Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Н. Т. Т. от с. Бели Осъм чрез пълномощник против Решение № 18/05.03.2024 г. на Троянския районен съд (ТРС), постановено по Административно наказателно дело № 353/2023 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради нарушение на материалния закон, като съществено са нарушени правата на касатора, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита по същество на правния спор. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции и представя списък за разноски.

Ответникът по делото – Началник сектор при ОДМВР Ловеч, РУ - Троян – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.

Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение ТРС е потвърдил наказателно постановление (НП) № 23-0359-000308/25.10.2023 г., на Началник сектор при ОДМВР Ловеч, РУ Троян, с което на Т. е наложено на основание чл. 183, ал.3, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание глоба в размер на тридесет лева за извършено от него нарушение на чл.6, т.1 от същия закон.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 15.09.2023г. около 13.30 часа полицейските служители Й. Б. Ц. и К. Т. К., дежурен автопатрул, пътували със служебен автомобил „Киа Сеед“ с рег.№ [рег. номер] във връзка с получен сигнал за настъпило ПТП. Движили се в гр.Троян по [улица], в района на №392 и след моста при хлебозавода наближили кръстовище на [улица]и [улица], където имало знак Б-2 (стоп). Изведнъж от [улица]се спуснал с висока скорост черен лек автомобил, което наложило Койнаков да спре служебния автомобил, за да не се блъсне в него. В показанията си свидетелите Ц. и Койнаков излагат, че са забелязали движещия се в посока с.Бели Осъм лек автомобил Ф. П. с ДК№ [рег. номер], който не спрял на посочения знак, излязъл внезапно с висока скорост на [улица]и създал реална опасност от настъпване на ПТП с патрулния автомобил. Поведението на водача на лекия автомобил притеснило полицейските служители, които последвали автомобила, веднага включили специален режим на движение, а именно включили светлинен и звуков сигнал и предприели действия по спирането му. Първоначално се движили на по-близко разстояние до лекия автомобил. Водачът не се подчинил на подадените сигнали, ускорил скоростта и тъй като автомобилът му бил значително по - мощен от полицейския, успял да избяга. Преди това, на [улица]полицейските служители Ц. и Койнаков имали видимост към пряката отсечка на пътното платно, която се намирала на около 700 метра от извършващи се ремонтни дейности на пътното платно и видели, че с цел да избяга, водачът извършил изпреварване на друг автомобил при наличие на маркировка - непрекъсната бяла линия, която забранява изпреварването. Междувременно водачът на процесния автомобил избягал. Полицейските служители докладвали в ОДЧ на РУ Троян за случая и изготвили докладна записка. Бил установен собственикът на лек автомобил - Н. Т. Т., който не оспорил, че е управлявал автомобила на посоченото място.

Полицейските служители преценили, че е извършено административно нарушение и съставили на Т. АУАН № 364/23 бл.№593556 от 28.09.2023r. с актосъставител Й. Б. Ц., инспектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч затова, че на 15.09.2023г. около 13.30 часа в гр.Троян, на [улица], с посока на движение от [улица]към с.Бели Осъм, Ловешка област управлява личния си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№[рег. номер] и при наличие на пътна маркировка М-1(единична непрекъсната линия), изпреварва движещите си пред него моторни превозни средства.Констатирано е, че е налице нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Т. е подписал съставения АУАН с възражение, че не е изпреварвал МПС.

Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на Н. Т. за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 30 лв.

Районният съд е приел, че фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нарушението е описано достатъчно ясно и по начин, който позволява на дееца да разбере в какво е обвинен. Описани са ясно датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото административно нарушение по ЗДвП.

Решаващият състав обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като се мотивирал защо кредитира свидетелските показания. С горните мотиви ТРС потвърдил обжалваното пред него НП.

Възприел е, че Т. на 15.09.2023г. около 13.30часа в гр.Троян, на [улица], с посока на движение от [улица]към с.Бели Осъм, Ловешка област, е управлявал личния си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№[рег. номер] и при наличие на пътна Маркировка М-1 е изпреварил движещите си пред него моторни превозни средства, с което е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Според разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка.

В случая Н. Т. е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, като е предприел маневра по неправилно изпреварване на движещите се пред него МПС при наличието на хоризонтална пътна маркировка М-1 (единична непрекъсната линия), която забранява такова изпреварване.

С нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите и неспазването му представлява нарушение на това правило. Съгласно чл. 63, ал.1 т.1 от ППЗДвП единичната непрекъсната линия не може да бъде застъпвана или пресичана, тъй като въвежда със съответното си хоризонтално изображение именно тази забрана. В случая са установени от полицейските служители именно такива действия от страна на Т. при изпреварването на друг автомобил.

ТРС правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по текста на чл.6, т.1 от ЗДвП. Безспорно установено е от събраните доказателства, че Н. Т. е извършил маневра изпреварване в забранен участък и при наличието на забраняваща пътна маркировка.

Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал и се споделят от настоящия състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденото НП и не е необходимо да ги повтаря.

Съдът намира за неоснователни възраженията на Т., че описаните в решението обстоятелства, с които е потвърдено НП не кореспондират с дадената правна квалификация на нарушението, като не е описан съставомерния признак – непосредствена опасност. Отговорност при нарушение на правилата за движение, вкл. предписанието на хоризонталната маркировка е предвидена с чл. 179 , ал.1 т.5 от ЗДвП, но приложението ѝ е обусловено от наличието в самата норма на обективен елемент - "ако от това е създадена непосредствена опасност за движението", каквато опасност категорично в настоящия случай не се изтъква нито от актосъставителя в съставения АУАН, нито от АНО в издаденото НП, че с извършената маневра касаторът е създал опасност за движението, а само, че не е спазил пътната маркировка. Затова и приложимата санкционна норма е точно посочената от АНО - по чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, според която е наложена предвидената глоба от 30 лв.

Неоснователни са и доводите, че не е ясно и точно посочено мястото на нарушението. Въззвиният съд е установил по безспорен начин мястото на извършване на нарушението - гр. Троян [улица], с посока на движение към с. Бели Осъм, като съответния участък към момента на извършване на нарушението не е бил в процес на ремонт съгласно представената скица от Община Троян и показанията на полицейските служители.

Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият състав.

По делото е безспорно доказано, че Т. в качеството си на водач на МПС е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Районният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от касационният състав. Решението е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

Приетата от ТРС фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Й. Б. Ц. и К. Т. К..

Й. Ц. е полицейският служител, който е установил извършеното административно нарушение и е съставил АУАН на нарушителя, а К. К. е свидетел очевидец на нарушението, поради което касационната инстанция намира, че правилно ТРС е кредитирал техните показания.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от ТРС, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на НП по отношение ангажиране на отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Обосновано решаващият състав е приел за неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че при съставяне на акта и НП са били допуснати съществени процесуални нарушения и че е било нарушено правото му на защита, след като такива не е установил при извършената от съда служебна проверка. От една страна възраженията на жалбоподателят не могат да бъдат приети за достоверни, от друга сами по себе си те не оборват съставения АУАН, НП, приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели по делото, които са очевидци на нарушението.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от ТРС, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението си Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от ТРС фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните доказателства. Решаващият съд обосновано е кредитирал свидетелските показания на служителите на АНО, от които категорично се установява извършеното нарушение, тъй като същите са пълни, логични и последователни и не са оборени от събраните писмени доказателства. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че полицейските служители са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия за нарушението.. По делото не са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност.

Наложената глоба е с фиксиран размер в разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, а именно – 30 лв., с оглед на което за АНО липсва възможност за преценка при определяне на нейния размер.

С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. То не страда от пороци, представляващи касационни отменителни основания по чл. 348 от НПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Ловеч, първи касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/05.03.2024 г. на Троянския районен съд, постановено по Административно наказателно дело № 353/2023 г.

Решението е окончателно.