее повишената
ситуативна тревожност и напрежение, на базата на своя опит и възраст, и с
помощта на любящата му семейна среда.
От разпитаните свидетели А. О. Р.- майка на ищеца, Ж.А.-
баща на ищеца и С.М.- семеен приятел на бащата на ищеца, чиито показания
за последователни, убедителни и непротиворечиви, по делото се установява,
че лечебния и възстановителния процес при ищеца е бил продължителен
/около 3 месеца/, но съпроводен с много болки и страдания, както от
причинените травматични увреждания, така и от усложненията им в процеса
на лечение. Наложило се майката на ищеца да напусне работа, за да се грижи
за него, защото той можел да се храни само с течни храни, със сламка в
продължение на три месеца, не можел да говори, като пишел бележки или с
мимики посочва какви нужди има, не можел да се грижи за личната си
хигиена. Свидетелите посочват и увреденото психическо състояние на ищеца
от самото произшествие, от получената травма и от необходимостта за един
период от време за задоволяване на елементарни му нужди да се обслужва от
друг човек. Сочат, че до произшествието пострадалия бил активен и жизнен
млад човек, а след ПТП-то се затворил в себе си, не общувал с много хора,
страхувал се от автомобили, сънувал кошмари. Наложило се да махнат
всички огледала в къщата, тъй като Ш. Р. не можел да се понася като видел
образа си в огледалото. Ш. Р. дори доброволно напуснал работата си, защото
не бил уверен в себе си и не можел да издържи психически на напрежението.
В края на 2020год. той заминал да живее при брат си в Ш., за да забрави за
случилото се.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
10
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
18.V.2020год. травматични увреждания. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
11
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на 18.V.2020год. са причинени телесни увреждания на
ищеца Ш. А. Р.- оток и кръвонасядане на лицето с пълно затваряне на лявата
очна цепка, счупване на горната челюст по типа „Le Fort І“ и счупване на
лявата ябълчна кост, довели до трайно затрудняване на дъвченето и
говеренето за повече от един месец, разкъсно-контузна рана на долната устна.
Според заключението СМЕ, през първите три месеца след произшествието
ищецът е бил нетрудоспособен и се е налагало да ползва чужда помощ при
хранене и за хигиенното си обслужване. През тези три месеца се е налагало
пострадалия да бъде подпомаган от друг човек при извършване на тези
дейности. Но в процеса на лечение са се появили усложнения на телесните
увреждания- абцесът и флегмонът на устната кухина, гигантостоматитът и
гигантския епулис представляват усложнения на основното заболяване и са
довели до забавяне на оздравителния процес, който е с обща
продължителност около три месеца за травматичните увреждания и техните
усложнения. В настоящия момент пострадалия не търпи болки и страдания от
травматичните увреждания, получени при ПТП на 18.V.2020год. и физически
е възстановен. Установено е, че в резултат на ПТП Ш. Р. е преживял остра
стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията, което е довело
до личностно, социално и професионално отдръпване. В настоящия момент
социалното функциониране на ищеца е възстановено, но все още се
наблюдава повишена ситуативна тревожност и напрежение при пътуване,
когато около него има автомобили, както и склонност към самоизолация и
затваряне в себе си, лесна уморяемост и кошмарни сънища.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
12
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Ш.
А. Р.- 24 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида и характера
на полученото увреждане, доказателствата за дългия период на болки,
страдания и житейски неудобства вследствие травмите на горната челюст и
лявата ябълчна кост и получените усложнения в процеса на лечение,
няколкото оперативни интервенции, наложили се в процеса на лечение, както
и че в резултат на същите, животът на ищеца трайно се е променил в
негативен аспект, намалявайки възможността да е активен както преди
произшествието, и обстоятелството, че и към настоящия момент се
наблюдава повишена ситуативна тревожност и напрежение при пътуване,
склонност към самоизолация и затваряне в себе си, лесна уморяемост и
кошмарни сънища, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на Ш. Р. за причинените му неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, които са
му причинени при ПТП на 18.V.2020год., сумата 80 000лв., а за разликата над
този размер до претендирания от 100 000лв. искът се явява неоснователен и
недоказан. При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди
се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията на личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази
насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства
/медицинска документация/ и преди всичко констатациите, съдържащите се в
приетата СМЕ и СПЕ.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивната жалба на З. „Д.“ АД гр.С., е
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Ш. Р., каквото
възражение застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. В задължителната практика на ВКС /т.7 от
ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че обезщетението за вреди се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от
значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по
тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина“. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Или само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се
13
за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и
да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият.
Разпитаните свидетели К.К. и Е.И., пътуващи в лек
автомобил „О.“ с рег.№***, не са видели къде точно на задната седалка на
автомобила е седял Ш. А. Р. и дали е бил с поставен обезопасителен колан. От
заключението на комплексната СМАТЕ, изготвена от вещите лица инж.
В.Д.Д. и д-р Н.Д. М. се установява, че причината за процесното ПТП от
техническа гледна точка е във внезапното навлизане на лек автомобил „М.“ с
рег.№*** на платното за движение на пътя с предимство и попадането му в
габаритите на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „О.“ с рег.
№***, както и управлението на лек автомобил „О.“ с рег.№*** от водача Е.И.
с превишена скорост и движение във вътрешната част на прилежащата му
лента, довело до попадане в габаритите на лек автомобил „М.“ с рег.№***.
След настъпилия удар между двата автомобила, лекият автомобил „О.“ е
извършил ротационно-транслационно движение- леко се е завъртял надясно,
едновременно придвижвайки се напред и се е ударил с предната дясна част в
СПО отдясно на пътя. След удара в нея се е завъртял наляво, с предната дясна
част се е застъргал в нея и е спрял на място. Лекият автомобил „О.“ с рег.
№*** има триточкови обезопасителни колани, според вещото лице инж.
Вълчо Димитров. Според него, ако пострадалият Ш. Р. е пътувал по средата
на задната седалки или на дясна задна седалка, при удара резултатната сила е
била насочена напред и наляво. Това означава, че главата на пострадалия би
се ударила някъде в облегалките на седалките или във възглавниците, които
са над тях. Ако е седял на лява задна седалка, то при удара има възможност да
се удари в стъклото или в средната колона или някъде в крайната част на
седалката. Правилно поставения предпазен колан според вещото лице
ограничава движенията на пътниците и водача на автомобила напред и
нагоре. Главата остава свободна и не се ограничава третата и степен на
14
свобода. В конкретния случай е настъпил удар с голяма кинетична енергия с
предната лява част на лек автомобил "О." с рег.№***, в предната дясна врата
на лек автомобил „М.“ с рег.№***. Тялото на пострадалия Ш. Р. под
действието на инерционната сила се е придвижило напред и наляво, главата
/лицето му/ се е ударила в части от интериора на автомобила, намиращи се в
тази посока. Вещите лица считат, че при правилно поставен предпазен колан,
получените травматични увреждания пак била настъпили, но щяха да са
много по-слабо изразени. Най-вероятно според тях, пострадалия Ш. Р. е седял
на задната седалка в средата или отляво. Заключението на комплексната
СМАТЕ не е оспорено от страните пред първоинстанционния съд и е прието
за компетентно и обективно изготвено. Или от така установения механизъм
на ПТП, и от получените телесни увреждания от Ш. Р., се налага извода, че
пострадалият Ш. Р. е съпричинил вредоносния резултат, тъй като в
нарушение на изискванията по чл.137а от ЗДвП, е пътувал без правилно
поставен предпазен колан, с който лек автомобил „О.“ с рег.№*** е бил
оборудван. Настъпилите травматични увреждания са резултат и на
противоправното поведение на ищеца, който ако е бил с поставен предпазен
колан, би бил в състояние да се задържи на задната седалка на автомобила и
уврежданията биха били много по-слабо изразени. В случая травматичните
увреждания на ищеца са в резултат на свободното придвижване на тялото му
в пространството на автомобила и вследствие на ударите в части на
автомобила. Съдът намира,че количественият израз на съпричиняването на
вредоносния резултат от Ш. Р. е в размер на 20%, тъй като видно от
деформациите на катастрофиралия автомобил, дори с правилно поставен
предпазен колан, пак би получил телесни увреждания, но в много по-лека
форма, вид и степен. Нарушенията на правилата за движение по пътищата на
виновните водачи деликвенти Р.А. и Е.И. са много по-тежки, поради което
спрямо тях е проведено наказателно производство за извършени
пътнотранспортни престъпления.
На основание чл.51ал.2 ЗЗД ще следва справедливия размер
на обезщетението за причинените неимуществени вреди на Ш. Р. от 80 000лв.
да се намали от съда с 20% съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, като му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 64 000лв.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС Кърджали в частта,
15
с която е отхвърлил предявения от Ш. А. Р. иск по чл.432ал.1 КЗ за сумата
над 40 000лв. до 64 000лв. и вместо това постанови ново решение, с което
осъди З. „Д.“ АД гр.С. да заплати на Ш. А. Р. допълнително сумата от
24 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, в
резултат на телесните увреждания, причинени при ПТП на 18.V.2020год.,
като потвърди решението на ОС Кърджали в частта, с която е осъдил З. „Д.“
АД гр.С. да заплати на Ш. А. Р. сумата 40 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на телесните
увреждания, причинени при процесното ПТП.
Основателна е въззивната жалба на Ш. Р. срещу
решение№25/13.VІ.2023год. с което е допълнено решение №14/6.ІV.2023год.
по т.д.№72/2021год. на ОС Кърджали, като е отхвърлен иска за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
24.VІ.2020год. до 22.ІХ.2020год. Ищецът претендира законни лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователното дружество- 24.VІ.2020год. до окончателното му
изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователни договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното
обезщетение по ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият
отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3,
съгласно чл.429ал.2т.2 КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите
за забава на застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият Р.А. не е уведомил застрахователя по
реда на чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради
което лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице Ш.
Р., считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
24.VІ.2020год. Ето защо ще следва да се отмени допълнително
решение№25/13.VІ.2023год. по т.д.№72/2021год. на Кърджалийски окръжен
съд, като незаконосъобразно и се постанови ново решение, с което се осъди З.
„Д.“ АД гр.С. да заплати на Ш. Р. и законните лихви върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 64 000лв., считано от
24.VІ.2020год. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е и
16
трайно установената съдебна практика /Решение№50106/3.ХІ.2022год. по т.д.
№1865/2021год. на І ТО на ВКС, Решение№128/4.ІІ.2020год. по т.д.
№2466/2018год. на І ТО на ВКС и други/.
Ще следва на основание чл.78ал.6 ГПК да бъде осъдено З.
„Д.“ АД гр.С. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметката на ОС Кърджали допълнителна ДТ в размер на 960лв.,
съразмерно на уважената част от иска, а по сметката на Пловдивски
апелативен съд, ДТ в размер на 480лв., съразмерно на уважената част от иска
и въззивната жалба на ищеца /т.е. 2% върху сумата от 24 000лв./.
Жалбоподателят Ш. Р., чрез пълномощника му адв. В.П. заявява, че не
претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди Ш. А. Р. да
заплати на жалбоподателя З. „Д.“ АД гр.С. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 270лв., съразмерно на уважена част от въззивната
жалба относно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№14/6.ІV.2023год. постановено по
т.д.№72/2021год. на Кърджалийски окръжен съд В ЧАСТТА, с която
отхвърлен предявения от Ш. А. Р., ЕГН ********** срещу З. „Д.“ АД гр.С.,
ЕИК *** иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, представляващи болки,страдания и
психически стрес от телесните увреждания, получени при ПТП на
18.V.2020год. за сумата над уважения размер от 40 000лв. до 64 000лв., както
и по отношение на началната дата за изплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение до окончателното му изплащане, както и
решение№25/13.VІ.2023год., с което е допълнено решение№14/6.ІV.2023год
по т.д.№72/2021год. на Кърджалийския окръжен съд, като е отхвърлено като
неоснователно искането на Ш. А. Р. за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 24.VІ.2020год. до
17
22.ІХ.2020год., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на Ш. А.
Р., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., сумата от
още 24 000лв. /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, в
резултат на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
18.V.2020год., което е причинено от Р.Г.А., ЕГН ********** при управление
на лек автомобил М.“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.VІ.2020год. до окончателното и изплащане, както и законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лв., считано от 24.VІ.2020год. до 23.ІХ.2020год.
ПОТВЪРЖДАВА решение №14/6.ІV.2023год. по т.д.
№72/2021год. на Кърджалийски окръжен съд В ЧАСТТА, с която З. „Д.“ АД
гр.С., ЕИК *** е осъдено да заплати на Ш. А. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес с.Ч., ул.“Х.“ №1, община К., сумата 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, в резултат на претърпените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 18.V.2020год., което е причинено от
Р.Г.А., ЕГН ********** при управление на лек автомобил М.“ с рег.№***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.VІ.2020год. до
окончателното и изплащане, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО!
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд
Кърджали, допълнителна държавна такса в размер на 960лв. /деветстотин и
шестдесет лева/, съразмерно на уважената част от предявения иск по
чл.432ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на Апелативен съд
Пловдив, държавна такса в размер на 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
съразмерно на уважената част от предявения иск и въззивната жалба.
ОСЪЖДА Ш. А. Р., ЕГН ********** да заплати на З.
„Д.“ АД гр.С., ЕИК *** сумата 270лв. /двеста и седемдесет лева/ разноски,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице
18
помагач З. „Л.“ АД гр.С., ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19