РЕШЕНИЕ
№ 2708
гр. Пловдив, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330101209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков
спор.
Предявен е от И. Т. Х. , ЕГН **********, от *****************, против земеделска
кооперация „20 – ти април „ , ЕИК ********* , със седалище в Старосел , общ.
Хисаря, иск с правно основание в чл. 59 от Закона за задълженията и договорите .
Според изложеното, през 1999 г. на наследниците на В. К. Б. , бивш жител на С. било
възстановено по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
право на собственост върху поземлени имоти - ниви в землището на С., с
идентификатори 69016.132.112, 69016.155.021 , 69016.184.135, 69016.207.091,
69016.280.001, 69016.288.022, 69016.355.049, 69016.384.071, 69016.003.024 и
69016.030.016. В кръга на пР.ните да наследят Б. били ищеца, ****** му Н. Х. и ****
му Н. П., при квоти от по 2/9 ( две девети ) идеални части за всеки от тях. След
направена проверка , ищецът установил, че ответната кооперация ползвала посочените
по - горе имоти без основание, като имотите били обработвани , стопанисвани,
заявявавани пред надлежните органи , включвани в споразумения по ЗСПЗЗ и
правилника за прилагането му , или отдавани под наем на трето лице – ЗК
„Агрокомерс 98 “ гр. Хисаря.
Така , поземлените имоти 69016.132.112, 69016.355.049 и 69016.384.071 били
отдадени от ответника под наем на третото лице ЗК „Агрокомерс 98 “ гр. Хисаря в
1
периода от 2011/2012 до началото на стопанската 2022 г., а по отношение на договора
за наем на имот 69016.132.112 – до 01.10.2022г.
На дата 14.12.2020г ищецът чрез цесия придобил вземането на наследниците на Б. за
обезщетение за времето от 01.01.2015г. до 30.09.2020г , през което техните имоти били
ползвани неоснователно от ответната кооперация. Последната била уведомена за
цесията и поканена да плати обезщетение. Това не било направено , с оглед което Х.
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните
суми :
89.42 лева- прехвърлено от Н. П. чрез цесия вземане на същата за обезщетение за
ползването на съответните 2/9 ( две девети ) идеални части от имот 69016.132.112 за
периода от 01.01.2015г. до 30.09.2020г., или 14.54 лева за период от 01.01.2015г. до
30.09.2015г, и по 18.72 лева за всяка от стопанските 2015 до 2019г.;
58.23 лева- прехвърлено от Н. П. чрез цесия вземане на същата за обезщетение за
ползването на съответните идеални части от имот 69016.355.049 за периода от
01.01.2015г. до 30.09.2020г., или 9.20 лева за период от 01.01.2015г. до 30.09.2015г, и
по 12.25 лева за всяка от стопанските 2015 до 2019г.;
70.51 лева- прехвърлено от Н. П. чрез цесия вземане на същата за обезщетение за
ползването на съответните идеални части от имот 69016.384.71 за периода от
01.01.2015г. до 30.09.2020г., или 11.14 лева за период от 01.01.2015г. до 30.09.2015г, и
по 14.84 лева за всяка от стопанските 2015 до 2019г.;
89.42 лева- прехвърлено от Н. Х. чрез цесия вземане на същата за обезщетение за
ползването на съответните 2/9 ( две девети ) идеални части от имот 69016.132.112 за
периода от 01.01.2015г. до 30.09.2020г., или 14.54 лева за период от 01.01.2015г. до
30.09.2015г, и по 18.72 лева за всяка от стопанските 2015 до 2019г.;
58.23 лева- прехвърлено от Н. Х. чрез цесия вземане на същата за обезщетение за
ползването на съответните идеални части от имот 69016.355.049 за периода от
01.01.2015г. до 30.09.2020г., или 9.20 лева за период от 01.01.2015г. до 30.09.2015г, и
по 12.25 лева за всяка от стопанските 2015 до 2019г.;
70.51 лева- прехвърлено от Н. Х. чрез цесия вземане на същата за обезщетение за
ползването на съответните идеални части от имот 69016.384.71 за периода от
01.01.2015г. до 30.09.2020г., или 11.14 лева за период от 01.01.2015г. до 30.09.2015г, и
по 14.84 лева за всяка от стопанските 2015 до 2019г.;
както и същите суми за същия период – негово вземане съобразно квотата му в
наследството на В. Б. за обезщетение за ползването на имотите без осноование, или
обща сума от 654.36 лева за целия период за 2/3 ид. части от имотите за периода от
01.10.2015г. до 30.09.2020г.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, отговорът по реда на чл.
2
131 от ГПК е своевременно подаден. Не отрича факта на ползването , но се възразява,
че имотите се ползват на годно правно основание – договор за наем, сключен с друг
от съсобствениците на имотите; моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената техническа експертиза за оценка на среднопазарния
наем като стойност на обезщетението дава заключение, че средният пазарен наем на
имота с иднетификатор 69016.132.112 за периода от 01.10.2015г. зо 30.09.2020г е
283.06 лева , за имота 69016.355.049 - 184.41 лева и за имота 69016.384.071 – 223.21
лева. Вещото лице е посочило поотделно стойностите за всяка от календарните години
от 2015 до 2020 г .
Проведени са и графологични експертизи, като според тройната такава , част от
договорите изобщо не са подписани от наследник на Б. , друга част са подписани от
претендираните им автори – П. Б. или Я. Б. , трета част не са подписани от
претендирания си автор, а от установено по делото трето лице.
Исковете са допустими като осъдителни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и наведените доказателства,
съобрази следното:
В хипотезата по чл. 59 от ЗЗД , ищецът следва да докаже като факти по чл. 153 от
ГПК собствеността върху имотите, фактическото ползване на същите от ответната
кооперация, сключването на договора за цесия и уведомлението за същия до
длъжника; ответника на свой ред носи тежест да докаже (съобразно твърденията си и
общите правила на доказването) наличието на договори за наем за имота като годно
основание за ползването им.
По фактите:
По делото не се формира спор по отношение на това , че правото на собственост
върху поземлените имоти с идентификатори 69016.132.112, 69016.355.049 и
69016.384.071 по картата на С. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В.
К. Б., бивш жител на същото село , през 1999г. , с решение на Поземлената комисия в
Х. Този факт се и доказва от приложеното на л. 13 от делото решение.
Не се спори, а и личи от приложените удостоверения за наследници ( л. 17 - 20 от
делото), че Н. П., П. Х. , Н. Х. и И.Х. са наследили част от имотите в масата на
наследството на Б.
Съдът не отрича и сключването на договора за цесия, копие от който е представено
на л. 25 от делото. Установява се , че за цесията , ответната кооперация е уведомена по
реда на чл. 99 от ЗЗД , като по делото е представено копие от нарочното уведомление и
обратните разписки за получаването й.
Не на последно място, не се спори по това, че ответника ползва имотите в цялост , за
3
целия процесен период. Индикация в този смисъл е и факта , че за същите имоти това
дружество е сключило договор за наем - за процесния период , но с трето на спора
лице.
Съществуването на сочените като основание за ползването договори за наем на
имотите между ответното дружество и част от останалите наследници е спорно,
въпреки че те са представени по делото в оригинали. Установява се от заключението
на вещите лица по тройната графологична експертиза, че част от договорите изобщо не
са подписани от наследник на Б. , друга част са подписани от претендираните им
автори – П. Б. или Я. Б. , трета част не са подписани от претендирания си автор, а от
установено по делото трето лице.
По правото :
Тъй като по делото ищецът отрича всяко друго правоотношение между него и
ответната кооперация ( тоест, и друг иск за защита на накърнените му права)
отношенията между страните следва да се уредят от правилата на чл. 59 от ЗЗД като
неоснователно обогатяване на ответника от ползването на чужда вещ. Имотите са
съсобствени между ищеца , неговите частни праводатели – цеденти , и трети на спора
лица, по силата на откритото наследство на В. Б. Въпреки че страните отрекоха спор
по отношение на размера на квотите , в тази връзка съдът следва да отбележи следното:
Наследството на В. Б. е открито през ***********., под действието на актуалния и
сега Закон за наследството. В. не е оставил низходящи или възходящи , наследен е от
********* М. (с гр. брак от 1941г., т.е., с продължителност повече от 10 г.) , и от
********* и ********* си. Наследството на М. , представляващо 2/3 ид . части от
имотите съобразно чл. 9 ал. 2 предл. първо от ЗН, е открито на *******г., и тя е
наследена единствено от ******* С. П., при същата квота от 2/3 ид.части. С. е
наследен на свой ред от ********* си Н. П. и от ****** си П. Х. , при квоти от по 2/6
ид. части лична собственост, а П. – от ******* си И. ( ищец ) и Н., при квоти за
двамата от по 1/6 ид. част от имотите. Затова съдът приема за доказано правото на
собственост на ищеца и двамата му частни праводатели върху процесните имоти, но не
при твърдяните квоти от по 2/9 ид. части за всеки, а при такива от 2/6 ид. части за Н.
П. и по 1/6 за Н. и ***** й.
Установява се обаче от съдържанието на договора за цесия ,че Н. П. прехвърля
вземане за неоснователно обогатяване на ответника до размер от 2/9 ид. части, като е
оценила общото за трите имота вземане за целия период на 218.16 лева. Н. Х.
прехвърля на ********* със същия договор същата сума , отново за 2/9 идеални части;
при тълкуването на стриктното съдържание на договора, съдът прави извод, че поради
грешка относно размера, волята на страните е била да се цедира вземането им в размер
от 2/9 ид . части от обезщетението за ползването на целия имот и за целия период.
Доколкото обаче никой не може да прехвърли права, с които не разполага, то цесията
4
легитимира ищеца като титуляр на вземане съобразно действителните права от 1/6 ид .
част на Н. Х., и до 2/9 ид части за Н. П. , или общо 10/18 ид. части от трите имота
вместо търсените 12/18 ид части, като се има предвид , че собствената квота на ищеца
в наследството е също 1/6 ид . част от имотите.
Съдът не отрича и факта на ползването на имотите от ответната кооперация, по
който спор не бе формиран. Отдаването им под наем на трето на спора лице и
получаването на наемната цена съставлява ползване на вещта, включително чрез
събирането на гражданските плодове от нея.
Не се намери основание за това ползване. По делото са представени договори, с
които други от съсобствениците на процесните три имота са ги отдали под наем на
ответника, но тази договори не са противопоставими на ищеца или неговите
праводатели, които не са страна по тях . Договорите , които не са подписани от
претендирания си наемодател, не пораждат никакво задължение , включително между
страните по тях, тъй като те не са сключени; договорите, подписани от наследник на Б.
като наемодател , биха могли да породят действие за останалите наследници само в
хипотеза по чл. 32 ал. 1 от Закона за собствеността – ако подписалите ги
съсобственици притежават повече от половината от съсобствеността. Тъй като договор
за наем над период от три години се приравнява на разпореждане с общата вещ, то
необходимо е и срока на договора да не надвишава три години , за да обвърже
несъгласните с него собственици. Очевидно случаят не е такъв , доколкото всички
останали наследници на Б. делят обща квота от 1/3 ид. част от имотите, а договорите са
със срок от почти десет години. Те не обвързват ищеца , ******* му или **** му,
съответно ответната кооперация ползва имотите без основание.
С оглед казаното , съдът намира иска за основателен.
По размера на претенцията.
Съдът кредитира заключението на вещото лице за среднопазарния размер на наема
на процесните имоти в периода от 01.10.2015г до 30.09.2020г, тъй като по делото няма
данни, които да му противоречат. Общата стойност на обезщетението за трите имота в
цялост за целия период е 690.68 лева. От пълния размер на обезщетението обаче Н. П.
е прехвърлила 218.16 лева, които не надхвърлят стойността на действителните й права
( 230.22 лева ). Ищецът има на собствено основание , по наследство , 1/6 ид. част,
тоест, дължи му се сума от 115.11 лева за целия период , колкото и на ********* му ,
макар последната да е цедирала по – голяма сума ( каза се , тя не може да прехвърли
повече права , отколкото притежава). Затова съдът присъжда обезщетението общо ,
както е искано, като го съобразява както със среднопазарния наем на имотите, така и с
действително притежаваните от съсобствениците права върху имотите.
Или, искът е основателен до размер от общо 448.38 лева, като за разликата до пълния
размер от 654.36 лева ,той следва да бъде отхвърлен поради недоказан размер.
5
Разноските се присъждат пропорционално.
Общият размер на направените от ищеца, по списъка на л. 121 от делото, разноски
е 790 лева – държавни такси и възнаграждение на вещи лица . Дължат му се 541.32
лева ( 790/654.36*448.38 лева ). Дължи се на адвоката на ищеца и хонорар по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата , доколкото съдът не може да отрече наличието на
сочената хипотеза на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. Хонорара е се определя да е
минималния от 300 лева, завишава се с още 200 лева за проведените повече от три
заседания , след което сумата от 500 лева се редуцира съобразно уважената част от
исковете. Дължат се 342.60 лева ( 500/654.36*448.38 лева).
Ответната кооперация е направила за защитата си разноски в общ размер от 400 лева
, дължат се пропорционално 125.91 лева (400/654.36*205.98 ) разноски.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Осъжда Земеделска кооперация „20 – ти април „ , ЕИК ********* , със седалище в
Старосел, общ. Хисаря, да заплати на И. Т. Х. , ЕГН **********, от
П.****************, сумата от 448.38 лева - обезщетение за времето от от 01.10.2015г
до 30.09.2020г., в което ответника се обогатил неоснователно от ползването на
притежаваните от Н. И. П., ЕГН **********, И. Т. Х. , ЕГН **********, и Н. Т. Х. ,
ЕГН ********** , общо 2/3 ( две трети ) ид. части от поземлени имоти 69016.132.112,
69016.355.049 и 69016.384.071 в землището на с. С., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този
размер до пълния предявен такъв от 654.36 лева , като неоснователен .
Осъжда Земеделска кооперация „20 – ти април „ , ЕИК ********* , със седалище в
Старосел, общ. Хисаря, да заплати на И. Т. Х. , ЕГН **********, от
П.**********************************, сумата от 541.32 лева разноски по делото.
Осъжда Земеделска кооперация „20 – ти април „ , ЕИК ********* , със седалище в
Старосел, общ. Хисаря, да заплати на адвокат С.И. С. , личен номер на адвокат
***************** , адрес на дейност ************************, сумата от 342.60
лева хонорар по делото , на осн. чл. 38 от ЗАдв.
Осъжда И. Т. Х. , ЕГН **********, от *************************** да заплати на
Земеделска кооперация „20 – ти април „ , ЕИК ********* , със седалище в Старосел,
общ. Хисаря, сумата от 125.91 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от
датата на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6