ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, ………………..2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В.
Аракелян ч. в. т. д. № 302/2019
година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Д.С.Р. и С.К.Р., чрез адв. Н.Д. срещу Определение № 152 от
18.03.2019 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 333/2018 г., с
което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените
искове.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение. Сочат, че застрахователната претенция
е изпратена на 18.09.2018 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, като в срока по чл.
516, ал. 2 от КЗ, ответникът не се е произнесъл по същата. Излагат доводи, че
по повод възраженията за недопустимост на исковете същата е изпратена повторно
на 22.01.2019 г.. Позовавайки се на съдебна практика намират, че изтичането на
срока за произнасяне от страна на компенсаторния орган в хода на производството
следва да бъде съобразявано от съда, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Твърдят, че макар и към определен минал момент да са били налице процесуални
предпоставки, водещи до недопустимост на исковете, същите са отпаднали към
настоящия момент. Молят за отмяна на обжалваното преграждащо определение.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НБААЗ/, чрез адв. Розалина Градинарова, в който се навеждат доводи за
правилността на определението. Оспорва твърдението за изпращане на
застрахователната претенция на 18.09.2018 г.. Посочва, че такава е изпратена
едва на 22.01.2019 г.. Сочената съдебна практика счита за неприложима,
доколкото касае различна обстановка, а именно депозиране на искови молби след
отправяне на застрахователна претенция и преди изтичане на сроковете за
произнасяне по нея. Посочва, че в настоящия случай застрахователната претенция
е отправена едва на 22.01.2019 г., около три месеца след подаване на исковата
молба. Намира, че произнасянето на ответника по претенцията ще бъде в разрез с
разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗСВ. Моли за потвърждаване на определението.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, намира, че частната жалба е редовна,
подадена е в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Пред Добричкия окръжен съд е предявен
иск от Д.С.Р. и С.К.Р. срещу НБААЗ за заплащане на сумата от по 200 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие
на смъртта на дъщеря им, настъпила от ПТП от 20.10.2013 г. в гр. Малацки,
Република Словакия.
В отговора на исковата молба, ответникът
излага доводи за недопустимост на производството поради липсата на отправена
застрахователна претенция към същия. В продължение на доводите за недопустимост
сочи и вече образуваното гр. д. № 4701/2014 г. по описа на Софийски градски съд
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, породени от същото ПТП
срещу ЗАД „Алианц България“ АД. Намира за приложимо словашкото право. Навежда
възражения по същество на спора.
В допълнителната искова молба се
излагат доводи за допустимостта на исковете доколкото е предявена
застрахователна претенция пред ответника. Намира за приложимо правото на
Република България, съгласно Регламент „Рим II“. По повод висящото гр. д. № 4701/2014
г. по описа на Софийски градски съд намира, че същото не обуславя недопустимост
на настоящото производство, доколкото деликвентът не е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Навежда аргументи по повод на
възраженията на ответника по същество на спора.
В отговора на допълнителната искова
молба се посочва, че се поддържат възраженията за недопустимост на
производството поради липсата на проведено задължително рекламационно
производство, както и по повод висящността на друго дело с идентичен предмет.
Поддържат също и останалите предходно наведени възражения.
С определение № 1562 от 18.03.2019
г., постановено по т. д. № 333/2018 г., Добричкият окръжен съд е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявените искове, изразяваща
се в липсата на отправена извънсъдебна претенция, както и наличността на
предявена претенция срещу застрахователя по съдебен ред.
По същество на спора:
Подведомствеността на
българския съд следва да бъде определена по правилата на Регламент № 1215/2012
г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, доколкото се
касае за инициирано производство след неговото влизане в сила. В разглеждания
регламент е предвидена обща /чл. 4-чл. 6/, специални /чл. 7-23/, изключителна
/л. 24/, пророгация /чл. 25/ и мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/. В
настоящия случай, не се оспорва от ответника подведомствеността на съда по
спора и е възприето активно поведение от същия, поради което може да се приеме,
че е налице мълчаливо приемане на компетентността на сезирания съд /ИPP Vienna Insurance Group (С-111/09)/.
Съобразно възприетото
разрешение, приложими са процесуалните разпоредби от българското право. Към
момента на възникване на застрахователното събитие – 20.10.2013 г. е действал
КЗ, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., който е
отменен считано от 01.01.2016 г.. Този довод се подкрепя и от § 22 от ПЗР
и § 26 от ПЗР от действащия в момента КЗ, в които е уредено, че за настъпилите застрахователни
събития до влизането в сила на новия КЗ се прилага отмененият КЗ. В КЗ /в сила от 01.01.2006
г./ не е предвидена необходимостта от провеждането на рекламационно
производство, респ. изтичането на рекламационния срок да е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увредените лица срещу
застрахователя или НБААЗ. С оглед на горното, следва да се приеме, че липсата
на предварително отправена застрахователна претенция от пострадалите към НБААЗ
не може да обуслови недопустимост на настоящото производство.
По повод твърденията за
недопустимост на производството поради невъзможността на увредените лица да
предявят пред НБААЗ претенции за изплащане на обезщетения, настоящият съдебен
състав, намира следното:
След служебно извършена
справка се установи, че гр. д. № 4701/2014 г. по описа на Софийски градски съд
е образувано по предявени искове от настоящите жалбоподатели против ЗАД „Алианц
България“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното
ПТП. С определение от 08.03.2019 г., постановено по същото дело е отменено
даването на ход на устните състезания, върната е депозираната искова молба и е
прекратено производството по делото. Същото определение не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 22.03.2019 г.. В определението е прието, че ЗАД
„Алианц България“ АД не е легитимиран ответник и съгласно § 17 от преамбюла на
Регламент № 864/2007 г. /Рим II/ приложимо е правото, определено въз основа на
мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата/ите, в които биха
могли да настъпят непреките последици, приложимо е словашкото право.
В чл. 284, ал. 4, т. 2 от КЗ /отм./ е предвидено, че НБААЗ в качеството си на компенсаторен орган не
изплаща обезщетение в случаите когато увреденото лице е предявило претенцията
си към застрахователя по съдебен ред. В настоящия случай, макар и формално да е
предявена претенция срещу ЗАД „Алианц България“ АД, е установено, че
деликвентът към датата на ПТП няма валидна застрахователна полица. От друга
страна, следва да се приеме, че предвид прекратяването на производството по гр.
д. № 4701/2014 г. по описа на Софийски градски съд, същото обстоятелство не
може да обуслови недопустимост на настоящото производство.
На следващо място, следва
да се приеме, че спорът касае непозволено увреждане, осъществено на 20.13.2014
г. с международен елемент, поради което приложение ще намери Регламент №
864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения /“Рим II“/. Единственото
условие за приложението му е да бъде сезиран съд на държава-членка, който е
обвързан от прилагането на Регламент „Рим II“, какъвто съд е българският. За
всички форми на непозволено увреждане с международен елемент, които не попадат
в изключенията на чл. 1, пар. 2 и пар. 3, настъпили след 11.01.2009 г. е
приложим разглежданият регламент по повод определяне на приложимото право към
разглеждания спор.
В чл. 4, парг. 1 от
Регламент „Рим II“ е записано, че ако не е предвидено друго в регламента,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. Тълкувайки същата разпоредба,
настоящият съдебен състав намира, че местонастъпването на вредите следва да
бъде отнесено към мястото на пътнотранспортното произшествие, т. е. към
мястото, където е настъпило увреждането на правно защитеното благо, а не където
са се проявили вредите от него. В тази насока е и т. 17 от Преамбюла на
Регламент „Рим II“, според която в случаите на настъпване на вреди на лица като
държава, в която е настъпила вредата, трябва да бъде считана държавата в която
е претърпяно увреждането. Съгласно Решение на СЕС по дело С-350/14 за целите на
определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
ПТП, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова
произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са
претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка,
трябва да се квалифицират като непреки последици от това произшествие, респективно
такива, които нямат значение за определяне на приложимото право по спора за
обезщетяването на вредите /Определение № 154 от 19.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
557/2017 г., II т. о., ТК/. По този начин, за вредоносен факт по смисъла на чл.
4 от регламента следва да се приеме смъртта на дъщерята на пострадалите,
настъпила на територията на Република Словакия, което обуславя приложение на словашкото
материално право. Същото обаче не е установено в първоинстанционното
производство, въпреки отправеното искане от ответника в тази насока.
На следващо място обаче, следва да се прецени и пасивната процесуална легитимация на ответника да отговаря по иска. В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че българският съд е компетентен по иска срещу НБААЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава - членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в друга държава - членка на ЕС, застрахован при застраховател, установен в друга държава – членка /така Определение № 273 от 12.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2493/2016 г., I т. о., ТК и Определение № 886 от 09.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 130/2011 г., II т. о., ТК/.
В чл. 7 от
Директива 2000/26 ЕО се въвежда задължение на държавите членки на ЕС да
определят орган за изплащане на обезщетенията, като съгласно чл. 7, вр. с чл. 6
от Директива 2000/26 ЕО и съгласно чл. 282, ал. 4 от КЗ тази функция
българският законодател е делегирал на НБААЗ. В Директива 84/5 ЕИО е предвидено
създаването на орган, който да гарантира, че пострадалите лица при ПТП няма да
останат без обезщетение, когато превозното средство, което е причинило ПТП и не
е застраховано или не е идентифицирано - чл. 1, пар. 4. Това е така защото
задълженията на държавите членки на ЕС и отговорността на тези бюра - като
компенсаторни органи за обезщетяване на пострадали лица при ПТП от
незастраховани или неидентифицирани МПС произтича от общо приетия принцип за
гарантиране на всички, движещи се на територията на ЕС. С оглед на горното,
следва да се приеме, че за пострадалите съществува право на иск срещу НБААЗ
като компенсационен орган за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в друга държава – членка, следствие на ПТП с незастраховано
МПС.
Вън от горното и само за
пълнота на изложението, следва да се посочи, че макар и погасителната давност
да е процесуален институт, разрешение по същия следва да бъде дадено при
разглеждане на спора по същество. Предвид горното, наведеното възражение в
насока за погасяване на иска по давност, следва да се приеме, че не е предмет
на настоящото производство.
С оглед гореизложеното, обжалваното
определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 152 от 18.03.2019 г.,
постановено по т. д. № 333/2018 г. на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.